Чуто в Съботната вечер на 1 Сиван (4 Юни 1943 г.)

    Ограничението се заключава в ограничение на себе си, на своето състояние, за да не желаеш излишество (големи състояния – гадлут), а именно в това състояние, в което човек се намира, той е готов да остане вечно. И това се нарича вечно сливане. И не е важно, колко велико е постигнатото от него състояние. Защото може да се намира даже в най-ниското състояние, но ако то свети вечно, се смята, че се е удостоил с вечно сливане. Докато стремежът към голямото се нарича стремеж към излишество.

    «И всяка мъка ще бъде излишна». Мъката посещава човека само в следствие на стремежа му към излишество. Затова е казано, че когато Исраел са дошли да получат Тора, Мойсей ги събрал в подножието на планината (Планина – «ар», от думата «ирурим» – съмнение). Т.е. Мойсей ги довел до най-дълбоките мисли и разбирания – до най-ниската степен.

    И само тогава се съгласили без колебание и съмнение да останат в такова състояние и да вървят в него, като че ли се намират в най-голямото и съвършено състояние, и при това да проявят истинска радост, както е казано: «Работете в радост за Твореца». Защото в голямото състояние (гадлут) от човек не се иска да работи над това да бъде в радост, защото в това време радостта се проявява сама. И само в състояние на недостиг (катнут) е нужно да работи, за да бъде в радост, въпреки усещането за незначителност на своето състояние. И това е голяма работа.

    Създаването на такова малко състояние (катнут) се явява основа в раждането в следващата степен, и това състояние трябва да бъде вечно. А голямото състояние (гадлут) идва само като допълнение. И е необходимо да се стремим към основното, а не към допълнителното.