Чуто на 15-ти Шеват (14 Февруари 1949 г.) в Тверия

   Разлика между вярата и разума.

   Вярата има преимущество в това, че тя действа на тялото повече, отколкото разума, защото е по-близка до тялото. Тъй като вярата – това е свойството малхут, и тялото също се отнася до малхут. Затова вярата действа на тялото.

   Докато разумът, отнасящ се към 9-те първи Сфирот, не може да въздейства на тялото в същата степен. Но заедно с това, достойнството на разума е в това, че той се счита духовен в сравнение с вярата, считаща се материална, т.е. отнасяща се към тялото. А в духовното има закон: «Нищо не изчезва в духовното» и всяко ново поправяне се прибавя към предишното («Грош по грош се натрупва в голям капитал»).

   Обаче вярата, като всичко материално и обречено на отделяне, си отива и изчезва, и миналото пропада, не се присъединява към настоящето и към бъдещето. Затова макар вярата спрямо разума да действа на човека на сто процента по време на самото действие, това действие на вярата е временно. Докато разумът, дори и да действа само на един процент, този един процент остава постоянно, и след сто такива действия се събира до сто процента, които вярата би извършила на един път. Но дори и вярата да извърши сто действия, все едно, човек ще се върне към предишното състояние, докато разумът остава с него завинаги.

   Например, известно е, че ако човек изучава нещо, дори после да го забрави, все пак остават понятия в разума. Тоест доколкото той използва своя разум – дотолкова разумът се развива.

   Докато материалното, съществуващо във времето и в пространството, не може да се промени, както не може изтокът да се сближи със запада на едно и също място или миналият час да съвпадне по време с настоящия. Обаче в духовното всичко може да стане в едно време.