Чуто в 7-я ден от Песах (20 Април 1949 г.), в Тел-Авив

    Всички препятствия и пречки, които се виждат и откриват пред нашите очи, не са нищо повече от знаци за приближаване към Твореца, говорещи за това, че Творецът желае да ни приближи към Себе си. И всички тези препятствия ни водят само към сближаване, иначе не би съществувал никакъв начин да се приближиш към Него. Защото от страна на природата нищо не може да ни отдели от величайшата висота на Твореца, освен този материал, който е заложен в нас при създаването. И само като започне да се приближава към Твореца, човек може да оцени тази пропаст, която ги разделя. А всяко преодоляно препятствие съкращава този път.

    Тъй като ако човек привикне да върви отделно, то даже когато отново и отново чувства, как той е далеко от Твореца, това никак не може да попречи на неговото движение, защото отрано му е известно, че той върви отдалеч. И действително, разстоянието между него и Твореца е огромно. Но въпреки че всеки път чувства, че отдалечаването е още повече, отколкото той е мислил – това не го спира.