Чуто на 2-рия ден от Песах (23 Април 1951 г.)

    Има такива понятия: «работа в три линии» и «Исраел се държи за тялото на Царя», «египетско изгнание», когато народът на Израел е трябвало да отиде в Египет, и «изход от Египет», а също и такова понятие: «Този, който се кани да си вземе жена, е длъжен да доведе със себе си свидетели от простолюдието» (Вавилонски Талмуд), а също и това, за което питал Авраам: «Как да узная, че моите потомци ще наследят тази земя?». А Творецът му отговорил: «Знай, че пришелци ще бъдат потомците твои в чужда страна и ще бъдат потискани четиристотин години, а после ще излязат оттук с голяма придобивка». А също има понятия за нива ГАР и ВАК, и ВАК де-ГАР.

    И така, замисълът на творението е бил да се насладят сътворените. И само за да не се срамуват те от безвъзмездния хляб, е бил направен цимцум (съкращение) и масах (екран), което създало място за работа. И оттук произлизат три линии:

    Първата е дясната линия, която се отнася към ниво ВАК без Рош (глава) и се нарича вяра.

  А втората е лявата линия, която се нарича постижение. И тези две линии се намират в противоречие, тъй като вярата изключва постижението, а постижението изключва вярата.

    И тогава възниква средната линия, наречена ВАК де-ГАР или Хохма и Хасадим, или дясна и лява линия, съединени заедно. Това значи, че човек получава постижение само в съответствие с величината на своята вяра. Тоест до степента на неговата вяра той получава и постижение. Но там, където не му достига вяра, той не разкрива постижение и не се опитва да го запълни – а винаги преценя и измерва двете линии, за да не надделява едната над другата.

    А нивото ГАР (което се разкрива пред него) означава постижение без вяра, която се отнася до работата на другите народи. Работата на Израел се отнася към вярата, в която се включва постижението, и това се нарича «тялото на Царя», т.е. вяра и постижение.

    Авраам се нарича баща на вярата, т.е. свойството Хасадим (милосърдие). И знай, че всеки, желаещ да се приближи към Твореца, трябва преди всичко да приеме дясната линия – т.е. вярата. А вярата противоречи на постижението. И как е възможно тогава те да получат постижение, ако нямат келим за това? И затова му е било казано: «Пришелци ще бъдат потомците твои в чужда страна». Това означава, че «ще се смесят с чужди народи и ще се научат от техните занаяти», т.е. ще попаднат под властта на други народи. А оказалите се под властта на други народи ще притеглят светенето ГАР де-Хохма.

    И цялата същност на египетското робство е в това, че Исраел също желае да получи светлината ГАР де-Хохма. И това означава изгнание за тях, защото навличат на себе си тъмнина. А изходът от Египет става благодарение на наказанието на първородните. Тъй като «първороден» принадлежи на ГАР де-Хохма. И когато Творецът поразил първородните в Египет – това означавало кръв от Песах и кръв от обрязване. За което Зоар казва: «Когато Творецът убивал всички първородни в Египет – сключили Исраел свят съюз, направили обрязване и се включили в събранието на душите на Израел» (Глава Емор 43).

    Лявата линия се нарича Орла (крайна плът), защото прикрива пътя на светлината (орот). Затова когато Творецът убил първородния, т.е. отменил ГАР – отдолу народът на Израел преминал обрязване, т.е. отсичане на Орла (крайната плът), която се нарича Дин де-Дхура (мъжки съд), прикриваща светлината. И това се случва чрез обрязване с резец, обладаващ силата на желязото, което се нарича Динин де-Нуква (женски съд), за сметка на който се отменя мъжкият съд Динин де-Дхура. И тогава към тях се разпространява светенето ВАК де-Хохма.

    Тоест отначало е необходимо да се притегли съвършенството – ГАР де-Хохма и е невъзможно да се получи половината от степента. А това трябва да се направи именно посредством египтяните. И това се нарича изгнание, когато юдеите са били длъжни да бъдат под тяхна власт. А после, за сметка на изхода от Египет, т.е. на поправянето на екрана «масах де-Хирик», те излизат от властта на египтяните. И Египтяните сами викат: «Изправете се и си отивайте!»

    И за това е казано: «Аз Самият, а не пратеник». «Аз» означава Малхут, т.е. манула (катинар), която отменя ГАР, от което става включване на лявата линия в дясната, и дясната в лявата.

    Затова е казано: «Този, който се кани да си вземе жена» – т.е. свойството Хохма (мъдрост), принадлежаща на лявата линия, «е длъжен да доведе със себе си свидетели от простолюдието». Тъй като той самият принадлежи на дясната линия, която означава вяра. Той иска постижение, и именно с помощта на простолюдието може да получи нивото Хохма, тъй като в него има поправяне само от страна на постижението, но не от страна на вярата.

    „Станах, за да отворя на възлюбения мой, и от ръцете мои капеше смирна, и от пръстите ми се стичаше смирна върху скобите на катинара.” (Песен на Песните). «Смирна» (поразявам) – от думите «И не ще се скрие повече от теб твоят Учител (море), и очите твои ще видят Учителя». «Ръце» означава постижение, а пръсти – зрение, както е написано: «И всеки ще покаже с пръсти и ще каже: Ето Го, Творецът наш!» А «скобите на катинара» (манул) – означава манула.