Чуто на изхода на Съботата Ваера (8 Ноември 1952 г.)

    Основното в духовния път е повишеното внимание и предпазливостта в работата с разума. Защото работата на разума е построена на въпроси, и ако възникне този печално известен въпрос, то човек трябва да бъде готов за него и да е защитен, за да устои и съумее незабавно да отговори, както се полага.

    И целият път към Твореца се състои от въпроси и отговори, от които се строи духовното здание на човека. А ако няма въпроси, съответно, няма и отговори, значи, човек стои на едно място и не се движи.

    Също и този, който се е удостоил да стане съсъд (кли) за светлината на Шхина и се издига по духовните степени, когато той вече няма тази работа – в такъв човек Творецът готви място за напълване на неговата вяра. Макар че е трудно да си представим, как може да има такова нещо в духовните степени, но Творецът може да направи това.

    И това се нарича поправяне на средната линия, когато в лявата линия не трябва да се получава. Но виждаме, че именно в Малхут се разкрива светлината Хохма, въпреки че светлината Хохма и Малхут са противоположни.

    И е казано: «И тази пречка ще ти бъде под ръка». Тъй като «човек може да постъпи праведно, съгласно закона, само там, където преди е прегрешил». Закон (алаха) се нарича Малхут (Малхут означава невеста (кала). А времето, когато отиват (алаха – ходене) при невестата, се нарича «закон»). И целият път към малхут се състои от препятствия, т.е. от въпроси. А ако тях ги няма, то Малхут дори не се нарича «вяра» или «Шхина».