Казано е: «Подобна е тя на търговия на плавателни съдове, превозващи своя хляб от далече» (Мишлей). Kогато човек настоява: «Всичко е мое!» и изисква всички негови желания да бъдат посветени на Твореца, тогава нечистата сила (ситра ахра) се събужда, издига се против него и също изисква: «Всичко е мое!»

   И започват те да търгуват... Търговия означава, че човек иска да купи някаква вещ и купувачът спори с продавача за нейната стойност. Т.е. всеки настоява, че справедливостта е на негова страна. И тук тялото гледа – кого му е по-изгодно да слуша: получаващата или силата на отдаване, когато те и двете заявяват: «Всичко е мое!». И човек вижда своята низост, защото в него се пробуждат проблясъци на несъгласие с това, да изпълнява дори най-малката духовна работа, която се нарича «на самия край на буквата йуд» и цялото негово тяло изисква: «Всичко е мое!».

   И тогава той «донася своя хляб от далече» – като резултат от отделянето от Твореца. Защото ако човек вижда колко е далече от Твореца, съжалява за това и моли Твореца да го приближи, благодарение на това «донася своя хляб». «Хляб» означава вяра и така той се удостоява със силна вяра, защото «Творецът е направил така, че да треперят пред Него». Т.е. всички тези състояния, в които той усеща отделяне от Твореца, сам Творецът му ги носи, за да почувства потребност от трепет пред небесата.

   И в това е смисълът на казаното: «Защото не с единия хляб е жив човекът, а с всичко, което излиза от устата на Твореца». Това означава, че жизнената сила на святостта идва в човека не само от приближаване към Твореца и влизане в духовното, т.е. влизане в святостта, но също вследствие на излизанията оттук, т.е. благодарение на отделянето от Твореца. Когато нечистата сила прониква в тялото на човека и справедливо изисква: «Всичко е мое!», то преодолявайки такива състояния, човек достига силна вяра.

   Той трябва да отнесе всичко случващо се към Твореца и да разбере, че дори изходите от духовното произлизат от Него. А когато се удостои със силна вяра, тогава вижда, че абсолютно всичко, започвайки от изхода от духовното и до входа в него – идва само от Твореца.

   И затова трябва да бъде скромен, тъй като вижда, че всичко се прави само от Твореца, както паденията от духовното, така и влизанията в него. И по тази причина е казано за Мойсей, че е бил скромен и търпелив, защото е нужно човек да приеме своята низост. Т.е. на всяка степен той трябва да укрепва в осъзнаване на своята нищожност, а в мига, когато го губи, за него веднага пропада цялата степен «Мойсей», която вече е достигнал – и това е достатъчно за този, който разбира...

   Това изисква търпение, защото всички разбират своята нищожност, но не всеки чувства, че да бъде нищожен – това е добро, и затова не иска да се примири с нея. Докато праотец Мойсей бил смирен в скромност и затова се наричал скромен, т.е. радвал се на своето ниско състояние.

   И съществува закон: «Там, където няма радост, не може да се възцари Шхина (Божественото присъствие)». Затова в период на поправяне е невъзможно присъствието на Божествената Шхина – въпреки че е необходимо поправяне. (По примера с отходните места, където човек е принуден да ходи, макар и да разбира, че това, разбира се, не е царският дворец).

   И в това е смисълът на думите «благославяне» и «първородство», които се състоят от едни и същи букви (браха и бхора). «Първородство» означава ГАР. И нечистата сила желае светлината ГАР, но само без благославяне. Тъй като благославянето — това е обличане на светлината мохин. И Исав искал своето първородство без обличане, а светлината мохин без обличане е забранена за получаване. И затова казал Исав на баща си: «Нима не си оставил ти за мен нито една благословия?». «Нито една благословия» означава противоположност на благославяне, т.е. проклятие. За което е казано: «Той обичал проклятията — и те дошли. Не обичал той благославянето».