Чуто вечерта на Събота, Берешит (Октомври 1942 г.)

    Казано е: «От всяко благоразположено сърце вземете приношение за Мен» (Шмот. Трума), а «самият предмет на приношението произлиза от святостта». Оттук е видно, че човек, с помощта на святостта, поправяйки себе си, достига до «приношение», използвайки своя егоизъм с намерение «заради Твореца» (до свойството на Святата Шхина, което се нарича «приношение за Мен»). И ако достигне до това, че може да благоразположи цялото си сърце за това, жертвайки го напълно, то се удостоява да направи «приношение» – напълно да се слее с Твореца (със Святата Шхина).

    Казано е също: «В деня на сватбата, в деня на неговото веселие». Хатуна (сватба) – от думата нахут (смирен). Ако човек приема върху себе си работа за Твореца дори в най-принизен вид и заедно с това изпълнява тази работа с веселие, защото тя е важна в неговите очи, то той се нарича хатан (жених) за Шхина. Където думата хатан произлиза от думата смирен, т.е. съгласен e да работи във всякакви скромни обстоятелства, тъй като е важна работата, а не как тя изглежда в неговите още непоправени очи.