Чуто в 1-я ден от седмицата Тецавe (14 Февруари 1943 г.)

    Ако човек приема върху себе си духовната работа заради възнаграждения, неговото отношение към работата се дели на две части:

• действие, наричащо се «заповед»,        
• намерение да получи възнаграждение за нея, което се нарича грях, защото довежда действието от святост към нечистота. 

   А тъй като цялата основа и причина на тази работа е във възнагражденията, и само оттук той получава всичките сили, то тази заповед е «причинена», защото причината, подбуждаща човека да извърши Заповедта, се явява грях. Затова тази заповед се нарича «Заповед, причинена от грях» – тъй като води към грях, т.е. само желание да получи възнаграждение.

    А за да не се случи това, човек трябва да работи само за умножаване на славата и величието на Твореца, което се нарича работа по възраждането на Шхина от прахта.

   Шхина се нарича съвкупността от всички души, която получава цялата светлина от Твореца и я разпределя на душите. Разпределението и предаването на светлината на душите се осъществява от сливането на Твореца и Шхина, когато светлината се спуска към душите. А ако няма сливане, то няма спускане на светлина към душите.

    Тъй като желаел Творецът да наслади творението, мислил за наслаждението и за желанието за наслаждение, защото едното е невъзможно без другото. И подготвил това в потенциал, за да се родят и развиват после тези, които ще могат да получат това на практика. Получателят на цялата тази светлина в потенциал се нарича Шхина, защото замисълът на Твореца е съвършен и не се нуждае от действие.