Чуто на края на Събота Бешалах (25 Януари 1948 г.)

   Всяка работа има място само при наличие на два пътя, т.е. две възможности, както е казано: «Живей в Моите заповеди, а не умирай в тях». А Заповедта да умреш, но да не престъпиш, действа само в три случая: авода зара (поклонение пред някого освен пред Твореца, т.е. пред своя егоизъм), шфихут дамим (кръвопролитие, убийство), гилуй арайот (забранена близост). Но нали от историята са ни известни праведни, отдаващи живота си за всяка Заповед?

   Цялата наша работа и усилия имат място само в състояние, когато човек е длъжен да пази Тора, защото само тогава той усеща законите на Тора като тежък товар и непоносими ограничения, като че ли цялото му тяло не е съгласно с условията на Тора.

   Но когато човек се удостоява Тора да го пази, в това той не усеща никаква тежест в работата «заради Твореца», защото самата Тора пази човека, както е казано: «Душата на човека го учи».