Чуто на трапезата в 1-я ден на Песах (15 Април 1949 г.)
Въпрос: Влияе ли ни това, че сме освободили земята си от робство и сме се удостоили да излезем из под чуждата власт, ставайки свободен народ, като всички народи? Действа ли ни тази свобода така, че да възниква в нас особено усещане в работата и служенето на Твореца?
Отговор: Не трябва да се мисли, че това не ни действа и че робството с нищо не се отличава от свободата. Защото тогава се получава, че Творецът сякаш действа съвършено напразно.
Но в действителност, всички Негови действия правят и оставят следа в нас – добра или лоша. Тоест от всяко извършено от Него действие, което ние усещаме като положително или като отрицателно, като светлина или като тъмнина, към нас се спуска допълнителна сила. И за сметка на това имаме възможност да достигнем до духовен подем, защото в духовното не винаги има постоянна власт и сила, която сме длъжни да притеглим към себе си. Затова човек не може да каже, че свободата, която сме достигнали, не е направила никакво изменение в нас. Но ако не усещаме изменение към по-добро, то сме длъжни да кажем, че има изменение към по-лошо, дори и да не го усещаме.
А на края на празника той добавил, че това е по примера на съботната трапеза, на която получаваме материално наслаждение и, благодарение на връзката на корена и неговото следствие, възбуждаме духовни наслаждения по подобие на бъдещия свят, края на поправянето. И естествено, за да вкусим духовните наслаждения от Съботата, ни е необходима особена подготовка в шестте дни на творението (работа и действия). И каквато е степента на подготовката, такава е и степента на усещането.
А ако човек няма истинска подготовка, за да усети духовния вкус на Съботата, тогава обратно, телесните наслаждения го правят още по-лош, и след материалната трапеза той се устремява само към сън и към нищо повече. Получава се, че храненето с наслаждение понижава човека духовно.
Но е необходимо да се приложат особени усилия, за да може чрез телесните наслаждения да се достигне духовността, защото това е желанието на Твореца, макар и те да пребивават в противоречие едно с друго, тъй като духовното се намира под линията на отдаването, а телесното – под линията на получаването. И това е било Неговото желание, да се притегля духовното след телесните наслаждения, получени заради заповедите на Твореца, каквито се явяват наслажденията на празниците и Съботата.
Също така трябва да видим, че в условията на тази свобода, с която сме се удостоили, е необходима огромна подготовка, за да се получи духовна свобода, наречена «Свобода от ангела на смъртта», когато «Цялата земя е пълна с Неговото величие», т.е. светлината «мохин де-Аба ве-Има». И тогава не ще остане в нас нито място, нито време, което не би било напълнено с Твореца. И не ще бъдем в състояние да кажем, че някакво време или някакво място може да бъде пусто от Него – защото цялата земя ще се напълни с Неговото величие. Но до тогава има разлика между светлината и тъмнината, между Исраел и другите народи, тъй като на това място, където трябва да сияе светлината, там се намира Творецът, а не на мястото на тъмнината.
По същия начин и в Исраел има място за светлината на Исраел на Твореца, но не в народите на света: Творецът не обитава в тях, и съботата е отделена от шестте дни на творението. Когато постигаме светлината мохин де-Аба ве-Има, то се удостояваме с усещането «Цялата земя е пълна с Неговото величие», и изчезва разликата между времената и състоянията – а навсякъде и за всички времена се възцарява светлината на Твореца.
И в това е смисълът на празника Песах, на който Исраел са заслужили свобода, т.е. разкриване на светлината мохин де-Аба ве-Има, напълваща цялата земя с Неговото величие. И естествено, че тогава не остава място за егоизма, тъй като той повече не отделя човека от духовната работа, а напротив, вижда се как той го е приближил до служене на Твореца. Но дотогава това състояние съществува само във вид на пробуждане свише (итарута де-леила). Затова е казано, че святата Шхина казва: «Видях аз капка подобна на червена роза» (признак на нечистота), т.е. видяла е място, което още се нуждае от поправяне и където не може да сияе светлината на Твореца. И затова били длъжни да отброят още седем седмици от сфират омер (дните от Песах до Шавуот), за да поправят цялата разкриваща се нечистота, докато не се «напълни цялата земя с Неговото величие».
И това е подобно на царя, който имал висок замък, пълен с всичко добро, но нямал гости в него. И затова той създал хората, за да дойдат и да получат цялото добро и благо. Но ние не виждаме този замък, пълен с добро – а напротив, струва ни се, че целият свят е пълен със страдания.
И това се обяснява с това, че «Виното царско било в изобилие» (Мегилат Естер), тъй като от страна на Малхут (в превод: царство) няма никакъв недостиг на вино, т.е. на наслаждения, подобни на удоволствието, което се получава от виното. Недостигът е само от страна на получаващите, защото нямаме кли (съсъд), способен да получи тази светлина. Тъй като само в отдаващото кли е възможно да се получи, и колкото по-голямо е кли, толкова повече се разкрива светлината в него.
И затова всички изменения са възможни само в келим, а не в светлината. И за това говори Мегила: «Раздава ли се напитки в разнообразни съсъди, и виното царско било в изобилие с царска щедрост» – както е било в замисъла на творението: да наслади сътворените с цялата щедрост на Твореца.