Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Писмо 18, 1926 г., стр. 67 (Там, където са мислите на човека – там е той)

Книгата «Плодовете на Мъдростта. Писма.», стр. 67

...Но пази се да получиш «богатирски скок» (виж Йешайа, 22:17) преждевременно. Защото «човек се намира там, където са неговите мисли». И затова, когато човек е уверен, че няма да има недостиг от всяко благо – той може да насочи своите старания към думите на Тора, тъй като «благословеният се слива с благословения».

Но при недостиг на увереност ще му потрябват грижи. А всички грижи са обратната страна (ситра ахра). «Проклетият не се слива с благословения», тъй като няма да може да насочи всички свои старания към думите на Тора. Ако пък той, при все това изпитва състоянието «тежка работа в задморска страна», нека във всеки случай да не мисли нищо за това, но много бързо, като от огън да се върне към постоянството, за да не разпилее своите искри в други времена и други места освен в това, докато те още не са обединени по необходимия начин.

И знай, че нито един недостатък в низшите няма да бъде оценен, освен в позволеното време в позволеното място, както сега. С това аз искам да кажа, че ако човек, в дадения момент злоупотребява или съжалява, или не дай си Боже се отчайва, то «това го унищожава във всички времена, във всички места, които са в света». И в това е смисълът на думите: «За миг е Неговия гняв. И колко продължава Неговата ярост? Един миг».

И затова, няма друго поправяне за човека, а само да устреми всички текущи и бъдещи мигове така, че те да бъдат привързани и обърнати към Неговото велико име. А онзи, който отхвърля присъствието на Неговия лик, защото то е тежко, разкрива своята глупост пред всички. Всички светове и всички времена не са му нужни, тъй като светлината на лика на Твореца не е облечена в смяната на периодите и времената, макар работата на човека безусловно да се променя посредством тях. И затова, благодарение на нашите свети праотци, за нас са приготвени вяра и увереност по-високи от знанията, които човек използва в трудни моменти без грижа и умора.

Казано е: «В тази лесна буква е времето на цялото съзидание и тези шест дни». Защото буквата «хей», явяваща се корен на творението е лесна буква, и никакви грижи не способстват за повишаване на нейното ниво. И затова онзи, който приема пълното бреме на небесното Царство (Малхут шам аим), не намира трудност в работата за Твореца, благодарение на което може да се слее с Твореца ден и нощ, в светлина и в тъмнина. И няма да го спре материалността, създадена преходна, мимолетна и променлива. Защото Кетер, явяващ се Безкрайността, свети съвършено еднакво за всички, а глупакът, който върви под препятствията, изливащи се върху него отпред и отзад, говори на всички, че не усеща недостига, предизвикан от прекъсването на сливането, и някаква негодност или несправедливост заради това.

Защото ако усещаше това, то, разбира се, би поискал подкрепа чрез някаква хитрост, за да може, така или иначе, да се спаси от прекъсване в сливането, както голямото, така и малкото. Подобна хитрост все още не е забранена на никой от онези, които я искат. Това се случва или посредством «мисли за вярата», или чрез «увереност», или чрез «молби». И тези начини са приспособени за човека именно в ограничените и тесни места. Защото дори «крадецът, копаещ подземен тунел, призовава Милосърдния». И затова няма необходимост от светлината мохин на голямото състояние (мохин де-гадлут), за да опази клона от незабавен разрив със своя корен.

«А ако не е направил тези три неща за нея» (виж Тора, Шмот, 21:11), то «ще влезе» тя във владение на мнозина, ставайки робиня на хората, «дар без откуп» на този господар, защото няма да му дадат нищо за неговите грижи и напразен труд. Както е казано: «Подобни на тях ще бъдат извършващите ги» (Псалми, 115:8) и т. н. И за какво да ги помоли – за такова, което е създадено от роби, кланящите се на делата на своите ръце? Затова за всеки, който твърди, че му създават пречки свише, аз казвам: лъжата свидетелства за своя създател.

Той злонамерено се представя като пренебрегнат, защото няма истинско желание да бъде слят с Твореца, причината за което се намира в здравите връзки с «венците на нечистотата», с които човекът от дълбините на своето сърце не иска да се раздели завинаги.

И за това е казано: «Нямащите пари, идете, купете и яжте, и идете, купете без пари и без да платите вино и мляко» (Йешайа, 55:1). С други думи, цялата ни молитва е устремена към Твореца, за да ни дари Той със Своята мъдрост и сияние. И причината за това е само в онова, което иска от нас, за да се наредим пред Него в тези желания на тайната на казаното: «Духът привлича дух и донася духовното».

Както се говори в притчата, невежливо влиза в царските покои, без каквато и да е молба... Но истината е в това, че имаме работа не с подаръка сам по себе си, а с това, че сме се удостоили – в по-голяма или по-малка степен – да бъдем слети с Твореца.

В друга притча се говори за роба, който от сърдечна страст желае да се слее с Царя и започва да следва приетите в царството норми. Той извиква в себе си някаква молба към Твореца, а Царят го отхвърля. Ако е съобразителен, тогава казва на Царя истината за своята точка в сърцето: той не иска никакви подаръци. Но нека Царят да му даде някаква длъжност, най-нищожната от нищожните, каквато и да е, само да бъде, макар и в някаква степен слят с Царя в единна връзка, която не дай си Боже, никога да не се прекъсне. Днес Царят вече ни е разкрил това във вид на сливане, презряно в очите на презрените и неговата ценност винаги съответства на степента на желание на точката в сърцето, тоест на молитвата, вярата и увереността, че човекът никога не е изпитвал недостиг в настройката, както е казано по-горе, дори от време на време за кратък миг от 24-те часа.

Но презрените, изхождайки от точката в сърцето се стремят не към сливане със самия Цар, с гуф де-Малка, а с Неговите многочислени подаръци, слушайки речта на Царя, раздаващ множество несметни чудесни наслаждения – и тогава ще се устремят искри от дълбините на сърцето към Неговите огромни дарове. И затова те изпитват трудност в сливането с Него. Казват: «А какво ще стане с това?» и прочие варианти на въпроса: «Какво има в това?»; но златните ябълки (виж Мишлей, 25711)... И затова всеки разбиращ ще се посмее на такива работници, на които не им достига сърце, и които свидетелстват пред всички, че са глупаци, тъй като разказват как им поставят препятствия. И това е достатъчно за разбиращия.

Но «съюзът на бащите не е завършен» и на пристигналия му помагат да се изчисти». И нека на сутринта, ставайки от сън, веднага да освети първия миг на сливане с Твореца и да открие своето сърце на Твореца, за да го пази през всичките 24 часа, от вечерта до вечерта, за да не премине през неговите мисли нищо ненужно и за да не му се стори това невъзможно или свръхестествено. Защото естеството на картината създава желязна преграда и т.н. Следва да премахнат пред човека естествените прегради, усещани от него. Нека изначално провери, че не съществуват естествени прегради, отделящи от Твореца, а след това да се помоли от цялото си сърце, нека дори да е за това, което е по-високо от неговото естествено желание.

И винаги разбирай това: по всяко време, когато превеждат човека през състояния (форми), неотнасящи се към Светостта и се прекъсне (сливането) за миг – веднага спомняйки си, нека с всички сили да открие своето сърце, за да може от този момент и нататък да го спаси Твореца от прекъсване на сливането със Себе си. И постепенно се задоволява неговото сърце с Твореца и ще пожелае да се слее с Него истински. И ще му се отдаде възможност да изпълни желанието на Твореца.

Йехуда Лейб

 

Kabbalah Library

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели