Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал а-Сулам)

Предговор към Книгата Зоар

1) В този предговор искам да изясня някои, на пръв поглед, прости неща, т.е. онези, които бяха докоснати от ръцете на всички, и беше излято много мастило, за да бъдат изяснени и въпреки това, все още не сме стигнали до ясни и достатъчни знания.

Първият въпрос. Каква е нашата същност?

Вторият въпрос. Каква е ролята ни в дългата верига на Вселената, в която сме малки звена?

Третият въпрос. Когато се вгледаме в себе си, се чувстваме ощетени и низши до такава степен, че дори не заслужаваме осъждане. А когато погледнем Твореца, който ни е създал, би трябвало да сме на най-голямата висота, за която не достига възхвала, тъй като трябва да бъде така, че от съвършения Създател да излизат съвършени действия!

Четвъртият въпрос. Тъй като разумът задължава [да мислим], че Творецът е добър, твори добро и няма нищо по-висше от Твореца, как първоначално Той е създал толкова много творения, които са принудени да се мъчат и да страдат през всичките дни на своето съществуване? В крайна сметка нали добрият трябва да наслаждава? И най-малкото, да не нанася такава вреда?

Петият въпрос. Как е възможно от вечното, което няма начало или край, да възникнат съществуващи, преходни и тленни творения?

2) И за да разберем това напълно, първо трябва да извършим определени изследвания, но в никакъв случай да не е на забранено място, т.е. в самата същност на Твореца (Ацмуто), защото „[човешката] мисъл е напълно неспособна да Го разбере". Следователно, нямаме нито мисъл, нито звук за Него, но на мястото, където ни е заповядано да изследваме, т.е. да изследваме действията на Твореца, както ни е заповядано в Тора: „Познай Твореца, отеца твой и Му служи", а също се казва в Песента за Единствеността: „По Твоите действия Те познахме".

И ето първото изследване: как можем да си представим, че творението е ново създание, което означава: нещо ново, което не е включено в Твореца, преди Той да го е създал, докато за всеки изследовател е ясно, че няма нищо, което да не е включено в Него? И простата логика също диктува, че е невъзможно да дадеш това, което нямаш.

Второ изследване: ако кажеш, че от гледна точка на Неговото всемогъщество, няма съмнение, че Той може да създаде съществуващо от нищото, т.е. нещо ново, което няма абсолютно никаква реалност в Него - възниква въпросът: за каква реалност става въпрос, за която човек може да реши, че няма място в Твореца, а е създадена от нищото?

Третото изследване се състои в това, че кабалистите са казали, че човешката душа е божествена част свише, по такъв начин, че няма разлика между Твореца и душата, а просто Творецът е „всичко", а душата е „част". И го оприличили на камък, отсечен от скала, където няма разлика между камъка и скалата, а просто тя е „всичко", а той е „част". И съответно на това е необходимо да се изследва: например камък, отделен от скалата, се отсича от скалата с предназначена за това брадва, с помощта на която „частта" се отделя от „цялото", но как може човек да си представи по отношение на Твореца, че Той ще отдели част от Своята същност, до такава степен, че тя да напусне Неговата същност и да стане отделна „част" от Него, т.е. душа, до степен че тя може да бъде разбрана само като част от същността на Твореца.

3) Четвърто изследване: ако системата на Ситра Ахра и клипот е далеч от святостта на Твореца, колкото далече са един от друг двата полюса, така че дори е невъзможно да си представим такова отделяне, как е възможно то да произлезе и да се образува от светостта на Твореца и нещо повече, светостта на Твореца да го подхранва?

Пето изследване: въпросът за възраждането на мъртвите. Ако тялото е обект, който е толкова презрян, до степен, че веднага след раждането е обречено на смърт и разлагане и освен това, в книгата Зоар се казва, че докато тялото не се разпадне напълно, душата не може да се издигне на мястото си в Еденската градина дотогава, докато все още съществува нещо от него. В такъв случай, защо е необходимо то да възкръсва, когато мъртвите се съживят? Не би ли могъл Творецът да наслади душите без него? И още по-неразбираеми са думите на нашите мъдреци, че мъртвите ще трябва да станат със своите недостатъци, така че никой да не може да каже: "Друг е този!" Тогава Той ще изцели техните недостатъци. И трябва да се разбере: какво го интересува Творецът, че ще кажат: "Друг е този!" - до такава степен, че заради това Той отново ще създаде недостатък в тях и ще трябва да ги излекува?

Шестото изследване: е за това, че нашите мъдреци са казали, че човекът е център на цялата Вселена, тъй като всички висши светове и този материален свят, както и всичко, което ги напълва, са създадени само за него. И задължили човек да вярва, че светът е създаден за него. На пръв поглед е трудно да се разбере, че за този малък човек, чиято стойност е по-малка от стойността на косъм по отношение на реалността на този свят, и още повече по отношение на всички висши светове, чието величие няма граници, Творецът се е старал, създавайки всичко това за него ... Освен това, за какво му е на човек всичко това?

4) И за да разберем всички тези въпроси и изследвания, има само един начин: да погледнем края на действието, т.е. към целта на творението. Защото нито един процес не може да бъде разбран по средата на работата, без да се види нейния край. И е очевидно, че никой няма да действа без цел, защото само някой, който е без ум, може да действа без цел.

И знам, че има умници, които отхвърлят игото на Тора и заповедите, които казват, че Творецът е създал цялата вселена и я е изоставил на милостта на съдбата, или че поради незначителността на творенията, Творецът, в Неговото огромно величие, под Неговото достойнство е да държи под око техните дребни и презрени начини [на поведение]. Но те говорили за това не от знание. Тъй като е невъзможно да се направи извод за нашата низост и нищожност, преди да сме решили, какво самите ние сме направили, включително всички онези порочни и недостойни свойства, които са в нас.

Но в момента, в който решим, че Творецът, съвършен в цялото съвършенство е този работник, който е създал и планирал телата ни, с всички техни свойства, както добри, така и недостойни – тъй като от съвършения работник никога не може да дойде презрително и порочно действие. Всяко действие свидетелства за свойството на този, който го е извършил. И каква е вината на развалената рокля, ако е ушита от някой неспособен шивач?

Аналогично на това: „Случаят, когато рав Елазар, синът на рав Шимон, вървял ... и срещнал човек, който бил необичайно уродлив ... Той казал [т.е. р. Елазар]: „Колко грозен е този човек! .." А човекът му отговорил: „... Иди и кажи на майстора, който ме е създал: „ Колко грозен е този съд, който Ти си направил ... ". Виж там както следва.

По този начин тези умници, които казват, че поради нашата низост и незначителност Творецът не трябва да се грижи за нас и Той ни е оставил, просто декларират своето невежество. Представи си, че си срещнал човек, който планира да създаде творения, така че първоначално да се мъчат и да страдат през всичките дни на живота си, като нас. И нещо повече - да забрави за тях, дори да не иска да ги погледне, да им помогне поне малко. Колко силно би го презирал и ругал! Може ли да се помисли такова за Всетворящия и Оживяващия?

5) Следователно здравият разум ни задължава да разберем обратното на това, което се вижда на повърхността и да решим, че в действителност сме добри и най-възвишени творения, че нашата важност няма предел. Тоест, точно във формата, която е достойна и подходяща за Работника, който ни е създал. Тъй като всеки дефект в нашето тяло, в който искаш да се усъмниш, след всякакви оправдания, които измисляш за себе си, насочват само към Твореца, който е създал и нас, и всички наши свойства. Ясно е, че Той ни е създал, а не ние, а също, Той е познавал всички начини на поведения, които трябва да произлязат от всички лоши качества и наклонности, които Той е вложил в нас. Но тук, както казахме, трябва да погледнем края на действието и тогава можем да разберем всичко, съгласно популярната поговорка: „Не показвай незавършена работа на глупака".

6) Нашите мъдреци вече ни посочиха (виж "Дървото на живота", Порта на законите, началото на глава 1), че Творецът е създал света само за да наслади Своите творения. И към това трябва да обърнем взора си и всичките си мисли, защото това е краят на намерението и действието на сътворението на света.

И трябва внимателно да се изследва: от факта, че целта на творението е да наслади Своите създания, задължително следва, че Той е създал в душите голяма и дори много голяма величината за желание да получи това, което Той е замислил да им даде. Тъй като величинатата на цялото наслаждение и цялото удоволствие се измерва с величинатата на желанието да го получим, така че степента, в която желанието за получаване е голямо, в същата тази степен ще бъде голяма и величинатата на удоволствието. А степента, в която желанието за получаване е малко, в същата степен ще намалее и величинатата за наслаждение от получаването. По този начин самият замисъл на творението по необходимост задължава да създаде в душите желание за получаване в колосално количество, съответстващо на величинатата на онова голямо наслаждение, с което Всемогъщият е замислил да наслади душите. В крайна сметка огромното наслаждение и голямото желание за получаване вървят ръка за ръка.

7) След като разбрахме това, вече стигнахме до самия край на разбирането на второто изследване и то, с абсолютна яснота. В крайна сметка проведохме проучване, да разберем каква е реалността, за която можем да направим еднозначен извод, че тя не присъства и не е включена в самия Творец (Ацмуто) до такава степен, че се казва, че то е ново творение, съществуващо от нищото.

И сега, когато ясно разбрахме, че целта на творението, е да наслади Своите създания, по необходимост е създала свойството желание за получаване от Твореца на цялото наслаждение и благо, които Той е замислил за тях, се оказва, че това желание, без съмнение не е било включено в самия Създател (Ацмуто), преди да го е създал в душите. В крайна сметка от кого би могъл да получи? Оказва се, че Той е създал нещо ново, което не съществува в Него.

Едновременно с това, от замисъла на творението става ясно, че Той не е трябвало да създава абсолютно нищо, освен това желание за получаване, защото създаденото творение вече е достатъчно, за да може Творецът да изпълни целия замисъл на творението, който Той е замислил, за да ни наслади.

Но цялото напълване, заключено в замисъла на творението, т.е. различните блага, които Той е замислил за нас, вече се привличат директно от самия Създател и Той не трябва да ги създава наново, тъй като те вече са привлечени като съществуващи от съществуващото в голямото желание за получаване, съдържащо се в душите. Така ни стана абсолютно ясно, че цялата материя от началото до края, съдържаща се в създаденото творение, е само желание за получаване.

8) От тук стигнахме до пълното разбиране на думите на кабалистите, цитирани от нас в третото изследване, в което питахме: как е възможно да се каже за душите, че те са божествена част свише, като камък, отсечен от скала, като между тях няма никаква разлика, освен че единият е "частта", а другият е "цялото"?

И си зададохме въпроса: дори ако камъкът, отделен от скалата и станал част от нея благодарение на действието на брадвата, е готов за това, но как можем да кажем това за самия Творец (Ацмуто)? С помощта на какво душите се отделили от Ацмуто и излезли от общността на Твореца, превръщайки се в творения?

От изясненото станало съвсем ясно, че както брадва разсича и дели материален обект, разделяйки го на две, така разликата във формата разделя духовното, разединявайки го на две.

Например, когато двама души се обичат, трябва да се каже, че те са слети помежду си, като едно тяло. И обратно, когато се мразят, трябва да се каже, че те са толкова отдалечени, колкото изтокът е от запад. И въпросът тук не е в близостта на мястото или отдалечеността на мястото, а означава сходство по форма - т.е. когато те са равни по форма помежду си. С други думи, той обича всичко, което неговият другар обича и мрази всичко, което неговият другар мрази, и други подобни. Оказва се, че те се обичат и се сливат помежду си.

И ако има някаква разлика между тях по форма, т.е. той обича нещо, въпреки че другарят го мрази и други подобни, се оказва, че в степента на тази разлика във формата, те са отдалечени и омразни един на друг.

Ако например те са противоположни по форма, т.е. всичко, което човек обича, е ненавиждано от другаря му, а всичко, което той мрази, е обичано от другаря му, тогава те са толкова далеч, колкото изтокът е от запад, т.е. диаметрално противоположни.

9) Сега виждаш, че в духовното разликата във формата действа като брадва, разделяща материалните обекти. По същия начин величината на разстоянието съответства на величината на противоположността по форма. От това разбери, че от момента, в който желанието за получаване на наслаждение от Твореца било заложено в душите, както беше споменато по-горе, а ние ясно доказахме, че тази форма напълно липсва в Твореца, защото, страшно е да се помисли, от кого Той би могъл да получи? Тази разлика във формата, която душите са придобили, действа, отделяйки ги от Ацмуто, като брадва, отсичаща камък от скала по такъв начин, че благодарение на тази разлика във формата, душите са излезли от целостта на Твореца и се отделили от Него, ставайки творения.

Но всичко, което душите постигат от светлината на Твореца, произхожда като съществуващо от съществуващото от самия Творец (Ацмуто). В този случай се оказва, че от гледна точка на светлината на Твореца, която те получават в своето кли, т.е. желанието за получаване, няма абсолютно никаква разлика между тях и Ацмуто, защото тя се възприема от тях като съществуваща пряко от Ацмуто.

Цялата разлика между душите и Ацмуто се крие само във факта, че душите са част от Ацмуто. С други думи, величината на светлината, която те са получили вътре в кли, т.е. желанието за получаване, вече е част, отделена от божественото, като носител, поради разликата по форма - желанието за получаване. Тази разлика във формата го прави част, защото заради нея той е излязъл от свойствата на „цялото" и е станал „част". По този начин няма разлика между тях, освен че единият е „цялото", а другият е „частта", като камък, отсечен от скала. И изучи това правилно, тъй като не е възможно повече да бъде пояснено това, което е толкова възвишено.

10) Сега имаме възможност да разберем четвъртото изследване: как може да се окаже, че от святостта на Твореца се е образувала система от скверна и клипот, доколкото тя е далеч от святостта на Твореца, сякаш те се намират на различни полюси. Как може Той да подхранва и поддържа нейното съществуване?

Но първо трябва да се разбере какво представлява съществуването на същността на скверната и клипа. И знай, че това е както казахме, голямо желание за получаване, което е самата същност на душите според природата на тяхното създаване. Затова те са готови да приемат цялото напълване, съдържащо се в замисъла на творението, което не остава в душите в тази своя форма, защото ако остане в тях, те ще бъдат принудени да останат завинаги отделени от Твореца, тъй като тяхната разлика във формата би ги отделяла от Него.

И за да поправи това разделение, заложено в кли на душите, Творецът е създал всички светове и ги е разделил на две системи, както се казва: „Една срещу друга ги е създал Всемогъщия", представящи четири свята AБEA на святост и срещу тях - четирите свята AБEA на скверна.

И Той вложил желанието за отдаване в системата на [световете] АБЕА на святостта и отделил от тях желанието за получаване за себе си и го пренесъл в системата на нечистите светове AБEA. Оказва се, че заради него те са отделени от Твореца и от всички светове на святостта. Поради тази причина клипот се наричат с думата „мъртви", както се казва: „Жертви на мъртвите". Същото е и с грешниците, които ги следват, както са казали нашите мъдреци: „Грешниците приживе се наричат мъртви". В крайна сметка желанието за получаване, присъщо за тях в противоположна форма по отношение на святостта на Твореца, ги отделя от Източника на живота и те са далеч от Твореца, сякаш са на различни полюси. В крайна сметка Творецът няма абсолютно никакво желание за получаване, а само за отдаване. А клипот нямат нищо за отдаването, а получават само заради себе си и за собствено наслаждение. Няма по-голяма противоположност от тази. Вече знаеш, че духовното разстояние започва с най-малката разлика във формата и завършва с противоположно по форма, т.е. максимално разстояние в най-последния етап.

11) Световете са слезли до реалността на този материален свят, т.е. до място, на което ще има реалност, тяло и душа, както и време, порочност и поправяне. В крайна сметка тялото, т.е. желанието за получаване за себе си идва от неговия корен в замисъла на творението, както беше споменато по-горе, и преминава през системата на световете на скверна, както се казва: „Човек се ражда като диво магаре" - и остава в поробването на тази система до тринадесетгодишна възраст. И това е времето на порочността.

Благодарение на изучаването на заповедите, започвайки от тринадесетгодишна възраст, когато учи, за да достави наслаждение на своя Създател, той започва да очиства присъщото за него желание за получаване за себе си, като постепенно го променя на „заради отдаване" и чрез това той постепенно привлича святата душа от нейните корени в замисъла на творението. И тя преминава през системата на свещените светове и се облича в тяло. Това е времето на поправяне.

И той все повече придобива и постига степените на святост [произтичащи] от плана на творението, намиращи се в Безкрайността, докато не започнат да помагат на човек да промени желанието си за получаване за себе си, така че то да стане изцяло получаване заради доставяне наслада на своя Създател, а не за собствена полза. По този начин човек придобива сходство по форма със своя Създател, защото получаването в името на отдаването се счита форма на чисто отдаване. Както се казва в трактата Кидушин, 7:1, че [като се ожени] за важен човек, тя [му подарява], а той казва: „Ти си посветена [на мен]", защото неговото получаване, насочено към наслаждението на отдаващия му, се счита за абсолютно отдаване и подарък за нея. Виж там както следва.

Тогава той постига абсолютно сливане с Твореца. В крайна сметка духовното сливане е само уподобяване по форма, както са казали нашите мъдреци: Но как човек може да се слее с Него? Просто се слей с Неговите свойства. И така човек става способен да приеме цялото добро, наслаждение и блаженство, които се съдържат в замисъла на творението.

12) По този начин се изясни същността на поправянето на желанието за получаване, присъщо на душите в замисъла на творението. В крайна сметка, Творецът е подготвил за тях двете горепосочени системи, една срещу друга, благодарение на което душите постепенно се разделят на две свойства - тяло и душа, облечени една в друга.

Благодарение на Тора и заповедите, в края на своето [развитие] те ще направят формата на желанието за получаване подобна на желанието за отдаване. Тогава те могат да получат цялото благо, съдържащо се в замисъла на творението и в същото време ще бъдат възнаградени с трайно сливане с Твореца, благодарение на факта, че с помощта на работата в Тора и заповедите са били възнаградени с подобие по форма със своя Създател, което се счита за окончателна поправяне.

Тогава, тъй като вече няма нужда от нечистата Ситра Ахра, тя ще бъде изтрита от лицето на земята и „смъртта ще бъде погълната завинаги". Цялата работа в Тора и заповедите, която се дава на целия свят за шест хиляди години [съществуване] на този свят, както и на всеки човек за седемдесетте години на живота му, е само с цел да ги доведе до края на поправянето по гореспоменатото подобие по форма.

В допълнение, както следва, беше разкрито формирането и раждането на системата от скверна и клипот от святостта на Твореца, което било необходимо, да се създадат с тяхна помощ телата, които след това ще бъдат поправени с помощта на Тора и заповедите. И ако телата не бяха породени в непоправеното им желание за получаване чрез системата на нечистите сили, ние никога нямаше да имаме възможност да го поправим, защото човек не може да поправи това, което го няма в него.

13) И в крайна сметка остава да разберем: ако желанието за получаване за себе си е толкова негодно и порочно, как би могло да се появи и да бъде в замисъла на творението в Безкрайността, като пример за единство за което няма нито звук, нито дума?

Въпросът е, че всъщност, когато възникнал замисъла за създаването на душите, мисълта на Твореца могла веднага да завърши всичко, защото Той не се нуждае от инструмент за изпълнение, като нас. И веднага всички души и всички светове, които трябвало да бъдат създадени, излезли и се формирали, напълнени с цялото добро, наслаждение и благо, които Той замислил за тях, с цялата окончателна абсолютност на съвършенството, което душите ще получат в края на поправянето, т.е. след като желанието за получаване, съдържащо се в душите, вече е получило напълно цялото си поправяне и се е превърнало в чисто отдаване, в пълно подобие по форма със Създателя.

Това [се случва] по причина, че във вечността на Твореца същността на миналото, бъдещето и настоящето е една и бъдещето за Него е настояще и за Него не може да съществува такова, като неготовност по време. Поради тази причина в Безкрайността не е имало каквото и да е порочно желание за получаване под формата на разделяне, а напротив, това подобие по форма, което трябва да се разкрие в края на поправянето, веднага се е появило във вечността на Твореца.

И за това нашите мъдреци са казали: преди създаването на света Той и Неговото име били единни, тъй като формата на разделяне, съдържаща се в желанието за получаване, не била разкрита в реалността на душите, излезли в замисъла на сътворението, тъй като те били слети с Него по подобие по форма, в свойството „Той и името Му са единни". (Виж Учение за Десетте Сфирот, раздел 1)

14) Сега виждаш, че душите като цяло имат най-общо три състояния:

Първото състояние е пребиваването им в Безкрайността, в замисъла на творението, където те вече имат бъдеща форма на Крайното Поправяне.

Второто състояние е пребиваването им в състояние от шест хиляди години, където благодарение на двете системи, посочени по-горе, се разделили на тяло и душа и им била дадена работа в Тора и заповедите, за да се промени желанието за получаване и да бъде преведено до свойството на желанието да достави наслаждение на своя Създател, но не и на самите себе си. И с течение на времето в това състояние няма да се извърши поправяне на телата, а само на душите. С други думи, трябва да се изкорени от тях цялото свойство получаване за себе си, което е свойство на тялото, и да остане в свойството на желанието само да отдава, което е форма на желанието на душите. И дори душите на праведните няма да могат да се наслаждават в Еденската градина след смъртта им, докато цялото им тяло не завърши разлагането си в земята.

Третото състояние е Окончателно Поправяне на душите след възкръсването на мъртвите, когато настъпва пълно поправяне и за телата. Защото тогава те ще променят дори самото получаване, което е форма на тялото, така че формата на чисто отдаване да обитава в него. И те стават способни да получат за себе си цялото добро, наслаждение и благо, съдържащи се в замисъла на творението. В същото време ще се удостоят с трайно сливане поради подобието си по форма със своя Създател. В крайна сметка ще получат всичко това не изхождайки от желанието за получаване, а изхождайки от желанието да доставят наслаждение на своя Създател, защото Творецът изпитва наслаждение, когато получават от Него.

За краткост, започвайки от тази точка, ще използвам имената на тези три състояния, а именно: Първо състояние, Второ състояние и Трето състояние. А ти помни всичко, което беше изяснено тук за всяко от състоянията.

15) И ако погледнеш тези три състояния, ще видиш, че те предизвикват [съществуването] едно на друго с пълна абсолютност по такъв начин, че ако се отмени каквото и да е в едно от тях, всички те биха се отменили.

Например, ако не се беше появило Третото Състояние, което представлява промяна на формата за получаване във форма за отдаване, то и Първото Състояние, което е в Безкрайността, нямаше да може да излезе. Защото цялото съвършенство е излязло там, само защото то трябва да се появи в Третото Състояние. То вече се проявило във вечността на Твореца под формата на настояще. И цялото съвършенство, което се проявило в това състояние, е само един вид проекция на настъпващото бъдеще в настоящето, което се намира там. Ако обаче беше възможно бъдещето да бъде отменено, нямаше да има никакво съществуване и в настоящето. По този начин Третото Състояние задължава цялата реалност, която е в Първото Състояние.

Нещо повече, при най-малката отмяна във Второто Състояние, в което се извършва цялата работа, която трябва да бъде завършена в Третото Състояние, т.е. работа в неизправност и поправяне, а също и в привличане на степени и души - как може изобщо да възникне Третото Състояние? По този начин Второто Състояние задължава Третото Състояние.

По същия начин е и с Първото Състояние, намиращо се в Безкрайността, в което вече присъства цялото съвършенство на Третото Състояние. Тъй като то задължава абсолютно всичко да съответства, т.е. така че да се разкрият Второто и Третото Състояние, именно в цялото им съвършенство, което присъства там, ни повече, ни по-малко. По този начин самото Първо Състояние задължително принуждава системите да се разпространяват една срещу друга във Втората реалност, за да може с помощта на системата на скверна да обезпечи съществуването на тялото в порочното желание за получаване. И тогава имаме възможност да го поправим. Ако нямаше система от светове на скверната, нямаше да имаме това желание за получаване и би било невъзможно да го поправим и да стигнем до Третото Състояние. В крайна сметка човек не може да поправи това, което не е в него. По този начин е излишно да се питаме как системата на скверна се е формирала от Първото състояние, тъй като напротив, именно Първото състояние задължава нейната реалност да съществува така и във Второто Състояние.

16) Изхождайки от това, е излишно да се пита: наистина ли тогава сме загубили свободата на избор? Та ние сме задължени да стигнем до съвършенство и да приемем напълно Третото състояние, тъй като то вече съществува в Първото състояние.

И въпросът е в това, че Творецът ни е подготвил два пътя във Второто Състояние, които да ни доведат до Третото Състояние:

Първият е по пътя на изпълнение на Тора и заповедите, както беше изяснено по-горе.

Вторият е пътят на страданието, при това самите страдания смекчават тялото и те ще ни принудят в крайна сметка да променим желанието си за получаване, да приемем формата на желанието за отдаване и да се слеем с Твореца. И както са казали нашите мъдреци: „Ако се върнете към доброто - добре, но ако не, ще поставя над вас цар като Аман и той волю-неволю ще ви върне към доброто".

И това са казали нашите мъдреци за стиха: „В своя срок - „беито", ще ускоря - „ахишена": „Ако сме се удостоили - ще ускоря, а ако не – ще е в своя срок". Обяснение: ако сме се удостоили [да вървим] по първия път, т.е. чрез изпълнението на Тора и заповедите, ние ускоряваме поправянето си и не се нуждаем от тежки и горчиви страдания и удължаване на времето, така че да е достатъчно за тяхното получаване и те да ни върнат, волю-неволю, към доброто.

А ако не – в своя срок, т.е. само в този момент, в който страданията завършат нашето поправяне и времето на поправяне по неволя ще настъпи за нас. А като цяло пътят на страданието е и наказанието на душите в ада. Въпреки това, по един или друг начин, окончателното поправяне, т.е. Третото Състояние е задължително и абсолютно от гледна точка на Първото Състояние. И целият избор е само между пътя на страданието и пътя на Тора и заповедите.

По този начин се изясни как тези три състояния на душите са свързани помежду си и абсолютно принуждават [съществуването] едното на другото.

17) Оттук напълно е ясен третият въпрос, който е споменат по-горе. В него питахме за това, когато погледнем себе си, виждаме колко сме порочни и презрени, че дори не заслужаваме осъждане, а когато погледнем Работника, който ни е създал, би трябвало да сме на най-голяма висота, за която няма достатъчно хвалби, както подобава на Работника, който ни е създал. В крайна сметка природата на съвършения Работник е такава, че Неговите действия са съвършени.

И от казаното е абсолютно ясно, че това наше тяло, с всичките му проявления и незначителни придобивки, съвсем не е нашето истинско тяло, тъй като истинското ни тяло, а именно, вечното и съвършеното, с всички възможни съвършенства, вече съществува в Безкрайността под формата на Първото състояние, което приема идеалната си форма там от бъдещето, което ще дойде в Третото състояние, т.е. при получаване под формата на отдаване, което е подобно по форма на Безкрайността.

А ако всъщност, самото ни Първо Състояние задължава във Втората реалност да ни е дадена клипа на това наше тяло в неговата презряна и покварена форма, т.е. в желанието за получаване само за себе си, което е силата, която ни разделя от Безкрайността, както беше споменато по-горе, за да го поправим и да ни позволят да получим нашето вечно тяло в пълен практически израз в Третото състояние. Изобщо не трябва да се възмущаваме от това, тъй като нашата работа можем да си представим само в това тяло, преходно и ограничено. В крайна сметка човек не може да поправи нещо, което не е в него.

По този начин ние всъщност се намираме в същата мяра на съвършенство, която е достойна и подобаваща на съвършения Работник, който ни е направил, също и във Второто Състояние. Защото това тяло изобщо не ни вреди, тъй като то ще трябва да умре и да се отмени, и е подготвено за нас само за определено време, времето което е необходимо, за да го отменим и да приемем нашата вечна форма.

18) В същото време се решава петият въпрос, който зададохме: как е възможно от вечното да възникнат тленни, съществуващи и преходни творения? И от това, което изяснихме, става ясно, че всъщност по отношение на Твореца ние се намираме в състояние, достойно за Неговата вечност, т.е. като творения вечни и в цялото им съвършенство. Тази наша вечност задължително ни принуждава, така че клипа (обвивката) на телата, дадена ни само за работа, да бъде крайна и преходна, защото ако тя, колкото и да е добра, остане във вечността, ние бихме останали, страшно е дори да го помислим, отделени завинаги от Източника на живота.

И вече казахме в пункт 13, че формата на нашето тяло, т.е. желанието за получаване, само по себе си напълно отсъства във вечния план на творението, защото там се намираме под формата на Третото Състояние, но то трябва да се прояви в нас във Втората реалност, за да ни позволи да го поправим, както е казано по-горе.

И е напълно излишно да се пита за състоянието на останалите творения на света, с изключение на човека, тъй като човекът е център на цялото творение, както е посочено по-нататък в п. 39, а всички останали творения, сами по себе си нямат никаква ценност, с изключение на степента, в която помагат на човека, водейки го до съвършенство. Затова те се издигат и падат заедно с него и сами по себе си не се вземат под внимание.

19) Заедно с това се изяснява и четвъртият въпрос, който зададохме: ако природата на Добрия е да твори добро, как изначално Той е създал творения, които ще страдат и ще се мъчат през [всички] дни от живота си?

Тъй като, както е казано, цялото това страдание е причинено от нашето Първо Състояние, тъй като нашата съвършена вечност, получена там от Третото Състояние, която ще настъпи в бъдеще, ни принуждава да вървим или по пътя на Тора, или по пътя на страданието и да достигнем нашата вечност, която се случва в Третото Състояние (както беше споменато по-горе, в п. 15).

Всички тези страдания се разпространяват само на клипа на нашето тяло, която е била създадена само за смърт и погребение. Това ни учи, че желанието за получаване за себе си, съдържащо се в него, е създадено само за да бъде унищожено и изкоренено от света, да бъде променено на желание за отдаване. И страданията, които изпитваме, са само разкрития, които показват [на всички] нищожността и вредата, които надделяват над него.

Ела и виж: в момента, в който всички живеещи в света единодушно се съгласят да отменят и унищожат желанието за получаване за себе си и няма да имат друго желание, освен отдаване на ближния, че всички грижи и всички вредители ще изчезнат от лицето на земята и всеки ще бъде уверен и здрав и ще има щастлив живот, защото всеки от нас би имал огромен свят, който да се грижи за него и да задоволява неговите нужди.

Когато обаче във всеки има само желание за получаване за себе си, от това произтичат всички грижи, страдания и войни, и кланета, и от това няма спасение и те отслабват тялото ни с различни болести и страдания.

Сега виждаш, че всички страдания, които съществуват в нашия свят, са просто явления, предлагани на нашия поглед, за да ни подтикнат да отменим лошата клипа на тялото и да приемем съвършената форма на желанието за отдаване. Това е, за което говорихме, че самият път на страданието може да ни доведе до желаната форма.

И знай, че заповедите между човека и ближния предшестват заповедите между човека и Твореца, защото отдаването на ближния го води до отдаване на Твореца.

20) След цялото това изясняване се решава първият въпрос, който зададохме: каква е нашата същност? В крайна сметка нашата същност е подобна на същността на всички елементи на реалността, а именно, не повече и не по-малко от желанието за получаване, както е посочено по-горе в пункт 7, но не както ни се струва сега във Втората реалност, че желанието за получаване е само за себе си, но така както живее и съществува в Първото състояние, в Безкрайността, т.е. в нашата вечна форма, която получаваме, за да насладим нашия Създател, както е посочено по-горе в пункт 13.

Въпреки че на практика все още не сме достигнали Третото Състояние и все още не сме завършили времето си, във всеки случай това по никакъв начин не вреди на основната ни същност, тъй като нашето Трето Състояние е изцяло следствие от Първото Състояние. Следователно всичко, което трябва да се плати, е все едно вече платено. А незавършеното време се счита за недостатък само там, където има и най-малко съмнение дали той ще завърши това, което трябва да завърши през това време. Tъй като не се съмняваме в това, ние сякаш вече сме стигнали до Третото Състояние.

Това тяло в лошата му форма, която ни е дадена сега, също не вреди на същността ни, тъй като и то, и всички негови придобивки ще трябва да бъдат напълно отменени заедно с цялата система на скверна, която е техен източник. И „всичко, което трябва да изгори, сякаш вече е изгоряло" и се приема така, сякаш никога не е съществувало.

Но душата, облечена в тяло, чиято същност е също само желание, но желание за отдаване, водещо своето начало от системата на четирите свята AБEA на святостта, както е посочено в пункт 11, съществува вечно, защото тази форма на желанието за отдаване е сходна по форма с Източника на живота и страшно е да се помисли дори, не е преходна. И краят на това е по-долу, започвайки от п. 32.

21) И не изпадай в недоумение от мнението на философи, които казват, че самата същност на душата е интелектуална материя и нейното същество възниква само благодарение на идеите, които тя постига и от които израства, и те представляват цялото ѝ същество. А безсмъртието на душата след смъртта на тялото зависи изцяло от величината на идеите и знанията, които е получила. Дотам, че при липса на идеи изобщо няма нещо, към което може да се отнесе безсмъртието на душата.

Това не е мнението на Тора и освен това изобщо не се приема от сърцето. Всеки жив човек, който някога се е опитвал да придобие разум, знае и чувства, че разумът е придобивка, а не същност на този, който придобива.

Както се изясни, цялата материя на създаденото творение - както материята на духовните предмети, така и материята на физическите обекти, не е ни повече, ни по-малко от свойството на желанието за получаване.

И въпреки че казахме, че цялата душа е желание за отдаване, това е така само благодарение на поправянето при обличането в отразената светлина, получена от нея от висшите светове, от които тя е слязла до нас. И какво е това обличане, е изяснено във „Въведение в науката за кабала", п. 14, 15, 16, 19. По този начин самата същност на душата е и желанието за получаване. Виж там както следва и разбери това.

Затова цялата разлика между два обекта, която сме в състояние да почувстваме, се усеща само в неговото желание, защото желанието, съдържащо се във всяка същност, поражда неговите потребности. А нуждите пораждат за него мисли и идеи до такава степен, че той би могъл да удовлетвори онези нужди, които са породени от желанието за получаване.

И както желанията на хората се различават едно от друго, така и потребностите, мислите и идеите на хората се различават една от друга.

Например, за онези, чието желание за получаване е ограничено само от животински страсти, всичките им нужди, мисли и идеи са [насочени] само да изпълнят това желание в цялата им животинска пълнота. И въпреки че те използват разума и знанията, подобно на човек, във всеки случай „достатъчно е за роба да бъде като господаря си", а това е като животински разум, защото разумът е поробен от животинското желание и му служи.

А тези, чието желание за получаване главно нараства в човешките страсти, като тщеславие и власт над другите, които животните нямат - всичките им основни нужди, мисли и идеи са насочени единствено към запълване на това желание с всички възможни напълвания.

А тези, чието желание за получаване, нараства главно в получаването на знания, всичките им основни нужди, мисли и идеи са как да напълнят изцяло и по всякакъв начин именно това желание.

22) Тези три вида желания в по-голямата си част присъстват в целия човешки род. Но при всеки човек се комбинират в различни пропорции и от тук идват всички разлики между хората. А според земните качества можем да направим извод и за духовните предмети - според техните духовни свойства.

23) По този начин, също духовните души на хората, които по силата на обличането в отразената светлина, получена от висшите светове, откъдето идват, имат желание само да доставят наслаждение на своя Създател и това желание е същността и основата на душата, както беше споменато по-горе. Оказва се, че след като се облече в човешко тяло, тя поражда в него нужди, мисли и идеи, за да напълни желанието ѝ да отдава с цялото Негово напълване. Тоест, да достави наслаждение на своя Създател според величината на нейното желание.

24) И тъй като съдържанието и същността на тялото е само желание за получаване за себе си и всичките му прояви и придобивки са напълване на това покварено желание за получаване, което първоначално е създадено само за да бъде унищожено и изтрито от света, за да се стигне до съвършеното Трето състояние, което е в края на поправянетo. То е смъртно, преходно и крайно. И то, и всичките му придобивки заедно с него, преминават като сянка, без да оставят нищо след себе си.

И тъй като съдържанието и същността на душата е само желанието за отдаване и всичките ѝ прояви и придобивки са напълване на това желание за отдаване, което вече се намира и съществува във вечното Първо състояние, както и в Третото състояние, което ще настъпи в бъдещето. Затова тя в никакъв случай не е смъртна и преходна и тя, и всички нейни придобивки с нея са вечни, живи и винаги съществуващи. Изчезването не ги засяга по никакъв начин в часа на смъртта на тялото и обратно Изчезването на формата на неизправното тяло го укрепва по най-силния начин и тогава то ще може да се изкачи нагоре в Райската градина.

Изясни се както следва, че безсмъртието на душата по никакъв начин не е свързано с понятията, които тя е придобила, както следва от горните думи на философите, а нейната вечност се състои само в самата ѝ същност, т.е. в желанието за отдаване, което представлява неговата същност. А понятията, които е придобила, са нейната награда, а не нейна същност.

25) От тук получаваме цялостно решение [на въпросите] от петото проучване. И попитахме: ако тялото е толкова порочно, до такава степен, че душата не може да бъде в цялата си чистота, докато тялото не се разложи в земята, тогава защо трябва да възкръсне отново при възкръсване на мъртвите? А също и за думите на мъдреците: „В бъдеще мъртвите ще възкръснат в своите недостатъци, за да не се каже: „Друг е този!"

И ще разбереш това добре от самия план на творението, т.е. от Първото състояние. Защото казахме, че тъй като замисълът на творението е да наслади Своите създания, [оттук] непременно следва, че Той със сигурност е създал голямо и дори много голямо желание за получаване на цялото добро и наслаждение, което е заключено в замисъла на творението. Тъй като голямото наслаждение и голямото желание за получаване вървят ръка за ръка, както бе споменато по-горе в п. 6 и п. 7.

И казахме там, че това голямо желание за получаване е цялата новосъздадена материя, която Той е създал, защото Той не се нуждае от абсолютно нищо повече, за да изпълни замисъла на творението. А естеството на съвършения Работник е такова, че Той не прави нищо излишно, както се казва в Песента за единствеността: „В цялото свое творение Ти нищо не си забравил. Нищо не си създал недостатъчно или излишно".

Освен това казахме там, че това голямо желание за получаване е напълно премахнато от системата на святостта и е предадено на системата на нечистите светове, от които [произхождат] съществуването на телата и подкрепата за тяхното съществуване и всичките им придобивки в този свят. Докато човек навърши 13 години, когато благодарение на заниманията с Тора той започва да постига свята душа и тогава се храни от системата на световете на святостта до степента на святата душа, която е достигнал.

Също, казахме по-горе, че през шестте хиляди години, дадени ни за работа в Тора и заповедите, от това не се случва никакво поправяне на тялото, т.е. на голямото му желание за получаване. И всички поправяния, които възникват тогава в резултат на нашата работа, са предназначени само за душата, която благодарение на тях се издига на по-високи нива, в святост и чистота. С други думи, само да увеличи желанието за отдаване, което се привлича заедно с душата.

По тази причина тялото в крайна сметка трябва да умре, да бъде погребано и да изгние. Тъй като не е приело никакви поправяния и наистина е невъзможно да остане такова, защото в крайна сметка, ако голямото желание за получаване изчезне от света, страшно е да се каже, но замисъла на творението няма да бъде изпълнен, т.е. всички големи наслаждения, с които Той е смятал да наслади Своите творения, няма да бъдат получени, защото голямото желание за получаване и голямото наслаждение вървят ръка за ръка. В степента, в която намалее желанието за получаване, в същата степен намалява наслаждението от получаването.

26) Вече казахме, че Първото състояние абсолютно задължава Третото състояние да излезе с цялата величина, заключена в замисъла на творението, което е в Първото състояние и нищо няма да бъде пропуснато в него, както е посочено в п. 15.

Затова Първото състояние задължава възкръсването на мъртвите тела. С други думи, голямото им желание за получаване, което вече се е отменило и изчезнало, и изгнило във Втората реалност, трябва да бъде възкресено отново в цялата величина на огромния си размер без никакви ограничения, т.е. с всички недостатъци, които са били в него.

Тогава започва отначало работата по превръщането на това огромно желание за получаване, така че то да бъде само според степента, позволяваща да отдава. И тогава печелим два пъти:

1. Че имаме място, където да получим цялото благо и наслаждение, и блаженство, съдържащи се в замисъла на творението, в силата на това, че вече имаме тяло, което е изключително голямо в желанието си за получаване То върви ръка за ръка с тези наслаждения, както е казано по-горе.

2. Какво от това, че нашето получаване по такъв начин ще бъде само в степента на доставяне на наслаждение на нашия Създател, това получаване се счита за абсолютно отдаване, както е посочено по-горе в пункт 11. Освен това постигаме подобие по форма, т.е. сливане, което е нашата форма в Третото състояние. По този начин Първото състояние абсолютно задължава възкръсването на мъртвите.

27) Обаче, възкръсването на мъртвите може да се случи само малко преди окончателното поправяне, т.е. в края на Втората реалност. Тъй като, след като сме се удостоили с отричане на нашето огромно желание за получаване и сме получили желание само да отдаваме и след като сме се удостоили с всички прекрасни степени на душата, които се наричат: нефеш, руах, нешама, хая, йехида, благодарение на нашата работа по отмяна на желанието за получаване. В този момент вече сме достигнали най-голямото съвършенство, до степен, че е възможно отново възкръсване на тялото в цялото му голямо желание за получаване.

И вече не изпитваме ущърб, когато то ни отделя от сливането. Напротив, ние го преодоляваме и му придаваме формата на отдаване, както беше споменато по-горе. Всъщност това е начинът на поведение по отношение на всяко конкретно лошо свойство, което искаме да премахнем от себе си:

1. Първо трябва да го премахнем изцяло до самия край, да не остане нищо от него.

2. След това може да бъде взето отново и да бъде управлявано в средната линия.

Докато не го премахнем напълно от себе си, е абсолютно невъзможно да го управляваме, в желаната средна линия.

28) Ето защо нашите мъдреци са казали: „В бъдеще мъртвите ще възкръснат в своите пороци, а след това ще се излекуват". С други думи, както бе споменато по-горе, първо възкръсва тялото, което е голямо желание за получаване, без никакви ограничения, т.е. както е израснало под властта на системата от нечисти светове, докато не се е удостоило с поне малко очистване чрез Тора и заповедите, което означава „в целия си недостатък".

От тук започваме нова работа: включване на цялото това голямо желание за получаване във формата на отдаване, както бе споменато по-горе. Тогава то се изцелява, тъй като сега то също е достигнало до подобие по форма. И [мъдреците] обяснили, че смисълът на това е да не се каже: „Друго е това!". Което означава: да не кажат за него, че сега то е в друга форма, отколкото е в замисъла на творението. Тъй като съществува това голямо желание за получаване, настроено за получаване на цялото благо, съдържащо се в замисъла на творението, но засега то е отдадено на клипот и може да бъде очистено. В края на всичко обаче е невъзможно да има друго тяло, защото ако то е дори в най-малка степен по-малко, изглежда напълно различно и напълно недостойно за цялото благо, съдържащо се в замисъла на творението, тъй като вече получава там от гледна точка на Първото състояние. И разбери това добре.

29) От всичко това сега имаме възможност да обясним втория въпрос, зададен по-горе, а именно: в какво е нашата роля в дългата верига на Вселената, на която ние сме малки звена, през кратките години от живота си?

И знай, че работата ни през отредените ни 70 години е разделена на 4 периода.

Период 1 съществува, за да се постигне голямо желание за получаване без ограничения в цялата степен на неговата порочност като плод [на дейността] на системата от четирите нечисти свята AБEA. Защото ако нямаме това непоправено желание за получаване, по никакъв начин няма да можем да го поправим, тъй като никой не може да поправи това, което не е в него.

Затова величината на желанието за получаване, което е присъщо на тялото от момента на раждането му на бял свят не е достатъчна, но освен това трябва да има система от нечисти клипот, в продължение на не по-малко от 13 години. С други думи, клипот ще властват над него, като му дават част от своята светлина. Техните светлини постепенно увеличават желанието му за получаване, тъй като наслаждението, с което нечистите сили снабдяват желанието за получаване само разширяват и увеличават изискванията на желанието за получаване.

Например, когато се ражда, той изпитва страст към една [порция], но не повече. Но когато Ситра Ахра го напълни с тази една [порция], желанието за получаване веднага се разширява и той желае вече две. Тогава, когато Ситра Ахра му дава напълване в степен на две порции, желанието му веднага се разширява и той желае четири. И ако не се усили с помощта на Тора и заповедите за очистване на желанието за получаване и превръщането му в отдаване, неговото желанието за получаване през цялото време се разширява през годините от живота му, до степен, че „човек умира, без да е достигнал дори половината от желаното".

Това се нарича, че той се намира във властта на Ситра Ахра и клипот, чиято роля е да разшири и увеличи желанието му за получаване и да го направят огромно, без никакви ограничения. А именно: да предадат на човек целия материал, с който трябва да работи, поправяйки го.

30) Период 2 - от 13-годишна възраст, когато се дава сила на точката в сърцето му, и тя [т.е. точката] се нарича „обратната страна", „ахораим" на святата душа, облечена в желанието за получаване от момента на раждането му. Но тя започва да се събужда едва след 13-годишна възраст, което се случва по гореописаната причина. Тогава той започва да попада под властта на системата на световете на святостта. По-точно, в степента, в която той се занимава с Тора и заповедите.

Основната задача по това време е да постигне и увеличи духовното желание за получаване, защото от момента на раждането той има само материално желание за получаване. Затова, въпреки, че той е постигнал голямо желание за получаване преди 13-годишна възраст, това не е краят на растежа на желанието за получаване. Растежът на желанието за получаване се случва само в духовното.

Например до 13-годишна възраст, всичките му стремежи и цялото му желание за получаване е да погълне цялото богатство и почести на този материален свят, докато на всички е ясно, че за него той не е вечен свят, съществуващ за всеки само като сянка, която е отминала, и си е отишла. Тогава, ако постигне огромно духовно желание за получаване, той иска да погълне за свое наслаждение цялото благо и богатство, съдържащи се във вечния бъдещ свят, което за него е вечна придобивка, во веки веков. По този начин главното в огромно желание за получаване завършва само с желанието за получаване на духовното.

31) Както се казва за стиха: „Пиявицата има две дъщери - „Бау! Бау!" („Дай!", „Дай!"), като „пиявица" означава „ад", а грешниците, паднали в този ад, лаят като куче: „Бау! Бау!", т.е. „Дай ни щастието на този свят, дай ни щастието на бъдещия свят."

В същото време, това е много по-важна стъпка от първата. Тъй като, освен че той достига до истинската стойност (гадлут) на желанието за получаване и напълно му е даден целия материал, който му е необходим за работа, това е етапът, който го води до лишма. Както са казали нашите мъдреци: „Човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите „ло лишма", защото от „ло лишма" ще достигне до „лишма."

Стъпалото, което настъпва след 13-годишна възраст, се счита за святост. Нарича се „слугиня на святостта, служеща на своята господарка", т.е. на святата Шхина, тъй като тази слугиня го води до „лишма" и той се удостоява с пребиваването на Шхина.

Той обаче трябва да използва всички подходящи средства, за да стигне до „лишма". Защото, ако не полага усилия за това и всякакво добро, няма да достигне до лишма, той ще попадне в капана на нечистата слугиня, която се противопоставя на слугинята на святостта и чиято цел е да обърка човек, така че „ло лишма" да не го доведе до „лишма". А за нея е казано: „И слугинята наследява своята господарка", защото тя няма да позволи на човек да се приближи до господарката, т.е. святата Шхина.

Последната стъпка от този период е когато той възлюби Твореца с голяма страст, като човек, обхванат от страст, който обича със земна любов до такава степен, че обектът на неговата страст стои пред очите му ден и нощ. Както казва поетът: „Споменът за него не ми позволява да заспя". И тогава за него се казва: „И Дървото на живота е напълнено с желание". Тъй като петте степени на душата се наричат Дърво на живота и продължителността им е петстотин години, като всяко стъпало трае сто години. Тоест, това ще го доведе до получаване на всички тези пет свойства НАРАНХАЙ, които са изяснени в Период 3.

32) Период 3 е работа в Тора и заповедите лишма, т.е. заради отдаване, без получаване на отплата. Тази работа очиства желанието му за получаване за себе си, превръщайки го в желание за отдаване.

Тъй като желанието за получаване се очиства, той става достоен и може да приеме 5 части на душата, които се наричат НАРАНХАЙ (по-долу в п. 42). Те се намират в желанието за отдаване (както е споменато по-горе, в п. 23) и няма да могат да се облекат в тяло, докато в него господства желанието за получаване, което е противоположно по форма на душата, или дори различно по форма. Защото състоянието на обличане и подобие по форма вървят ръка за ръка, както е посочено по-горе в п. 11.

Когато той се удостои с това, да се намира изцяло в желанието за отдаване и няма да получава нищо за собствените си нужди, ще се окаже, че се е удостоил с подобие по форма със своите висши [светлини] НАРАНХАЙ, които изхождат от неговия източник в Безкрайността, от Първото състояние, чрез АБЕА на святостта и веднага го привлича и го облича по порядъка на стъпалата.

Четвъртият период е работата, която се извършва след възкръсването на мъртвите, т.е. когато желанието за получаване, след като напълно е изчезнало, след като е умряло и е погребано, отново трябва да се възроди в огромното, най-лошото желание за получаване. Това се нарича: „В бъдеще мъртвите ще възкръснат в своите недостатъци", както е посочено по-горе, в п. 28. След това го променят в получаване под формата на отдаване, както е описано подробно там. Но има [само] отделни, избрани личности, на които тази работа им се дава още приживе, в нашия свят.

33) Сега остава да разберем шестото изследване, за което нашите мъдреци са казали, че всички светове, както висшите, така и низшите, са създадени само за човека. На пръв поглед е много странно, че за малкият човек, чиято стойност е дори по-малка от косъм по отношение на реалността, която е разгърната пред нас в този свят, и още повече в сравнение с висшите духовни светове, Творецът ще се опита да създаде всичко това за него. И е още по-неразбираемо: защо са му на човек всички тези многобройни грандиозни духовни светове?

Трябва да знаеш, че цялото наслаждение на нашия Създател е в насладата на Своите творения [се извършва] до степен, в която съществата ще Го почувстват: че Той е този, който дава, и Той е този, който им се радва. Тогава Той изпитва голямо наслаждение от тях, като баща, който се радва на скъп на сърцето му син дотолкова, доколкото синът усеща и признава важността и величието на бащата, а бащата му показва всички съкровища, които е приготвил за него.

Както се казва в Писанието: „Нима Ефраим не е скъпият Ми син? Нима той не е дете на наслаждението, на „шаашуим"? Всеки път, когато заговоря за него, дълго си спомням за него. Затова Ме боли отвътре за него и Аз ще се смиля над него – казал Творецът."

Разгледай правилно този стих и ще можеш да изучиш и научиш за големите наслаждения на Твореца от съвършените, които са били достойни да Го почувстват и да познаят Неговото величие по всички начини, които Той е подготвил за тях, докато не се достигне до такива взаимоотношения, както връзката на баща и любим син, като баща с детето, което му носи наслада, както става ясно от този стих за очите на всички изучаващи.

И няма нужда да продължаваме по този начин, защото е достатъчно да знаем, че за тази радост и наслаждения със съвършените, си е струвало Той да създаде всички светове, висшите и низшите заедно, както ни предстои да разкрием.

34) И за да подготви Своите творения, да могат да достигнат до гореспоменатата висока и възвишена степен, Творецът пожелал да направи това в порядъка на четири степени, развиващи се една от друга, които се наричат: нежива, растителна, животинска и степен говорещ.

Всъщност, това са четири етапа от желанието за получаване, на които е разделен всеки свят от висшите светове. Въпреки че основното желание се съдържа в четвъртия етап от желанието за получаване, но четвъртият етап не може да се разкрие веднага, а [това се случва] благодарение на трите предишни етапа, през които и чрез които се разгръща и развива постепенно, докато не завърши в цялостния си вид, заключен в четвъртия стадий, както се изясни в ТЕС, част 1, п. 50, от думите: „И смисълът".

35) И така, на първия етап от желанието за получаване, наречен „неживо" и който е началото на разкриването на желанието за получаване в този материален свят, има само сила на движение, обща за всички неживи видове. Но ние не забелязваме никакво движение в неговите елементи. Защото желанието за получаване поражда потребности, а потребностите пораждат движения, достатъчни да задоволят тази нужда. Тъй като желанието за получаване [се проявява] в малка степен, то контролира едновременно само цялото общо и неговата власт над отделните елементи е незабележима.

36) Над него е „растителното" ниво, представляващо втория етап от желанието за получаване, чиято величина вече е по-голяма от величината на неживото, а желанието за получаване в него управлява всеки от неговите елементи. Тъй като всеки отделен елемент има свое собствено индивидуално движение, което се разпространява както по дължина, така и по ширина и го насочва към мястото на светене на слънцето. Освен това в тях могат да се видят [процесите на] хранене и приемане на вода и елиминиране на отпадъците от всеки отделен елемент. Едновременно с това, те все още нямат чувство за лична свобода.

37) Над него е „животинският" вид, който е третият етап от желанието за получаване, чиято величина вече е завършена по същество. Това желание за получаване вече поражда във всеки елемент чувство за лична свобода, която е индивидуалния живот на всеки елемент, по различен начин, отколкото в другите елементи. Те обаче все още нямат чувство за ближния. Тоест в тях няма подготовка да съчувстват на нещастието на другар или да се радват на неговата радост и други подобни.

38) Над всичко е рода „човешки", който е четвъртия етап от желанието за получаване, което вече [се намира] в пълна и окончателна величина. Тъй като желанието за получаване в него също го кара да чувства ближния и ако искаш абсолютно точно да знаеш каква е разликата между третия етап от желанието за получаване, който принадлежи към „животинския" етап и четвъртия етап от желанието за получаване, който принадлежи на човешкия вид, ще ти кажа, че тя е като ценността на едно творение във Вселената в сравнение с цялата Вселена като цяло.

Тъй като желанието за получаване от „животинския" вид, лишено от чувството за ближния, ще може да породи хисарон и потребност в самото него до степен, която е заложена в това творение. Докато в човек, който има още и усет за ближния, не достига и това, което има ближният му. Той е изпълнен със завист, принуждаваща го да придобие всичко, което има ближният му. И ако има сто, той иска двеста. Така неговите хисарони и нужди нарастват през цялото време, докато той пожелае да погълне всичко, което е в целия свят.

39) След като стана ясно, че цялата цел, която Творецът иска [да постигне] в цялото създадено от него творение, е да наслади своите създания, така че те да познаят Неговата истинност и величие и да получат от Него цялото благо и наслаждение, което Той е подготвил, до степента, обяснена в стиха: „Не е ли Ефраим скъпият Мой син? Не е ли дете на наслажденията - „шаашуим"?" По този начин виждаш ясно, че тази цел не се отнася нито към неживите тела, нито към големите небесни тела като Земята, Луната и Слънцето, независимо от тяхното излъчване и обем, нито към растителното и животинско ниво. Тъй като им липсва чувство за ближния, дори сред представителите от своя вид. Как може усещането за божественото и Неговото благо да се отнася до тях?

Тъй като това [се отнася] само към „човешкото" ниво, защото в тях [т.е. в хората] вече има подготовка за чувството за ближния, насочено към себеподобни на тях братя по вид [човешки]. И така, след работа в Тора и заповедите, когато превръщат желанието за получаване в желание за отдаване и като достигат до подобие по форма със своя Създател, те получават всички онези степени, които са подготвени за тях във висшите светове и се наричат НАРАНХАЙ. С това те стават способни да приемат целта, заложена в замисъла на творението. Тъй като крайната цел на замисъла на сътворение на всички светове е била [замислена] само заради човека.

40) Аз знам, че това изобщо не се приема от определена част от философите и те не могат да се съгласят, че човек, толкова низш и незначителен в техните очи, трябва да бъде център на цялото велико и възвишено творение. Но те са като червея, роден в ряпа, който седи в нея и мисли, че целият свят на Твореца е толкова горчив, толкова тъмен и толкова малък, колкото ряпата, в която е роден.

Но когато пробие кората на ряпата и види какво има отвън, той се удивява и казва: „Мислех, че целият свят е като ряпата, в която съм роден. Сега виждам пред себе си огромен, светъл, грандиозен и удивително прекрасен свят!"

По същия начин тези, които са потопени в клипа на своето желание за получаване, в която са родени, и които не са се опитали да получат специална подправка, а именно Тора и практическите заповеди, които могат да пробият тази твърда клипа и да я превърнат в желание да насладят своя Създател. Няма съмнение, че те трябва да стигнат до заключението за своята нищожност и пустота, както е в действителност, и не могат да си представят, че цялата тази огромна вселена е създадена само за тях.

Но ако бяха се занимавали с Тора и заповедите в цялата им чистота и красота за отдаване на Твореца и биха пробили обвивката на желанието да получават, в което са се родили, и биха получили желание да отдават, то веднага биха се отворили техните очи и биха видели и постигнали себе си и всичките стъпала на мъдростта, разума и ясното знание в цялата красота и наслада, което им е приготвено в духовния свят. Тогава те сами биха казали това, което са казали мъдреците: „Добрият гостенин какво казва? Всичко направено от стопанина, е направено само за мен".

41) Предстои да разберем: в крайна сметка, за какво са му на човек всички тези висши светове, които Творецът е създал за него? И каква е нуждата на човек от тях?

И трябва да знаеш, че реалността на всички светове най-общо е разделена на пет свята Те се наричат:

а) Адам Кадмон,

б) Ацилут,

в) Брия,

г) Йецира,

д) Асия.

Но във всеки от тях има множество елементи. И те представляват 5-те сфирот КАХАБ ТУМ, защото

светът А"К е кетер,

светът Ацилут е хохма,

светът Брия е Бина,

светът Ецира е тиферет,

светът Асия е малхут.

Светлините, облечени в тези пет свята, се наричат Яхнаран, защото

светлината йехида свети в света Адам Кадмон,

светлината хая в света Ацилут,

светлината нешама в света Брия,

светлината руах в света Ецира

и светлина нефеш в света Асия.

Всички тези светове и всичко в тях са включени в святото Име юд-кей, вав-кей и началото на буквата "юд". Тъй като за първия свят, т.е. А"К, ние нямаме понятия, затова само началото на буквата "юд" на името сочи към него. Затова не говорим за него, но винаги споменаваме само четирите свята АБЕА, където

"юд" е светът Ацилут,

"хей" е светът Брия,

"вав" е светът Йецира,

низшата "хей" е светът Асия.

42) И така, изясниха се пет свята, които включват цялата духовна реалност, простираща се от Безкрайността до този свят. Но те се включват един в друг и във всеки от световете има всичките пет свята, както беше споменато по-горе- петте сфирот КАХАБ ТУМ, в които са облечени петте светлини НАРАНХАЙ, съответстващи на петте свята, както беше споменато по-горе.

Освен петте сфирот КАХАБ ТУМ, които са във всеки от световете, има още четири духовни свойства на неживо, растително, животинско, говорещо (ниво)1, където:

1. Душата на човек е свойството говорещ в нея,

2. Свойствата на животинско ниво са ангели в този свят,

3. Свойствата на растително ниво се наричат одеяния,

4. Свойствата на неживо ниво се наричат дворци.

И те се считат така, сякаш се обличат едно на друго.

Свойството на ниво говорещо, т.е. душите на хората, се обличат в петте сфирот КАХАБ ТУМ, които са божествеността на даден свят (а кои са десетте сфирот, които са божественост, е обяснено по-долу във Въведението към книгата Зоар).

А свойствата на животинското ниво, т.е. ангелите се обличат в души.

А растителното ниво, т.е. одеянията, се обличат на ангелите.

А свойствата на неживото ниво, т.е. чертозите (дворците) заобикалят всички.

Това обличане се оценява по такъв начин, че те да служат един на друг и се развиват един от друг, точно както изяснихме за материалните неживо, растително, животинско, говорещо ниво в този свят (виж п. 35-38). Както казахме, там трите свойства - неживо, растително, животинско се проявили не за себе си, а за да може четвъртия етап да се развие и издигне с тяхна помощ, а това е рода човешки.

Следователно тяхната роля е само да служат и да помагат на хората. По същия начин във всички духовни светове трите свойства - неживо, растително и животинско, които са там, - се проявили там само за да служат и да помагат на свойството „говорещ", което е там, т.е. душата на човек. Следователно се смята, че всички те обличат душата на човек, което означава, за негово добро.

43) И така, веднага щом се роди, човек получава свойството свята душа, но не душата „нефеш", а обратната страна, „ахораим" на душата, което означава последното ѝ свойство, което е наречено поради своя малък размер с думата „точка".

С други думи, тя се облича в сърцето на човек, в свойството на желанието му за получаване, което се разкрива главно в сърцето.

Знай следното правило, че всичко, което има място в цялата реалност като цяло, се случва във всеки свят и дори във всяка малка част, която може да бъде описана, съществуваща в този свят. И така, както има пет свята в цялата Вселена като цяло, т.е. пет сфирот КАХАБ ТУМ, както беше споменато по-горе, има и пет сфирот КАХАБ ТУМ във всеки от световете, а също така има пет сфирот във всяка малка част, разположена в този свят.

Вече казахме, че този свят е разделен на неживо, растително, животинско, човешко ниво. Те съответстват на четирите сфирот ХУБ ТУМ, доколкото: а) неживото съответства на малхут,

б) растителното съответства на тиферет,

в) животинското съответства на бина,

г) нивото говорещ отговаря на хохма,

д) и коренът на всички тях съответстват на кетер.

Но както беше казано, дори един елемент от всеки вид от неживо, растително, животинско, говорещо ниво също съдържа четири свойства на неживо, растително, животинско, човешко ниво. По този начин, дори в един елемент от говорещия вид, се съдържат неживо, растително, животинско, говорещо ниво, които са четирите части от желанието му за получаване, в които е облечена точката на святата душа.

44) Но преди 13-годишна възраст не може да има разкриване на точката в сърцето на човека. След 13 години, когато започва да изучава Тора и заповедите дори без никакво намерение, т.е. без любов и трепет, както подобава на този, който служи на царя, дори в ло лишма, точката в сърцето му започва да расте и да проявява своето действие.

Тъй като „заповедите не се нуждаят от намерение". И дори действия без намерение са в състояние да очистят желанието му за получаване, но само до степента на първото му ниво, наречено „неживо". До степента, в която той очиства неживата част от желанието за получаване, той постепенно изгражда 613 органа на точката в сърцето, което е неживото [ниво] на святата душа- „нефеш". Когато достигне завършеност във всички 613 заповеди в плана за действие, с това завършват всички 613 органа на точката в сърцето, което е неживото [ниво] на святата душа, където 248 от нейните духовни органи са изградени с помощта на 248 изпълнителни заповеди и 365 от нейните духовни жили са изградени чрез спазване на 365 забранителни заповеди.

Докато не се формира пълния парцуф на святата душа нефеш, тогава тази душа се издига и облича сфира малхут, която е в духовния свят Асия. Всички духовни, неживи, растителни и животински елементи в този свят, съответстващи на тази сфира малхут от света Асия, служат и помагат на парцуфа нефеш на човека, който се е издигнал до там. По-скоро [това се случва] до степента, в която душата ги постига, когато тези постижения се превърнат в нейна духовна храна, давайки ѝ сили да се умножава и расте, докато успее да привлече светлина в сфира малхут в Асия с цялото желано съвършенство и блясък в човешкото тяло. Тази съвършена светлина помага на човек да добави усилия в Тора и заповедите и да получи останалите степени.

И както казахме, че точно сега, заедно с раждането на човешкото тяло, точката на светлината нефеш се ражда и облича в него, също и тук, когато се ражда парцуф нефеш на святостта, заедно с него, също се ражда точка от по-високо ниво, т.е. последният етап от светлината руах на света Асия, която се облича във вътрешната част на парцуфа нефеш.

Същото се случва на всички нива: т.е. при раждането на всяка една степен, в нея веднага се проявява последния етап на по-висшата спрямо нея степен. Всъщност в това [се проявява] цялата връзка между най-висшето и най-нисшето, чак до самия връх. И така, благодарение на тази точка, която тя има от най-висшата [степен], става способна да се издигне до по-високо стъпало. И тук няма какво повече да се добави.

45) Тази светлина нефеш се нарича светлина „свято неживо" ниво в света Асия. И е така, защото то отговаря на очистването на неживата част от желанието за получаване в човешкото тяло, както бе споменато по-горе. По същия начин действието на неговото светене в духовното е подобно на неживия вид в материята, която, както беше установено по-горе в пункт 35 няма определено частно движение на елементите, а само общо движение, което обхваща еднакво всички елементи.

По същия начин светлината в парцуф нефеш от света Асия, въпреки че съдържа 613 органа, т.е. 613 вида различия по форма в начините за получаване на най-висшето благо, но тези различия са незабележими в него и [се различава] само общата светлина, действието на която обхваща всички тях еднакво, без разлика в елементите му.

46) Знай, че въпреки, че сфирот са божественост и в тях няма разлика или различия от рош на кетер в света А"К до края на сфира малхут в света Асия, въпреки това, има голяма разлика по отношение на тези, които получават. В крайна сметка, сфирот са разделени на светлини и келим, а светлината, която е в сфирот, е абсолютна божественост, както беше споменато по-горе. Но келим, наречени КАХАБ ТУМ, във всеки свят от трите нисши свята, наречени Брия, Йецира, Асия, не са свойство на божествеността, но са покрития, които скриват светлината на Безкрайността, която е заключена в тях, и измерват частта и величината на нейното светене спрямо тези, които получават, така че всеки от тях да получава само според величината на неговата чистота.

В това отношение, независимо че самата светлина е една, въпреки това, ние наричаме светлините, които са в сфирот с името НАРАНХАЙ, тъй като светлината е разделена според свойствата на келим. В крайна сметка малхут е по-грубо покритие, което крие светлината на Безкрайността, а светлината, която тя предава от Твореца на тези, които я получават [преминава] само в малка степен, отнасяща се само до чистотата на неживото ниво в човешкото тяло. Затова се нарича „нефеш".

А кли тиферет е по-чисто от кли малхут и светлината, която то предава от Безкрайността, се отнася до чистотата на растителната част в човешкото тяло, защото действа в него повече от светлината нефеш и тази светлина се нарича „руах".

А кли бина е по-чисто от тиферет, а светлината, която то предава от Безкрайността, се отнася до чистотата на животинската част в човешкото тяло и се нарича светлина "нешама".

А кли хохма е най-чистото от всички и светлината, която то предава от Безкрайността се отнася до чистотата на частта от ниво „говорещ" в човешкото тяло и се нарича светлината „хая" и действието му няма величина, както се изяснява по-долу.

47) Както беше казано, точка от светлината „руах" вече е облечена в парцуф нефеш, който човек е придобил чрез изучаване на Тора и заповедите без намерение. Когато човек се усили в заниманията с Тора и заповедите с желаното намерение, той постепенно очиства растителната част от желанието си за получаване. В тази степен той постепенно строи точката „руах" под формата на парцуф, когато благодарение на [изпълнението] на 248 изпълнителни заповеди с намерение, тази точка се разпространява в своите 248 духовни органа и благодарение на спазването на 365 забранителни заповеди тази точка се разширява в своите 365 жили.

Когато тя завършва във всички 613 органа, се издига и облича сфира тиферет, намираща се в духовния свят Асия, която му предава от Безкрайността по-важна светлина, наречена светлина руах, която съответства на чистотата на растителната част от човешкото тяло. Всички елементи на неживото, растителното и животинското ниво в света Асия, които принадлежат към нивото тиферет, помагат на парцуф „руах" на човек за получаване светлината от сфира тиферет в цялото съвършенство, точно както беше разкрито по-горе за светлина нефеш (виж там). Затова се нарича растително [ниво] на святост и природата на неговото светене също е подобно на растителното [ниво] в материалното. Както се изясни по-горе, той вече има различия в движението, забележими във всеки от отделните му елементи. По същия начин светлина на растително [ниво] в духовното вече има голяма сила да свети по специален начин за всеки от 613 органа на парцуф „руах". И всеки от тях показва силата на действие, свързана с този орган. И при проява на парцуф „руах", заедно с него се проявява точка с по-висока степен от него, т.е. точка на светлинната нешама, която е облечена в неговата вътрешна част.

48) А благодарение на изучаването на тайните на Тора и вкусовете на заповедите, той очиства животинската част от желанието си за получаване. В тази степен той постепенно изгражда точката нешама, която е облечена в него, в нейните 248 органа и 365 жили. Когато завърши в цялата си структура и се превърне в парцуф, тя се издига и облича сфира Бина от духовния свят Асия. Това кли е несравнимо по-чисто от първите келим TУM и затова му предава от Безкрайността голяма светлина, наречена светлина нешама.

Всички елементи на неживото, растително, животинско ниво в света Асия, които принадлежат към нивото бина, служат и помагат на парцуфа „нешама" за получаване изцяло на своите светлини от сфира „бина", както се изясни за светлината нефеш. Тя се нарича още животинско свойство на святост, тъй като то съответства на чистотата на животинската част на човешкото тяло. Природата на неговото светене е такава, както се оказа за вида животни в материалното (по-горе в пункт 37), че дава на всеки орган от 613-те органа на парцуфа особено усещане, че живее и се чувства в свободно усещане - [това се дава] на всеки от тях, без никаква зависимост от целия парцуф.

Докато стане ясно, че неговите 613 органа са 613 парцуфа, различаващи се по вида на светлината, всеки в своя вид. Превъзходството на тази светлина над светлината „руах" в духовното е като разликата между животинското и растително ниво в материалното.

По същия начин, с проявата на парцуф нешама, се проявява точката на духовната светлина хая, която е светлината на сфира хохма, и се облича във вътрешната му част.

49) След като вече се е удостоил с тази голяма светлина, която се нарича светлина нешама, когато 613 органа на този парцуф вече светят, всеки с пълна и ясна светлина, специална [именно] за него, тъй като парцуфа е специален за него, тогава той получава възможността да се занимава с всяка заповед в съответствие с истинското ѝ предназначение. Тъй като всеки орган на парцуфа „нешама" му освещава всички пътища на всяка заповед, отнасящи се до този орган. Благодарение на голямата сила на тази светлина, той постепенно очиства „говорещата" част от желанието си за получаване, превръщайки го в желание за отдаване.

В тази степен постепенно се формира точката на светлината „хая", облечена в нея в своите 248 духовни органа и 365 жили. Когато достигне завършеност в пълния парцуф, той се издига и облича на сфира хохма на духовния свят Асия и чистотата на това кли не познава граници. Затова то му предава огромна и мощна светлина от Безкрайността, наречена светлина „хая" или „нешама де нешама".

Всички елементи на света Асия, т.е. неживите, растителни и животински видове, принадлежащи към сфира хохма му помагат за получаване на светлина в сфира хохма с цялото съвършенство, както се оказа по отношение на светлината нефеш. Той се нарича още „свещеният говорещ", защото отговаря на чистотата на „говорещата" част в човешкото тяло. Също, значението на тази светлина в божественото е подобно на значението на говорещия в материята на неживото, растително, животинско и човешко ниво, т.е. той придобива чувство за ближния. По този начин, величината на тази светлина спрямо величината на духовното на неживо, растително, животинско и говорещо ниво е подобна на величината на материалния „говорещ" спрямо материалния на неживо, растително, животинско и говорещо ниво. И свойството на светлината на Безкрайността, облечена в този парцуф, се нарича светлината „йехида".

50) Но знай, че всички тези пет нива на светлините НАРАНХАЙ, получени от света Асия, са само нивото НАРАНХАЙ на светлината нефеш и в тях все още изобщо няма „руах".

Тъй като светлината „руах" е само в света Йецира, а

светлината нешама е само в света Брия, а

светлината хая е само в света Ацилут, а

светлината йехида е само в света А"К.

Но както казахме по-горе, всичко което е в цялото се проявява във всички елементи, до най-малките които могат да бъдат разпознати. Затова всичките пет нива на НАРАНХАЙ също са в света Асия по същия начин, по който ги изяснихме, но това е само НАРАНХАЙ де-нефеш.

И по абсолютно същия начин всички пет нива НАРАНХАЙ съществуват в света Йецира и това са само пет части на руах.

Освен това светът Брия има всички пет нива НАРАНХАЙ и това са пет части на нешама.

Така е в света Ацилут, където те са пет части от светлината хая.

Същото е в света А"К, където това са пет части на светлината йехида.

Разликата между световете е подобна, както установихме, на разликите между различните нива НАРАНХАЙ в света Асия.

51) И знай, че възвръщането и очистването не се приемат, докато не станат напълно постоянни „за да не се върне повече към своята глупост". Както се казва: „Какво се счита за възвръщане Докато Знаещият Тайните не засвидетелства за него, че повече няма да се върне към своята глупост."

Излиза, че това което казахме, че ако човек очисти неживата част от желанието си за получаване, той бива възнаграден с парцуф нефеш от света Асия и се издига и облича сфира малхут от света Асия, т.е. той несъмнено ще бъде възнаграден с очистването на неживата част в пълно постоянство, така че „той вече няма да се върне към своята глупост", а след това може да се изкачи в духовния свят Асия, защото той наистина има чистота и подобие по форма с този свят.

Въпреки това, за останалите степени, т.е. както казахме: руах - нешама - хая - йехида от света Асия, според които е необходимо да се очистят растителните, животински и говорещи части от желанието му за получаване, за да ги облече и да получи тези светлини, чистотата не трябва да бъде в пълно постоянство, „докато Знаещият Тайните не засвидетелства за него, че повече няма да се върне към глупостта си".

И това е по причина, че целият свят Асия във всичките му 5 сфирот КАХАБ ТУМ е само на нивото на малхут, което се отнася само до очистването на неживото ниво. А петте сфирот са само пет части от малхут. Затова, тъй като той вече е заслужил по някакъв начин очистването на неживата част от желанието за получаване, той вече е в подобие по форма с целия свят Асия.

Но тъй като всяка сфира от света Асия получава от съответното ѝ свойство в по-висшите от нея светове, например:

Сфира тиферет от света Асия получава от света Йецира, който е изцяло сфира тиферет и светлина руах.

Сфира бина от света Асия получава от света Брия, който е изцяло свързан със свойството нешама.

Сфира хохма от света Асия получава от света Ацилут, който е изцяло хохма и светлина хая.

Затова, макар че е очистил само неживата част в постоянната си форма, във всеки случай, ако е очистил другите три части от желанието си за получаване. Независимо, че е в непостоянна форма, той може също да получи руах, нешама, хая от тиферет и бина и хохма от света Асия, но не за постоянно. Тъй като, когато една от трите части на желанието му за получаване отново се пробуди, той незабавно губи тези светлини.

52) След като той също очиства растителната част от желанието си за получаване в постоянна форма, той в постоянна форма се издига в света Йецира и достига там в постоянна форма до нивото руах. И той също може да постигне там ор нешама и хая от сфирот бина и хохма, които са там и се наричат нешама руах и хая руах, дори преди да се е удостоил с очистването на частите на животинско и говорещо ниво в абсолютно постоянство, както се оказа за света Асия, но не в постоянен вид. Тъй като след като е постигнал очистването на растителното ниво в желанието си за получаване в постоянна форма, той вече е в подобие по форма с целия свят Йецира до самия му връх, както се оказва за света Асия.

53) След като той също очиства животинската част от желанието за получаване, превръщайки го в желание да отдаване „докато Знаещият Тайните не засвидетелства за него, че повече няма да се върне към глупостта своя", той вече се намира в подобие по форма със света Брия и се издига и получава там до светлината нешама постоянно.

И също, очиствайки говорещата част на тялото, той може да се издигне до сфира хохма за получаване на светлината хая, която е там, въпреки, че не я е очистил в постоянна форма, както беше казано по-горе за световете Йецира и Асия. Но тази светлина не му свети постоянно, както беше споменато по-горе.

54) Когато той се удостоява в постоянна форма да очисти и говорещата част от желанието си за получаване, той се възнаграждава с подобие по форма със света Ацилут и се издига, и получава светлината хая за постоянно.

Когато се удостоява с повече, той се удостоява със светлината на Безкрайността и светлината йехида, която се облича в светлината хая. И няма какво повече да се добави.

55) И ето както стана ясно това, на което се спряхме в пункт 41, където питахме: защо човек има нужда от всички тези висши светове, които Творецът е създал за него? И каква нужда има човек от тях?

Тъй като сега ще видиш, че по никакъв начин не е възможно човек да стигне до това, да достави наслаждение на своя Създател, освен с помощта на всички тези светове. Защото докато очиства желанието си за получаване, той постига светлината и степените на душата си, които се наричат НАРАНХАЙ. Светлините от всяка степен, която той постига, му помагат в очистването му. И така той се издига по своите стъпала, докато не се удостои с постигането на онези „наслаждения" - „шаашуим", които се имат предвид в замисъла на творението, както е споменато по-горе в пункт 33.

И това, както казва книгата Зоар в стиха „Който дойде да се очисти, му помагат". Зоар пита: „Как му помагат?" И отговаря, че му помагат със свята душа. Защото е невъзможно да се стигне до очистване, до желаното от гледна точка на замисъла на творението без помощта на всички етапи на НАРАНХАЙ на душата, както беше разкрито по-горе.

56) Трябва да се знае, че всички тези НАРАНХАЙ, за които говорихме досега, са петте части, на които е разделена цялата реалност. Но всичко, което се намира в цялото, се съдържа дори в най-малкия елемент от реалността, както беше споменато по-горе. Например, дори в едно свойство на неживото [ниво] на духовния свят Асия, може да се постигнат 5-те стадия на НАРАНХАЙ, които са свързани с петте основни етапа на НАРАНХАЙ. По този начин е невъзможно да се разбере дори светлината на неживото [ниво] на света Асия без помощта на четирите споменати части на творението.

Няма човек от Исраел, който би могъл да се освободи от всички свои занимания според неговото ниво:

1) той трябва да се занимава с Тора и заповедите с намерение да получи свойството „руах" на своето ниво,

2 той трябва да се занимава с тайните на Тора според своето ниво - за да получи свойството нешама на своето ниво,

3) както и вкуса от заповедите. Защото [дори] най-малката светлина на духовната реалност не може да завърши без тях.

57) И от тук разбери безжизнеността и тъмнината, които откриваме в нашето сегашно поколение и подобни, за които не сме чували във всички предшестващи ни поколения. Така е, защото даже работниците на Твореца са престанали да се занимават с тайните на Тора.

Рамбам вече е привел точна алегория по този въпрос. Той казал, че ако колона от хиляда слепци върви по пътя и начело на тях има поне един зрящ, всички те са уверени, че ще вървят по правия път и няма да попаднат в яма и капани, следвайки зрящия, който е пред тях.

Ако обаче нямат такъв зрящ, няма съмнение, че ще се спъват във всичко, което се намира на пътя им, и всички ще паднат в гробната яма.

Същото е и в нашия случай. Ако поне работниците на Твореца се занимаваха с вътрешната част на Тора и привличаха съвършената светлина от Безкрайността, всички съвременници щяха да ги последват и всички щяха да бъдат сигурни, че няма да се спънат по пътя си.

А ако дори работниците на Твореца са се отдалечили от тази наука, не е изненадващо, че цялото поколение се е заблудило заради тях. И поради силата на моята скръб няма да мога да продължа да говоря за това!

58) Действително, разбрах причината, която се дължи основно на:

(1) това, че вярата като цяло е намаляла

(2) вярата във висшите, свети мъдреци от поколението в частност

(3) кабалистичните книги и Зоар, които са пълни с материални аналогии. Затова всеки бил обхванат от страха, че успехът може да се превърне в загуба, защото настъпва часът, когато е близо до това да падне в греха на изваяния и изображения.

Това е, което ме накара да напиша достатъчно коментари на трудовете на Ари, а сега и на книгата Зоар. И аз напълно разсеях този страх, защото изясних и ясно доказах духовния смисъл на всяка аналогия, абстрахирайки я от всякаква материална фантазия, над мястото и над времето, както ще видят читателите, за да позволя цялата маса народ от дома на Израел да изучи книгата Зоар и да се грее в нейната свята светлина.

Нарекох коментара с името „Стълба", „Сулам", за да покажа, че целта на моя коментар е подобен на всяка стълба: че ако имате таван, пълен с цялото добро „кол тув", всичко, от което се нуждаете, е стълба за да се изкачите там. И тогава цялото добро „кол тув" на света е в твоите ръце.

Но стълбата не е самоцел, защото ако се спреш на стъпалата на стълбата и не се изкачиш на тавана, твоята цел няма да бъде постигната. По същия начин е в моя коментар на книгата Зоар, защото за да изясня думите им [т.е. на мъдреците от Зоар], които са по-дълбоки от всяка дълбочина, до самия край,за това все още не е измислен [способ] на изразяване.

Но както и да е, в този мой коментар аз проправих пътя и намерих подход за всеки човек, така че с негова помощ той да може да се издигне, да се задълбочи и да изследва самата книга Зоар. Защото само тогава ще бъде постигната целта, която си поставих в този мой коментар.

59) И така, всички привикнали към книгата Зоар, т.е. тези, които разбират написаното в нея, единодушно се съгласиха, че великата книга Зоар е написана от божествения мъдрец (танай) раби Шимон бар Йохай. Освен тези, които са далеч от тази мъдрост, сред които има съмняващи се и склонни да кажат - въз основа на фалшиви истории, измислени от противниците на тази мъдрост, че нейният автор е кабалистът рав Моше де Леон или други живели по онова време.

60) Що се отнася до мен, от деня, в който ми беше предоставена честта да изуча поне малко тази велика книга в светлината на Твореца, в мен не са възниквали мисли да изследвам нейното авторство. И това се случи по простата причина, че от съдържанието на самата книга величието на танай Рашби се издигна в сърцето ми неизмеримо повече от [величието] на всички свети мъдреци–танаим.

И ако беше ми станало абсолютно ясно, че авторът е друг, например р. Моше де Леон и др., тогава в мен величието на този човек, р. Моше де Леон, щеше да се увеличи, повече от всички свети мъдреци, включително и Рашби сред тях.

Всъщност, предвид дълбочината на мъдростта, съдържаща се в тази книга, ако изрично открия, че нейният автор е един от 48-те пророци, за мен би било много по-приемливо, отколкото да приписвам авторството само на един от мъдреците-танаим. И още повече, ако бях открил, че нашият учител Моше я е получил на планината Синай от самия Създател, умът ми би се успокоил напълно, тъй като това му подхожда и му подобава.

Затова, доколкото се удостоих да съставя достатъчен коментар, позволяващ на всеки читател поне малко да разбера написаното в тази книга, мисля, че като го направих, напълно се освободих от допълнителния труд, да се занимавам и с това изследване. Тъй като всеки, който постига Зоар, вече не може да се удовлетвори от факта, че нейният автор може да бъде човек на по-ниско ниво от великия танай Рашби.

61) Но това повдига въпроса: защо книгата Зоар не е била разкрита на по-ранните поколения, които несъмнено са били по-важни по своето значение от по-късните поколения и са били по-достойни за нея? В същото време трябва да попитаме: защо коментарът на книгата Зоар не е бил разкрит преди Ари, включително от кабалистите, които били преди него?

И въпросът, най-изненадващ от всички: защо коментарите на произведенията на Ари и на книгата Зоар не са били разкрити от времето на Ари чак до нашето сегашно поколение (виж моето Предисловие към книгата „Паним Мейрот" на „Дървото на живота", стр. 8, от думите „И освен това")? Въпросът е: наистина ли това поколение е достойно?

Отговорът е, че светът за времето на своето съществуване, което продължава шест хиляди години, е като един парцуф, който е разделен на три третини - рош, тох, соф, т.е. - ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ. Както са казали нашите мъдреци: „Две хиляди [години] са хаос, две хиляди са Тора и две хиляди са времето на Машиаха".

Тъй като през първите две хиляди [години], които са свойства рош и ХАБАД, светлините били много малки и се смятат за свойства на рош без гуф, в който има само ор нефеш. Защото има обратна връзка между келим и светлините. Всъщност, що се отнася до келим, правилото е, че растат първо висшите келим във всеки парцуф, и обратно: отначало в парцуфа се обличат низшите светлини.

Оказва се, че докато има само висши келим, т.е. келим от ХАБАД, в тях се спускат за обличане само светлините де-нефеш, които са най-низшите светлини. Това е, което е казано за първите две хиляди [години], което представлява свойството хаос.

През вторите две хиляди [години на съществуване] на света, което е свойството ХАГАТ, келим се спуснали и се облекли в светлината руах, която се нарича Тора. Затова, за средните две хиляди [мъдреците] са казали, че това е Тора.

Последните две хиляди са НЕХИМ де-келим, затова по това време в света се облича светлината нешама. Тя е голяма светлина, затова е времето на Машиаха.

Освен това, във всеки частен парцуф се случва, че в келим ХАБАД ХАГАТ, светлините да са покрити до неговото хазе. Разкриването на хасадим започва да свети, което означава разкриване на светенето на висшата хохма - само от хазе и надолу, т.е. в неговия НЕХИМ. Това е причината, че преди в парцуфа на света не са започнали да се разкриват келим НЕХИМ, тоест в последните две хиляди, мъдростта на Зоар като цяло и науката кабала в частност били скрити от света.

Но по време на великия Ари, когато наближило вече времето за напълване на келим от хазе и надолу, когато се разкрило светенето на висшата хохма в скриване, благодарение на душата на божествения р. Ицхак Лурия [т.е. Ари], който бил готов да приеме тази велика светлина и поради това разкрил основите на книгата Зоар, както и науката кабала до такава степен, че изместил всички ранни [кабалисти], които го предшествали. Едновременно с това, тъй като тези келим все още не били достигнали окончателното си завършване, тъй като, както е известно той умира през 5332 г. (1572 г.). Светът още не бил готов за разкриването на думите му и неговите свети думи били само достояние на малцина избрани, на които не е било позволено да ги разкрият на света.

И сега, в сегашното ни поколение, тъй като вече сме близо до края на последните две хиляди години, сега е дадено разрешение в много голяма степен да се разкрият на света думите на Ари и думите на книгата Зоар. Така че от сегашното поколение, думите от книгата Зоар ще започнат да се разкриват все повече и повече всеки път, докато се разкрие пълната мяра, заключена в желанието на Твореца.

[Липсва п. 62 в първоизточника]

63) От това разбери, че всъщност степента за превъзходство на първите поколения над последните е безгранична, тъй като за всички парцуфи, отнасящи се както до световете, така и до душите, важи правилото: „По-чистият е избран за първи парцуф."

Затова първо били избрани келим ХАБАД - както от света, така и от душите. Следователно, душите от първите две хилядолетия били безкрайно висши и в същото време те не можели да получат нивото на съвършената светлина поради отсъствието на низшите части, както в света, така и в самите тях, а именно ХАГАТ НЕХИМ, както беше споменато по-горе.

Също по-късно, през двете средни хилядолетия, когато били избрани келим ХАГАТ - както в света, така и сред душите, самите души все още били наистина много чисти, тъй като свойствата на келим ХАГАТ са близки до ХАБАД, както е посочено в Предговор на книгата Зоар, п.6. Едновременно с това светлините в света все още били скрити поради липсата на келим от хазе и надолу - както в световете, така и в душите.

Затова в днешното поколение, въпреки че същността на тези души е най-лошата, която може да бъде, защото те не могат да бъдат избрани за святост и до днес. В същото време те допълват парцуфа на света и парцуфа на съвкупността от души от гледна точка на келим и работата може да бъде завършена само от тях. Засега, когато келим НЕХИ вече са завършени и сега парцуфът съдържа всички келим - рош, тох и соф - сега се привлечат цели нива на светлина в рош, тох и соф към всички, които са достойни за тях, т.е. цели НАРАН, както е казано по-горе. Затова висшите светлини могат да се разкрият само след завършването на тези нисши души, но не по-рано.

64) Но всъщност този въпрос се съдържа също в думите на нашите мъдреци в трактата Брахот: „Рав Папа Абай казал: Защо се случвали чудеса на първите, но чудеса не се случват на нас. Дали не е заради обучението? Всъщност, по времето на рав Йуда, основното обучение било ограничено до раздела Незикин, а ние учим шест раздела. Когато Рав Йуда стигнал в мишна до трактата Укцин, той казва: „Тук виждам спор между Рав и Шмуел", а ние учим в трактат Укцин по 13 начина. Но когато Рав Йуда свалял едната от обувките си, започнал дъжд и ние като се излагаме на страдания и писъци и никой не ни поглежда. [Абай] му отговорил: Първите давали душата си за святостта на Името, [а ние не отдаваме душата си за святостта на Името] ". Виж там както следва.

Въпреки че както на питащия, така и на отговарящия било ясно, че първите били по-значими от тях, във всеки случай, по отношение на Тора и мъдростта, рав Папа и Абай са по-важни от първите. По този начин е ясно, че първите поколения са по-важни от последните поколения в същността на своята душа, както бе споменато по-горе, че това се дължи на факта, че „по-чистият е избран първи" за идването му в света. Във всеки случай, по отношение на мъдростта на Тора, тя все повече и повече се разкрива през последните поколения. Това се дължи, както казахме, на това, че общото ниво постепенно достига до своето завършване именно от последните. Към тях се привличат по-съвършени светлини, въпреки че тяхната собствена същност е най-лошата.

65) Затова няма съмнение защо мнението на първите [поколения] в явната Тора не може да бъде оспорено.

Въпросът е, че по отношение на изпълнението на практическата част на заповедите ситуацията е обратна, тъй като първите [поколения] постигнали по-голямо съвършенство от последното поколение. Това се дължи на факта, че действието произхожда от свещените келим на сфирот, а тайните на Тора и вкусовете на заповедите идват от светлините, заключени в сфирот.

Вече знаеш, че има обратно съотношение между келим и светлините, защото когато говорим за келим, висшите растат първо, както е посочено в п.62, следователно в практическата част първите [поколения] са по-съвършени от последните. В същото време, когато говорим за светлините, нисшите влизат първи, затова нисшите в тях са по-съвършени от първите. И разбери това добре.

66) Знай, че във всеки обект има вътрешно и външно:

И в целия свят, Израел като цяло, потомците на Авраам, Исаак и Яков, се считат за вътрешната част на света, а седемдесетте народи по света се считат за външната част на света.

По същия начин в самият Израел има вътрешна част, т.е. съвършени работници на Твореца, както и външна част - тези, които не са се посветили на делото на Твореца.

По същия начин, в самите народи в света има вътрешна част, т.е. праведници сред народите на света и има външна част, т.е. груби и причиняващи вреда и т.н.

А също и сред работниците на Твореца от синовете на Израел има вътрешна част, т.е. тези, които се удостоили да разберат душата от вътрешната страна на Тора и нейните тайни, и външна част, т.е. тези, които се занимават само с практическата част на Тора.

По същия начин във всеки човек от Израел има вътрешна част, т.е. свойството „Израел" в него, или точка в сърцето, и външна част, т.е. свойство народите на света в него, което е самото тяло. Но дори свойството „народите на света" се разглежда в него като „гер", тъй като, сливайки се с вътрешната част, те са подобни на праведните гер от народите на света, които са дошли и са се прилепили към общността на Израел.

67) Когато човек от Израел укрепва и уважава своята вътрешна част, т.е. свойството „Израел" в себе си, над външната част, т.е. свойство „народите на света" в себе си, т.е. прилага по-голямата част от работата и усилията за увеличаване и издигане на вътрешното си свойство в полза на душата и отделя малко труд в необходимата степен, за да поддържа качеството на „народите на света" в себе си, т.е., за нуждите на тялото, както се казва: „Направи своята Тора постоянна, а занаятът си временен". Ттогава с действията си той води до това, че във вътрешните и външните части на целия свят като цяло, синовете на Израел се издигат в своето съвършенство все по-нагоре, а народите по света, т.е. външната част на общото, признават и започват да ценят значението на синовете на Израел.

И ако, страшно е да се помисли, е напротив, отделен човек от Израел укрепва и цени външната си страна, т.е. свойството „народите на света" в себе си по-високо от свойството „Израел" в себе си, както се казва: „Гер, който е сред вас", т.е. външната ти част, „ще се издига все по-нагоре, а ти самият", т.е. вътрешната част, или свойството „Израел" в тебе, „ще слиза все по-надолу и надолу". Тогава със своите действия той причинява това, че външната част на целия свят като цяло, т.е. народите по света се издигат все по-нагоре и надделяват над Израел, унижавайки го до прах. А синовете на Израел, т.е. вътрешната част на света ще пада, страшно е да се каже, все по-ниско и по-ниско.

68) И не се учудвай, че отделен човек може да причини със своите действия възход или падение на целия свят, защото има неизменен закон, че частното и общото са равни като две капки вода. Всичко, което се случва в цялото, се случва и в частното. И обратно, частните елементи правят всичко, което [се случва] в цялото. Защото общото не може да бъде разкрито по друг начин, освен след разкриването на неговите елементи и в съответствие с количеството и качеството на тези елементи. И няма съмнение, че действието на отделен елемент, в съответствие със значението му, понижава или издига цялото.

Сега ще ти стане ясно това, което се казва в книгата Зоар, че благодарение на заниманията с книгата Зоар и науката за истината, [Израел] ще се удостои да излезе от Изгнанието в пълно освобождение. В крайна сметка, на пръв поглед, какво общо има изучаването на Зоар с Освобождението на Израел от народите по света?

69) От казаното е съвсем ясно, че Тора има също вътрешна и външна част, както и в целия свят като цяло, затова и занимаващият се с Тора има тези две степени.

Когато той укрепва работата си във вътрешната част на Тора и нейните тайни, се оказва, че в тази мяра той води до факта, че значението на вътрешната част на света, т.е. Израел, ще се издига все по-високо над външната част на света, т.е. над народите на света. И всички народи признават и узнават превъзходството на Израел над себе си. Докато не се изпълнят думите на Писанието: „И народите ще ги вземат и ще ги пренесат до тяхното място; и домът Израилев ще ги приеме в наследството на земята на Твореца..." И също така се казва: "Така казва Всемогъщият Създател: ето, Аз ще възнеса ръката Своя към народите и пред племената ще издигна знамето Свое и те ще пренесат синовете твои в полето, а дъщерите твои ще бъдат носени на раменете им."

Ако обаче напротив, страшно е да се произнесе даже, човек от Израел унижава значението на вътрешната част на Тора и нейните тайни, която се занимава с пътищата на нашите души и техните стъпки, както и частта, свързана с нея за разбирането и вкусовете на заповедите, в сравнение със значението на външната част на Тора, която се занимава само с практичната част, и дори понякога да се занимава с вътрешната част на Тора, той отделя малка част от времето си за нея в час, когато не е нито ден, нито нощ, сякаш е, страшно да се каже нещо, което изобщо не е необходимо. С това той причинява унижение и пада все по-ниско и по-ниско от вътрешната част на света, т.е. синовете на Израел и води до издигане на външния свят над тях. И те ще унижават и презират израилевите синове, отнасяйки се към Израел, сякаш са нещо излишно в света, а светът дори за миг не ги иска.

Нещо повече, причиняват това, че дори външната част на народите на света надделява над собствената си вътрешна част. И най-лошото в народите на света, т.е. причинявайки вреда и унищожавайки света, се усилват и издигат над вътрешната им част, т.е. праведните от народите на света. Тогава те извършват всички разрушения и ужасни кланета, на които е станало свидетел нашето поколение. Нека Творецът да ни спаси от това в бъдеще.

Така виждаш, че Освобождението на Израел и цялото величие на Израел зависят от изучаването на книгата Зоар и вътрешната част на Тора. И обратно, цялото унищожение и цялото падение на синовете на Израел се случило, защото те изоставили вътрешната част на Тора и унижили нейното величие, и го направили така, сякаш това, страшно е да се мисли, било нещо, което изобщо не е било необходимо.

70) Ето защо [мъдреците] са казали в Тикуним: „Станете и се събудете заради святата Шхина, защото сърцето ви е празно, без разбиране, което да ви позволи да я познаете и постигнете, въпреки, че тя е сред вас."

Значението на това е: „Гласът казва: зови!" Както е казано: „Призовавай, ако има някой, който да ти отговори? И към кой от светците можеш да се обърнеш ти?" И тя казва: „Как да зова?.. Всичко живо е трева." Всички са като животни, които ядат сено. „И цялата ѝ милост е като полско цвете." Всяка милост, която извършват те, е за тях самите.

Значението на това е, както е казано: „Гласът казва: зови!" Тоест гласът звъни в сърцето на всеки човек от Израел, [призовавайки] да зове и да се моли за възвисяването на святата Шхина, т.е. общността на душите на целия Израел. И те дават доказателство от Писанието: „Зови, а има ли някой, който да ти отговори?" - където призивът означава молитва. Но Шхина казва: „Как да зова?" - т.е. Нямам сили да се издигна от праха, защото „всичко живо е трева" - всички са като животни, които ядат трева и сено, т.е. изпълняват заповедите без разбиране, като животни. „Всяка милост, която извършват, я правят за себе си". Всяка милост, която правят, те я правят за себе си, т.е. няма никакво намерение в заповедите, които изпълняват, така че да бъде заради наслаждението на своя Създател, и те изпълняват заповедите само за собствена изгода.

„И дори тези, които полагат усилия в Тора, цялата милост, която извършват, я правят за себе си". И дори най-добрите сред тях, които са посветили времето си на Тора, са го направили само в полза на тялото си, без желано намерение да доставят наслаждение на своя Създател.

„През това време духът си отива и никога няма да се върне". В този момент е казано за това поколение - духът си отива и никога няма да се върне.

„И това е духът на Машиах" - т.е. духът на Машиах, който трябва да избави Израел от всичките им беди до пълното Избавяне, за да могат да бъдат изпълнени думите от Писанието: „И земята ще се изпълни със знанието за Твореца". Този дух се отделил и си отишъл и не свети на света.

„Горко им на онези хора, които карат духа на Машиах да се отдели и да напусне света, така че никога да не може да се върне, защото именно те изсушават Тора", т.е. лишават я от освежаване с разума и смисъла. Защото те се ограничават само до практическата част на Тора. „И те не искат да полагат усилия и да разбират науката кабала", за да познаят и постигнат тайните на Тора и вкуса на заповедите.

„Горко им, защото с действията си те предизвикват нищета и разруха и грабежи и разбойничество, убийства и унищожаване." Край на цитата [от Тикуним].

71) Значението на думите им, както установихме е, че когато всички, които изучават Тора, пренебрегват своята вътрешна част и вътрешната част на Тора и я оставят като нещо, което не е необходимо в света, като се занимават само в час, когато не е нито ден нито нощ, и те са като слепци, опипващи стената, като по този начин укрепват своята външна част, т.е. ползата за своето тяло, а също външната част на Тора те ценят по-високо от нейната вътрешна част. Тогава с действията си водят до това, че всички външни свойства, които съществуват в света, се укрепват във всички вътрешни части на света. Всеки в съответствие със своята същност, защото:

(1) външната част на целия Исраел, т.е. „народите на света" в тях укрепва и отменя вътрешната част на целия Исраел, т.е. великите в Тора;

(2), а също и външната част на народите на света, т.е. разрушителите сред тях, укрепват и отменят вътрешната част, т.е. праведниците в народите на света;

(3) а също и външната част на целия свят, т.е. народите на света укрепват и отменят синовете на Исраел, които са вътрешната част на света.

И в такова поколение всички разрушители сред народите на света вдигат глава и искат главно да унищожат и убият синовете на Исраел. С други думи, както казаха мъдреците: „Всички бедствия в света идват само за Израел." Тоест, както е посочено по-горе в цитата от Тикуним, те водят до нищета и разруха, до грабежи и убийства и унищожаване в целия свят.

И след като в греховете наши велики ние станахме свидетели на всичко казано в Тикуним, и нещо повече, свойството съд поразило именно най-добрите от нас, както са казали мъдреците: „И те [т.е. бедствията] започват от праведните", и от цялото великолепие, което било в народа на Исраел в земите на Литва и Полша и т.н. са останали само отломки [оцелели] в нашата свята земя.

И от този момент нататък само ние, тези, които оцеляхме, трябва да поправим това ужасно изкривяване. И всеки от нас, тези, които са оцелели, трябва с цялата си душа и същество да поеме [задачата] от този момент нататък, да усилим вътрешната част на Тора, като ѝ предоставим място, достойно за нейната важност, което надхвърля значението на външната част на Тора.

И тогава всеки от нас ще се удостои с честта да усили смисъла на собствената си вътрешна част, т.е. свойствата „Исраел" в себе си или потребностите на душата над собствената му външна част, т.е. свойствата „народите на света" в себе си, или нуждите на тялото.

И тази сила ще дойде и към целия народ на Исраел като цяло, до такава степен, че „народите на всички земи" в нас ще признаят и узнаят превъзходството и значението на великите [мъдреци] на Исраел над тях, и ще ги слушат и ще им се подчиняват.

А също и вътрешната част на народите на света, т.е. праведниците от народите на света ще надделеят и ще омаловажат своята външна част, т.е. разрушителите.

А също и вътрешната част на народите на света, т.е. Исраел ще се усили в цялото си превъзходство и значение над външната част на света, т.е. над народите [на света].

И тогава всички народи по света ще разпознаят и признаят превъзходството на Исраел над себе си и ще се изпълнят думите от Писанието: „И народите ще ги вземат и ще ги приведат на тяхното място; и домът на Израел ще ги приеме в наследената земя на Твореца..." И също: „И те ще пренесат синовете твои в полето, а дъщерите ти ще бъдат носени на раменете." Както казва книгата Зоар: „[казал верният пастир на р. Шимон:] Благодарение на това твое съчинение, т.е. на книгата Зоар, те ще излязат от изгнание в милосърдие." Тоест както беше изяснено по-горе. Амин, да бъде желанието [на Висшия].