Главното, което не ни достига е усещане за важността на целта, за важността за достигане до целта на творението. Затова нямаме никакви сили за духовна работа и не знаем как да оценим това, че са ни дали възможност да служим на Твореца, за да опознаем Този, на Който трябва да отдадем своите желания, към Който трябва да отправим своите стремежи. Не ни достига осъзнаване, усещане за величието на Твореца. Затова трябва да достигнем до разбирането, доколко сме облагодетелствани от дадената ни привилегия да служим на най-висшия Управник. Но не сме в състояние сами, без помощта на Твореца, да постигнем Неговото величие.

На езика на Зоар, такова състояние се нарича „Шхина в прахта“, когато възможността да се наслади Твореца се оценя от нас като прах, нищо, вследствие на съвършено отсъствие на усещането за Неговото величие, сила и власт. И затова нямаме никакъв стремеж за работа и за усилие да опознаем Твореца – това ни изглежда съвършено ненужно.

Известно е, че не сме в състояние да работим, ако не получаваме от това някакво наслаждение – по тази причина и нямаме никакви сили да работим. Но там, където имаме възможност да насладим своя егоизъм, тялото в миг оживява, стремейки се към възнаграждението.

Същото е при отдаването, полагаме усилия, за да получим усещане за величието на Твореца, за да имаме сили да Му отдаваме. Егоистичното ни тяло няма никаква възможност да усети какъвто и да било вкус от удоволствие. И тогава човек е принуден да се намира под тежестта на своя товар – егоизмът.

Но съвсем не е така, когато човек чувства, че служи на някого, който е много велик. Тогава, в зависимост от степента на осъзнаване на важността и значимостта на владетеля в неговите очи, в съшата степен човек изпитва удоволствие и наслаждение, че му служи и се ентусиазира да работи. Нека по-малко в повече всеки път да му дават сили, за да може да напредва. А силите възникват само вследствие на усещане на величието на Твореца. И всичко произлиза от усещането за значимостта и важността на този на когото служиш.

А когато в човека има точно осъзнаване и усещане за този, когото той познава, когото наслаждава, тогава, така както е имал сили да работи за себе си, за да се наслади, така и сега има сили да наслади Твореца, защото този, който отдава на някого, който е много важен за него, се счита, че все едно получава от него. А така, както когато получава тялото винаги има сили (то винаги е в състояние да работи, ако в замяна получава), така и в работата за Твореца – осъзнаването на Неговото величие дава на тялото наслаждение, че Му отдава.

По този начин става ясно казаното в религиозните закони, че отдаването на важен човек се равнява на получаване от него. Става дума, че когато получаването е с цел доставяне наслаждение на Даващия, а не заради себе си, тогава получаването се нарича отдаване, равнозначно е на отдаване.

Така можем да разберем и втората страна на този пример, когато отдаването се счита за получаване, благодарение на което човек има сили да работи, защото, ако отдава на важен човек, то това му дава сили по същия начин, както ако той е получавал от него.

Излиза че нищо друго не ни трябва, освен да усетим величието на Твореца, и тогава в нас ще се появят сили да работим за отдаване към Него.