Предаността към Твореца трябва да бъде до пълно робство в трепет и любов.

    За любовта не се изисква саможертва, защото любов — това е природен феномен, силната любов и така поглъща цялата душа, както е написано: «Силна като смъртта любов» (Песен на песните). Затова основното е да достигне саможертва в трепета, когато човек още не усеща вкуса на любовта в робство, а робството за него е по принуда.

    Усещането, което изпитва тялото, не се поддава на принуда, тъй като то е сътворено за поправяне. А поправянето се заключава в това, че робството трябва да бъде следствие на любовта, в което е и целта на сливането. «Ако в нещо се усеща тежест, значи там е скрит егоизмът».

    И по същество, безгранично робство до пълна саможертва е необходимо в трепет, когато цялото тяло не е съгласно с работата на човека, защото не усеща никакъв вкус в робството. И на всяко действие тялото прави разчет и доказва, че неговото робство не дава усещане за съвършенство, и затова няма смисъл от такава работа. И тъй като не чувства никакъв смисъл и вкус в такова робство, то е възможно да се прилагат усилия само в саможертва. Тъй като усеща горчивина от това робство, и всяко действие му доставя огромни страдания, защото за тялото е непривично да работи за нищо, а само когато има полза за себе си или за другите.

    А в малкото състояние (катнут), той не усеща полза за себе си, не чувства сега никакво наслаждение в робството, а също не вярва, че ще има полза за другите от това. Тъй като ако това не е важно за него, как може това да бъде полезно за другите? И велики са неговите страдания. И колкото повече прилага усилия, толкова повече се увеличават неговите страдания, докато страданията и усилията не се натрупат до определена степен, така че Творецът да се съжали над него и да му даде да усети вкус в робството, както е казано: «Докато не се излее върху него светлина свише».