Чуто на 1-вия ден на Слихот (от спомените за моя баща и Учител)

   «Призови търсещите Те, искащи разкриване на Твоя лик, отговори им от Своите небесни висоти, не крий ухото Свое от техните жалостни вопли» (Молитва «Прошка» за първия ден)

   И така... Целта на творението е била да се насладят сътворените. Но за да бъде поправянето абсолютно пълно, е необходимо мярата на съда да се подслади с милосърдие. Тъй като съд се отнася към голямо, възрастно състояние (гадлут), но за да не достигне човек по такъв път до свойства, обратни на Твореца, е необходим някакъв компромис. Съгласно съда той би получил повече, но би застанал на опасен път и би могъл да достигне до свойства, противни на духовното. Но ако е смесен с милосърдие, той не приема светлината на голямото състояние и тогава може да достигне подобие на духовното. А поправянето се състои в това, че получаващото кли се обръща в «получаващо заради отдаване».

   Затова, когато човек започва да търси разкриване на Твореца, той все още мисли само за получаване. А стремящият се към получаване усеща празнина и затова се нарича проклет. И «не може проклетият да се прилепи към Благословения». Но този, който получава заради отдаване, се нарича благословен, тъй като не изпитва недостиг в нищо, защото не се нуждае от никакво получаване заради себе си. Излиза, че целият проблем е в това да станеш благословен, и само с помощта на Тора и заповедите е възможно да обърнеш кли на получаване в кли на отдаване. И за това се молим: «Призови търсещите Те».

   Има два вида търсещи Твореца. Едни търсят Твореца само заради разкриване на Неговия лик и желаят само отдаване. Затова, ако те молят Твореца за спасение, то е само заради Него Самия. И за това е казано: «Искащите разкритие на Твоя лик», защото те вече не нанасят вреда във висшето, защото са се очистили от егоистичното получаване. А «жалостни вопли» издават тези, чиито молитви и искания още са заради собствена изгода, и именно за това те искат да се приближат към Твореца, т.е. още не са се очистили от егоизма.

   И затова има два вида работа за Твореца. Има човек, който иска разкриване на Твореца в света, за да узнаят всички, че в света има Висша сила. И тогава в тази работа няма негов собствен интерес, а има само неговото просто, безкористно желание. И в такъв случай не трябва да се казва, че той получава нещо, защото не моли да го приближат към Твореца, а иска само да се разкрие Неговата слава в света.

   А има човек, който се моли самият той да се приближи към Твореца. И тогава вече в центъра се появява неговият собствен интерес, защото той желае да получи светлината, приближаваща към Твореца. И това се нарича «жалост» и «вопли», и от това - «не крий ухото Свое». И тези, които все още се нуждаят от жалост, т.е. молят да ги приближат, могат да викат, и на това: «не крий ухото Свое».

   Тъй като вика само този, който усеща недостиг. Но после няма да има вопли, а ще има само искане, като добро пожелание, «пожелание за света». И затова при разкриване на Твореца може да има само искане.

   «От Своите небесни висоти» означава «очи», т.е. светлината Хохма. И тогава самите те се напълват със светлината на изобилието, тъй като техните келим са вече поправени на получаване заради отдаване. Но за тези, които са в състояние на жалост, «не крий ухото Свое». «Ухо» – това е Бина. И те трябва да притеглят сила, която да им даде свойство отдаване... на основата на светлина Хасадим.