Чуто на 25-ти Нисан (1 Май 1951г.)

   Почестите хващат тялото в своята власт и в тази степен вредят на душата. Затова ако се отдават почести на праведник, който става известен, това е в качество на наказание. Понеже вреди на душата.

   Но ако Творецът се грижи Неговите великите праведници да не загубят от своята праведна слава, Той ги пази, за да не получават почести и да не повредят с това своята душа. 

   Затова доколкото те са прославени като праведни и получават почит от една страна, от друга страна, възникват такива, които ги обвиняват и засрамват във всевъзможни грехове дотолкова, че целият срам да уравновесява почитта, която те получават.