Има две нива:

    1. Разпространение на светове отгоре надолу.

    2. Подем отдолу нагоре.

    Първо ниво – «което е направил Творецът, сътворявайки» (Берешит), т.е. подготвяйки ни място за работа.

    Второ ниво – когато ние сами започваме да се занимаваме с духовната работа и се обличаме в подготвената степен отдолу нагоре. Но преди напълно да се завърши степента, е невъзможно някакво ясно знание за нея, и затова е казано: «Първо завърши учението, а после ще разбереш».

    Подобно на малко дете, което започва да яде хляб и все още не знае нищо, освен самия хляб. А когато израсне, то започва да разбира, че има причина, поради която хлябът може да се нарече хляб, т.е. той трябва да има привичния за нас вид – да бъде бял, мек и вкусен.

    След това то постига формата на хляба, в която той излиза от пещта, когато хлябът е много мек и много горещ, и все още не е годен за ядене. Тъй като тук не достига някакво действие, благодарение на което след известно време хлябът ще изсъхне и изстине – докато въздухът не направи хляба годен за ядене, и хлябът придобива тази позната на нас форма, с която той попада на масата.

    Но после то продължава изследването и узнава за още една форма, която хлябът е имал преди да бъде поставен в пещта. И макар да е имал подобна форма, с него са станали големи изменения. Защото от пещната горещина хлябът става по-голям и по-твърд, и се зачервява – тъй като преди е бил бял, а сега е изменил цвета си. И когато  изследва, то разбира, че хлябът е получил своята форма и тегло по-рано, още преди да го поставят в пещта.

    И така нататък, докато не достигне до състояние, когато се взимат зърната и се сеят в земята. До сега то е знаело само как да получава от хляба, т.е. да намалява хляба, съществуващ в света. Но след това, то вече знае как да го прибавя.

    Точно така е и в духовното: отначало човек трябва да получи постижение отдолу нагоре. В това състояние може само да получава и не може да прибавя. Но после, във второто състояние, той може също да прибавя.