Чуто на 2-рия полупразничен ден на Сукот (12 Октомври 1938 г.)

    «Високомерието унижава човека» и го води към падение. Известно е, че човек е създаден най-низък. Но ако низкият знае своето ниво, то не страда от това, че е низък, тъй като се намира на своето място. Подобно на краката, които не усещат своето унижение от това, че стъпват по нечистотата и са длъжни да носят на себе си цялото тяло, докато главата винаги е на върха. И тъй като краката знаят своето предназначение, не чувстват никакво унижение и не страдат от своето ниско състояние.

    Но ако биха поискали да се издигнат нагоре, а бъдат принудени да стоят долу, то биха усетили страдание. И затова «високомерието унижава човека». Тъй като, ако човек би желал да остане в низко положение, то не би усетил това положение като низко, т.е. не би чувствал никакво страдание от това, че се е родил толкова нисш, както е казано: «Диво магаре се ражда човек». Но тъй като желае да се гордее със себе си, то усеща своето нищожество и затова страда.

    Страданието и усещането на нищожност са неделими едно от друго, защото ако човек не страда, то не се счита унизен. А това точно съответства на степента на неговата гордост, когато желае високо положение, но го няма, и затова усеща своето състояние като низко.

    И това усещане на нищожност след това се сменя с гордост, както е казано: «Възцарил се Творецът, облякъл се във величие» (Псалм 93). Защото  ако достига сливане с Твореца, то се удостоява с гордост и величие, съгласно думите в молитвата: «Гордост и великолепие за Твореца». Тъй като в човека, достигащ сливане с Твореца, има огромна гордост. И до степента, до която усеща своята нищожност и страда от нея, до същата степен се удостоява с обличане във величието на Твореца.