Чуто през 1943 г.

    Известно е, че няма нищо «съществуващо», ако няма някого, който да го усеща. Затова, когато казваме «Нефеш де-Ацилут», подразбираме, че в определена степен постигаме низходящата висша светлина и я наричаме «светлина Нефеш».

    А свят означава правило в дадено постижение, т.е. всички души постигат еднаква картина, и всеки постигащ определена степен, постига това име, наречено «Нефеш». Това значи, че не някой си човек постига дадена картина, а на всеки постигащ тази духовна степен, непременно, съгласно неговата индивидуална подготовка и поправяне, се излива висша светлина в същия вид, наречена «Нефеш».

    Това явление може да се разбере с пример от нашия свят: когато един казва на друг, че отива в Йерусалим и произнася името на града, то всички знаят този град. И никой не се съмнява за какво място се говори, защото всички, посетили това място, вече знаят за какво става въпрос.