Рамхал е бил велик не само в постигането на духовните степени, но и в умението ясно, в педагогически вид, да изложи материала. На основата на изречения от раздела на Мишна "Поучения на отците" (Пиркей авот) е построена неговата книга "Месилат яшарим" (Път на праведниците)

Тора ни води към появата на внимателност, а внимателността към бързина, бързината привежда към чистота, чистотата към отчуждаване, отчуждаването привежда към очистване, очистване към хасидут, хасидута към страхът от прегрешение и страхът от прегрешение към святост.

Да разгледаме поред тези десет степени на духовното възраждане на човека:

1. Тора има се предвид изучаването на Тора, като задължение за:

а) Изпълняване на заповедите;

б) Изясняване на целите на съществуване на човека сливането по свойствата с Твореца.

2. Предпазливост в действията относно забранителните (ло таасе) заповеди. Предпазливост: в речта, в избора на кръга на общуване, в правдата и лъжата, и уважение към създанията.

Тази степен се постига в борба с привичките в необходимостта предварително да се обмислят постъпките. Постоянно да се търси истинската правда и да се стреми към нея, също както и да се избягва Злото. Да се претеглят постъпките в съответствие с изискванията на Тора. Постига се тази степен напълно само на деветата степен боязънта от прегрешение.

3. Бързина в действията относно позитивните (осе) заповеди. Призовава да се действа по предварително разработен график, да се приучва към бързина, както се започва, така и да се завършва започнатото. Как да се избягва злото, също пък и да се стреми към доброто. Да не прави на себе си облаги. За достигане на бързина е необходимо извисяване на целите.

4. Чистотата е в съединяването на 2-та и 3-та степени. Да очисти себе си от всевъзможни мними причини, да не изпълнява или не напълно да изпълнява нужното. Леността е добра само при притеглянето към наслаждението. Да създаде в себе си някаква граница, ограничение в постъпките, по-малко от която да не върши. Да възлюби Доброто и да възневиди Злото. Постоянно да анализира своите мисли и действия с максимална точност и безпристрастност.

Да се достигне до тази степен е длъжност за всекиго, тъй като това не е против законите на природата заради награда в този или в бъдещия свят (за масите) или заради сливане с Твореца (за способните към това). Постигналият този уровен се нарича от Рамхаль "цадик гамур" съвършен праведник.

5. Отчуждение отдалечаване от даже допустимите от Тора постъпки, в радостта. Отчужденост от:

а) Налагане на себе си на допълнителни задължения, за да се отдалечим от Злото, взимайки от света само необходимото (от само това е видно, че оттука и по-нататък пречистването е само за избрани личности, но не и за масите);

б) В отдалечаването от допусканите удоволствия;

г) От обикновеното общество.

6. Пречистване изправление на мислите на сърцето:

а) В наслажденията, даже и необходимите до ненавист към желанието за самонаслаждение; отправянето на всички мисли и желания към Твореца;

7. Хасидут е отчуждение от само наслаждения в изпълняването на заповедите (по-нататъшното развитие на 5-ата степен) в борбата със собствената си природа:

а) В действието в любовта към Тора, заповедите, в трепета и в радостите, включително и любовта към всички творения в действия в помощ и стремежа към мир;

б) В мотивацията намерения за изпълнение само заради възвеличаването на името на Твореца и заради творенията човечеството, с истинска любов към Него, така щото сърцето да бъде слято с Твореца без нито една странична мисъл (даже в трудните минути) в порив на радост. Прямотата на сърцето, чистотата на мислите, дълбочина на самоанализа и абсолютната вяра в Управлението, уединение и самоотверженост е минимумът от необходимите изисквания. Достигналият тази степен се нарича хасид (във времето на Рамхаль хасидут не е бил разпространен, още повече в Италия, където той е живеел, но от гореизброените изисквания е ясно, че степента хасидут, подразбирана в Мишна е за единици и няма отношение към хасидизма масовото религиозно движение).

8. Чувстване на нищожност постоянното чувство за нищожност, при което и произхожда контакта с Шхина (божественото присъствие). Достига се при отсъствие на мисли и грижи за себе си (защото е уверен, че не заслужава нищо, и сам е нищо относно всяко друго създание) в постоянното размишление за величието на Твореца и за собствената си слабост и нищожност. Този уровен е уровенът на Моше.

9. Страх от прегрешения на този уровен се свежда само към проблема: какво още аз мога да направя заради Твореца. Животинският страх от очакваното наказание за прегрешение е в този (за масите) или (и) в бъдещия свят (за "средните") способства само за достигане на обезателното на всичките уровени на "съвършения праведник" 5-та степен. (виж също "Зоар", т.1, стр.184).

10. Святост е сливането с Шхина вследствие на изчезването (бездействието, потискането) на материята (егоизма). Постоянното абсолютно сливане с Твореца във всякакви жизнени обстоятелства, в дълбочината на разбирането на управлението във всички негови времена и стадии. И като последна най-висша степен подаръка на Твореца е възкресението на мъртвите: човек, унищожавайки, убивайки своето тяло (егоизма) получава, като че ли ново тяло (желания от Твореца) и по такъв начин става ангел и светец.

Пътят на възхождение, развитие на Рамхаль на основата на изречения от "Поученията на Отците" съответства на десетте сфироти. Тук са изброени само основните точки на този път. Но достатъчно ясно е видно, доколко са разнообразни и безчислени детайлите.

Рав Ашлаг е развил най-подходящия за нашето поколение път. Неговата същност се състои в това, че всички наши постъпки се ръководят от егоизма и затова, за да не претрупваме с най-разнообразни и многочислени изисквания мозъка си, е необходимо само изкореним егоизма си, който е основа на злото. Съсредоточавайки мислите и действия в тази посока ще допринесем да рухне цялото здание на злото, което има за свой фундамент егоизма.