1
Дълбочината на мъдростта, съдържаща се в книгата «Зоар», е заключена с хиляди ключове, а човешкият език е беден и оскъден, и не може да ни послужи за достойно и достатъчно изразяване, за да ни донесе пълния смисъл, макар и на едно предложение от книгата «Зоар» до самия край. И разясненията, направени от мен, не са нищо друго освен стъпала, за да помогнат на изучаващия да се изкачи до висотите на казаното, да види и изучи изложеното в самата книга. Така, сметнах за необходимо да подготвя заинтересования, да му посоча пътя и изпреварвайки изучаването, да му дам правилните определения, по какъв начин трябва да изучава книгата «Зоар» и как да се обучи с нея.
2
Като начало, трябва да се знае, че всичко, за което става дума в книгата „Зоар”, дори легендите и сказанията, посочени в нея – всичко е включено в понятието десет сфирот, наречени КАХАБ, ХАГАТ, НЕХИМ и техните производни. Както 22-те букви на разговорния език и различните им съчетания са напълно достатъчни за нас, за да ни разкрият същността на всеки предмет или знание, така и понятията, и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни, за да разкрият цялата мъдрост, съдържаща се в «Книгата на небесата». В крайна сметка, съществуват три ограничения и трябва да бъдем изключително внимателни, за да не излезем зад техните предели по време на изучаването на «Зоар».
3
Първо ограничение. Съществуват 4 категории в познанието, които се наричат:
• материя;
• форма на материята;
• абстрактна форма;
• същност.
Те съществуват също и в десетте сфирот. И следва да се знае, че «Зоар» изобщо не се занимава с такива понятия като същност и абстрактна форма, въплатена в материята.
4
Второ ограничение. Във всичко съществуващо в действителността на Твореца, свързано със сътворяването на душите и техните форми на съществуване, различаваме 3 аспекта:
• свят на Безкрайността;
• свят Ацилут;
• трите свята, наречени Брия, Ецира, Асия.
Знай, че книгата «Зоар» разглежда само световете БЕА и нищо друго. А света на Безкрайността и света Ацилут – само в тази степен, в която БЕА получават от тях. Но «Зоар» изобщо не се занимава със света на Безкрайността и света Ацилут като такива.
5
Трето ограничение. Във всеки от световете БЕА съществуват 3 категории:
• десетте сфирот, светлината на които свети във всеки от световете;
• висшите души и душите на хората;
• останалата действителност, в която съществуват «ангели», «одежди», «дворци», детайлите на които са безчислени.
При всички случаи, следва да се знае, че независимо от това, че в «Зоар» подробно се обясняват всички най-малки детайли на всеки свят, основното внимание винаги е съсредоточено върху душите на хората, намиращи се в съществуващия свят. Онова, за което се говори и разяснява по отношение на другите категории, се изучава само за да се разбере какво получават от него душите. А за това, което няма отношение към получаването на душите, в «Зоар» не се казва нито една дума. В съответствие с това, от всичко, за което се говори във «Въведение към книгата «Зоар», трябва да научим само онова, което се отнася до получаването на душите.
Изхождайки от това, че тези 3 категории се явяват основополагащи и ако изучаващият не си спомни за тях и излезе извън техните рамки, тогава незабавно ще се обърка. Затова сметнах за необходимо да се потрудя и подробно да разясня същността на тези 3 категории, колкото е по силите ми, за да бъде разбираемо за всяка душа.
6
Както е известно, десетте сфирот се наричат хохма, бина, тиферет, малхут и техният корен е кетер. И те са десет, тъй като сфира тиферет включва в себе си шест сфирот, наречени хесед, гвура, тиферет, нецах, ход и есод. И помни, че навсякъде, където говорим за десет сфирот, подразбираме КАХАБ, ТУМ.
Като правило, те включват в себе си всичките 4 свята АБЕА, тъй като светът Ацилут – това е сфира хохма, светът Брия е сфира бина, светът Ецира – сфира тиферет, светът Асия – сфира малхут. И не само във всеки от световете има десет сфирот КАХАБ, ТУМ, но и най-малкият детайл на този свят също съдържа десетте сфирот КАХАБ, ТУМ.
7
Тези десет сфирот КАХАБ, ТУМ в книгата «Зоар» са назовани с четири цвята:
• бял - съответстващ на сфира хохма;
• червен - съответстващ на сфира бина;
• зелен - съответстващ на сфира тиферет;
• черен - съответстващ на сфира малхут.
И това е подобно на оптичен прибор, в който има четири стъкла, цветовете на които съответстват на посочените по-горе. Така че, макар светлината да е една, преминавайки през стъклата, тя придобива цвят и се получават четири светлини – бяла, червена, зелена и черна.
И така, светлината, намираща се във всяка сфира – това е светлината на Твореца, проста и единна, от рош на света Ацилут до соф на света Асия. А нейното разделяне на десетте сфирот КАХАБ, ТУМ става в келим, наричани КАХАБ, ТУМ. И всяко кли е подобно на тънка преграда, през която светлината на Твореца преминава към получаващите. По такъв начин всяко кли придава на светлината друг цвят. Така кли де-хохма на света Ацилут прекарва бялата светлина, тоест безцветната, тъй като кли де-Ацилут е подобно на самата светлина и светлината на Твореца не претърпява никакво изменение, преминавайки през него.
И в това се заключава тайната на казаното в «Зоар» за света Ацилут: «Той, Светлината и Неговото действие са едно». В съответствие с това, светлината на света Ацилут се определя като бяла светлина. Що се отнася до келим на световете Брия, Ецира и Асия, то светлината, преминаваща през тях към получаващите, се променя и става по-тъмна. Така червеният цвят съответства на бина, явяваща се светът Брия. Зеленият цвят като светлината на слънцето съответства на тиферет, явяващ се светът Ецира и черният цвят съответства на сфира малхут, явяваща се светът Асия.
8
И освен казаното в алегорията за четирите цвята, има важен намек. Висшите светове са наречени „сефер” (книга), както е казано в първа глава на първата част на книгата „Ецира”: „И създал своя свят от три книги: от книгата (сефер), писателя (софер) и разказа (сипур)”.
И мъдростта (хохма), съдържаща се във всяка книга, се разкрива на изучаващия не в белия цвят, който е в нея, а само в цветовете, тоест в краските, с които са написани буквите на книгата в съединяването със светлината хохма. Защото, като правило, в книгата се съдържат тези краски:
• червена;
• зелена;
• черна.
Така и на света Ацилут, чиято същност е хохма, и целият той е Висша светлина, съответства белият цвят, съдържащ се в книгата. Ние не го постигаме, тъй като всяко възможно разкриване в книгата на небесата става в сфирот бина, тиферет и малхут, явяващи се трите свята БЕА – краските, с които е написана «Книгата на небесата». Така че, буквите и техните съчетания се разкриват в трите споменати цвята, и само посредством тях на получаващия се разкрива светлината на Твореца.
Едновременно с това, трябва да различим как белият цвят се явява основа на книгата и всички букви «се носят» от него. И без белия цвят би било напълно невъзможно съществуването на буквите и разкриването на съдържащата се в тях мъдрост. Така и светът Ацилут, представляващ сам по себе си сфира хохма, се явява основа за разкриване на светлината хохма, проявяваща се чрез световете БЕА. И в това е тайната на казаното: «Всичко в мъдростта създал».
9
И както е казано във второто ограничение, в книгата «Зоар» не става дума за света Ацилут като такъв, тъй като той се явява бял фон в книгата. Изследва се само неговото светене в трите свята БЕА, които се явяват цветове, букви и техните съчетания, намиращи се в книгата. И това се проявява по два начина:
• или трите свята БЕА получават слабото осветяване на света Ацилут на своето място, когато светлината многократно намалява при преминаването на парса, намираща се под света Ацилут, така че се различава само като светенето келим де-Ацилут;
• или световете БЕА се издигат над парса на мястото на сфирот бина, тиферет и малхут де-Ацилут и се «обличат» в света Ацилут, тоест получават светлина в мястото на неговото светене.
10
Но алегорията не отразява напълно същността, тъй като книгата на мъдростта на този свят – това е белият фон и цветът на буквите, в които го няма духът (руах) на живота. И разкриването на мъдростта не е в тяхната същност, а зад техните предели – в разума на изучаващия ги.
Докато по отношение на четирите свята АБЕА, представляващи книгата на небесата – цялата мъдрост, която изобщо съществува в действителността, както духовната, така и материалната, се намира в тях и произтича от тях.
В съответствие с това знай, че белият цвят, съдържащ се в книгата, се явява сам по себе си предмет на изучаването и трите цвята са призвани да го изяснят.
11
Ще разгледаме какво представляват 4-те категории, които бяха посочени по-горе в първото ограничение:
• материя;
• форма на материята;
• абстрактна форма;
• същност.
Първо ще ги поясня с нагледни примери от този свят. Например, когато казваме «силен човек» или «правдив човек, или лъжец» и т.н., то в съответствие с това различаваме:
• неговата материя, тоест тяло;
• формата, в която е облечен материалът, тоест силен, прадив или лъжлив;
• абстрактната форма, ако беше възможно абстрактно да възприемем формата на силния, правдивия или лъжеца, независимо от материала на човека, и да изучим тези три форми сами по себе си като не възпроизведени в никаква материя или тяло, тоест да изучаваме свойствата на силата, правдивостта или лъжата, да различаваме в тях достойнства или недостатъци, когато са абстрахирани от каквато и да е материя;
• същността на човека.
12
И знай, че четвъртата категория, представляваща сама по себе си същността на човека като такъв, без материалното въплащаване е напълно невъзможно да бъде възприета, тъй като нашите пет сетивни органа и нашето въображение дават разкриване само на действията на същността, но не и на нея самата. Например:
• зрението възприема само вълните от същността на вижданото в съответствие със светлината, която то отразява;
• слухът е само силата на въздействие на звуковите вълни върху някаква същност, предавани по въздуха; под въздействието на силата на звуковите вълни въздухът оказва натиск върху барабанната мембрана в ушите и по такъв начин чуваме, че нещо се намира близо до нас;
• обонянието възприема въздуха, излизащ от същността, който раздразва нашите нервни окончания, реагиращи на мирис, и тогава усещаме миризмата;
• вкусът е само производна от контакта на някаква същност с нашите вкусови рецептори.
По такъв начин, нашите четири сетивни органа не ни предлагат нищо друго освен разкриване на действията, изходящи от някаква същност, но не и самата същност.
И дори най-силното чувство – осезанието, което е способно да различи студено и горещо, твърдо и меко, също не представлява нищо друго освен разкриване на действията вътре в същността, но те са само нейните проявления. Горещото може да бъде охладено, а студеното – загрято, твърдото може да се разтопи до течно състояние. А течността може да бъде изпарена до газообразно състояние ,така че да е невъзможно откриването й с помощта на нашите пет сетивни органа. И независимо от това – същността се запазва. Отново можем да превърнем газа в течност, а течността да доведем до твърдо състояние.
И е ясно, че нашите пет сетивни органа по никакъв начин няма да ни разкрият същността, а само нейните проявления и въздействия. И следва да знаем, че всичко, което не ни е дадено да възприемем в усещанията, не може да съществува и в нашето въображение - никога няма да го има в мислите ни и нямаме никаква възможност да го познаем.
Защото е невъзможно същността да бъде постигната с мисъл. Нещо повече, не ни е дадено да постигнем дори собствената си същност. Аз чувствам и знам, че заемам някакъв обем в света, че съм твърд, горещ, че мисля и тем подобни, в следствие проявленията и действията на моята същност. Но ако ме попитат: «Каква е твоята същност, от която изхождат всички тези проявления?» - няма да знам какво да отговоря. Защото Управлението предотвратява постигането на същността и ние постигаме само проявленията и начина на действие, изхождащи от същността.
13
Първата категория е материята, тоест способни сме да приемем напълно проявленията на действията на всяка същност, която ни се разкрива, тъй като те обясняват, изцяло удовлетворявайки ни, същността, намираща се в материята - така че, изобщо не страдаме от липсата на възможност за постигане на самата същност и не се нуждаем от нея така, както не изпитваме потребност от шести пръст на ръката. С други думи, постигането на материята, тоест проявяването на действията на същността ни е напълно достатъчно за всички наши потребности и познания, свързани както с постигането на собствената същност, така и с постиганета на всяка същност извън нас.
14
Втората категория – формата на материята също може да бъде постигната от нас ясно и достатъчно, тъй като ние я опознаваме в конкретни, практически опити, изследвайки поведението на материята. И по този начин придобиваме цялото наше знание, на което можем да се доверим.
15
Третата категория е абстрактната форма. Тоест след като формата се е проявила по отношение на нас и е възпроизведена в материята, силата на нашето въображение ни позволява да я отделим напълно от материята и да я изучим абстрактно, отделно от каквато и да е материя, като например, достойнството и положителните качества, за които става дума в книгите за морал. Когато говорим за свойствата на истината и лъжата, гнева и героизма, и прочие, имаме предвид тяхната абстрактна форма, която е свободна от каквато и да е материя. Даваме на тази абстрактна форма достойнства и недостатъци.
Но знай, че отношението към тази трета категория от страна на сериозните учени е много внимателно, тъй като не могат да й се доверят на 100%. Защото е много лесно да се объркаш в това, което е абстрахирано от материя. Например, идеалистът, ако не е религиозен и не превъзнася абстрактната категория истина, може да реши, че неговата уста няма да произнесе нито една лъжа, дори за да спаси живота на човек, дори ако целият свят престане да съществува. Но не е такова мнението на Тора, която казва: «Няма нищо по-високо от спасяването на душата».
А ако се занимаваме с изследването на истината и лъжата, когато са въплатени в материя, тогава тези понятия щяха да се възприемат от гледна точка на тяхната полза или вреда за материята. И тогава, в следствие на многобройни експерименти, проведени в света, виждайки множеството жертви и загуби, които са причинили лъжците и техните лъжливи речи, а също и голямата полза от привържениците на истината, които съблюдават правилото да говорят само истината, бихме стигнали до извода, че няма по-важно достойнство от истината и няма нищо по-неизменно от лъжата.
И ако идеалистът разбираше това, тогава би се съгласил с мнението на Тора и би приел, че ако той спаси от смърт дори един човешки живот, това е неизмеримо по-важно от величието и ценността на абстрактната истина. Защото няма нищо очевидно в абстрактните понятия на третата категория. И няма защо да се разсъждава за абстрактните форми, които още не са въплатени в материята на този свят – това е напразна загуба на време.
16
И след като бяха ясно обяснени с нагледни примери 4-те категории - материя, форма, абстрактна форма и същност, се изясни, че:
• четвъртата категория, която се явява същност - ние по принцип нямаме възможност да я постигнем;
• изучаването на третата категория може да доведе до заблуда;
• и само първата категория – материята, и втората – формата, въплатена в материя, са ни дадени за ясно и достатъчно постигане на Висшето управление, защото с тяхна помощ може да бъде разбрана и реалността на духовните същности на Висшите светове АБЕА и в тях няма ни най-малък детайл, който да не включва в себе си тези четири категории.
Ако, например, вземем някаква част от света Брия, то в нея има келим на червения цвят, през който светлината на света Брия се предава на намиращите се в него. И кли на света Брия, имащо червен цвят, представлява форма, „облечена” върху същността, тоест първата категория. И въпреки че това е само цвят, той се явява проявяване и въздействие на същността. И вече казахме, че никога не можем да постигнем самата същност, а само проявяването на нейното действие. Именно проявяването на такова действие наричаме същност или материя, или тяло, или кли.
А светлината на Твореца, «обличаща» се в червения цвят и преминаваща през него, представлява форма, «обличаща» се върху същността, тоест отнася се към втората категория. И затова тя се вижда като червена светлина, което посочва нейното «облекло», и че тя свети чрез същността, представляваща тяло и материя, тоест червен цвят.
Но ако все пак възникне желание да отделим Висшата светлина от същността, която се явява червена светлина, и започнем да я изучаваме сама по себе си като необлечена в същността, то тъй като това се отнася вече към третата категория – абстрактната форма, това ще доведе до грешки.
В съответствие с това съществува строга забрана за изучаването на Висшите светове и нито един от истинските кабалисти няма да започне да се занимава с това, а още по-малко – постигналите «Зоар». И няма какво да се каже за същността на дори една частица от творението, тъй като нямаме възможност да я постигнем. Ние не постигаме дори същността на предметите от материалния свят, да не говорим за същността на духовните.
По такъв начин имаме четири категории:
• кли на света Брия, което представлява червен цвят и се определя като същност или материя на света Брия;
• напълване на кли на света Брия с Висша светлина, което се явява форма на материала;
• Висшата светлина като такава, отделена от материала на света Брия;
• същност.
По такъв начин, подробно бе обяснено първото ограничение, гласящо, че за двете категории в познанието – третата и четвъртата - в книгата «Зоар» не се казва нито една дума, а в нея се говори изключително за първата и втората категория.
17
Да разясним второто ограничение. Знай, че както обяснихме четирите категории в една частица на света Брия, като правило, същото е вярно и по отношение на четирите свята АБЕА като цяло, където червеният, зеленият и черният цвят в трите свята БЕА представляват сами по себе си материя или същност. А белият цвят на света Ацилут е формата, въплътена в материя, тоест в трите цвята, наречени БЕА. А светът на Безкрайността като такъв се явява същността.
И както казахме в първото ограничение, не ни е дадено да постигнем същността, явяваща се четвърта категория, както и скритата във всичко същност, дори в същностите на нашия свят. А белият цвят сам по себе си не е «облечен» в трите цвята в световете БЕА, тоест светлината хохма, която не е «облечена» в бина, тиферет и малхут, се явява абстрактна форма, която ние не изследваме.
И за нея в «Зоар» нищо не се говори. В нея става дума само за първата категория, тоест за трите цвята БЕА, смятани за материал и представляващи трите сфирот: бина, тиферет и малхут. А също и за втората категория, представляваща светенето на света Ацилут, «облечено» в трите цвята БЕА, тоест светлината хохма «облечена» в бина, тиферет и малхут – във формата, когато тя се въплащава в материя. Само тези две категории се разглеждат в книгата «Зоар».
В съответствие с това, ако изучаващият не бъде крайно внимателен в това, неговите мисли и разбиране при изучаване на книгата «Зоар» винаги да се намират в пределите на тези две категории, той веднага ще се обърка по всички въпроси, тъй като ще лиши казаното от истинския му смисъл.
18
И както бе разяснено по отношение на четирите свята АБЕА като цяло, така това е вярно и по отношение на всеки свят поотделно, и дори по отношение на всяка малка част на всеки от световете – както в рош на света Ацилут, така и в соф на света Асия, тъй като в него има сфирот КАХАБ, ТУМ. И сфира хохма се явява форма, а бина, тиферет и малхут - материя, в която формата се въплащава. Тоест, това са първата и втората категория, които биват изследвани в «Зоар». Но когато сфира хохма не е облечена в бина, тиферет и малхут и се явява форма без материя – не се изучава в «Зоар». И още повече, «Зоар» не се занимава с изучаването на същността на света на Безкрайността дори и в малка частица.
Така че, се занимаваме с изучаването на сфирот бина, тиферет и малхут във всяка част, дори в Ацилут, и не се занимаваме с изследването на абстрактната форма на сфирот кетер и хохма сами по себе си, независимо от това, къде се намират те, дори и в малхут в соф на света Асия. Изучаваме ги само в степента, в която са въплатени в бина, тиферет и малхут.
По такъв начин ясно бяха разяснени първото и второто ограничение – постигащите «Зоар» изследват само материята или формата на материята (което се явява първо ограничение), а също световете БЕА или светенето на света Ацилут в тези светове (което се явява второ ограничение).
19
А сега ще разясним третото ограничение. Въпреки че „Зоар” разглежда всеки свят само като сфирот, явяващи се светене на Висшата светлина в този свят, от всички елементи на неживото, растителното, животинското и говорещото ниво, явяващи се творения на съответстващия им свят, все пак главен предмет на изучаване в „Зоар” се явява нивото на говорещия във всеки свят.
Ще приведа пример от съществуващото в нашия свят. Както бе казано в „Предисловие към книгата „Зоар” (п.42), четирите нива – неживо, растително, животинско и говорещо, които съществуват във всеки от световете, дори и в нашия свят, се явяват четирите части на желанието за получаване. И във всяко от тях също има четири нива - неживо, растително, животинско и говорещо.
И в този свят човек трябва да се храни от всички четири нива на този свят: неживо, растително, животинско, говорещо – и за сметка на това да расте. Защото дори в храната на човек се съдържат четирите съставящи тези четири нива, които произтичат от четирите нива (неживо, растително, животинско и говорещо) в тялото на човека. И това са:
• желание за получаване в степента, необходима за съществуване;
• желание за получаване свърх степента, необходима за съществуване. Стреми се към излишество и е способно да обуздае само телесните желания;
• стремеж към обществени наслаждения, такива като почест и власт;
• стремеж към науките.
И те произтичат от четирите части на желанието за получаване в човека:
• желанието за получаване в степента на необходимостта съответства на неживото ниво на желанието за получаване;
• желанието за получаване на телесни наслаждения – това е растителното ниво на желанието за получаване. Тези наслаждения се дават, за да се уголеми и да получи наслаждение неговото кли – месото (басар) на тялото;
• желанието за получаване на телесни наслаждения – това е животинското ниво на желанието за получаване. И тези наслаждения увеличават духа (руах);
• желанието за знания съответства на нивото на говорящия на желанието за получаване.
20
И откриваме, че получавайки от първото ниво – доколкото е необходимото за съществуване, и от второто ниво – нивото на телесните наслаждения, превишаващи степента на необходимото за съществуване, човек получава и се храни от нисшите по отношение на него нива - неживо, растително и животинско. Но от третото ниво, представляващо обществените желания - такива като почест и власт, той получава и се напълва от равните на себе си.
А от четвъртото ниво – стремежът към науките, той получава наслаждение и се напълва от висшия по отношение на него, тоест от същността на мъдростта и разума, представляващи сами по себе си духовни понятия.
21
Подобно на това съществува и разделяне във Висшите духовни светове. Защото всички светове се явяват отпечатък един на друг по посока отгоре надолу. Затова всички нива - неживо, растително, животинско и говорещо в света Брия се отпечатват в света Ецира. А нивата неживо, растително, животинско, говорещо на света Ецира се отпечатват в нивата неживо, растително, животинско, говорещо на света Асия. И нивата неживо, растително, животинско, говорещо на света Асия се отпечатват като нивата неживо, растително, животинско, говорещо в този свят.
И в «Предисловие към книгата «Зоар»» е разяснено, че:
• неживото ниво в духовните светове се нарича «дворци»;
• растителното ниво се нарича «одежди»;
• животинското ниво се нарича «ангели»;
• говорещото – това са душите, съответстващи на хората в света;
• а десетте сфирот във всеки свят – това е Висшата светлина.
Душите на хората се явяват център на всеки от световете. Те получават напълване от цялата духовна реалност, съответстваща на света – така, както и човекът в материалния свят получава напълване от цялата материална действителност на нашия свят. Това става така:
• в първия стадий, който се явява желание за получаване в степента необходима за съществуване, той получава светене от дворците и одеждите, които се намират там;
• във втория стадий, който се явява излишества на телесните желания, призвани да отгледат тялото на човека, той получава от ангелите, намиращи се там, тоест духовна светлина, която е в по-голямо количество от необходимата за съществуване, за да развие духовните келим, в които е облечена неговата душа.
В първия и втория стадий човекът получава от по-нисшите по отношение на него нива, които се явяват дворците, одеждите и ангелите, намиращи се там. Тяхното ниво е по-ниско от това на душите на хората. В третия стадий, представляващ сам по себе си обществените желания, които развиват духа (руах) на човек, той получава в този свят от такива като него. По такъв начин получаващият там получава също и от равните на себе си, тоест от всички души, намиращи се в дадения свят. И с тяхна помощ увеличава светлината руах, напълваща неговата душа. В четвъртия стадий на желанието, тоест в стремежа към науките, той получава от сфирот на съответния свят, от които получава ХАБАД на своята душа.
Защото душата на човек, намираща се във всеки от световете, трябва да се развива и усъвършенства от всичко, което се намира в този свят. И това е третото ограничение, за което говорихме. Но изучаващият трябва да знае, че независимо от факта, че в книгата «Зоар» всички елементи на Висшите светове се изучават като такива – било то сфирот, души, ангели, одежди или дворци - за тях винаги се говори само по отношение на душата на човека, който получава и се храни от тях. И всички те са насочени към обезпечаването на потребностите на душата. Затова, ако при изучаването следваш тази линия, тогава ще разбереш всичко и ще постигнеш успех по своя път.
22
И след всичко казано остана с помощта на десетте сфирот да опишем всички материални образи, срещащи се в книгата „Зоар”. Такива като: горе и долу, подем и падение, намаляване и разпространяване, малко и голямо състояние, разделяне и съединяване, числа и други подобни – всичко, което нисшите със своите добри или лоши действия предизвикват в десетте сфирот. И на пръв поглед това ни се струва странно – възможно ли е във висшите светове да стават промени в следствие на действията на нисшите?
И дори ако кажеш така, то това не може да се случи във висшата светлина, която „се облича” в десетте сфирот и свети в тях. Измененията стават само в келим на сфирот, т.е. в сътвореното. Защото те са били създадени като по-рано не съществуващи само със сътворяването на душите, за да скриват и разкриват стъпалата на постижението в степента и темпото, необходимо за душите, за да ги доведат до желаното, окончателно поправяне. И тяхното действие е подобно на действието на оптичен прибор, състоящ се от четири цветни стъкла – бяло, червено, зелено и черно.
Така и белият цвят в книгата, нейният материал и буквите – всичко това съществува в трите свята БЕА, където се намират новосъздадените келим на сфирот, а не самата светлина. Но е напълно неоправдано да се смята, че това съществува в света Ацилут, където и келим на десетте сфирот по своите свойства представляват пълно подобие на светлината. Те са единни с Висшата светлина, която ги напълва, както е казано в «Тикуней Зоар»: «Той, светлината и Неговите действия са единни», тоест:
• «Той» означава същността на сфирот, което се явява тайната на Безкрайността на Твореца;
• «Неговата светлина» - това е светлината, запълваща сфирот, наречена светлина хая. Тъй като светът Ацилут е нивото хохма, а светлината на това ниво се нарича светлина хая, затова е и казано – «Неговата светлина».
• «Неговите действия» означават келим на сфирот.
И всичко това представлява абсолютното единство. Но ако е така, то как можем да разбираме, че нисшите предизвикват тези изменения? И като допълнение към това, е необходимо да разберем, ако в този свят всичко се явява Висша светлина и няма никакви новосъздадени творения, то по какъв начин в него се различават трите съставни, за които се говори в «Тикуней Зоар»: «Той, Светлината и Неговите действия са единни»? Нима те не се явяват просто, абсолютно единство?
23
За да разберем това, следва да си спомним казаното в п.17, където бе разяснено, че:
• същността, принуждаваща действителността да съществува, се явява същност, която не ни е дадено да постигнем нито в същностите на материалния свят, нито в същността на самите нас, нито пък още повече в задължаващия действителността да съществува;
• светът Ацилут – това е формата;
• трите свята БЕА – материята;
• а светенето Ацилут в БЕА – това е формата, «облечена» върху материята.
И тук трябва да се разбере, че името на света на Безкрайността изобщо не се явява наименование на същността, задължаваща действителността да съществува, защото „как може да се даде име на това, което не е постигнато”? И тъй като въображението и петте сетивни органа не са в състояние да възпроизведат нищо от отнасящото се към същността - дори и в материалния свят, как тогава са възможни мисълта или думата за Него, за Когото е казано – Задължаващият действителността да съществува. А следва да разберем наименованието на света на Безкрайността така, както ни е определено от третото ограничение, където се говори, че всичко казано в книгата „Зоар” е само по отношение на душите (п.21).
Така че, името на света на Безкрайността не изразява същността на Задължаващия действителността да съществува като такава, а насочва към това, че всички светове и всички души са включени в него, в замисъла на творението, за което е казано: „Краят на действието е в първоначалния замисъл”. И той се явява връзката на цялото творение като цяло до Окончателното поправяне, съединено в Твореца, в името свят на Безкрайността.
И това е, което наричаме «първо състояние на душите» («Предисловие към книгата «Зоар», п.13), когато всички души съществуват в Твореца, напълнени с всички наслаждения, чиято окончателна големина ще получат в състоянието на Крайното поправяне.
24
И може да бъде приведен пример от нашия свят. Да кажем, че човек иска да построи красива къща. Първо я рисува в своите мисли, с всички стаи и детайли – такива, каквито ще бъдат след завършване на построяването. И след това съставя план на работата във всички нейни детайли, за да обясни на работниците кога трябва да ги използват - и дъските, и тухлите, и металните конструкции, и т.н. И едва след това пристъпва на практика към строителството на къщата и я построява докрай, както е била запланувана първо в неговите мисли.
И знай, че в света на Безкрайността, представляващ тайната на първоначалния замисъл, цялото творение е вече създадено в своето окончателно съвършенство. Но алегорията не отразява същността изцяло, тъй като в Твореца бъдещето и настоящето са единни и замисълът бива завършен в Него. И за да извършва действия не Му трябват никакви инструменти, както са необходими на нас. И затуй това в Него е истинската реалност.
И светът Ацилут е като мислен, детайлен план, който ще се осъществи в последствие, когато на практика започнат да строят къщата. И знай, че и двата – и първоначалният замисъл, който се явява светът на Безкрайността, и мисленият, детайлен план, който ще се осъществи на практика в своето време – в тях няма абсолютно нищо от творението, тъй като все още се намира в замисъла и нищо не е осъществено на практика.
Същото е и при човека – въпреки че е измислил всички детайли (тухли, метални конструкции, дъски), които ще му бъдат необходими по време на строителството, в това все още няма нищо, освен мисловен материал. Няма нито истински дъски, нито тухли – абсолютно нищо. И цялата разлика е в това, че мисленият план на човека не се явява истинска реалност, докато зъмисълът на Твореца – това е истинска реалност в несравнимо по-голяма степен, отколкото реалността на самите творения.
И така, изяснихме тайната на света на Безкрайността и на света Ацилут. Всичко, за което се говори в тях, е само във връзка със създаването на творенията, когато се намират в замисъла и все още в нищо не се е проявила тяхната същност. И това е подобно на плана за строителство, разработен от човека, където няма нито дъски, нито тухли, нито метални конструкции – абсолютно нищо.
25
Трите свята БЕА и този свят представляват въплъщение на планираното действие, подобно на това, как човекът, който на практика строи къща, докарва дъски, тухли и работници, и така до завършване на строителстото. В съответствие с това, Висшата светлина свети в световете БЕА. И в степента, в която душите трябва да получават, за да постигнат своето завършване, тя се «облича» в десетте келим КАХАБ, ХАГАТ и НЕХИМ, които се явяват реални келим по отношение на Твореца, тоест те не се отнасят към Твореца, а са създадени като не съществуващи по-рано за потребностите на душите.
26
От посочения пример може да се разбере как трите съставни в плана на замислилия строителството на къщата са свързани една с друга от гледна точка на причините и следствията, където корен на всичко е първоначалният замисъл. Защото в замисления план нито един детайл няма да се появи за нищо друго, освен за завършване на действието, извършено в съответствие със замисленото в първоначалния замисъл. И нищо няма да бъде осъществено на практика по време на строителството, освен в съответствие с детайлите, включени в замисления план.
И разбери от това, по отношение на световете, че в тях няма никакво, дори и най-малкото, обновяване, което да не произтича от света на Безкрайността, от първото състояние на душите, намиращи се там в своето съвършенство на Окончателното поправяне, в съответствие с казаното: «Краят на действието е в първоначалния замисъл».
И там се намира всичко, което ще се разкрие, включително до Окончателното поправяне, и изначално изхожда от света на Безкрайността в света Ацилут, както замисленият план в посочения пример се ражда от първоначалния замисъл. А от света Ацилут всеки детайл слиза в световете БЕА, както от мисления план в примера произхождат всички детайли, които се реализират при стоителството на дома на практика.
Така че, няма и най-малка частица, създадена в този свят, която да не произхожда от света на Безкрайността, където душите се намират в първото състояние. И от света на Безкрайността всички слизат в света Ацилут, тоест към личното отношение към всяка нова частица, реално съществуваща в нашия свят. От света Ацилут, това ново слиза в трите свята БЕА, където реално се разкрива в действие и се проявява като отношение на Твореца към творението - и в света Ецира, и в света Асия, чак до най-нисшето, намиращо се в този свят.
И става ясно, че няма нищо ново съществуващо в света, което да не изхожда от общия корен в света на Безкрайността на Твореца и неговия личен корен в света Ацилут, и да не мине след това през световете БЕА, ставайки творение и въплъщавайки се след това в нашия свят.
27
Едновреченно с това следва да се разбере, че всички тези изменения, описани в света Ацилут, не касаят самия Творец. Става дума само за душите, в степента, в която получават от света Ацилут през трите свята БЕА. И този свят е свързан със света на Безкрайността така, както мисленият план с първоначалния замисъл. Но и в двата свята (в света на Безкрайността и в света Ацилут) все още няма абсолютно никакви души. Както е и в мисления план на човека, който го измисля – защото в мозъка му няма нито истински дъски, нито железа, нито тухли.
Душите започват да се разкриват в света Брия. И затова келим на десетте сфирот, които измерват величината и темпа на вече реалните души, безусловно не се отнасят към самия Творец. Те се явяват само наново създадени, тъй като във Висшата светлина не може да има никакви изменения и никакво количество. И затова свързваме келим на десетте сфирот на трите свята БЕА с цветовете червен, зелен и черен. И е невъзможно дори да си помислим, че те се явяват Висша светлина, тъй като в нея не може да има никакво обновяване.
Но светлините, «облечени» в десетте келим в световете БЕА, се явяват висше, просто единство, без и най-малко изменение. И дори светлината, запълваща най-нисшето кли в света Асия, е проста, без най-малка промяна, тъй като сама по себе си, светлината е една. А всяко изменение в светенето на Твореца става в келим на сфирот, които не се явяват Висша светлина и в които, най-общо казано, има трите споменати цвята. И във всеки детайл, с помощта на тези три цвята, се създават безброй много изменения.
28
Но, разбира се, келим на десетте сфирот на световете БЕА получават от света Ацилут всички частици и частиците на всички частици, намиращи се там, като мисловен план на всички детайли, и които ще бъдат реализирани в съответния ред при изграждането на световете БЕА.
В съответствие с това различаваме, че келим на десетте сфирот КАХАБ, ТУМ на световете БЕА, получават от съответстващите им келим КАХАБ, ТУМ в света Ацилут, тоест от мисловния план, намиращ се там. Така че, всяка частица, въплътена на практика, се явява следствие на съответстващата й частица от мисловния план. И затова цветът на келим на света Ацилут наричаме бял, който е напълно безцветен.
Но въпреки това той е източник на всички цветове. Подобно на фона на книгата на мъдростта (въпреки че не е възможно нищо да се постигне в него, тъй като белият цвят в книгата нищо не ни говори) той е носител на всичко, което се съдържа в книгата на мъдростта, защото той свети около всяка буква и вътре във всяка от буквите, придавайки на всяка буква нейната особена форма и определяйки особеното място на всяко съчетание.
Но може да се каже и обратното – в материала на буквите (червените, зелените или черните) не ни е дадено да постигнем нищо. А цялото постигане и знание, което получаваме чрез материала на буквите на книгата става само с помощта на белия цвят в нея. Защото светенето около буквите и вътре във всяка от тях им придава форма и тази форма ни разкрива цялата мъдрост на книгата.
И в това е смисълът на десетте сфирот на света Ацилут: въпреки че са уподобени на белия цвят и в тях е невъзможно нищо да се узнае – нито количеството, нито измененията, нито пък нещо подобно на описаното, въпреки това, в светенето на бялото на световете БЕА, които се явяват трите цвята на материала на буквите, се намират всички изменения, задължително произхождащи от десетте келим на сфирот на света Ацилут. И въпреки че в тях самите няма никакви келим, тъй като всичко е бял цвят (както в примера с белия фон на книгата по отношение на буквите и техните съчетания), неговото светене в световете БЕА създава келим в тях.
29
От казаното ще разбереш описаното в „Тикуней Зоар” разделяне на света Ацилут на трите съставящи го: „Той, Светлината и Неговите действия”, въпреки че там е просто единство и няма нищо от творението. Защото Той – означава Висшата светлина сама по себе си, която ние не постигаме, тъй като не ни е дадено да постигнем никаква същност, дори материалната. „Неговите действия” означава десетте келим КАХАБ, ТУМ, намиращи се в нея, които сме уподобили на белия цвят в книгата на мъдростта. И не е възможно да узнаем дори количеството в бялото, тъй като няма нищо, което да създаде някакво количество там, защото той целият е бял. И все пак, даваме не само количествена характеристика – онова множество от разнообразни изменения, което разкриваме в световете БЕА, явяващи се материя на буквите, намираме по-рано в келим КАХАБ, ТУМ в самия свят Ацилут. Но всичко това е само чрез белия цвят, придаващ форма на буквите на книгата, а в самата нея няма никаква форма. И откриваме, че белият цвят има множество форми, въпреки че той самият няма никаква форма. А десетте келим в света Ацилут се проявяват в многобройните изменения, в съответствие с тяхното светене в световете БЕА – така, както мисловният план се въплъщава в реалността при строителството на къщата.
И всички тези изменения, случващи се реално в световете БЕА, стават само под въздействието на светенето на келим на десетте сфирот КАХАБ, ТУМ на света Ацилут. Така че, по отношение на получаващите в световете БЕА, различаваме множество изменения в бялото. А по отношение на самия свят Ацилут – той е бял цвят сам по себе си и не се «облича» в цветовете на буквите. И в него няма никакво количество и изобщо каквото и да било. И ще разясним тайната на думите «Неговите действия» - представляват келим, които по отношение на самите себе си са просто единство като Него.
30
„Неговата светлина” означава светлината вътре в белия цвят, представляваща сама по себе си келим. И разбираме тази светлина също само по отношение на душите, получаващи от света Ацилут, но се няма предвид същността на Висшата сила, която се явява тайната дума „Той”. Тоест, когато трите свята БЕА се издигнат в Ацилут с душите на хората, светлината, която получават там, се определя като светлина на нивото хохма и се нарича светлина хая.
И от тази гледна точка наричаме тази светлина «Неговата светлина», както е написано в «Тикуней Зоар»: «Той, Светлината и Неговите действия са единни». И за всички тези три съставни се говори само по отношение на получаващите. «Действия» означава светенето на келим на мястото на световете БЕА под парса на света Ацилут, защото светлината на света Ацилут никога няма да се спусне под парса на света Ацилут – само светенето на келим.
«Неговата светлина» - това е светенето на самата светлина на света Ацилут, тоест когато БЕА се издигнат в Ацилут. И «Той» се явява същността на Твореца, която е абсолютно непостижима. И в «Тикуней Зоар» е казано, че макар ние, получаващите, да различаваме тези три съставни в света Ацилут, при всички случаи това е справедливо само по отношение на получаващите. Но по отношение на самия свят Ацилут, дори «Неговите действия» - това е «Той», тоест явява се същност на Твореца. И затова е напълно невъзможно да бъде постигнат света Ацилут като такъв. Именно в това се заключава тайната на израза «белият цвят», който не е възможно да бъде постигнат сам по себе си и всичко там е абсолютно, просто Единство.
31
И «Зоар» казва, че келим КАХАБ, ТУМ в света Ацилут се увеличават или намаляват в резултат на действията на хората, което е отразено в израза: «Стремящите се към Твореца му дават сила и храброст». И това означава, че в самата Висша светлина няма нищо, освен нейната простота, тъй като не са възможни никакви изменения в нея, както е казано: «Аз не променям Своите действия». Но тъй като замисълът на творението се състои в наслаждаване на творенията, то постигаме това, че Творецът има желание да отдава.
И от онова, което виждаме в този свят, където даващият хладнокръвно расте, когато нарасне количеството на получаващите от него, и той желае увеличаване на количеството на получаващите, казваме, че мъдростта (мохин) в света Ацилут нараства, когато нисшите се удостояват да получат изобилието (шефа) на света Ацилут. Или с други думи, когато го хранят.
И обратно – когато нисшите не са достойни да получат неговото изобилие, в тази степен намалява мъдростта, тоест няма никой, който да получи от него.
32
И това е подобно на свещта, за която няма никаква разлика, дали от нея ще запалиш десетки хиляди свещи или нито една – в следствие на това в самата свещ няма да намериш никакво изменение. Или като Адам Ришон – дали ще създаде многобройно потомство от синове като него или абсолютно нищо няма да роди – в самия Адам Ришон това няма да предизвика никакви изменения.
Така и в света Ацилут като такъв няма никакви изменения, въпреки че нисшите получават несметно изобилие или изобщо не получават. А цялото споменато увеличаване (растеж) се отнася само до нисшите.
33
Но в съответствие с това, защо им е било нужно на онези, на постигналите «Зоар», да описват всички тези изменения в самия свят Ацилут? Не е ли било по-добре да разяснят това по отношение на получаващите в световете БЕА и да не натрупват толкова понятия в света Ацилут, за които ще се наложи да се търсят някакви предварителни причини?
И в това е заключена много голяма тайна, както е казано: «И Аз съм подобен на казаното от пророците». Действително в това има прояване на Божествеността, така че всички тези образи, създаващи впечатление само в душите на получаващите, показват на душите как самият Творец участва в това с тях, за да може максимално да увеличи постижението на душите. Подобно на бащата, скриващ себе си от своя малък, любим син, както в тъгата, така и в радостта, въпреки че в него няма нищо от тъгата, нито от радостта. И прави това само за да принуди своя любим син да разшири своето разбиране, да се позабавлява с него. И само след като порасне и поумнее ще разбере, че във всичко, което е направил за него баща му, не е имало наистина нищо повече, отколкото е било необходимо, за да се забавлява с него.
Същото е и по отношение на нас – въпреки че всички тези образи и изменения започват само във впечатленията на душите и завършват в тях, все пак проявяването на Твореца създава въображаема картина, сякаш всички те се намират в Него самия. И Творецът прави това, за да може максимално да разшири и увеличи постиженията на душите в съответствие със закона за замисъла на творението: «за да достави наслаждение на своите създания».
34
И нека не ти се струва странно, че ще намериш нещо подобно на това и в Неговото управление в материалния свят. Например, нашето зрение: когато виждаме пред себе си огромния свят и цялото негово великолепно напълване – защото не виждаме това в действителност, а само вътре в самите себе си. Тоест в тилната част на нашия мозък се намира нещо подобно на фотоапарат, който рисува там всичко, което виждаме, а не онова, което се намира извън нас.
Нещо повече – Творецът е създал в нашия мозък нещо подобно на леща, преобръщаща всичко, което виждаме, за да можем да го видим отвън, извън нашия мозък – като намиращо се пред нас. И макар че онова, което виждаме извън нас, не се явява реалност, при всички случаи трябва да бъдем благодарни на управлението на Твореца за това, че в нашия мозък съществува тази леща, позволяваща ни да видим и постигнем всичко, намиращо се извън нас. Тъй като с това той ни е дал силата да изучим всяко нещо, получавайки знание и пълна яснота, да измерим всеки предмет отвътре и отвън, и т.н. И ако не беше това, нямаше да имаме повечето знания.
Така е и по отношение на познаването на Божествената мъдрост. Въпреки че всички изменения стават вътре в получаващите души, все пак те виждат всичко в самия Даващ, тъй като само по този начин се удостояват да получат цялото знание и всички наслаждения на замисъла на творението. За това може да се съди и от приведения пример. Макар че на практика виждаме всичко, намиращо се пред нас, все пак всеки здравомислещ човек точно знае, че всичко, което виждаме, се намира единствено и само вътре в нашия мозък. Така и душите – въпреки че виждат всички образи в Даващия, все пак нямат никакво съмнение, че всичко това е само вътре в тях, и изобщо не е в Даващия.
35
И тъй като казаното се отнася до основите на мирозданието и аз много се безпокоя, изучаващият да не го разбере грешно, си струва да се потрудя още и да цитирам златните думи, казани за това в самата книга «Зоар», разяснявайки ги долкото мога: «И ако попитат човек: «Защо в Тора е казано, че не са видели те всички картини?» И как искаме от Твореца имена и сфирот? И той ще отговори, че е видял тази картина, както е казано: «И виж образа на Твореца».
Смисълът е в това, че сфира малхут, в която се намират корените на всички светове и души, бидейки корен на всички келим, както е казано: «Получаващите от нея са длъжни да получат келим от нея», се възприема от тях като образ, за който е казано: «И виж образа на Твореца». Но дори този образ, който наричаме сфира малхут – става дума не за нея като такава, намираща се на своето място, а за това, че когато светлината на малхут се спуска и разпространява върху създанията, именно тогава тя става видима за всяко от тях, в съответствие с техния облик, виждане и въображение. Тоест това не е сфира малхут сама по себе си, а това, как я възприемат получаващите.
И това е, за което е казано: «И аз съм подобен на казаното от пророците». И затова им казал Творецът: «Въпреки че Аз ви се представям във вашите свойства, тоест във вашето виждане и въображение, с кого ще Ме сравните, за да бъда Аз подобен на него?» Защото преди Творецът да създаде образа в света, преди да обрисува формата, Той бил единствен в света, нямайки никаква форма и никакъв образ.
И на онзи, който постига Твореца до стъпалото Брия, което се явява бина, където Творецът е извън какъвто и да е образ, е забранено да си Го представя там в каквато и да е форма или образ, нито буквата «хей», нито буквата «йуд», нито дори да го нарече с името АВАЯ или да го обозначи с някакъв знак или точка. И това е, за което е казано: «Защото не са видели те цялата картина». Тоест казаното «Защото не са видели те цялата картина» се отнася за удостоилите се да постигнат Твореца над стъпалото Брия, което се явява бина. Защото двете сфирот – кетер и хохма, изобщо нямат никаква форма или образ, което означава келим и граници. Келим започват от сфира бина и надолу.
И затова всички намеци, съдържащи се в буквите или в точките, или в имената на Твореца, се намират от бина и надолу, но не на местата на сфирот като такива, а се проявяват само по отношение на получаващите, също както в сфира малхут.
36
И на пръв поглед ще намерим противоречие в казаното, защото преди това беше казано, че формите към получаващите изхождат само от сфира малхут, а тук се казва, че е от Брия и надолу, тоест, че формите слизат към получаващите от бина и надолу.
А работата е в това, че в действителност формата или образът не изхождат от нищо друго освен от бхина далет, която се явява малхут. От нея към получаващите слизат келим, а не от първите девет сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет. Но в света на поправянето станало взаимодействие на свойствата на милосърдието и ограничението. Това означава, че сфира малхут, определяна като свойство на ограничението, се издигнала и проникнала в сфира бина, определяна като свойство на милосърдието.
В съответствие с това, от този момент и нататък се вкоренили, както тук е казано, келим на малхут в сфира бина. По такъв начин «Зоар» започва да говори от истинския корен на образите, които се явяват келим. И казва, че те се намират в малхут, а после казва, че се намират в света Брия, тоест това изхожда от взаимодействието, извършено за поправянето на света.
И от мъдреците също е казано: «Изначално създал Творецът света на основание на ограничението, но видял, че светът не може да съществува, и тогава направил неговото взаимодействие с милосърдието». И знай, че десетте сфирот КАХАБ, ТУМ имат множество имена в книгата «Зоар», съответстващи на многобройните им функции.
Когато се наричат Кетер-Ацилут-Брия-Ецира-Асия, тяхната задача е да направят разграничение между келим «де-паним» (лицевата страна), наречени Кетер-Ацилут, тоест кетер-хохма, и келим «де-ахораим» (обратната страна), наречени Брия-Ецира-Асия, тоест бина-тиферет-малхут. И такова разделяне произтича от взаимодействието на свойствата на ограничението и милосърдието.
И тъй като «Зоар» иска да намекне за взаимодействието на малхут и бина, сфира бина тя нарича Брия. Защото до момента, в който станало това взаимодействие, в бина нямало нито форма, нито образ, дори по отношение на получаващите, а само в едната малхут.
37
И там продължава: «...но след като придал тази форма на структурата «Адам Елион» (Висшият човек), се спуснал и се «облякъл» в нея. И той се назовава в нея според формата на 4-те букви АВАЯ, тоест десетте сфирот КАХАБ, ТУМ, тъй като началото на буквата йуд – това е кетер, йуд – хохма, хей – бина, вав – тиферет и последната буква хей е малхут, за да постигнат Твореца чрез Неговите свойства, тоест чрез сфирот, във всяко Негово свойство.»
38
Обясняване на казаното. От света Брия и нататък, тоест от бина, след нейното взаимодействие със свойството на ограничението, което се явява малхут, слизат образи и форми към получаващите, т.е. към душите. Но в никакъв случай не на нейното място, а само на мястото на получаващите.
И казва, че „е придал тогава формата на структурата „Адам Елион”, и се спуснал, и „облякъл” във формата на този човек”. Тоест цялата форма на човек представлява 613 келим, изхождащи от келим на душите, тъй като в душите има 613 духовни келим, наречени „248 органа и 365 жили”, подразделящи се на пет части в съответствие с четирите букви АВАЯ:
• началото на буквата йуд, нейната глава – това е кетер;
• от пе до хазе – е хохма;
• от хазе до табур – е бина;
• от табур до сиюм раглин са две сфирот: тиферет и малхут.
И така цялата Тора се явява тайна на парцуфа Адам, който представлява 248 изпълнителни указания, съответстващи на 248-те органа, и 365 забранителни указания, съответстващи на 365-те жили. И в нея има пет части – пет книги на Тора. И това се нарича образ на Адам Елион, тоест Адам в света Брия, явяващ се бина, от който започват келим, продължаващи до мястото, където се намират душите. И е наречен Адам Елион, защото в сфирот има три категории Адам:
• Адам де-Брия;
• Адам де-Ецира;
• Адам де-Асия.
Но в кетер и хохма изобщо няма никакъв образ, който може да бъде съотнесен към някаква буква, към точка или към четирите букви АВАЯ. И тъй като тук се говори за света Брия, затова е уточнено - Адам Елион.
И винаги помни казаното в «Зоар», че всички тези образи се намират не на мястото на сфирот бина, тиферет и малхут, а само на мястото на получаващите. Но тъй като тези сфирот дават келим и одежди, за да могат душите да го постигнат с помощта на светлината, слизаща към тях в определен обем и граници, в съответствие с техните 613 органа, то даващите също наричаме «Адам». Но там те са само бял цвят.
39
И това не трябва да се превърне в затруднение, защото четирите букви АВАЯ и началото на буквата йуд – това са пет келим, винаги наричани «букви», което се явява смисъл на петте сфирот КАХАБ, ТУМ. И бе обяснено, че съществуват келим и в кетер-хохма, за което намекват началото на буквата йуд и буквата йуд в името АВАЯ.
А работата е в това, че там, където е казано: «образи» и «форми», представляващи келим и започващи от света Брия и надолу, става дума само за трите сфирот – бина, тиферет и малхут, а не за кетер-хохма, тоест за същността на сфирот.
Но следва да се знае, че сфирот са включени една в друга. И има десет сфирот КАХАБ, ТУМ в кетер, и КАХАБ, ТУМ в хохма, и КАХАБ, ТУМ в бина, и КАХАБ, ТУМ в тиферет, и КАХАБ, ТУМ в малхут. И в съответствие с това откриваме, че във всяка от петте сфирот КАХАБ, ТУМ има три сфирот – бина, тиферет и малхут, от които изхождат келим.
И от това разбери, че началото на буквата йуд, явяваща се тайна на келим на кетер, насочва към бина, тиферет и малхут, включени в кетер. А буквата хей на името АВАЯ представляваща по себе си кли хохма, насочва към бина, тиферет и малхут, включени в хохма. По такъв начин в кетер и в хохма, включени дори в бина и в ЗОН няма келим, а в бина, тиферет и малхут, включени дори в кетер-хохма, има келим.
И от тази гледна точка действително има пет нива Адам, тъй като бина, тиферет и малхут във всяка от петте сфирот извършват действието отдаване, което е скрито в името «Меркава де-Адам». И в съответствие с това съществуват:
• Адам на нивото кетер, наречен «Адам Кадмон»;
• Адам на нивото хохма, наречен «Адам де-Ацилут»;
• Адам на нивото бина, наречен «Адам де-Брия»;
• Адам на нивото тиферет, наречен «Адам де-Ецира»;
• Адам на нивото малхут, наречен «Адам де-Асия».
40
И нарекъл себе си с имената «Ел», «Елоким», «Шадай», «Цваот», «Еке», за да Го познаят във всяко Негово свойство. И десетте неизтриваеми имена в Тора се явяват тайна на десетте сфирот, както е казано в «Зоар»:
сфира кетер се нарича Еке;
• сфира хохма се нарича Йуд-хей;
• сфира бина се нарича АВАЯ с вокализация Елоким;
• сфира хесед се нарича Ел;
• сфира гвура се нарича Елоким;
• сфира тиферет се нарича АВАЯ;
• двете сфирот - нецах и ход, се наричат Цваот;
• сфира есод се нарича Хай;
• сфира малхут се нарича АДНИ.
41
И ако не беше се разпространила светлината на Твореца върху всички творения посредством, така да се каже, обличането на тези сфирот, как щяха да могат да се удостоят творенията с познаването на Твореца? И как би се осъществило казаното: «И напълни се земята със знанието на Твореца»?
Обяснението е, че Творецът прибягва до уловки, за да Го видят душите така, сякаш всички тези изменения в сфирот са били в самия Него. И това е, за да даде възможност да Го познаят и постигнат в достатъчна степен, защото тогава ще се осъществи казаното: «И напълни се земята със знанието за Твореца».
42
И едновременно с това, кой ще сравни Твореца с някаква мярка, тоест ще каже, тази мярка се намира в самия Творец, дори ако това е мярка на духовното, в която Той се представя пред душите, а още повече, мярка на материалното, от природата на хората, основата на които е от прахта, и те са тленни и негодни.
Защото макар проявяването на Твореца в душите да е такова, че измененията, ставащи в тях да изглеждат като случващи се в Даващия, на душите трябва да им бъде ясно, че само така им се струва. А в Твореца няма никакви изменения и никакви мерки, и целият Той е Висша светлина. И това се явява смисъл на казаното: «И Аз съм подобен на казаното от пророците». И ако сгрешат – тежко им, тъй като незабавно ще изгубят светлината на Твореца. Нямам предвид глупаците, които си Го представят като някакво въплъщение от плът и кръв, тленен и негоден.