Чуто в Събота на Разкаяние (9 Октомври 1948 г.), в Тел-Авив

    Защо съботата преди Йом Кипур се нарича «Събота на Разкаяние»? Защото (в края на десетте дни на разкаяние пред Страшния съд – Йом Кипур) се произнася молитва на покаяние «За грях» и всеки, който се вглежда в думите на молитвата «За грях», разбира се, не намира своята вина в шестдесет процента от преизчисленото. Може в четиридесет процента някак да си обясни и да се примири с това, че е възможно той да е съгрешил, но да не чувства. Но шестдесет процента от написаното не отнася към себе си в никакъв случай.

    Затова и съществува чудотворната сила на Съботата, когато светлината на Съботата дава на човек възможност да види и намери себе си пребиваващ на сто процента в грехове, преизчислени в молитвата «За грях», и да разбере, че тази молитва е написана само за него, и за никого другиго. А без светлината не чувства това. И затова тя се нарича Събота на Разкаянието, тъй като съботата помага на разкаянието, давайки да почувства греха. И трябва да признае греха, и тогава може да моли за прошка. 

    Но ако произнася молитва «За грях» и не чувства, че е съгрешил – какво е това признание? Тъй като в сърцето свое казва, че не е грешил. И ако произнася с уста, а сърцето не се съгласява, разбира се, такова признание нищо не струва.