Най-общo науката се подразделя на две части: първата се нарича познание на материята, а втората - познание на формата. Това означава, че в обкръжаващата ни действителност няма нищо, в което да не може да се разпознае материя и форма. Например, масата. Тя има материя, тоест дърво, има и форма - формата на маса. И материята, тоест дървото, се явява носител на формата, представляваща по себе си маса. Така също и думата „лъжец", тя има материя - човек, има и форма - лъжец, така че материята - човек, се явява носител на формата - лъжа, тоест има навика да не говори истината. И така е във всичко.
Подобно на това и науката, изследваща действителността също се подразделя на две части: изследване на материята и изследване на формата. Онази част от науката, която изучава свойствата на материята, съществуваща в действителността (както чистата материя без нейната форма, така и материята и нейната форма заедно), се отнася към „познание на материята". Това познание има емпирична основа, тоест основано е на доказателства и съпоставяне на резултати от практически опити, които се приемат от нея за достоверна основа, за истинни изводи.
Другата част на науката разглежда само формата абстрахирана от материята и нямаща никаква връзка с нея. С други думи, формите «истина» и «лъжа» се абстрахират от материята, тоест от хората, явяващи се техни носители и се разглежда само значимостта или незначителността на самите тези форми в чист вид, невъплътени в каквато и да било материя. Това се нарича «познание на формата».
Това познание няма емпирична основа, тъй като такива абстрактни форми не намират своето изразяване в практиката, потвърдена с опит, защото се намират зад пределите на реалната действителност. Нали тази абстрактна форма се явява само плод на въображението, тоест само въображението може да я нарисува без да се обръща внимание на това, че тя не съществува в реалната действителност.
И в съотвтствие с това, всяко научно познание от подобен род, се базира изключително на теоретична основа, тоест не се потвърждава с практически опити, а се явава само плод на теоретично дискусионно изследване. Към тази категория се отнася цялата висока философия. И затова голяма част от съвременните учени престана да се занимава с нея недоволни от тези дискусии, построени на теоретични проучвания, които по тяхно мнение се явяват ненадеждна основа, тъй като за надеждна те смятат само емпиричната основа.
Науката Кабала също се подразделя на двете по-горе споменати части: познание на материята и познание на формата. Но в сравнение със светската наука, в нея дори познанието на формата е изцяло построено върху научно изследване на практическото възприемане, тоест на основата на практическия опит.