Чуто в Йерусалим през 1941 г.

Казано е: "Горко вам, жадуващи за Твореца! Защо ви е Той? Тъй като това е тъмнина за вас, а не светлина!" (Амос 5). И мъдреците обясняват притчата за петела и прилепа, които чакали светлината на слънцето. Петелът попитал прилепа: "Аз чакам светлината на слънцето, защото е моя, а защо ти е на теб светлината?" (Санедрин 98, 2). Тъй като прилепът няма очи да вижда, какво му дава на него слънчевата светлина? Всъщност, напротив, за този, който е лишен от очи, светлината на слънцето се скрива в още по-дълбока тъмнина.

Трябва да разберем тази притча: как може да се види с очи светлината на Твореца, наречена "ден на Твореца"? И защо е разказана историята за прилепа, лишен от очи и оставащ в тъмнина? А също, какво е това "ден на Твореца" и "нощ на Твореца", и в какво е разликата между тях? Ясно е, че денят за човек е, когато слънцето изгрява. А денят на Твореца? Как да го позная?

Познай го по "разкриването на слънцето"! Както светлината на слънцето, издигащо се над земята, наричаме "ден", а липсата и се нарича "тъмнина", така и в духовното ден се нарича разкриването на Твореца, а тъмнина - Неговото скриване. Тоест когато има разкриване на Твореца, всичко става ясно като ден - това се нарича ден, за който е казано: "В светлината на деня се надига убиецът, убива бедните и неравностойните, а през нощта се превръща в крадец." И затова нощем се превръща в крадец и при светлината на деня става ясно като ден, че идва за душите, че е убиец - и значи може да се спаси душата му. Така виждаме, че денят на Твореца се нарича състояние, в което всичко е ясно като бял ден.

Ден на Твореца означава абсолютно ясно, че управлението на Твореца, Неговото управление на света, е единствено за доброто и за благото на творението. Например, когато човек моли Твореца и незабавно намира отговор, получава желаното и всичките му начинания са успешни - това се нарича ден на Твореца. Докато тъмнината или нощта се нарича скриване на Твореца, при което в човек възникват съмнения в управлението с добро и с добра цел, и се появяват чужди духовни мисли. Скриването на управлението води до появата на всички тези странични мисли и мнения в човек, и се нарича тъмнина или нощ, когато тойусеща, че целият свят е покрит с тъмнина.

И това обяснява казаното: "Горко вам, жадуващи за Твореца! Защо ви е Той? Тъй като това е тъмнина за вас, а не светлина!"

Ако човек действително чака деня на Твореца, той очаква възможност да върви с "вяра над разума", вярата му да е толкова силна, че той да вижда и разбира в пълна яснота, че Творецът управлява света с добро и с добра цел. Но човек не желае да види явно как Творецът управлява света с добро и с добра цел, защото да види – означава да престане да вярва, защото вярата може да бъде само там, където тя не съвпада с разума, а човек постъпва против разума – и това се нарича вяра над разума.
По такъв начин, човек вярва в това, че управлението на света от Твореца е добро и с добра цел. И въпреки че не го усеща, той не моли Твореца да му даде да види с разума това добро управление, а иска да остане с вяра над разума. И моли Твореца да му даде такава голяма сила на вярата, сякаш той лично вижда със своя разум доброто управление на Твореца, така че да няма разлика между вярата и разума. Такова състояние в желаещия сливане с Твореца се нарича "ден на Твореца".

Ако човек усети това добро управление като явно знание, то това усещане, висшата светлина, ще напълни неговите егоистични желания, които го отделят от Твореца. А човек не иска това - нали тогава се възползват егоистичните му желания, противоположни на святостта, която е срещу желанието да получаваш за себе си. Той вече иска да се слее с Твореца, което е възможно само при подобие на свойствата.

За да има в човек желание за сливане с Твореца, тъй като той е създаден със съвършено противоположни свойства, с желания да получава наслаждение само за себе си, е необходимо да постигне пълна противоположност на своята природа. Но как е възможно това?

Затова човек трябва да положи не малко усилия, за да постигне втора природа, желание да отдава. А вече с желанието за отдаване той е в състояние да получи висша светлина и да не вреди. Всички нарушения произлизат само от желанието да се наслади с висшата светлина за себе си, дори и когато извършва нещо за отдаване, някъде дълбоко се таи мисъл, че ще получи нещо срещу своето отдаване. Накратко, не е по силите на човек да направи каквото и да е действие, ако не получи някакво възнаграждение за него. Той трябва да се наслаждава и всяко наслаждение, което получава заради самия себе си, непременно го отделя от Източника на живот и прекъсва сливането му с Твореца. Нали сливането се определя от равенството на свойствата, затова е невъзможно със собствени сили да се осъществи чисто отдаване без примеси на получаване.

Затова, за получаване на сили за отдаване и обръщане в друга природа е нужно в човек да има сила да достигне подобие с Твореца, когато той ще стане като Твореца, който дава и нищо не получава в замяна, в нищо не усеща недостиг. В края на краищата, Той отдава, не защото чувства потребност от отдаване. Не дай Боже, да се мисли, че Той ще усеща недостиг от това, че няма на кого да отдава - а това трябва да се възприема като игра. Тоест Той отдава, не защото му е нужно, а защото всичко това е като игра.

Как отговорили мъдреците на въпроса на една знатна жена: "Какво е направил Творецът след като е създал света?" - "Седнал и си играл с кита, защото китът е създаден, за да си играят с него." И кит означава съединение и сливане. Това е съединението на Твореца и творението - това е само игра, а не желание и необходимост. А разликата между играта и желанието е в това, че всичко, изхождащо от желанието, се явява необходимост, и ако желаното не се получи, се усеща неговата липса, докато в играта дори и да не достига нещо, не се счита, че е недостатъчно. Както се казва, не е беда, ако не получиш това, което си очаквал, не е толкова важно, защото желанието за получаване - това е било само игра, а не сериозно.

Излиза, че целта на съвършенството е в това, работата на човек да е в абсолютно отдаване и да няма в него никакво желание да получи каквото и да е наслаждение за своята работа. И това е висока степен, защото така постъпва самият Творец. И денят на Твореца се нарича съвършенство, както е казано: "Избледняват сутрин звездите, очакват те светлината, но изчезват". Тъй като светлината се явява съвършенство.

А когато човек достига друга природа, тоест има желание да отдава, което му се дава от Твореца в замяна на неговата първа природа - желанието за получаване на наслаждение, тогава с това желание за отдаване човек е способен да работи за Твореца в съвършенство и това се нарича ден на Твореца.

Ето защо този, който още не се е удостоил с друга природа, му се дава възможност да работи за Твореца, отдавайки, но надявайки се, че ще се удостои с отдаване, и вече положил усилия и направил всичко, което е по неговите сили, за да получи като награда тази сила - той се нарича очакващ деня на Твореца, т.е. очакващ неговите свойства да станат подобни на свойствата на Твореца. И когато настъпи денят на Твореца – той е в голяма радост от това, че се е освободил от властта на желанието да получава за себе, което го отделя от Твореца, и сега той се слива с Твореца, а това за него се счита като постигане на върха.

А този, на когото цялата работата е единствено заради себе си, обратно, е щастлив само тогава, когато си мисли, че получава някакво възнаграждение за своята работа. Когато вижда, че неговият егоизъм не получава никакво възнаграждение, става тъжен и безрадостен, и дори понякога се връща към това, от което вече се е отказал, казвайки, че ако е знаел по-рано, то не би се отказал. И тогава, ако му кажат, че неговото възнаграждение за заниманията с Тора и заповедите ще бъде денят на Твореца, т.е. той да получи сили за отдаване – то той ще отговори, че това е тъмнина, а не светлина, защото тази вест му носи усещане за тъмнина.