Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобно? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобно, с какво човек може да помогне на другия? 

Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички -състоянието на духа. Казано е: "Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите". Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.

Човек може да помогне на другия именно, когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: "Не може човек сам да извади себе си от затвора.", а именно другарят може да предизвика в него приповдигнато състояние на духа. 

Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живот. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва пътя, сякаш целта му вече е близо.

И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, за да повдигне неговото разположение на духа. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.