Чуто на 1-вия ден на Ханука (18 Декември 1938 г.)

    Защо виждаме, че заради материални придобивки много хора работят с пот на лицето, дори там, където има опасност за живота? А работата заради духовни придобивки предизвиква много въпроси и съмнения във всеки.

  И освен това: заради материалното човек е съгласен да работи дори за неголямо възнаграждение, докато заради духовното не се съгласява на работа, ако не е изцяло уверен, че ще получи напълно това, на което разчита.

    Но на разума е абсолютно ясно, че в тялото, т.е. във всичко материално, не може да има никаква ценност, тъй като на всички е очевиден неговият край и че от него не ще остане нищо. И затова е така лесно да го пренебрегваме, защото така или иначе то не е вечно. Докато в духовното, егоистичните намерения, наречени «клипот», пазят тялото и неговото съществуване, и затова е тежко да се пренебрегнат.

   Затова човек, живеещ само с материалното, лесно пренебрегва своето тяло, не усещайки никаква трудност в това. Но съвсем не е така в духовното. И тази сложност да се раздели с желанията на тялото (егоистичните намерения на човек, намеренията «заради себе си») се явява обратната страна (АХАП) на бъдещите чисти желания (намерение «заради Твореца»).

    Тези чисти желания се наричат «самопожертвование» (месирут нефеш). Именно благодарение на тях и в тях човек се удостоява със светлината на Твореца. И преди да е готов напълно да пожертва себе си, е невъзможно да достигне никаква духовна степен.