Чуто в 1-я полупразничен ден на Сукот (27 Септември 1942 г.)

   Написано е: «И вземете си през първия ден плод от великолепно дърво, клонки палмови, листни филизи на дърво с много листа и речна върба» (Емор 23).

   Какво е това «плод от великолепно дърво»? «Дърво» означава праведник, който се нарича «дърво в поле». Плодовете са това, което се ражда от дървото, т.е. плодовете на праведниците – техните добри дела. И те трябва да бъдат украшение на неговото дърво от година на година, т.е. в течение на цялата година: «шест месеца в масло от смирна и шест месеца в благовония» (както е казано в «Мегилат Естер»), и е достатъчно за този, който разбира.

   Докато грешниците са като «боклук, носен от вятъра».

   Палмовите клони (палмови лапи), две длани – това са двете букви хей в името на Твореца АВАЯ. Първата хей (Бина) и втората хей (Малхут), с помощта на които се удостоява със «Златният съсъд, пълен с тамян».

   Клони, лапи (капот) - от думата насилие (кфия), когато човек насила приема в себе си властта на Твореца. Т.е. дори ако неговият разум не е съгласен с това, той върви «над разума» и това се нарича «насилствено сливане».

   Палми (тмарим) - от думата страх (море), което означава трепет (иръа) – както е казано: «Направил Творецът така, за да треперили пред Него». И затова палмовата клонка се нарича «лулав».

   Защото докато човек не се е удостоил със сливане с Твореца, в него има две сърца, което се нарича «ло-лев» (няма сърца), т.е. той не посвещава своето сърце на Твореца. А когато се удостои със свойството «ло» (Него), от което става «сърце на Твореца», то се нарича «лулав».

   Също така човек е длъжен да каже: «Когато станат моите деяния подобни на деянията на отеца мой», вследствие на което той се удостоява да стане «клонче от дървото на светите праотци» (тези думи означават също «филиз на многолистно дърво») – три клонки от мирта, наречени «адасим».

   Но заедно с това, е необходимо да се достигне до състояние «клонка на речна върба», която е лишена от вкус и мирис. И трябва да бъде щастлив и да се радва на подобно състояние в работата за Твореца, макар човек да не усеща в нея ни вкус, ни мирис. Само в такъв вид работата се нарича «Буквите на Единното Име», защото благодарение на нея се удостоява с пълно единение с Твореца.