Въпрос: Ако се занимаваме с Тора и заповедите, за да получим награда, сърцето ни усеща ли това, както са казали мъдреците: „Създадох злото начало (йецер ра) и създадох Тора за неговото поправяне, което очиства сърцето”. Може би това се отнася само до спазването на Тора безкористно, независимо от получаването на награди, то това също очиства сърцето ни?
Отговор: - намира се в „Предисловие към книгата Зоар” (см книга 8 - „Зоар”. п.44), там е казано, че когато човек започне да се занимава с Тора и изпълняване на заповедите без всяко намерение, т.е. без любов и страх, а именно така трябва да служим на Царя, даже „ло лишма” (не в Името на Тора, не заради Твореца), все едно в такъв човек „некуда ше-ба-лев” (точката, която се намира в сърцето) започва да расте и да проявява своите действия.
Защото за съблюдаване на заповедите не е нужно намерение, а изпълнение на действието без намерение може да очисти желанието да получава, но на най-нисшо, първо ниво, което се нарича „домем” („нежива природа”). Когато човек е очистил нивото „домем” в желанието си да получава, то той строи 613 органа в своята точка, която е в сърцето, т.е. той е придобил „домем” в „нефеш” (най-ниското ниво на душата) на светостта (в душите, както и в телата има 613 органа). И така виждаме, че заниманието с Тора и мицвот дори „ло лишма” очистват сърцето.
Въпрос: Да спазват Тора и Заповедите не заради награда само избрани единици ли са способни или всички, които преминават пътя на съблюдаване на Тора и Заповедите не заради награда ще се слеят с Твореца?
Отговор: Желанието да получим заради себе си произлиза от Идеята за Творението (махшевет а-брия), но с помощта на поправянето на „нешамот” (душите) хората превръщат желанието да получават само за себе си в желание да получават, за да отдават. Това поправяне ще се случи по пътя на спазване на Тора и мицвот.
И това се отнася до всички без изключение, защото на всички ни е дадена тази възможност, а не само на избрани. Но тъй като това е въпрос на избор, то съществуват тези, които бързо се придвижват в тази посока, а има и такива, които се придвижват много бавно (см. книга 5 на „Предисловие към книгата Зоар”, п. 13,14), но в каря на краищата всички достигат до тази цел.
Заедно с това, когато започнат да се занимават с Тора и заповедите, започват „ло лишма” (не в Неговото Име), защото човек е създаден с желание да получава, затова той нищо не ще направи, докато не разбере, че това ще му донесе лична полза.
Рамбам пише: „Мъдреците казват, че човек винаги ще се занимава с Тора, дори „ло лишма” и от „ло лишма» ще премине в „лишма” (в името на самата Тора). Затова когато обучават жени и деца и „амей а-арец” (прости, малограмотни хора), то ги учат да служат на Създателя от страх пред Него и за да получат награда от Него, до този момент, докато не се увеличат техните знания и докато не получат голяма мъдрост, само тогава им откриват постепенно тази тайна и ще ги приучат към това внимателно, докато не постигнат и не признаят, че трябва да служат на Всевишния заради любов към Него” (Илхот „Тшува” ч. 10).
И така, съгласно Рамбам ние виждаме, че всички трябва да достигнем до състояние „лишма”, разликата се заключава само във времето.
Въпрос: Ако човек вижда и чувства, че върви по пътя, който ще го приведе към състояние „лишма”, трябва ли да се старае да повлияе на друг, така че и той да тръгне по този път или не?
Отговор: Това е общ въпрос. Подобно на това как религиозният човек гледа на нерелигиозния и искрено смята, че може да го върне към служене на Твореца, то той трябва да направи това, тъй като има заповед: „Ти увещавай ближния си”.
Така и човек вървящ по пътя към състояние „лишма” може да каже на ближния си, че си струва да се върви по по-верен път, но ако неговото намерение е в това да изпълни тази Заповед, но често ние виждаме, че един човек чете морал на друг, за да покаже превъзходството си над другия, а не заради изпълнение на Заповедта „увещавай ближния си”.
От горе казаното е видно, че всеки иска другия да върви по пътя на Истината и това поражда спор между религиозните и светските, между литати и хасиди, между различни течения в хасидизма и всеки един от тях мисли, че правдата е на негова страна и всеки иска да убеди другия да върви по правия път.