В плътта моя е опората на Твореца

Подготовка за развитие на душата

Както не може да съществува в света тяло, без да има определени знания за законите на материалната природа; както тези знания се явяват убиващи наркотици и това изгаря и нанася вреда; както без знания и без онова, което се намира в сърцето на другаря той не може да съществува в материалния свят, точно в такава степен човекът не може да съществува в бъдещия свят без придобиването на знания за природата на системите на Висшите духовни светове, техните изменения, съединения и резултат.

По отношение на тялото се различават три периода:

1 - започва от момента на неговото появяване в света, когато той няма никакво знание, а всички знания, необходими за неговото съществуване той получава от баща си и майка си, и съществува за сметка на техните предпазващи го сили и мъдрост. Това е първото малко състояние.

2 - настъпва, когато той поотрасне и придобие някакво знание, позволяващо да се предпази от онова, което нанася вреда на неговото тяло. Той се грижи за това заедно с баща си и майка си. Това е второто малко състояние.

3 - това е възрастното състояние, когато той е придобил знания в степен, достатъчна за живота, което го пази в правилната степен, позволяваща да съществува. Тогава той излиза изпод опеката на баща си и майка си и започва самостоятелен живот. Такова е третото състояние, наричано възрастно състояние.

Така е и по отношение на душата. Човек извършва кръгообороти дотогава, докато основателно не постигне науката Кабала, без което душата няма да се развие. Но не знанията, които има човекът се явяват причина за израстването на душата, а нейната вътрешна природа. Но няма да се удостоиш да израснеш под влиянието на нейното въздействие преди към нея да дойдат знания за духовната природа. И развитието на душата зависи от нивото на нейните знания.

А причината за туй е в това, че ако тя имаше възможност да израсне без знания, то това би и нанесло вреда. Така и детето, нямащо знания, няма сили да ходи. А ако то имаше сила да ходи със своите крака, то би попаднало в огъня. 

Но основата на развитието е съставена от добрите дела, а те зависят от постигането на науката Кабала. Тези две съставящи: и знанията и добрите дела - зависят от постигането на науката Кабала, и двете идват заедно по указаната по-горе причина. В това се заключава смисълът на казаното: „Ако не познаеш ти - ще си тръгнеш" - „влез и виж".

И затова всяка съвършена душа постига всички души, от Адам Ришон до Окончателното поправяне. Така човекът въз основа на знанията за своите познати и съседи или страни от тях, или се обединява с тях, и те съществуват. И няма нищо удивително в това, как човекът може да постигне всички души заедно, тъй като духовното не зависи от пространството и времето и там няма смърт.

Тяло и душа

Всяко тяло няма търпение и е изпълнено с гняв, тъй като неговата жизнена сила - това е кръгооборот от седем години глад и седем години изобилие. И задължителният закон е такъв, че годините на глад го заставят да забрави за годините на изобилие. Така тялото през цялото време се върти между тях и се остъргва като камъчетата в морето. А му се добавят и още големи неприятности, когато му се струва, че неговият другар се чувства добре.

Туй се случва, затова, защото в душата в своята основа премила отново, връщайки се между доброто начало и злото. Понякога и донася облекчение обкръжаващото добро начало, а понякога добавя беди обкръжаващото зло начало.

Постигането на знания в материалното и духовното

Няма между тялото и душата друга разлика, освен това, че в едното случващото се с него е обусловено от него самия и природата, а при другата случващото се с нея е обусловено от работата и природата на взаимоотношенията на духовното с материалното.

Допълнението пък на духовното в сравнение с материалното е в това, че в материалното, действителността се познава и без постигане на нейния източник, както я постига малкото дете, което, въпреки че не познава вкуса, няма да сдъвче онова, което ще му нанесе вреда. Но в духовното не можеш да постигнеш действителността, докато не познаеш нейната причина и следствие. И в степента на познание на случващото се, се случва и постигане на величието на него самия и на намиращата се около него духовна реалност.

Разкриване действията на Твореца - в скриването!

„И ще Му правя аз множество забавления всеки ден". И са разяснили мъдреците, че преди идването на Месията, когато го посрещат други народи, излизат на среща с него хора на изкуството и всеки от тях го забавлява. През първия ден - разкрива светлината, през втория - създава небесата и т.н. Такива са шестте дни на творението. И всички получават наслаждение, прекратявайки работа на седмия ден. През този ден блаженстват в световете. Както е казано от мъдреците: „Преди да се появят първенците - всички артисти стоят пред тях", тоест именно в онзи момент, когато те се наричат „мъдреци". И разбери това. Но хората на изкуството не стоят пред учениците на мъдреците, и разбери това. Иди и виж, колко велико е значението на поправянето, в момента на неговото извършване. Постигни и ще разбереш.

Величието на съботата. В нея се съдържа силата на поправянето на всички делнични дни. И въпреки че ни се струва, че сякаш поправянето трябва да се случи в дните за работа, а не в събота, когато се прекратява всякаква работа, цялата сила на поправянето на делника е заключена в съботата.

На пръв поглед ни се струва, че за поправянето се изисква да се работи, но всъщност силата на Твореца в цялата своя пълнота не се проявява никъде, освен в скриването, тъй като при прекратяване действията на силите на скриване в света, незабавно само по себе си се разкрива Неговото съвършенство и като че ли хвърля тояга отдолу към небесата. Тоягата литва нагоре под действието на изхвърлящата сила на сливане с Твореца и затова целият неин полет се случва за сметка на тази изхвърляща сила. Но когато тя се връща и пада на земята, това се случва не по вина на изхвърлящата сила - тя сама се връща към своя корен, без всякаква помощ.

В съответствие с това във всички скривания са видими действията на Твореца. Но за връщане към съвършенството няма никакви необходимост от действия, нито от сила, тъй като с прекратяване на действията, пречещи на силата, тя сама по себе си се връща към своя корен и съвършенство.

И в това се заключава смисълът на казаното: „И почивал Творецът на седмия ден, тъй като в този ден не извършват никаква работа". Тоест в този ден не се проявява силата на въздействие на Твореца върху света, докато в течение на всички дни на творението тя е работила, придавайки на света неговата форма. Но на седмия ден не е действала никаква сила и всичко почивало, както е казано: „И прибрах Аз ръцете свои". И затова силата на съвършенството е отсечена именно в този ден, за да не действа тук силата на скриването, и разбери това.

Постигане на духовните свойства

Такова е постигането на духовните свойства. Постигащият е длъжен да разкрие неговите две страни:

1 - то в никакъв случай не трябва да бъде въображаемо;

2 - постигащият не трябва да се съмнява в неговото осъзнаване, както не се съмнява той в това, което има.

А терминът духовно показва това, че то е подобно на въздуха. Въпреки че той изобщо няма граници, образ и вид, все пак няма човек, който би се съмнявал в неговата реалност, тъй като от въздуха зависи неговата жизнена дейност. Та нали, ако от помещението се изпомпи въздухът и се сложи в него живо същество, то ще умре. А ако е така, то реалността на въздуха е очевидна, тъй като това е неговият живот.

И от материалното може да бъде разбрано духовното, тъй като същността на вътрешния разум е подобна на вътрешната същност на тялото, наречена „душа на всяка плът" и представляваща по себе си строежът на АВАЯ и неговото желание.

Съответно, вътрешната същност на разума се нарича душа на разума, и тя също представлява по себе си строеж на желанието. Постигни и добре разбери това.

Нали творението, усещащо своя строеж АВАЯ, усеща и неговото желание, докато от животните този вид на разума е напълно скрит. В животното няма душа на разума и нейните вътрешни свойства, а затова то усеща своите желания само в степента, необходима за поддържане на физическото съществуване. И в съответствие със степента на постоянство на усещане на това желание, се измерва неговата жизнена сила. А ако то не усеща това желание, то няма да може да подхрани себе си, за да привлече своя строеж АВАЯ и ще загине. Нещо повече, неговата величина и здраве зависят от степента на усещане на желанието, също като материалното тяло - кога то е здраво, неговият апетит е максимален и то яде повече, затова се подобряват неговото кръвоснабдяване и здраве.

Необходимостта от постигане на Твореца

Защо все още е нужно да знам какво желание усеща душата на разума? Затова ти казват, че това е желание за постигане на Твореца, та нали в нейната природа е отпечатан силният стремеж да познае Твореца и Създалият я. И туй се случва в следствие на това, че тя усеща своя строеж АВАЯ, и разбери това. Това означава, че така се установяват нейните граници в същността - търсенето на онова, което се намира горе.

Не си струва да се споменава, че това желание не е ограничено само от постигането на Твореца от нея. Душата я привлича всичко скрито, нейното желание се явява познание и се намира над природата и кръгооборотите, и онова, което се намира в сърцето на другаря и подобното на това.

И това не се отнася към онзи закон, за който аз говорих по-горе, съгласно който вътрешното - е онова, което не излиза извън неговите предели, тъй като тогава не би имало желание да бъде постигне нещо, освен неговия Творец. Нали е разбираемо, че само това постижение се явява вътрешно желание, което не се нарича екстравертно. Докато изследването в творенията - това е действие, насочено към ближния, и ако нямаше други творения в света, например, ако беше създадена само една душа, то тя изобщо не би се стремила към постигането им.

А постигането на Твореца от нея - това е желание по отношение на нея самата, това е нейният строеж АВАЯ, когато тя усеща себе си творение. Постигни и разбери, че всички нейни проявления подтикват към това, и това е желание, в което тя усеща, че може да постигне Твореца. И в степента на това проявено усещане, ние можем точно да си представим величината на нея самата. Постигни и разбери това добре. 

Постигане на Твореца

Казано е: „...тъй като не са видели цялата картина". И това изисква разясняване, тъй като само глупак маже да мисли и размишлява, в същото време, когато Творецът няма никакъв материален образ. А всъщност, има в света аспект на постигане на Твореца, тъй като няма да се пробуди желанието към онова, което не съществува в действителността.

Благодарение на това, ние можем да разсъждаваме за духовния вид и неговите закони и този вид е по-духовен от цялата действителност. И в това е същността на разума, формата на който се определя от усещането на човека при анализа на истина - лъжа. Тази отличителна особеност в материалния свят се нарича самият разум, и разбери това. За нея е казано, че това е част от Твореца дадена свише, и това в крайна сметка няма никакво отношение към въображението, определя се само от усещанията и се нарича решение или действителност, или отсъствие на изчезване на действителността, което се изяснява в законите и способите за действие. Този закон се нарича самият разум и неговият образ, и разбери това. За това може да се каже, че този закон се явява част на Твореца, дадена свише. А затова този образ се разкрива в самото цяло и неговото усещане на себе си и своята действителност. Постигни и ще разбереш.

И образът в този закон се явява пълна и постоянна форма на неговото състояние, която не може да изчезне изцяло или частично. Тази форма се нарича необходима и задължителна, без допълнения и без намалявания. Постигни и ще разбереш.

И в този смисъл е казаното: „Аз, и да нямаш друг Творец. Чули са това от Гвура". В „Аз" е включено също „да нямаш". Тоест ако разкриването на Твореца беше задължителен закон, то нямаше да потрябва нито науката Кабала, нито предпазването „да нямаш". Но Творецът му се разкрива по собствено желание, а не в задължителна форма.

Това е подобно на човека, показващ на своя другар своето богатство, и говорещ: „Виж, имам възможност да ти покажа, но ти сега нищо не знаеш за моето богатство. Постарай се да запомниш тази форма и тогава в мен ще се появи желание да ти дам част от моето богатство, и нещо повече - да ти покажа цялото мое богатство. Но ти ще го видиш само тогава, когато тази форма бъде съхранена в твоята памет, тоест когато това решение ти бъде дадено не в задължаваща форма, сякаш няма хазяин, а Аз ще бъда хазяинът, „тъй като на Мен е цялата земя". И цялото свидетелство е - в Неговото просто желание. Когато Аз поискам - дори няма да си спомниш какво си видял, а когато аз поискам - винаги ще виждаш Мен. Нещо повече, Аз също ще ти напомня всичко, което ти си забравил". Такава е удивителната цел на Твореца, която не се вмества в никакъв разум - да научи човека в съответствие с абсолютната цел, за да остане това в неговия разум и да стане негово желание, а не задължение, да се намира във властта на Висшето.

Осъзнаване на постижението - само с помощта на методиката на Кабала

И се удивявам аз на изследващите Твореца. Всички техни изследвания - са един срам за нас. Нали те се стараят да приведат доказателства за известното, което не се нуждае от това, а което е скрито, то поради отричане на ограничеността на материалното, напълно отхвърлят.
В крайна сметка Творецът не се нуждае от философски модели и това е основно правило, от която и страна да го погледнеш. Подобно на това, как попитали един човек: „Кой е написал такава необикновено мъдра книга?". А той отговорил, че всъщност такъв мъдрец в света няма и всичко се случило, защото неговият малък син разлял мастило в края на страницата. Мастилото се разтекло и събрало в букви, които се и съединили в думите на тази необикновена наука.

Но всички прегради изхождат от управлението на Твореца над творенията и отричането на това е обусловено от ограничеността на материалния свят. А за това те изобщо няма какво да кажат, защото това няма да се осъществи иначе, освен с помощта н науката Кабала, и тук няма да помогне никакво изследване в света.

И още знай, че положителността на действителността трябва да изхожда от усещането на Твореца. И това се нарича пълно осъзнаване, носещо със себе си любовта на Твореца и Неговото благо. Докато знанието, получено в резултат на сухо умствено изследване не възвисява и не спуска. Постигни и ще разбереш. 

И както е казано от нашите мъдреци: „И онези, които са тук, и онези, които не са тук, всички души на народа на Израел се намират пред планината Синай, тъй като от това състояние се протегнали всички души към народа на Израел във всички поколения". И за туй е казано, че това прилича на телесната душа, която се явява АВАЯ и нейното желание. А увеличаването на жизнената сила зависи именно от постоянството на желанието. И ако имаше положително свидетелство, то душата на разума не би искала повече. А ако е така, то не би могла да се насити и би се анулирала съвсем.

Но чудото на съвършеното познание се заключава в това, че свидетелството веднага би станало желание, съпътстващо го без каквато и да е принуда и незабавно би предоставило средства за укрепване на това желание.

Смисълът на казаното „за да се умножат вашите дни" се заключава в следването на методиката на Кабала и нейните закони. По такъв начин се разкрива свидетелство, сякаш получено днес на планината Синай. И всеки ден всичко за тях е като ново, тъй като от това зависи свидетелството. Но ако бъде нарушен макар и един закон на Кабала, веднага ще останат в тъмнина като слепци, които не виждат светлината. 

Същност на възприемането с разума

И не теб вече ти е известно, че онези, които се опират на разума на физическото тяло, изобщо не се трогват от познанието на Твореца, също както са равнодушни те към познанието за своите другари, като за самите себе си. И дори близък човек не може да осъзнае само тяхната духовна същност, вътрешно в чист вид, без одежди, тъй като самият разум също е увит във външен покров - силата на въображението.

И тъй като неговият разум не може да си представи духовното свойство, то целият този вид се изплъзва от него. Едновременно с това, той през цялото време гледа именно външното, тоест тялото на другаря и неговите физически действия. И силата на постоянството ще му позволи да разбере добре в него всички негови духовни степени, тъй като, разбира се, само това той иска да познае, а не неговото физическо тяло.

И той съвсем няма да почувства, че това му е малко и няма да усети никакво униние от това, че не знае неговият разум и нивото на същността на неговата духовна форма, тъй като не е задължен да познае своя другар повече, отколкото познава самия себе си, и разбери това. Той няма да постигне също и неговата вътрешна същност.

И затова творението, което добре знае всички закони на природата и нейните порядки в материалния свят, когато неговият поглед е постоянно прикован в него, ще каже, че познава Твореца „лице в лице", подобно на това как човекът разговаря със своите ближни, когато всеки в своята част е слят със своя ближен във въображението, тоест със силата на уподобяване във формите и движенията на разума.

И когато изследваме, в съответствие с нашите сили същността на разума, ще стигнем до извода, че той е в обединение с духовните творения. Това пък обединение определя „неговото поведение". Това означава, че цялото предимство на човека над животните се състои в това, че благодарение на строежа на човека, в него има такъв орган, който е готов да обедини вътре в себе си духовните творения.

И затова предимството на един човек пред друг се заключава в силата на притегляне, спомената по-горе, а също и в свойствата на самите творения, когато един привлича важни творения, а друг - творения, които са по-малко важни и т.н.

И разликата между духовните творения и поведението е в това, че рамките на творението - това е картината в разума, която се поражда от разума и се намира в него без каквито и да е изменения, тоест на нея не и е дадено да се разясни с течение на времето.

А поведението зависи от времето и мястото. Така скъперникът по природа може един път в живота да даде щедро подаяние, намирайки се под влияние на мястото или времето. И разбери това.

Привличания, натрупващи се в разума на човека

И знай, че по-горе споменатата подготовка, наричана разум на човека се явява като капка от екстракта на всички органи и свойства на неговото физическо тяло и се натрупва при първите привличания, отлагащи се в мозък на човека. Например, когато детето гледа формите на творението в света и на Твореца, то една го заставя да бъде привлечено към разума, друга - към богатството, трета - към мъжеството. И ако то избере за себе си важността на знанията тъй като това му харесва, получава се, че то е привлякло вътре в себе си добро творение, което впоследствие ще породи добро поведение. А ако е привлечено към богатството, се казва, че то е привлякло в своя разум по- малко добро духовно творение.

След това, когато порасне, то ще види градацията. Например, един човек изоставя всичко материално и се устремява към знанията, а друг избира знанията, но материалните неща не губят за него своята привлекателност. И ако детето е израснало с ценността на първото, то привлича в своя мозък прекрасно творение. Ако повече му се е понравило второто, то привлича в своя мозък по-лошо творение.

А впоследствие то вижда вида на знанията: от Твореца или от творенията. И след това проверява ще получи ли възнаграждение, или няма да получи. И когато се създадат всички тези картини, то от това натрупване се образува един материал, наречен разум.