Чуто през 1940 г. в Йерусалим

    Неживо: няма свобода и власт над себе си, а се намира под властта на домакина и трябва напълно да изпълнява желанието на домакина. А тъй като Творецът е създал всички творения за слава на Себе си, както е казано: «Всеки, наречен с Моето име, е създаден за слава на Мен», т.е. създал е творението за Себе си, то природата на Твореца, като домакин, е отпечатана в творенията. Затова нито едно творение не е способно да работи за ближния, а прави всичко само заради себе си.

    Растително: в него вече се проявява начало на самостоятелно желание, в което може с нещо да постъпи против желанието на домакина, т.е. може да прави нещо не заради себе си, а да отдава. И това вече противоречи на желанието на Домакина, даващо на своите творения желание да получават за себе си.

    Но всички виждаме в земните растения, че макар и те да извършват някакви движения, разпространявайки се на широчина и височина, във всички тях има една особеност – нито едно от тях не може да бъде против природата на всички растения, а трябва да се придържа към законите на всички растения, и то няма сили да извърши нещо против останалите. Тоест няма самостоятелен живот – неговият живот е част от живота на всички растения. Всички растения водят един начин на живот и всички те като че ли са едно растение, на което се явяват части.

    Същото е и в духовното: този, който вече има неголеми сили да преодолее своето желание за наслаждение, но се намира в робство на обкръжаващото го общество, още не е в състояние да върви против него. Но въпреки това той може да върви против своето желание за наслаждение, т.е. вече действа с желание да отдава.

    Животинско: всяко животно има своя особеност и то не е в робство на обкръжаващото го общество във всяко свое усещане, във всяко свое свойство. И разбира се, то може в нещо да действа против желанието на домакина, т.е. да работи за отдаване, а също така не е подвластно на обкръжението, защото има свой личен живот, независещ от живота на другите.

    Но животното не е в състояние да усети нещо повече от себе си, т.е. не е в състояние да усети нещо чуждо и затова не може да се грижи за другите.

    Човек: има следните преимущества:

    1) постъпва против желанието на домакина;

    2) не зависи от себеподобните, от обществото, както растителното;

    3) усеща чуждите за него и затова може да се грижи за тях и да ги напълва.

    Тъй като може да страда със страданията на обществото, то може и да се радва с радостите на обществото. Може да получава усещане от миналото и от бъдещето, докато на животинско ниво усеща само настоящето и само себе си.