Чуто на 4-тия полупразничен ден на Песах (18 Април 1949 г.)

    В Зоар, в глава «Емор» е написано: «Казала Шхина, Събранието на душите на Израел: Аз спя в египетско изгнание» (Зоар, стр.43).

    Изходът на светлината Мохин се нарича «сън».

    «Но будно е сърцето мое» (Песен на Песните). Сърце (лев – числено значение 32) означава 32 потока на мъдрост (хохма), в които свети Хохма, но без обличане в Хасадим, което се счита за египетско изгнание, и затова се нарича сън. Тъй като, заедно с това, те са били готови да получат светлината Мохин де-Хохма, но само «от обратната страна».

    «Гласът на любимия, който ме вика» – т.е. гласът на Зеир Анпин, който носи Хасадим (светлината на любовта и милосърдието).

    И за това Творецът казва: «Отвори Ми отвор с големина на иглено ухо» – т.е. по време на освобождение Той ги моли отново да притеглят светенето на Хохма. И докато там няма светлина Хасадим, това се нарича отвор с големина на иглено ухо, защото Хохма не свети без Хасадим.

    «И Аз ще отворя пред теб висшите врати» – т.е. ще и даде Хасадим, която я разширява, за да засвети в нея Хохма заедно с Хасадим.

    «Отвори Ми, само в теб се намира този вход, където Аз мога да вляза. Защото не ще могат синовете мои да влязат в Мен, а само в теб». На синовете е нужна светлината Хохма, която той не може да им даде, защото неговото свойство е Хасадим. Ако Малхут притегли Хохма, то и синовете също ще могат да получат светлината Хохма. Затова само тя е способна да отвори този вход.

    «А иначе, Аз съм затворен и не ще могат да Ме намерят». Тоест синовете не ще намерят съвършенство в Него, защото когато в Зеир Анпин има само Хасадим, това е само ниво ВАК, което се нарича «прост въздух». Ако в него има също и Хохма, а той все пак избира Хасадим, то неговият Хасадим се нарича «чист въздух». И въпреки че неговият Хасадим е за предпочитане пред Хохма, без Хохма е невъзможно да се намери съвършенство в него. 

    И в това е смисълът на написаното: «Отвори, за да се слея с теб и заедно да пребъдем навеки».

    «Ела и виж в часа, когато Творецът е умъртвявал първенците в Египет, всички тези, които е убил в полунощ и е спуснал стъпалата отгоре надолу "» (Зоар). Това означава поправяне на екрана «масах де-Хирик», който довел до две събития: изчезване на степента ГАР, и притегляне на светлината Хасадим. И благодарение на това е станало възможно разпространението на светлината отгоре надолу.

    «Ела в часа, когато Исраел сключват знака на свещения съюз, правейки обрязване». Наказанието на първородните и кръвта от Песах, а също и кръвта от обрязването имат един смисъл. Египтяните се кланяли на овцете като на божество, и пасхалната жертва се отнасяла към техните божества. Нечистите сили (клипот) на Египет искали да притеглят към себе си светлината от Края на поправянето подобно на греха на Дървото на Познанието – т.е. искали да притеглят светлината ГАР отгоре надолу. Но благодарение на наказанията на Песах бил унищожен ГАР де-Хохма, което означава наказание на първородните. Тъй като първородният принадлежи на степента ГАР, а степента ГАР е била отменена за сметка на масах де-Хирик, т.е. подем на манула (ключалка, спиращ светлината), водещо до отмяна на степента ГАР.

    И това означава кръв (дам) от думата мълчание (дмама), което е подобно на умъртвяване (дмемит) на ГАР, в което е заключен смисълът на кръвта от обрязването; където резецът е Диним де-Нуква (ограничение на Нуква), отменящ Диним де-Дхура (ограничение от мъжка страна). За което е написано: «Имало два вида кръв: кръв от Песах и кръв от обрязване». И от внасянето на кръвта от Песах се отменя ГАР и става включване в поправяне в трите линии, за което намеква «сводът» и «двете мезузи».

    А «На четиринадесетия ден» и т.н., избягали Исраел от чуждата власт и се обединили чрез маца в свят съюз.

    Хамец означава светлината Мохин, обличаща се под Хазе и светеща отгоре надолу. А Маца – това е светлината Мохин, светеща от Хазе и нагоре, където не могат да се прилепят нечисти сили. И това е защото манула (ключалката), която се разкрива в нощта на Песах и благодарение на която се случва жертвата на Песах и наказанието на първородните, действа само надолу от себе си, т.е. от това място в Хазе, където тя се отваря.

    Получава се, че тя не действа със своя съд и ограничение на всичко, което се намира нагоре от нея. Докато всички обличащи се от Хазе и надолу се намират под нейно въздействие, и затова там се усеща нейният съд и ограничение. Затова Исраел получили предупреждение в нощта на Песах да ядат само Маца, а не Хамец.

    И в Маца има достойнство, което го няма в Хамец, а в Хамец има достойнство, което го няма в Маца. Достойнството на Маца е в пълната светлина Мохин на ГАР де-Хохма, също наричаща се и «две велики светила» – но във формата на Ахораим (от обратната страна), защото тя не може да свети в отсъствие на Хасадим. А преимуществото на Хамец е в това, че макар и неговата светлина да се отнася само към нивото ВАК, е вече облечен в Хасадим. И в Храма е била светлината Мохин де-Хохма, но се разпространявала от Хазе и нагоре, което означава свойството Маца. И затова е казано: "Защото никаква мая и никакъв мед не трябва вие да горите в жертва".