Чуто на 7-ми  Шеват (18 Януари 1948 г.) в Тел Авив

    В света не трябва да има пустота. И тъй като главно за човека се явява желанието, съставляващо основата на творението, и с него се измерва дали той е малък или голям (катнут и гадлут), трябва да има някакво желание в човека – било то към нашия свят, било то към духовния свят. А този, който е лишен от тези желания, се счита за мъртъв, защото цялото творение е само желание, «възникващо от нищото». И тъй като в него отсъства този материал, представляващ целият материал на творението, то естествено се счита мъртвороден и като че ли не съществуващ.

   Затова е необходимо да се стараем у човека да има желание – тъй като това е целият материал на творението – но е необходимо това желание да се проверява. Както всяко живо същество по силата на своята природа чувства какво му е във вреда, така и ние сме длъжни да се погрижим нашето желание да бъде към правилната цел.