Чуто през 1943 г.

    След Съкращението (цимцум алеф) 9-те първи сфирот (тет ришонот) станали място на святостта, а в малхут, над която било направено съкращението, се образувало място за световете, състоящи се от:

     1. пусто пространство (маком халал) – място за клипот, егоистичните желания «заради себе си»,

     2. място за свободен избор (маком пануй) – свободно за внасяне в него на това, което избира човек: святост или, не дай Боже, обратното.

    А до съкращението цялото мироздание се запълвало от една проста светлина. И само след съкращението се появила възможност за избор: да прави добро или зло.

    И ако избира добро, Висша светлина слиза в това място, за което е казано от Ари, че светлината на Безкрайността свети на низшите. Безкрайност се нарича желанието на Твореца да наслади творението. И макар че има много светове, 10 Сфирот, множество имена, всички те изхождат от Безкрайността, наречена «Замисъл на творението».  

    А името на всяка сфира или свят указва на особеността на разпространение на светлината от Безкрайността през определена сфира или определен свят. И работата е в това, че низшият не е в състояние да получи светлина без предварителна подготовка и поправяне, която да го направи способен да получи тази светлина. Поправянията, които е необходимо да направи човек, за да съумее да получи светлина свише, се наричат «сфирот».

    Тоест във всяка сфира е заключено свое особено поправяне. Затова има множество такива поправяния, които съществуват само относително получаващите светлина свише, защото низшият получава светлина от Безкрайността с помощта на тези поправяния, приспособяващи го към получаване. И в това е смисълът на казаното, че той получава светлина от определена сфира. А в самата светлина няма никакви изменения.   

    Оттук разбери защо със своята молитва към Твореца ние се обръщаме към светлината на Безкрайността, назована Свята, Благословена с Името Негово. Тъй като тази връзка между нас и Твореца се нарича «Неговото желание да наслади творението». Въпреки че в намерението на молитвата са заключени много имена, смисълът е в това, че светлината слиза и напълва низшите с помощта на поправяне, намиращо се в имената, защото именно за сметка на поправянето, което се намира в имената, тази светлина може да пребивава в низшите.