Статия 2 1984 г.

Сега нека изясним няколко въпроса, свързани с понятието „любов към другарите”:

1) Необходимостта от любов към другарите.

2) Защо съм избрал именно тези другари? Защо другарите са избрали мен?

3) Трябва ли всеки от другарите открито да проявява любовта си към останалите? Или е достатъчно това, че в сърцето му има любов и той скромно работи върху любовта между другарите? И затова не бива да разкрива това, което е в сърцето му? Известно е, че скромността е много важна.

Или напротив, човек е длъжен  да проявява любовта към другарите, намираща се в неговото сърце открито, защото проявата на това чувства пробужда сърцето на другия към другарите, така че те също да усетят, че всеки от тях работи върху любовта между другарите. Ползата от това е, че така той получава по-мощна сила, за да действа в любовта между другарите с повече енергия и мощ, защото силата на любовта на всеки се включва в другите.

И ето, че вместо една сила за работа върху любовта между другарите, ако групата се състои от десет другари, човек ще получи десет сили на необходимост. И те разбират, че трябва да работят върху любовта между другарите. Но ако човек не показва на общността, че работи върху любовта между другарите, на него няма да му достига силата, която дава общността.

Защото, трудно е да се съди за другаря положително. Всеки си мисли, че именно той е праведник и че само той работи върху любовта между другарите. В резултат, у човека има малко сили, за да работи върху любовта към ближния. И от тук следва, че тази работа трябва да се извършва открито, а не в скромност.

И винаги е необходимо да си напомняме целта на групата. Иначе тялото се старае да замъгли тази цел, защото тялото винаги се грижи за собствената си изгода. Затова е нужно винаги да се помни, че цел на създаването на групата се явява осъществяване на Заповедта „възлюби ближния свой”, а тя на свой ред се явява основа за изпълнението на Заповедта „възлюби Твореца”.

Групата е необходима на човека, за да може да доставя удоволствие на другарите, неизисквайки нищо в замяна, а не за това групата да му помага. В последния случай, ако всеки от членовете, участващи в нея, разчита само на помощ от страна на другите, то такава група се основава на егоизма и може да доведе само до увеличаване на вместимостта на съсъдите за получаване. Тогава човекът вижда в нея единствено средство за удовлетворяване на своите материални потребности.

Затова е необходимо всеки да помни, че групата трябва да се основава на любовта към ближния. Всеки член на групата трябва да получава от нея любов към ближния и ненавист към своя егоизъм. И тогава човекът ще види, че неговият другар се старае да потисне своя егоизъм. Това ще му даде допълнителни сили. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. Ако в дадена група има 10 човека, то всеки от тях ще получи силите на всичките десет свои другари, които потискат своя егоизъм и се стремят към любов към ближния.

Ако пък всички членове на групата, в резултат на лъжлива скромност не проявяват своите чувства един към друг, то няма да се случи усилване на техните чувства. Обратно, постепенно всеки от тях губи желание да върви по пътя на любовта към ближния и се връща в обятията на любовта към себе си.

4) Длъжен ли е всеки да знае какво не достига на всеки един от другарите му, да знае с какво може да ги напълни или е достатъчно най-общо да се грижи за любовта към другарите си?