Чуто през 1948 г.

   Радостта е проявление на любовта, която е същност на битието. Това прилича на човек, който строи дом и не създава никакви дупки (недостатъци)  в стените му. А така той не може по никакъв начин да влезе в дома си, поради липсата на отвор (празно място) в стените, през който да влезе. Затова е необходимо да се създават празнини, през които човек да може да влезе в дома си.

   Ето защо, там, където има любов, е нужно да има и страх, защото страхът е празнината. Тоест човек е длъжен да събужда страх в себе си, че няма да може да се сдобие с намерение за отдаване. И само когато любовта и страхът са заедно, тогава има съвършенство, а иначе едното иска да потисне другото. Затова е нужно да се стараем те да бъдат заедно - в това е смисълът, че са необходими любов и трепет. Любовта се нарича живот, докато страхът се нарича недостатък и празно пространство. И само заедно те създават съвършенството. Това се нарича “два крака”, защото само когато човек има два крака, той може да върви.