Чуто на 1-ви Елул (28 Август 1938 г.)

    «Седящият в своя дом не прилича на стоящия пред Царя». Тоест вярата трябва да бъде такава, че човек да усеща себе си постоянно намиращ се пред Царя, което предизвиква съвършена любов и трепет. А до тогава, докато не постигне такава вяра, не може да си позволи прекъсване и почивка, защото това е неговият живот, и не иска да получи никакви други възнаграждения вместо вярата. Отсъствието на вярата трябва да се усеща във всичко от човека дотолкова, че да стане навик, негова втора природа, според казаното: «Спомням си за Него, и не мога да заспя».

    Но впечатленията от този свят погасяват усещането за отсъствието на вярата, защото всяко наслаждение анулира страданието и болката. И затова той не желае да получава никакво утешение в своето състояние. Необходимо е да се внимава, всяко материално получаване да не анулира стремежа към духовното. А това е възможно само ако той сам съжалява, че наслажденията гасят искрите на чистите намерения и усещането за отсъствие и недостиг на духовно. И това съжаление и болка го пазят, не позволявайки му да загуби чистите духовни желания.