Чуто през 1942 г.

    Когато в човек се появи страх, той трябва да знае, че единствената причина за това се явява самият Творец, дори ако става дума за магьосничество [1]. Но ако страхът го завладява в голяма степен, то тук той не трябва да приема това като случайност, а да го разглежда като възможност, дадена му от небесата, и да изучи с каква цел тя му е предоставена свише – вероятно, за да може винаги да казва, че няма никой друг освен Твореца. И ако след всичко това целият този ужас и страх не го оставят, то те трябва да му служат като пример за усещанията в работата за Твореца, че трепетът пред Твореца, с който той иска да се удостои, трябва да бъде така велик в него, както и този външен страх на тялото, който го е завладял сега.

___________________________________________________________________________

[1] «Няма никой освен Него» – казал раби Ханания – «Дори ако става дума за магьосничество». Става дума за същата тази жена-магьосница, която се опитвала да вземе малко земя из под краката на раби Ханания, за да го омагьоса да загине. Казал й той: «Вземи! Но това с нищо не ще ти помогне, защото «Няма никой освен Него». (Вавилонски Талмуд)