«Там, където намериш Неговото величие, там ще намериш Неговото смирение» (Мегила)

    Ако човек постоянно се намира в истинско сливане с Твореца, то вижда, че Творецът снишава Себе си до своето творение, т.е. пребивава във всички нисши места с него. И човек не знае какво да прави?

    Затова е казано: «Творецът е седнал толкова високо, че да вижда на небето и на земята», т.е. човек вижда величието на Твореца, а после вижда «падението» на небето до нивото на земята.

    В такъв случай, на човек може да се даде само един съвет: да мисли, че ако това желание изхожда от Твореца, то няма нищо по-висше от това, както е казано: «От отпадаците да вдигнеш нисшия».

    Преди всичко, човек трябва да види: има ли у него усещане за недостиг? А ако няма, то е длъжен да се моли: защо не усещам недостиг? Тъй като неусещането на недостиг е от недостиг на осъзнаване. Ето защо, извършвайки всяка заповед, е длъжен да се моли: защо аз не чувствам, че моето изпълнение е несъвършено, и моят егоизъм скрива истината от мен? Защото ако той  види, че пребивава в такава низост, то, разбира се, не би искал да остане в такова състояние. А през цялото време би прилагал старания в работата, докато не се върне към Твореца, както е казано «Всевишният умъртвява и възкресява, спуска в преизподнята и издига».

    Когато Творецът желае грешникът да се разкае и да се върне към Него, Той го спуска в бездната на такова унижение, докато самият той не поиска да престане да бъде грешник. А после той трябва да проси и моли Творецът да му разкрие истината, давайки му повече от светлината на Тора.