Чуто на 10-ти Нисан (31 Март 1947 г.)

    Богатството е съсъд, в който се съхранява имуществото на човек. Например, зърното се съхранява в плевня, а скъпите вещи се съхраняват на по-защитено място. Тоест всяка придобита вещ се определя по отношението й към светлината, а кли, съсъдът, трябва да е способен да вмести тази вещ. Защото, както е известно, няма светлина без кли, и това правило действа даже в материалния свят.

   Но какво е това духовен съсъд, който е способен да вмести в себе си светлината и духовното изобилие, което Творецът желае да ни даде? Какъв трябва да бъде съсъдът, за да побере светлината? Точно така, както в този материален свят съсъдът трябва да е подходящ за това, което се съхранява в него, и те трябва да си съответстват един на друг. Например, не можем да кажем, че съхраняваме вино, което няма да се развали, ако го налеем в нови торби, или направим големи запаси от брашно, изсипани в бъчви. А както се и полага, за виното са нужни бъчви и стомни, а за брашното – торби, а не бъчви.

   И за това се пита: какъв трябва да бъде духовният съсъд, за да можем в такъв съд да съберем огромното богатство от висша светлина? Според правилото, че «Повече отколкото телето желае да суче, кравата иска да го накърми», тъй като желанието на Твореца е да наслади творението. И трябва да вярваме, че Цимцум, съкращаването на светлината, е направено в наша полза и, разбира се, само защото нямаме подходящи келим, способни да вместят светлина. Това е подобно на материалния съсъд, който трябва да е подходящ за това, което ще се съхрани в него. Затова трябва да разберем, че ако придобием допълнителни келим, то ще имаме в какво да усетим духовното изобилие.

   И се дава отговор на това: «В съкровищницата на Твореца няма никакво друго богатство, освен трепета пред Твореца».

   Но трябва да се изясни, какво е това трепет пред Твореца, представляващ съсъд, от който се прави съкровищница, за да се внесат в нея всички важни за човека ценности. И мъдреците са казали, че това е този трепет, който усетил Моше, когато «Скрил лицето свое, защото се боял да погледне към Твореца», а за награда се удостоил да Го види.

    Смисълът на страха е, че човек се бои от огромното наслаждение, което има там, защото не може да го получи заради отдаване. А за награда, че е изпитал страх, придобива кли, способно да приеме висшата светлина. Именно в това се заключава работата на човек – всичко останало, освен трепета, се отнася до Твореца. Защото същността на страха е в това да не се получава наслаждение, а всичко давано от Твореца е предназначено само за получаване. И затова е казано: «Всичко е във властта на небесата, освен трепета пред Твореца».

    Този съсъд ни е необходим, защото иначе ще бъдем подобни на глупаците, за които мъдреците са казали: «Какъв глупак е този, който губи всичко, което му се дава». Това значи, че нечистата сила взема от нас цялата светлина, ако не можем да я приемем с намерение за отдаване, и тя цялата преминава в получаващите келим, т.е. в ситра ахра и нечистотата.

   За това е казано: «Спазвайте всички заповеди», тъй като същността на спазването е заключена в страха. И въпреки че природата на светлината е да се пази, тоест тя изчезва, когато искат да я получат в егоистичните келим, все пак човек сам трябва да се пази от това, доколкото е възможно, както е казано: «Пазете се сами, макар и малко на своето ниско ниво, а Аз ще ви дам голяма защита свише».

   Страхът е възложен само на човек, както са казали мъдреците: «Всичко е във властта на небесата, освен трепета пред Твореца», защото Творецът може да даде на човек всичко, освен този трепет. А какво дава Творецът? Той добавя в отношенията им любов, но не страх.

   А да се придобие страх може благодарение на чудесната сила на Тора и Заповедите. Когато човек изпълнява тази духовна работа, желаейки да достави удоволствие на своя Създател, то това намерение се облича в неговите действия по изпълнение на Заповедите и изучаването на Тора и го довежда до трепет. А иначе той остава на неживото ниво на светостта, даже и да изпълнява Тора и заповедите до последна подробност и с цялата си загриженост.

   И ето защо човек трябва винаги да помни, с каква цел се занимава с Тора и Заповедите, за което мъдреците са казали: «Да бъде светостта ваша заради Мен». Само Творецът трябва да бъде тяхната цел, за да могат да работят само заради удоволствието на Твореца, т.е. всичките им действия трябва да бъдат за отдаване.

   Както е казано от мъдреците: «Всеки спазващ има място в спомените». Тоест всички спазващи Тора и заповедите с намерение за постигане на «спомени», за които е казано: «Спомените за Него не ми дават да спя».

   Оказва се, че главната цел за спазването на Тора е постигане на спомени. Тоест желанието да си спомня за Твореца го заставя да спазва Тора и заповедите. Именно в Твореца е причината, заради която човек се занимава с Тора и Заповедите, тъй като без това е невъзможно да се достигне сливане с Него, защото «не може Творецът да бъде заедно с горделивеца» поради различия в свойствата.

   Обаче възнаграждението и наказанието са скрити от човек и на него му остава само да вярва, че има възнаграждение и наказание. Защото Творецът иска всички да работят за Него, а не за собствена изгода, тъй като това би ги отделило от свойствата на Твореца. А ако възнаграждението и наказанието бяха разкрити, то човек би работил от любов към себе си, желаейки Творецът да го обича, или от омраза към себе си, страхувайки се, че Творецът го ненавижда. Излиза, че цялата мотивация за работата му е самият той, а не Творецът. А Творецът желае причината и мотивацията за работата да са заключени в Него.

   Оказва се, че страхът идва именно във времето, когато човек познае своята нищожност и заяви, че да служи на Царя и да иска да Му отдава – това е голяма награда. И е невъзможно да се оцени и изрази безкрайната важност на това служене. Съгласно известното правило, отдаването, което е важно за човек, се счита получаване за него. И е ясно, че доколкото човек усеща своята нищожност, дотолкова е способен да започне да цени величието на Твореца, и да се пробужда в него желание да Му служи. А ако човек е горделивец, тогава Творецът казва: «Невъзможно е Аз и горделивецът да бъдем заедно».

   В този смисъл се казва, че глупакът, грешникът и грубиянът ходят заедно. Нарича се глупак, защото не чувства трепета, т.е. не може да принизи себе си пред Твореца и да оцени каква огромна чест е да Му служи без всякакво възнаграждение. За това не може да получи от Него мъдрост (Хохма) и остава глупак. А да бъде глупак означава да бъде грешник, както е казано от мъдреците: «Човек няма да извърши грях, докато в него не се всели духът на глупостта».