Чуто на 27 Адар I

    «Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне? Но ако аз го правя за себе си — то кой съм аз?» И това са взаимно отричащи се противоречия в работата на човек.

    Човек трябва да извършва цялата си работа така, като че ли никой не може да му помогне, освен той самият, и няма кой да го спаси. Както е казано: «Да бъде словото в устната твоя и в сърцето твое, за да го изпълняваш» (Дварим/Второзаконие). Тоест нужно е да прилага усилия като при управление с възнаграждение и наказание. Но в себе си трябва да знае: «Но ако аз го правя за себе си — то кой съм аз?», т.е. той е напълно зависим от личното управление на Твореца, и никой няма сили да промени нищо.

    Но ако всичко произхожда само по управление свише, в какво е смисълът на работата: «ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?» Работата е там, че работейки така, сякаш никой не може да му помогне, освен той самият, човек постига личното управление и разбира, че всичко се случва за поправяне. И това разделение между дълг и Тора, наречено «синове на Твореца», е скрито и се разкрива само след усилията «ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?».