ПОПРАВЯНЕТО НА ТВОРЕНИЕТО Е В НАМЕРЕНИЕТО

Човек, изпълнил дори
един закон на Висшия свят -
склонява себе си и целият свят към добро.

Поправянето на изконната човешка природа, неговите егоистични желания, е необходимо да стане само в името на сливането с Висшата сила, уподобявайки и се, придобивайки свойството отдаване, тоест за да я наслади така, както тя желае да наслади нас. Желанието за наслаждение в човека е създадено от самата Висша сила и не се явява противоположна на нея.

Противоположно на нея се явява намерението за наслаждение „заради себе си“. Именно намерението „заради себе си“ се нарича егоизъм, а не самото желание за наслаждение. Самото желание за наслаждение или, както казват кабалистите, за напълване е неизменно и, освен самият Творец, само то е създадено, само то и съществува. Творецът е създал само желанието за наслаждение, да се насладим на Него, на Неговата светлина или на усещането за Него.

От нас зависи само как да прилагаме нашето единствено природно желание за наслаждение: заради себе си или заради Твореца. Наслаждението с намерение „заради себе си“ е ограничено в рамките на нашия свят. Напълването на егоистичното желание е невъзможно, защото напълвайки желанието, наслаждението го анулира и то престава да се усеща.

За да може човек да съществува дотогава, докато започне да овладява нужното намерение и може да се напълни с неограничено и вечно наслаждение, той обладава само микро-желание, способен е да получи малка искра наслаждение — „нер дакик“. Всички останали безгранични и вечни наслаждения могат да се усетят само в намерението заради Твореца. От тук е видно, че Творецът е създал желанието за наслаждение с цел да го използваме не в пряк вид — „наслаждение заради себе си“, а в обратен  — „наслаждение заради Него“.

В такъв случай ние ставаме подобни на Него. Променяйки егоистичното намерение за „наслаждение заради себе си“ на алтруистично намерение, „наслаждение заради Висшата сила“, човек напълно се уподобява на Висшата сила, тъй като намерението определя действието.

Невъзможно е мигновено да се премине от егоистичното намерение заради себе си към алтруистичното намерение заради Висшата сила. Такова изменение в мислите, привичките, в начина на живот на човек изисква постепенна трансформация. Видът на наслаждението се диктува на човека от обществото, и затова е необходимо такова обкръжение, което да замени ценността на получаването с ценността на отдаването. Тогава човек ще премине от намерение заради себе си към намерение заради другите.

Кой метод дава възможност на човек безгрешно и бързо да достигне до свойствата на Висшата сила? Единственото средство да достигне намерение заради отдаване е да мисли и да се безпокои за себе си само в степента на необходимостта за съществуване, а в останалото да се грижи за благото на обществото. Така човек се уподобява по свойство с Висшата управляваща сила. Такова изменение е възможно само в особено общество, специално създадено за изменение на човека.

ДВЕ ПРЕДИМСТВА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ОТДАВАНЕТО В ОБЩЕСТВОТО

1. Човекът изпълнява закона за отдаването, защото той се поощрява от обществото или дори от цялото човечество.
2. Изпълнението на закона за отдаване заради човечеството подготвя човека към изпълнението на закона за отдаване заради сливане с Висшата сила.

Само в такъв случай у човека се появява енергия за изпълнение на действието отдаване. Само общество, възхваляващо неговите действия, му дава с това енергия за отдаване, в началото може да е и само заради възнаграждение. Човек се стреми към одобрение от страна на обществото, но след това постепенно навикът става втора натура, негова природа, и той вече сам иска това.

Такива действия на отдаване ще предизвикат спускането на Висшата поправяща светлина върху човека, която ще го доведе до подобие на Твореца по принципа: от намерение „заради себе си“ към намерение „заради Твореца“.

Тази подготовка се явява едно от средствата за достигане на целта. В края на краищата приучавайки себе си на работа заради другите, тоест за тяхното благо, а не заради себе си, човек достига до изпълнение на закона за отдаване заради Твореца, а не заради себе си. По замисъл такова и трябва да стане неговото намерение.

ЧАСТ ОТ МЕТОДИКАТА, ОПРЕДЕЛЯЩА ОТНОШЕНИЯТА НА ЧОВЕКА С ДРУГАРИТЕ

Методиката на сближение с Висшата сила се състои от две части:

• Отношение на човека с Твореца;
• Отношение на човека с другарите.

Най-действено и винаги ефективно е заниманието на отношенията на човека с другарите, като по този начин се придобиват навици и в отношенията на човека с Твореца.

РЕЧ, МИСЪЛ, ДЕЙСТВИЕ

Всяко едно усилие свързано с поправянето включва в себе си мисъл, реч и действие.

- Действие — ако е насочено към Твореца, то само по себе си доказва намерението. Действието и намерението са насочени към един обект, Твореца. В такъв случай може да има два вида намерения: заради себе си или заради Твореца. Действие с намерение „не заради Твореца“ не може да доведе до постигане на Твореца. Творецът се разкрива на човека, ако в него е възникнало постоянно поправено намерение заради отдаване, тоест, в степента на взаимното им подобие. Разбира се, Творецът винаги и цялостно усеща човека, но това усещане е едностранно. Човекът започва да усеща Твореца само в степента на уподобяването му. Най-ефективният способ за достигане до подобие с Висшата сила е като поеме задължението да посвети цялото си свободно време на служене на творенията, но обезателно с цел достигане по този начин до сливане с Твореца. Действията, отнасящи се до взаимоотношенията между хората, се изпълняват изхождайки от човешката съвест, която ни кара така да постъпваме. Те обаче не водят към поправяне и, значи, няма да ни доведат до близост с Твореца. Затова човек е длъжен мислено да си представя, че изпълнява всяко действие за доставяне на наслаждение на Твореца, за да стане подобен на Него, същият безкористно отдаващ. Такова намерение в съединение с добри действия приближава човека към Твореца така, че неговите свойства да станат подобни на духовното, като отпечатък от печат. И тогава човек ще бъде готов да получи висшето изобилие.

- Мисълта във взаимоотношенията между хората се явява още по-голяма основа, отколкото във взаимоотношенията на човека с Твореца.

- Речта означава молба към Висшата сила за поправяне и изменение на намерението от „заради себе си“ на „заради другите“. Затова човек трябва да се моли при изпълнение на каквито и да е действия, и по специално по време на изучаването на кабала.

ДВА ВИДА НА ДОСТАВЯНЕ НА НАСЛАЖДЕНИЕ НА ТВОРЕЦА

1. Осъзнато. Светът няма на какво да се надява, че ще дойде време, когато ще се появи възможност веднага да постигне подобие на Твореца. Без продължителни усилия в периода на скриване на Твореца и без работа в група няма да е възможно да се достигне до намерението заради Твореца. И по-рано, и сега, и в бъдеще всеки желаещ връзка с Твореца ще трябва да започне работа, пребивавайки в егоистичното намерение, и само след изпълнение на всички предписания ще достигне до подобие на Твореца в намерението заради Твореца. Пътят към това състояние не е ограничен във времето, а зависи само от готовността на човека, от това, доколко той има власт над сърцето си. И мнозина паднаха и още ще падат, занимавайки се с работата „заради себе си“ и ще умрат и ще постигнат мъдрост. Но в същото време възнаграждението им е голямо, и човешката мисъл е неспособна да оцени значителността на наслаждението, доставяно от тях на Твореца.

2. Неосъзнато. Дори всеки начинаещ, изучаващ кабала, извършващ каквото и да е действие независимо от намерението, тъй като все още не е готов да го изпълни по друг начин, също доставя наслаждение на Твореца.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА 613-те ЗАПОВЕДИ

Душата на човека се състои от 613 частни желания, на които поправянето на намерението от „заради себе си“ на „заради Твореца“ позволява във всяко поправено желание усещането на връзка с Твореца, сливане с Него. Всяко проявление на Твореца в човека се нарича „разкриване на Твореца“ или „Неговото име“. С други думи, имената на Твореца са личните постижения, частното проявление на общото изобилие на Твореца. Всеки човек е длъжен да премине всички равнища на постижение и да постигне пълното общо проявление на (имената на) Твореца.

ИСТИНСКА МЪДРОСТ

Кабалистите от предишните поколения излагали методиката на индивидуалното постижение. Тук се излага неизменния общ път, обясняващ духовните същности без обличане в материална обвивка. Именно такова обяснение е особено полезно за постижение. Тази наука се нарича „истинска мъдрост“. Успехът на представянето в следващите поколения ще бъде все по-голям, тъй като поколенията ще бъдат по-подготвени за възприемане на истинската мъдрост. Успехът на възприемането зависи или от величието на духовния водач на поколението, или от самото поколение, или и от двете заедно.