Чуто на 20-ти Хешван

    Обикновено се различават два вида месо: месо на животно и месо на риба. В двата вида има признаци на нечистота, и Тора ни е дала тези признаци, за да знаем от какво да се отделяме и да не попадаме в нечистота.

    В рибата признаците на чистота са наличие на перки и люспи. И ако човек вижда тези признаци, то вече знае как да се пази и да не попада в нечистите желания.

    Перка (снапир) – от думата «соне-пе-ор» (уста-ненавиждаща-светлината). Малхут се нарича пе (уста). Цялата светлина (ор) в парцуфа идва от нея, защото тя означава вяра.

    А когато човек усеща вярата като нищожна, подобна на прахта на земята – това е време, състояние, когато той явно знае, че трябва да поправи своите действия, да се издигне от състоянието Шхина в прахта.

    А какво означава люспа (каскесет)? Когато човек преодолява състоянието снапир, т.е. състоянието, когато въобще не може да работи, то в него започват да проникват мисли-пречки (кушия) за висшето управление, които се наричат каш (слама, от думата кушия – трудни въпроси). И тогава той пада от работата за Твореца. Но после започва да прилага усилия във вяра над знанието и при него идва поредната пречка – мисъл за неправилното управление на света от Твореца.  

    Тоест получава се, че в него вече има два каш (два вида зърна), от което и се образува думата «чешуя» (кас-кесет: буквите шин-син са взаимнозаменяеми). И всеки път, когато човек преодолява поредните лоши мисли за управлението на Твореца с вяра над знанието, той се издига, а после се спуска. И тогава човек вижда, че не е в състояние да преодолее множеството пречки, и няма друг изход от неговото състояние, освен само да завика към Твореца, за което е казано: «И заплакали синовете на Израел от тази работа, и Творецът ги чул и ги извел от Египет», т.е. спасил ги от всички страдания.

    Мъдреците са казали, какво казава Творецът: «Не мога Аз да бъда заедно със себелюбците», защото те са противоположни по свойства едни на други. Тъй като в човека има два вида тела: вътрешно и външно.

    Във вътрешното тяло се облича духовното наслаждение, т.е. вярата и отдаването, наречени моха (разум) и либа (сърце).

    Във външното тяло се облича материалното наслаждение, наречено знание и получаване.

    По средата, между вътрешното и външното тяло, има средно тяло, което няма свое име, но ако човек прави добри дела, т.е. действия за отдаване, то неговото средно тяло се прилепя към вътрешното. А ако човек прави недобри действия, т.е. действия за получаване, то неговото средно тяло се прилепя към външното. Така средното тяло получава жизнена сила – или духовна от отдаване, или материална от получаване.

    И тъй като вътрешното и външното тяло са противоположни по свойства, ако средното тяло е прикрепено към вътрешното, то това става причина за смъртта на външното тяло. И обратно, ако средното тяло е прикрепено към външното, това става причина за смъртта на вътрешното тяло. Тъй като цялата свобода на избора на човек е само в това, къде да включи средното тяло: да продължи неговото сливане със светостта или обратно.