«Да няма в твоя джоб голям или малък камък» (Дварим/Второзаконие 25). Камък (евен) се нарича вяра (като камък за претегляне), който е с малко тегло и свойство над знанието, над разума. Но заедно с това кажи, че имаш голям камък, т.е. разум, защото всичко, което желаеш, вече не е подобно на това, което желае целият свят, и имаш твърда, разумна основа (гадлут), а не малко състояние (катнут), не изискващо никаква основа и цял камък.

    И камъкът трябва да бъде малък, но цял, за да съумееш да изпълниш цялата Тора и заповедите въз основа на малък камък. И само тогава той се нарича цял, съвършен камък. Но ако камъкът е малък и ти позволява да правиш само малки действия (катнут),  то не се нарича цял (съвършен) камък.

    А «двойна мяра: голяма или малка» означава, че ако той има малка основа, то усеща себе си малък, а когато има голям камък, голяма основа, усеща себе си голям. Докато цялата (съвършена) мяра е тогава, когато човек достига лично управление от Твореца.