Чуто на 19-ти Адар (24 Февруари 1943 г.)

   Има свойства: «Това» и «Тази». Мойсей се нарича «Това», защото той е «Приятел на Царя». Останалите пророци се отнасят към «Тази» или към свойството «куф-хей» («ко»), за което казват «яд-ко» (ръката твоя), лявата буква «вав».

   А има дясна буква «вав» – «събрание на буквите заин», «обединяващи две букви вав» като «една, включваща ги в себе си», в което е заключена тайната «йуд-гимел» (числото 13), говорещо за пълна духовна степен.

   Има дясна вав и лява вав [1]. Дясната вав се нарича Дървото на живота, а лявата вав се нарича Дървото на познанието, където се намира защитеното място. А тези две букви вав се наричат йуд-бет (дванадесет) съботни хляба: две редици по шест, което означава тринадесет поправяния, състоящи се от дванадесет и още едно, включващо в себе си всички тях, което се нарича късмет и «очистване». И то включва също тринадесетото поправяне, наречено «и не ще бъде очистено» [2], т.е. събранието на буквите заин, където «заин» означава Малхут, съдържаща ги вътре в себе си. А докато тя не се удостои с такова поправяне, когато «не ще се върне повече към своята глупост», се нарича «и не ще бъде очистена». А този, който вече се е удостоил, за да «не се връща повече към своята глупост», се нарича «очистен».

   И в това е смисълът на думите в песента: «Опитайте вкуса на 12-те съботни хляба – това е буква в името Твое, двойна и слаба». А също: «С буквите вав ще бъдеш свързана, а буквите заин ще се съберат в теб». «С буквите вав ще бъдеш свързана» означава, че става съединение на свойствата на двете букви вав, което символизира дванадесетте съботни хляба, представляващи «буква в името Негово».

   Буквата – това е основата и за нея е казано, че тя е двойна и слаба, защото буквата вав е удвоена, и лявата буква вав се нарича «Дървото на познанието», където се намира защитено място. И затова те станали по-слаби (което се нарича «леко»), и така се образува място, където може леко да се работи. А ако го нямаше това удвояване от съединението с Дървото на познанието, то би било необходимо да се работи с дясната «вав», която означава Дървото на живота, и кой тогава би могъл да се издигне, за да получи светлината Мохин?

   Докато лявата вав дава защита, под която през цялото време се намира самият човек. И благодарение на тази защита, която се приема от него с вяра над знанието, неговата работа става желана. Затова се нарича «отслабване», защото е леко, т.е. с лекота може да намериш място за работа.

   Така, в каквито и състояния да се намира човек, той винаги може да бъде работник на Твореца, защото не се нуждае от нищо, а върши всичко над знанието. Излиза, че не му е нужен никакъв разум (мохин), за да работи с него за Твореца.

   И това обяснява казаното: «Постилаш Ми трапезата пред очите на враговете Мои» (Псалм 23). Където «трапеза» (шулхан) от думата «изпраща я» (шилха), както е написано «И я изпраща от своя дом, излиза тя от неговия дом и тръгва» (Второзаконие, Китец 24) – т.е. излиза от духовната работа.

   Това значи, че даже във време на изход от духовната работа, т.е. в състояние на падение, все пак човек има възможност да работи. Човек преодолява своите падения с вяра над знанието и казва, че и паденията също са му дадени свише и благодарение на това изчезват враговете. Тъй като тези врагове са мислили, че от паденията човек ще дойде до усещане на своята пълна нищожност и ще избяга от бойното полето. А в крайна сметка станало обратното, и враговете сами изчезнали.

   В това е смисълът на думите: «Трапезата, която е пред Твореца». И именно благодарение на това човек получава разкриване на лика на Твореца. А същността е в това, че човек се покорява на всеки съд и ограничение, даже на най-големия, приемайки върху себе си властта на Твореца за всички времена. И така той винаги намира място за работа, както е написано, че раби Шимон Бар Йохай е казал: «Няма къде да се скрия от Теб».

______________________________________________________________________________________

[1] Писането на буквата «вав» под формата на дума включва в себе си две букви «вав», лява и дясна

[2] …Грехът очиства, а не изчиства… (Изход 34:7)