Преди да се пристъпи към разясняването на тази величествена тема, е важно да се подчертае, че въпреки че ни се струва, че е невъзможно да се обясни това на човешкия разум, ако не се използват тези абстрактни философски понятия, които са обичайно приети в такъв род пояснения - Кабала откъсва занимаващия се от абстрактната философия и всичко, което е свързано с нея и го склонява към чистата наука, притежаваща точност, в съответствие с простото осъзнаване на практическите действия 

И ако по-нататък бъдат споменавани философски понятия, то е само за да бъде показана разликата между това, къде може да се издигне човешкият разум и постиженията на кабалиста, имащ практическа основа.

За разясняване на истинския смисъл на понятията тяло и душа, е необходимо освобождаване от всички използвани понятия, вкоренили се в масите и взети основно от абстрактните теории, тъй като смисълът на кабала е далеч от тях в своята цел.

Три теории за тялото и душата

Всички теории за тялото и душата, разпространени в света, се обединяват в три следващи по-долу теории:

1. Теория на вярата

Теория на вярата, която казва, че няма нищо, освен душата и духа. Съгласно тяхното мнение, съществуват духовни същности, отделени една от друга по качество, наречени души на хората, и те имат самостоятелно съществуваща реалност, преди да се спуснат и въплътят в тялото на човека. И впоследствие, когато тялото умре, смъртта не се разпространява върху тях, защото духовното - това е проста същност. А понятието смърт, по тяхно мнение - това е не повече от разделяне между основите, от които се състои същността и че това се отнася за материалното тяло, явяващо се конструкция от някакви основи, които отново се разделят от смъртта.

Но душата, като духовно, представлява по себе си проста същност, в която няма съставляващи и затова не може да стане тя да се раздели така, че това да повлияе на нейния строеж. И в съответствие с това, душата е безсмъртна и съществува вечно.

А тялото, според тяхното разбиране, това е някакво облекло за тази духовна същност, в което се облича душата, и чрез него проявява своите сили, такива като добрите качества и различните навици. По този начин тя дава живот и движение на тялото и го пази от всички беди, така че тялото само по себе си няма нито живот, нито движение, нищо, освен мъртва материя, както го виждаме, след като душата го напусне в часа на смъртта. А всички признаци на живот, които ние виждаме в тялото на човека - това са само проявления на силата на душата.

2. Теория за дуализма

Тази теория е на вярващите в двойствеността. По тяхно мнение, тялото - това е съвършено създание, съществува, живее и се храни, и пази своето съществуване във всичко, което е необходимо. И ни най-малко не се нуждае от помощта на каквато и да било духовна същност.

Но това тяло съвсем не се смята за същност на човека. Основа на същността на човека представлява разумната душа, която се явява духовна същност, както е и според мнението на последователите на първата теория.

Разликата между тези две теории се заключава единствено и само в разбирането за тялото. След бурното развитие в света на науката за тялото и душата, открили, че Висшето управление е заложило в механизма на самото тяло всички жизнени потребности, и затова по тяхно мнение, нищо не е останало за дейността на душата вътре в тялото, само навиците и добрите качества, техните духовни видове. По такъв начин те вярват в двойствеността, тоест в двете теории едновременно, но казват, че душата се явява първопричина за тялото, това означава, че тялото се явява рожба и продължение на душата.  

3. Теория на отрицанието

Това е теория, отричаща духовната реалност, признаваща само материалността. Последователите на тази теория напълно отричат наличието на каквато и да е абстрактна духовна същност в строежа на тялото на човека. И безспорно доказателство за това е, че и разумът на човека не се явява нищо друго освен плод на тялото. Те представят тялото като подобие на изправна електрическа машина с проводници, простиращи се от тялото към мозъка. Те се привеждат в действие по пътя на контакта на организма с външни дразнители и насочват своите усещания: болка или наслаждение - в мозъка, и мозъкът дава указание на органа какво да прави. Всичко се управлява посредством тези проводници и жили присъединени към това, тъй като те отделят органа от източника на болката и го приближават към източника на наслаждението. По такъв начин се случва в човека получаването на изводи във всички жизнени ситуации.

А нашето усещане на разума и логиката вътре в нашия мозък - това е само снимка на това, което се случва вътре в организма по материален начин. И приемуществото на човека, в сравнение с всеки от представителите на животинския свят се състои в това, че неговият мозък е развит в такава степен, че всичко, случващо се в организма се отразява в неговия мозък като снимка, усещаща се от човека като разум и логика. Така че целият разум и неговите изводи - това не е нищо друго, освен плод на случващото се с организма.

И сред последователите на втората теория има такива, които са напълно съгласни с дадената теория. Но добавят към нея тази вечна духовна същност, която се нарича душа, обличаща се вътре в механизма на тялото. И тази душа се явява същност на човека, а механизмът на тялото - само нейна обвивка.

И така, в най-общ вид аз описах това, което е представено от хуманитарната наука, като понятия «тяло и душа» до днешно време.

Тялото и душата като научни понятия, в съответствие с науката Кабала

В казаното от кабалистите няма нито една дума, която би имала теоретична основа, а всички изхождат само от тяхното практическо постижение.

Очевиден факт се явява това, че човекът по своята природа е подлагащ на съмнения. И всяко заключение, което човешкият разум определя като очевидно, с течение на времето се подлага на съмнение! И затова се увеличава силата на теоретизирането, на това се намира друго заключение, и отново се смята за очевидно.

И ако човекът наистина притежава абстрактно мислене, се движи в този кръг през целия свой живот.  Очевидността на вчерашното става съмнения днес. А днешната очевидност ще се превърне в съмнения утре, тъй като в рамките на абсолютната очевидност е невъзможно да се стигне до умозаключение за повече от ден.

Открито и скрито

Науката на днешния ден, развивайки се, вече е стигнала до разбиране на това в истинската форма, и е взето решение, че в действителността няма абсолютно очевидно.

Но мъдреците са разбрали и стигнали до осъзнаването на това няколко хилядолетия преди тях. В съответствие с това, по отношение на вярата, те са дали указания и са ни забранили не само да се занимаваме с теоретизиране, но и да използваме теоретични изводи, подобни на тези, дори при преговори.

 Мъдреците са разделили за нас науката на две части: открита и скрита. Откритата част включва всичко, което ние разбираме при простото осъзнаване, изучаването се гради върху практическа основа, без всякакво теоретизиране, както е казано от мъдреците: «Съдят само по това, което виждат очите».

А скритата част включва всички онези знания, които са били чути от предани хора, или това, което е осъзнато и постигнато най-общо от нас самите. Но е невъзможно за нас да се приближим към нея в степента, достатъчна за критика от позиция на здравия смисъл като просто осъзнаване. Ето това е, което е наречено скрито, което ни съветват да приемем като «проста вяра». И са ни забранили, във всичко, което касае религията, със строгаи забрани, дори да погледнем това, което може да подбуди към тяхното изследване.

Но тези названия открито, скрито - не се явяват постоянни, указващи за определени видове знания, както смятат масите, те показват само осъзнаванто на човека. Тоест онези знания, които е успял да разкрие и научи от реалната практика, човекът нарича «открити». А всички знания, които още не са достигнали до такава степен на познание, се наричат от него «скрити».

По такъв начин, никога, нито в едно поколение не е имало човек,  в когото да не са били  тези две части. И откритата част му е разрешено да изучава и изследва, защото в него има реална основа за това. А в частта, скрита от него, е забранен дори опит за изследване, защото в него там няма никаква реална основа.

Забрана и разрешение за използване на обичайната наука

В съответствие с това, вървейки по пътя на мъдреците, не ни е позволено да използваме данните на обичайните науки, а само онези знания, които са били практически доказани и в нас няма сянка на съмнение за тяхната реалност. И затова от всички тези три теории ние не можем да приемем никакъв религиозен принцип и още повече понятията „душа и тяло", явяващи се „общи принципи и теми на общата религия". Ние можем да ги приемем само изхождайки от знанията на науката Кабала, в която те са придобити чрез опит, така че човекът не може да се съмнява в тяхната истинност.

И е ясно, че е невъзможно такива доказателства да бъдат представени по някакъв духовен начин, те са придобити само с помощта на тялото, способно на чувствено възприемане. В съответствие с това, ние имаме право да използваме в определена степен само третата теория, занимаваща се изключително с въпросите на тялото, във всички тези заключения, които са доказани с опит, по повод на които няма никакви разногласия.

И останалите общи логически обяснения, както на тези теории, така и на други, не се приемат от нас и са забранени, а всеки, който ги използва нарушава забраната на действието - „не се обръщай към боговете".

Но тази трета теория е чужда и много отвращава човешкия дух. И практически няма нито един действително образован човек, който би могъл да я приеме. Тъй като според тяхното изразяване е бил унищожен вида на човека и от него е била направена машина, действаща и придвижваща се посредством други сили. По тяхно мнение, в човека няма никакъв свободен избор, в съответствие с неговите свободни желания, него го тласкат силите на природата, и всички действия той извършва по принуда. И няма при човека никакво „възнаграждение и наказание", тъй като действието на закона за наказание и възнаграждение не се разпространява върху този, у когото няма свободно волеизявление.

И това е далеч от знанието за предназначението, не само сред религиозните, вярващи във възнаграждението и наказанието, произтичащо от вярата във Висшето Управление, съгласно което всички сили на природата се управляват от Твореца и които са убедени в това, че във всеки обичай има блага и желателна цел.

Тази теория е странна още повече за нерелигиозните, по чието мнение всеки е предаден в ръцете на сляпата природа без знание и цел. И те, хората притежаващи разум се явяват играчки в нейните ръце. И тя ги води по измамен път, и кой ли знае къде? И затова тази теория е неприемлива и не е приета в света.

Всички тези мимолетни теории са възникнали, за да поправят тези изопачения. И затова било решено, че тялото, което съгласно третата теория се нарича машина, съвсем не се явяват истинска за човека. А същността на човека представлява по себе си съвършено друго, невидимо и не усещащо се, защото това -  е духовна същност, в скрита форма въплътена вътре в тялото. И това е „аз-ът" на човека. Това „аз" на човека, представляващо по себе си тяло, с цялото негово напълване, се смята за собственост на това „аз", духовното и вечното.

Но цялата тази теория не просто куца, както те самите признават, тъй като са неспособни да обяснят, как духовната същност, която се явява душа или „аз", може да задейства тялото или да го принуди за каквото и да е. В съответствие с твърдението на самата философия, духовното няма никакъв контакт с материалното, и то никак не му въздейства, както самите те отбелязват.

И няма необходимост да се говори, че днес, когато нашето поколение се е развило и е стигнало до разбирането, че във философията и в метафизиката няма истинско съдържание, за което би си струвало да се губи време, не може който и да е по някакъв начин да се ползва от тях.