Всеки човек е длъжен да постигне корена на душата си. Това означава, че желаната и очакваната цел на творението се явява негово сливане със свойствата на Твореца: «Както Той е милосърден, така и ти…». Както е известно, свойствата на Твореца – това са сфирот. В това се и заключава тайната на действащият разум, управляващият своя свят и съизмерващ ги посредством благото, получаваното от Твореца.

Обаче следва да се разбере защо това се нарича сливане с Твореца, защото на пръв поглед, това е просто изучаване. Ще го обясня с пример. Към всяко действие, извършващото се в този свят, се присъединява и в него остава разумът, действащият в него. Така в масата се постига разумът на дърводелеца и неговата прилежност в майсторството, дали е велико или е обикновено, защото по времето на направата е използвал разума си и неговите свойства; и гледащият на действието, гледа на разума, който е заключен в него. Защото в момента на извършването на действието той е слят с разума, извършващият го, тоест те наистина са обединени.

В действителност няма разстояние и разделение между духовните обекти. И дори когато те се проявяват в отделени тела. Обаче разумното, което е заключено в тях, не е възможно да се опише отделно. Защото с какъв нож е възможно да бъде отрязано духовното и да бъде оставено отделено? Смисълът на различието, което е в духовното, се заключава в различаването на степените, тоест в това, дали духовният обект има степен по-превъзходна или по-низка, а също така в съставляващите, тъй като разумът, изучаващ астрономията, не е разумът, изучаващ естествените науки. Даже в една и съща наука съществува сложна структура, тъй като единият превъзхожда другия, даже в рамките на една наука, а само по това се различава духовното в единият човек от това в другия. Но когато два мъдреци се занимават с една и съща наука и на едно и също ниво в съответствие със степента на тяхното развитие, тогава те наистина са обединени, защото в какво биха могли да са разделени?

И затова, когато един обмисля действието на другия и постига разума на мъдреца, който го е извършил, излиза, че те двамата имат еднаква сила и разум, и сега те наистина са обединени. И това прилича на човек, който е срещнал на пазара любимия си другар, прегръща го и го целува и е невъзможно да бъдат разделени, вследствие на голямата степен на обединението между тях.

И затова съществува правило, според което разумът на «говорещите» е по-подходящ от гледната точка на отношенията на Твореца и творенията, защото е промеждутъчно звено – той създава една искра с такава сила, с помощта на която всичко се връща при Него. Казано е: «Всичко с мъдрост е направил », тоест всичко в света Творецът е създал с великата мъдрост.

И затова този, който се е удостоил да постигне начините, с които Творецът е създал света и порядъка в него, се слива с разума, който ги е създал, а това означава, че се слива с Твореца.

И в това се заключава тайната на казаното, че Тора са всичките имена на Твореца, които се отнасят към творението, и посредством които творението постига разума, създаващ всичко, защото в Тората е гледал Творецът, когато е създавал света. И с помощта на светлината, която постига чрез творението, завинаги се слива с този разум, а това означава, че се слива с Твореца. И оттук е ясно защо Творецът е посочил (осветил) на нас “кли”-то на Своето изкуство – за да изградим световете, защото ни е показал Той Своя начин, за да знаем как да се присъединим към Него, което означава "да се слеем по свойствата".