Предисловие
Съществува притча за група хора, които се загубили в пустинята и изпитвали силен глад и жажда. Един от тях намерил напълнена с всевъзможни блага обител и тогава си спомнил за нещастните си събратя. Обаче той до такава степен се бил отдалечил от тях, че не знаел къде се намират. И какво направил? Започнал да крещи с все глас и да тръби в рог – надявал се, че може би нещастните му и гладни другари ще чуят гласа му, ще се доближат до него и също ще влязат в тази обител, пълна с всякакви благини.
Същата картина стои и пред нас: загубили сме се в ужасната пустиня заедно с цялото човечество и сега сме намерили голямата съкровищница, пълна с всякакви благини. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница, които хранят жадните ни души, напълващи ни с животворен нектар и упоение, докато не се наситим напълно. И все пак помним за нашите другари, които са останали в ужасната пустиня без съвет как да си помогнат. Обаче огромно е разстоянието помежду ни и не достигат гласовете ни един до друг. А затова сме приготвили този «рог», за да затръбим гръмко – може би ще ни чуят братята ни, ще се доближат до нас и ще бъдат щастливи като нас.
Да знаете, събратя, плът от плътта ни : цялата същност на науката Кабала – това са знанията за това как слиза светът от височината на небесата до нашата низост. Тази реалност е била неизбежна, тъй като «краят на действието се крие в началната мисъл», а мисълта на Твореца действа от веднъж, защото на Него не му трябва инструмент (кли) за действие както на нас. Затова изначално сме били създадени в Безкрайността с цялото съвършенство, а оттам чак до този свят – и затова е много лесно да намерим всички поправяния, които предстои да пристигнат от съвършените светове, които са ни предшествали.
От това знаем как да поправим пътищата си оттук и нататък. Това прилича на превъзходството на човека над животно. «Духът на животното се спуска долу», т.е. то вижда само от себе си нататък и няма разум нито разбиране, за да види миналото си и да поправи бъдещето. А след него идва човекът, и «духът на човека се издига нагоре», т.е. към миналото. Той гледа в миналото подобно на този, който гледа в огледало и вижда необходимостта да поправи недостатъците си. По същия начин разумът, гледайки към миналото, поправя пътищата си от този момент и нататък.
А затова няма развитие за животинския вид, и по същия начин те стоят на същото място, където са били създадени, тъй като нямат огледало, благодарение на което да разберат как да поправят пътищата и постепенно да се развиват подобно на човека. Човекът се развива ежедневно, докато не се осигури и не се усети превъзходството му, и тепърва ще стъпи той на висши планети.
Всичко това се отнася за естествените външни пътища, т.е. природата на заобикалящата ни реалност. Става дума за прехраната ни и за и външните работи, по отношение на което ни задоволява напълно действието на природния разум.
Не така стоят нещата във вътрешната ни сфера. Макар че се развиваме по малко, все пак се развиваме и се усъвършенстваме вследствие на натиска отзад (виз-а-терго), посредством страданията и кръвопролитията. И това е затова, че няма хитрина, с която да успеем да се сдобием с огледало, в което да видим вътрешната част на човека от миналите поколения, и още по-малко вътрешната част на душите и световете, които в своето слизане са стигнали до толкова ужасно крушение като днешното, в резултат на което ще се лишим от сигурността в живота, и ще бъдат приготвени за нас кървави разправии и смърт от различни видове в най-близките години, докато всички не признаят, че нямат никаква идея как да предотвратят това.
Сега си представете, например, че днес сте намерили една историческа книга, описваща последните поколения, които ще живеят след десет хиляди години. Както усещаме, уроци на страданията и разправии, разбира се, ще има достатъчно, за да бъдат върнати към благото на добрия порядък.
Пред тези хора се намират добрите порядъци, служещи за обезпечаване на сигурност и безметежност, най-малкото за това да гарантират спокойствие и мир в ежедневния живот.
Несъмнено, ако някакъв мъдрец им предостави такава книга за държавническа мъдрост и за пътищата на личността, нашите ръководители биха издирили всички необходими средства, за да организират тук живот според принципа «няма загуба и няма вопъл на площадите ни» [1], и биха изчезнали бедствията и ужасните мъчения, и всичко в света би станало на своите места.
И ето сега, господа, пред вас в този шкаф лежи книга, в която е описана и разяснена цялата държавническа мъдрост, а също така и всичките пътища на личността и обществото, които се реализират в края на дните. Това е кабалистичната книга [2], в която са подредени поправените светове, създадени съвършени. Защото е казано, че от Твореца изначално изхожда съвършенството, а след това ние ги поправяме и достигаме съвършенството, съществуващо във Висшия свят и изхождащо от Безкрайността според принципа «краят на действието е в изначалната мисъл». А тъй като от съвършения не веднага става несъвършеният, а постепенно, и няма изчезване в духовното – тъй като остава всичко съществуващо и изобразено в образа и подобието си, общо и частно, в науката Кабала.
Отворете тези книги, и ще намерите там всички добри правила на живота, които ще се разкрият в края на дните. От тези книги ще получите добър урок за това как и днес да подредите нещата, касаещи се до този свят. Имаме възможност да изучаваме историята на миналото, и изхождайки от нея, да поправяме историята на бъдещето.
Призивът към избраниците за изучаване на наука Кабала
Авторът на тези редове малко знае себе си и мястото си. Не принадлежа към числото от най-издигнатите представители на човешкия род, и ако такъв човек като мен в наше време е положил усилия и намерил всичко това в книгите, скрити по рафтовете на нашите шкафове, още повече, ако избраниците на поколението приложат усилия за изучаване на тези книги – колко щастие и благо ще е приготвено за тях и за целия свят.
Защо тръби рогът ми?
Всичко това приемам до такава степен близко до сърцето си, че не мога повече да се сдържам, и от мене е взето решение да разкрия от моята гледна точка и от това, което намерих в тези книги, пътищата на бъдещето поправяне, предвидено за нас. Ще изляза… пред хората, тръбейки в този рог, защото, според мнението и разбирането ми, е достатъчно да бъдат събрани всичките избраници, за да чрез изучаване и усвояване на тези книги да склонят себе си и целия свят към оправдаване.
[1] Псалми, 144:14.
[2] В ръкописа около започващия тук текст има бележка: «Съвършенството предшества несъвършенството».
Част 1
В основа на всичките ми обяснения лежи желанието за наслаждение, отпечатано върху всяко творение и представляващо разликата по свойствата с Твореца. А затова от Него се е отделила душата като орган от тялото, защото отличието на свойствата в духовния свят е подобно на брадва, разделяща в материалния свят.
Оттук е ясно какво Творецът иска от нас – уподобяване по свойствата с него. Тогава отново се сливаме с Него по същия начин както и преди сътворяването.
За това е казано: «Слей се с Неговите свойства. Както Той е милосърден, така и ти си милосърден», и т.н. С други думи, трябва да променим собствените свойства, представляващи желание за наслаждение и да приемем свойствата на Твореца, които са само отдаване. Тогава всичките ни дела ще бъдат призовани само към това да извършваме отдаване на ближните и да им бъдем полезни максимално. С това постигаме целта на сливане с Него, което се явява уподобяване на свойствата.
А това, което човек прави по необходимост за собствената полза, според степента, минимално необходима за осигуряване на себе си и на семейството, – не се смята за разлика в свойствата, защото «насъщното не се порицава и не се възхвалява».
Това голямо откровение ще се прояви в цялата си пълнота само в дните на Машиаха. И когато приемат това обучение, тогава ще се удостоим с пълно освобождение.
Говорих вече за това, че съществуват две пътища за разкриване на съвършенството: или пътят на Тора, или пътят на страдания. А затова Творецът е направил така: дал е на хората техника, чак до изобретяване на атомната и водородната бомба. И ако още не е ясно на хората общото разрушение, което те са способни да донесат на света, тогава те ще дочакат Трета или Четвърта Световна война. И тогава бомбите ще направят делото си, а за остатъка, който оцелее след разрушаването, няма да има друг съвет, освен да се наеме с тази работа – индивидът и народът да не работят за себе си повече от необходимото за съществуването, а останалите дела да бъдат устремени в полза на ближния. Ако всички народи по света се съгласят на това, тогава ще изчезнат войните в света, защото всеки човек ще се грижи не за собствената си полза, а за ползата на ближния.
Учението за уподобяване по свойствата е учението на Машиаха. И за това е казано [3]: «И ще бъде в края на дните... и ще тръгнат мнозина народи и ще кажат: вървите, и ще встъпим... защото от Цион ще излезе Тората... и ще съди между многото народи». С други думи, Машиах ще ги учи на работа за Твореца за уподобяването по свойствата. Това са учението и съдът на Машиаха, и «доказателството за силните народи». Казано по друг начин, той ще им докаже, че ако не се наемат с работата за Твореца, то ще бъдат унищожени всички народи чрез войните. Ако все пак приемат неговото учение, то за това е казано: «И ще превърнат мечовете си в плугове», т.н.
Ако тръгнете по пътя на Кабала и я приемете в качеството на средство за поправяне е добре, а ако не, тогава ще тръгнете по пътя на страдания. С други думи, ще се разразят в света войни с атомни и водородни бомби, и тогава всички народи по света ще търсят съвет, как да избегнат войните, и ще дойдат при Машиаха в Ерусалим, и той ще ги обучи на тази наука.
*
Преди да се докоснем до същината на работата, ще направя един къс предговор за човешките свойства. И ще кажа, че хората се делят на два вида: на егоисти и на алтруисти. Всичко, което правят егоистите, е насочено към собственото им благо. Ако понякога и да правят нещо за благото на ближния, те трябва да получат добро и достойно възнаграждение за своята работа, което може да бъде пари, почести и т.п. Алтруистите жертват цялото си време за благото на ближния, без никаква награда, и винаги пренебрегват собствените си нужди, за да помогнат на ближния. Не стига това, някои от тях жертват самите себе си за благото на ближния – например, доброволци, отиващи на война заради съотечествениците си. А също има и още по-глобални алтруисти, които се жертват, за да помогнат на изостаналите народи по света. Например, комунисти, борещи се за правата на угнетяваните от всичките народи по света и готови да платят за това с живота и съществото си.
Въпреки всичко, егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и във всички животни. Алтруизъм е противоположен на човешката природа. Но същевременно с него са надарени отделни избраници, които наричам «идеалисти». Обаче всяка страна или общество почти напълно се състои от обикновени хора от плът и кръв, т.е. егоисти. Само някои, като изключения, се явяват алтруисти – най-много биха се събрали 10 процента от обществото.
А сега ще премина към работа. Понеже, както е казано, алтруистите са малобройни във всяко едно общество, затова на първите комунисти, живeли преди времената на Карл Маркс, не им се е удало с деянията си да разпространят комунизма по света. Както гласи пословицата, една лястовичка пролет не прави. Не стига това, някои от тях дори са основали колективните поселения, по образа на кибуците в нашата страна, и не са преуспели в това, тъй като не са съумели да се осигурят и да се поддържат. Това се е случило, защото всички членове на колективното общество също трябва да бъдат идеалисти-алтруисти, подобно на самите основатели. А тъй като 90% от членовете на обществото, дори на най-развитото, са егоисти, затова те не могат да понесат порядъците на колективното общество, което по своята природа е изключително алтруистично.
И това е продължавало до времената на Карл Маркс, когато е била измислена доста успешна програма за разпространяване на комунизма, т.е. обединяване на самите угнетени във войната за комунизма, за да се бият заедно против буржоазния капиталистически режим. А тъй като угнетяваните са заинтересувани в тази война само за собствената полза, т.е. само от егоистични съображения – те веднага са приели тази програма, вследствие на което комунизмът се разпространил във всички изоставащи и угнетени слоеве. И тъй като изоставащите съставляват по-голямата част от обществото, не е учудващо, че комунизмът е успял към днешния ден да обхване една трета от света.
Обаче, макар че това сближаване на комунисти-алтруисти с егоистичния пролетариат е било [4] доста успешно, за да се низвергне капиталистическия режим, ненавистен и на едните, и на другите, – в същото време то е съвършено негодно за осигуряване на колективен строй със справедливо разпределение. Причина за това е доста обикновена: човек няма да помръдне и с пръст, ако няма някаква цел, задължаваща го към подобен жест. Целта му служи като сила, тласкаща го към движение, както горивото служи в качеството на сила, бутаща колата.
Например, човек премества ръката си от едно място на друго, само ако предполага, че на другото място ръката му ще се чувства по-удобно. Той търси по-удобното място за ръката си и целта е горивото, тласкащо неговата ръка от едно място към друго. Няма нужда да се казва, че на работника, трудещ се цял ден, е необходимо гориво за тежките движения, които той произвежда. Целта му е заплащането, което той получава за работата си. Възнаграждението е горивото, тласкащо го към тежкия труд. По този начин, ако не му дадат заплата за работа, или ако той няма потребност от това заплащане – няма да може да работи, защото ще прилича на машина, която не е заредена с гориво. И няма в света такъв наивник, способен да мисли, че колата му ще мръдне от мястото.
А затова при ясно изразен комунистически режим, когато работникът знае, че няма да му увеличат заплата, ако работи повече, и няма да я намалят, ако работи по-малко, и още повече съгласно идеалното мото «от всекиго - според способностите, на всеки - според потребностите» – излиза, че няма никаква награда за този работник за по-голямото усърдие и той изобщо не се страхува да прояви немарливост. Тоест му липсва горивото, което би го тласкало към работа. В такъв случай, производителността на труда на работниците ще се намали до нулева, до момента в който не разрушат този режим напълно. И никакво възпитание в света не може да помогне да бъде преобразена човешката природа така, че той да може да работи без горивото, т.е. без заплащане. Изключение от това правило се явява идеалистът-алтруист по рождение, за когото най-доброто заплащане ще бъде ползата за ближния. Това алтруистично гориво за него е напълно достатъчно да има сили за работа, както егоистичната заплата е достатъчна за останалите. Обаче идеалистите са малобройни, и са недостатъчни за това, обществото да може да се опре на тях. И така, виждаш, че комунизмът и алтруизмът са едно и също.
Известно ми е, че съществуват начини да бъдат принудени работниците да свършат работата, която управляващите им възлагат. Това може да се направи с помощта на правилата, приети при капиталистическия строй, когато всеки получава заплата според производителността на труда. А в допълнение към това, могат да бъдат наложени тежки и сурови наказания на тези, които проявяват безотговорност, както е прието в съветските страни. Обаче това изобщо не е комунизъм, заради когото би си струвало да се жертваш. Даже повече - подобен режим е неизмеримо по-лош от капиталистическия – по очевидни причини, както ще покажа по-долу.
Ако този режим на принуждението беше етап по пътя към съвършения комунизъм, той би могъл да бъде приемлив и търпян. Обаче, това не е така, защото никакво в света възпитание не може да обърне човешката природа от егоизъм на алтруизъм. А затова режимът на принуждаване, характерен за съветските страни, е вечен режим, който не може да бъде променен никога. Когато ще поискат да го сменят с наистина колективен строй – ще пресъхне горивото у работниците, и не ще могат да се трудят, и ще разрушат този режим. Защото егоистите и антикомунистите са едно и също. Те са идентични.
Не само това. Принудително насажданият комунистически строй е напълно нежизнеспособен, защото режим, опиращ се само на щикове, не може да съществува. Рано или късно по-голямата част от обществото ще се надигне срещу него и ще го унищожи. И няма да могат вечно десетте процента идеалисти да управляват деветдесетте процента егоисти и антикомунисти, както това се случва в съветските страни и в страните на Източна Европа.
Ще кажа още: даже на тази шепа идеалисти-комунисти, която стои днес в тези страни начело на управлението на страната, не им е гарантирано, че този ред на нещата ще се запази завинаги, защото идеалите не се предават на синовете по наследство. И макар че бащите се явяват идеалисти, няма сигурност в това, че синовете ще ги последват. Така че откъде да сме сигурни, че управлението във второто или третото поколение ще остане в ръцете на комунистите-идеалисти, както е днес? Може би ще кажеш, че по-голямата част от публиката винаги ще избира измежду комунистите-идеалисти? Това е груба грешка, защото по-голямата част от егоистичната публика избира само тези, който са й близки по дух, а не свои антагонисти. Освен това, на всички е известно, че и днешните ръководители изобщо не са избраниците на обществото. А ако е така, кой ще следи за това, избраниците на обществото винаги да бъдат идеалистите? А когато егоистите вземат властта, те без съмнение веднага ще отменят този режим или, във всеки случай, ще го превърнат в своего рода национал-комунизъм на господстващите народи.
Всичко, казано от мен досега, представлява собствената ми гледна точка. По този начин доказах, че комунизмът и алтруизмът са едно и също, а също че егоизмът и антикомунизмът са едно и също. Обаче, ако попиташ самите комунисти, те решително ще отхвърлят това и ще кажат обратното: «Далеч сме от всякакъв буржоазен морал, и не изпитваме ни най-малка сантименталност. Само справедливостта желаем – нека не експлоатира човек ближния си». С други думи, става дума за принципа «моето си е мое, а твоето - твое», което всъщност е свойствено на егоистите. А затова следва да гледам на нещата съобразно именно с тяхното разбиране. Да подложим на анализ тази справедливост, която те желаят и заради която вървят на саможертва.
Преди всичко, отчитайки развитие на комунистическите режими, намирам, че понятията «буржоазия» и «пролетариат» вече не са достатъчни, за да бъде изяснена историята на икономиката, и са ни нужни по-общи понятия. По-правилно ще бъде да се раздели обществото на класата на предприемчивите и на класата на изоставащите. При буржоазните режими «предприемчивите» са капиталистите и средната класа, а «изоставащите» - работниците, които се трудят за тях. При комунистическия режим «предприемчивите» са началниците, ръководителите и интелигенцията, а «изоставащите» - работниците, които се трудят за тях.
При това по-голямата част на всяко общество винаги се състои от изоставащите, а делът на предприемчивите не достига и тридесет процента от общото число. Съгласно естествения закон, класата на предприемчивите с все сили ще експлоатира класата на изоставащите, както в морето по-силната риба поглъща слабата.
Няма разлика в това дали предприемчивите са капиталисти и търговци, както е при буржоазния строй, или началници, ръководители, интелигенти и разпределители, както е при комунистическия строй. Защото в крайна сметка, предприемчивите с все сили ще експлоатират трудещите се слоеве на изоставащите и изобщо няма да ги щадят. Предприемчивите винаги ще изгребват каймака и маслото, оставяйки на трудещите се работници постния цвик. Въпросът е само в това кое остава за тружениците след драстичната експлоатация от страна на предприемчивите и каква е степента на робството, което предприемчивите им налагат? А също и: каква част независимост и човешка свобода им отпускат предприемчивите? Така че всеки режим следва да бъде разглеждан според количеството отпадъци, които предприемчивите оставят на изоставащите, и по това да се правят различията между режимите и да се избира кой от тях е за предпочитане.
Да припомним още веднъж това, за което вече говорихме: човек не може да работи без някакво заплащане, което за него е като горивото за колата. При неалтруистичен комунистически строй е необходимо да се раздава на работниците заплата за техния труд и строги наказания за безотговорност. Обаче ще са необходими много ръководители, за да ги следят, защото без задължителен надзор заплатата и наказанията, разбира се, няма да са достатъчни за нищо. Обаче, да висиш на главата на хората, да ги наказваш и изтощаваш – няма по-тежка работа от тази, защото никой не желае да бъде палач. А затова дори ако бъдат поставени ръководители и началници на ръководителите, и още по-високи началници, следящи ги тях – всички те заедно ще пренебрегват своя надзор и няма да наказват и да морят работниците, както го изисква необходимостта.
И няма за това друго средство, освен на чиновниците да се добави гориво в такава степен, която да е достатъчна за толкова трудна работа – работата на палача. С други думи, да им се даде заплата няколко пъти по-висока отколкото на обикновения работник. А затова не се учудвай на това, че в Русия на чиновниците плащат 10-50 пъти повече, отколкото на обикновения работник. Защото старанията им са по-големи, отколкото на обикновения работник, с 10-50 пъти. Ако не им предоставят достатъчно заплащане, те ще бъдат принудени да пренебрегнат надзора си, и държавата ще се разпадне.
А сега представи си това във валутата на нашата страна. Да речем, например, че заплата на обикновения работник е сто шекела на месец. В такъв случай чиновниците от най-нисък ранг ще получават хиляда шекела в месец, т.е. десет пъти повече. Излиза, че за една година такъв чиновник ще събере 12 000 шекела, а за десет години – 120 000 шекела. Ако извадим от това десет процента за месечни разходи, ще му останат 108 000 шекела и очевидно е, че трябва да го смятаме за уважаван капиталист. Това с още по-голяма сила се отнася за чиновниците от още по-високите рангове. По такъв начин, за няколко десетки години чиновниците ще се превърнат в милионери – без какъвто и да е риск, само за сметка на експлоатирането на трудещите се. Затова казах, че от опита на днешния ден обществото не бива повече да се дели на буржоазия и пролетариат, а трябва да се подразделя на предприемчивите и изоставащите.
Може би ще кажеш, че всичко това е само етап по пътя към истинския комунизъм, т.е. че благодарение на възпитанието и общественото мнение масите ще бъдат възпитани до такава степен, че «всеки ще започне да работи според способности и да получава според потребности» и няма да са нужни началници и управляващи. Това е голямата грешка. Защото девизът «от всеки според способности, на всеки според потребности» е ярко изразен алтруистичен девиз. Във всеки случай стремежът към това всеки да може да работи без гориво за благото на обществото е абсолютно неестествен път, ако самият алтруизм не се явява причината и горивото за работата на човека, както доказах.
А затова не следва да се надяваме на каквато и да е промяна към по-добро; нещо повече - трябва да се опасяваме от това, че тази малка група комунисти-идеалисти, която стои днес начело на ръководството, няма да предаде управлението си в ръцете на други идеалисти, тъй като постепенно ще нарасне егоистичната сила на народа и той ще избере висшето ръководство в своя егоистичен дух. Тогава те ще върнат капиталистическата система или, поне, ще превърнат комунизма в един вид национал-комунизъм на господстващите народи, както е направил Хитлер, да се затрие името му дано. Защото няма да се намери причина, която ще им възпрепятства да експлоатират другите народи за свое удоволствие, ако ще разполагат със сила.
А може би, ще кажеш, че благодарение на възпитанието и на общественото мнение може да бъде преобразена природата на масите и да ги направиш алтруисти? Това също е голяма грешка, защото възпитанието е неспособно да създаде нещо по-голямо от общественото мнение. С други думи, общественото мнение ще уважава алтруистите и ще презира егоистите. И през цялото време, докато общественото мнение с помощта на уважение и презрение ще стои на стража на алтруизма, възпитанието ще продължи да носи полза. Обаче, ако дойде време и някакъв опитен и успешен оратор ежедневно ще започне да води речи, противоположни на общественото мнение, той без всякакво съмнение ще може да промени общественото мнение според своето желание.
В историята вече има горчив пример за това как същият този злодей, да се затрие името му дано, е превърнал един толкова високообразован народ, какъвто е немският, в хищни зверове посредством своите ежедневни проповеди. Тогава се е спукала и изчезнала като сапунен мехур цялата им култура, наброяваща няколко стотици години. А това се е случило, защото се е променило мнението на обществото и културата не е имала на какво да се опре. Защото културата не може да съществува без подкрепата на общественото мнение.
Оттук виждаш и сам, че няма никакъв шанс да се промени този режим на принуждаване, и няма никаква надежда, че масите ще стигнат някога до истински комунизъм, в съгласието с девиза «от всеки според способности, на всеки според потребности». Обратно, трудещите се са принудени да остават завинаги под ужасната пета на началниците и ръководителите. А началниците и ръководителите винаги ще пият кръвта на трудещите се, подобно на капиталистите-буржоа, ако не и много по-лошо от тях. Защото при комунистическия режим на принуждаване трудещите се нямат дори право на стачка. Мечът и гладът са постоянно надвиснали над главите им, както вече е известно от съветския опит. А ако някога ще отменят режима на принуждаване – няма съмнение, че веднага обществото ще рухне, защото ще пресъхне горивото у работниците.
...Казват, че при комунистическия строй си струва пролетариатът да страда, защото хората страдат за себе си – те са стопани на всички излишъци, имущество и средства за производство, и никой няма да ги експлоатира. Докато при буржоазния строй те нямат нищо, освен хляба насъщен, а всичките излишъци си прибират капиталистите. Колко са приятни тези думи при повърхностно разглеждане. Обаче, ако има в тях поне една троха истина, тогава трябва да ги отнесем за предприемчивите, тоест чиновниците и началниците, които и без това владеят всичките блага на принудителния режим. Но това са напълно празни думи по отношение на пролетариата, тоест спрямо изоставащите слоеве - трудещите се.
Да вземем например, железниците, които са държавната собственост. С други думи, собствеността на железопътната мрежа е разпределена между всички граждани на страната. Питам: усеща ли който и да е гражданин от нашите редици своето право на собственост върху железниците? Дали пътуването по национализираната желязна линия му доставя повече удоволствие, отколкото пътуването по частната капиталистическа? Или да вземем, например, такова чисто пролетарско владение като компанията за пътното строителство «Солел Боне», явяваща се изключителна собственост на работниците. Дали работниците, трудещите се в принадлежащата им фирма, се ползват от по-големи изгоди, отколкото ако работят за чужда капиталистическа собственост? Опасявам се, че работник, който се труди за друг работодател се чувства у дома в по-голяма степен, отколкото тоя, който работи в компанията «Солел Боне», макар че сякаш се явява неин собственик.
Само на малък брой началници принадлежи цялата собственост, те правят с това национално владение това, което смятат за нужно, и нито един частен гражданин няма дори право да ги попита: «Какво ще направите и как ще постъпите?» Така че, пролетариатът не усеща ни най-малката изгода от цялата държавна собственост и обществените средства, които се намират в ръцете на началниците и чиновниците, постоянно притесняващи и унижаващи го подобно на земния прах. А щом е така, тогава какви излишъци има той при комунистическия режим на принуждаване, освен хляба насъщен?
Изобщо не завиждам на пролетариите, които живеят и ще живеят при комунистически режим на принуждаване в света на чиновниците и ръководителите, защото последните ще могат да изтезават работниците с най-различни жестоки страдания без какъвто и да е срам от мнението на обществото и света, защото всички средства на пропагандата се намират в ръцете на чиновниците. И никой няма да има ни най-малката възможност да донесе до публичността техните лоши дела. А освен това всеки ще бъде скован, намирайки се в ръцете им, няма да може да пътува от страна в страна и не ще може да избяга от тях – наистина подобно на това, както праотците ни са били затворени в Египет, когато нито един роб не могъл да излезе оттам на свобода. Тъй като всеки работник оставя излишъците на производството си на държавата, как ще му позволят да замине за друго място, като държавата ще изгуби при това тези излишъци?
С една дума, при не алтруистичния комунистически режим винаги трябва да има две класи: класата на предприемчивите, представляващи началниците, чиновниците и интелигенцията, и класата на изоставащите, които представляват производствените работници и съставляват по-голямата част на обществото. При това класата на предприемчивите е длъжна, по желание или по неволя, за поддържането на държавата в изправност, да държи в робство, да мъчи и да унижава класата на трудещите се без жалост и без съвест. И ще ги експлоатират много повече, отколкото ги експлоатират капиталистите, защото трудещите се ще останат съвършено беззащитни, те дори няма да имат право на стачка. А също така няма да имат възможност да разгласят лошите дела на работодателите си. И изобщо няма да се радват на собствеността на средствата на производство, придобити за тях от чиновниците.
Още нещо, и то е най-важното. На комунизма е възложено не само да поправя света в областта на икономиката, но също и да поддържа минимално поносими условия на живота в света, т.е. да предотвратява войните, така че един народ да не унищожава друг.
Надигах гласа си, говорейки за това още през 1933-та година в брошурата си «Мир», и тогава предупреждавах, че войните в наши дни са взели размери, застрашаващи живота на целия свят. Единственият начин това да се предотврати е всички народи да приемат режим идеално комунистически, т.е. алтруистичен. И няма нужда да казвам, че днес, след изобретяване и използване на атомните бомби, а също и водородните бомби, очевидно вече не подлежи на съмнение фактът, че след една или две-три войни цялата цивилизация и човечеството ще бъдат унищожени, без да оставят и следа.
Съвременният егоистичен комунизъм няма сили да осигури мир в света. Дори ако всички народи в света приемат този комунистически режим, това няма да е достатъчна причина, задължаваща народите, богати със средства на производство, суровини и атрибути на цивилизацията, да споделят с бедните народи суровините и средствата на производството по равно. Например, американският народ няма да иска да изравни нивото на живота си с народите на Азия и Африка, или дори с тези на Европа.
Ако един народ има сили да изравни нивото на живот на богатите и средните, владеещи средствата на производство, с това на пролетариата, провокирайки бедните маси, съставляващи по-голямата част на обществото, да унищожат богатите и средните и да отнемат имуществото им – този способ изобщо няма да помогне да накара богатия народ да сподели имуществото си и средствата за производство с бедния народ. Защото богатият народ вече е подготвил въоръжаване и бомби, за да опазва себе си от своите бедни съседи.
В такъв случай каква полза са донесли специалистите по внедряване на комунистическия режим в света, ако въпреки това пак се запазва състоянието на омраза между народите, точно такова, каквото е и при капиталистическия режим, без никакво облекчаване Справедливото разпределяне във всеки отделно взет народ с нищо няма да съдейства за справедливото разпределяне между двата народа. А затова в часа, когато минималното ниво за приемлив живот се намира в непосредствена опасност, е жалко за времето на тези, които се занимават с усъвършенстване на икономическия режим. По-добре би било за същото това време да изнамерят някакъв начин или хитър способ да спасят минимално сносния живот на човечеството.
И така, виждаш, че бедата на съвременните комунистически режими се заключава в липсата на съответното заплащане, което представлява горивото, осигуряващо сили за производителността на труда на работниците. Следователно успешно може да ги накара да работят само горивото, което им осигурява възнаграждение и наказание, заради които все пак възниква необходимост от ръководители, управляващи и началници, които ще се наемат с тази тежка работа – да стоят над трудещите се, безпощадно да пият кръвта и потта на работници и постоянно да вгорчават техния живот със суровостта на робството. А за награда за тази тежка работа е необходимо и на тях да им се дава заслужаващо заплащане, което значи: не по-малко от това да бъдат превърнати в милионери, защото няма да искат да бъдат хорски палачи по собствена воля за по-малко заплащане, както се случва в страната на съветския съюз.
И не трябва да се надяваме, че този кошмарен режим ще се промени някога, както обещават оптимистите, защото нито щиковете, нито възпитание, нито общественото мнение не ще могат да променят природата на човека, той по собствената воля да работи без съответното гориво. А затова този режим е проклятието на поколенията, защото когато ще смени и анулира режима на принуждаването, ще прекратят работниците да осигуряват производителността на труда, достатъчната за съществуване на държавата. И няма от това друго средство, освен да се всели в сърцето на работника вяра в духовното възнаграждение и наказание от Твореца, знаещ тайните. Благодарение на възпитанието и съответната агитация, това духовно възнаграждение и наказание ще се превърне в горивото, което ще стигне за осигуряване на производителността на техния труд. И няма да има нужда от началници и управляващи, които да стоят над тях, но всеки ще работи за обществото, с душата си все повече и повече желаейки това, за да се удостои с възнаграждението си от Твореца [5].
Позитивната страна
1. (1/) Комунизмът е идея, тоест етическо направление. (14/1) За това свидетелства базовият принцип « от всекиго според способностите, всекиму според потребностите».
2. Всяка етика се нуждае (1/2) от основа, която да задължава нейното съществуване (14/2). А възпитанието и общественото мнение представляват основа много слаба и доказателство за това е Хитлер.
3. Тъй като всяка победа (1/3) на убежденията е в ръцете на болшинството (14/3), и няма нужда да се казва, че и принципите на поправения комунизъм ще се реализират от болшинството, затова етическото ниво на болшинството трябва да се затвърди на основа, която да задължи и да даде сигурност в това, че поправеният комунизъм няма да се изопачи никога. Не е достатъчна идеята, която е усвоена от човека с раждането му, защото носителите на идеята се явяват малко и незначително малцинство измежду болшинството.
4. Кабала – това е единствената основа (4/1), която ще бъде надеждна подбуждаща причина за подем на етичното ниво на обществото с цел постигане на принципа «от всекиго според способностите, всекиму според потребностите».
5. Следва да се пренесе комунизма от (4/4) релсите на принципа «моето (14/4) е мое, а твоето е твое», явяващо свойството на Содом, на релсите на принципа «моето е твое, и твоето е твое», т.е. на абсолютния алтруизъм. Когато по-голямата част от обществото наистина приеме това учение, тогава ще настъпи време да се премине към принципа « от всекиго според способностите, всекиму според потребностите ». А признак за това ще бъде това, че всеки ще започне да се труди както наемен работник.
6. Преди обществото да достигне това (2/10) етично ниво, (14/5) не трябва да се национализира собствеността. Защото докато по-голямата част от обществото няма надежден етичен фактор – те няма да имат гориво за работа.
7. Целият свят е едно семейство, (3/1), (2/1) и границите на комунизма би трябвало като краен резултат да обхванат целия свят при равно за всички ниво на живота. Обаче на практика този процес е постепенен. С други думи, всеки народ, в който по-голямата част на обществото приеме на практика тези основи и получи надежден фактор, осигуряващ горивото, веднага ще се влее в рамките на комунизма.
8. Икономическата и етическата форма (2/2), служеща като гаранция за алтруистичното общество, е еднаква за всички народи [6]. Що се отнася до етичните форми, не засягащи икономиката, както и другите обичаи – всеки ще си има свои, които не трябва специално да променя.
9. Не трябва да се поправя света по отношение на алтруистичното съзнание (4/2), преди на света да му бъде осигурено икономическо поправяне.
10. Да се разработи подробна програма въз основа на всички (2/3) горепосочените, както и други необходими за това закони. Всеки, който встъпва в рамките на алтруистичното общество, трябва да се закълне в тях.
11. От начало трябва да се създаде малка организация, по-голямата част от която (2/4) ще съставляват алтруисти, отговарящи на гореизброените изисквания. Те усърдно ще се трудят като наемни работници от 10 до 12 часа дневно и повече, и всеки от тях ще работи според способностите си и ще получава според потребностите си. В тази организация ще се зачитат всички форми на държавно управление. Дори ако в нейните рамки се влее целият свят и напълно изчезне властта на грубата сила, няма да се появи нужда да се променя каквото и да е нито в работата, нито в управлението. Организацията ще бъде нещо като централна точка на света, заобиколена от народите и държавите от всичките краища на земята. Всички, които се вливат в рамките на алтруистичното общество, ще имат еднаква програма и ръководство с центъра, и ще бъдат наистина както един народ по отношение на печалбите, загубите и финансовите резултати.
12. На членовете на организацията по най-строг начин се забранява (2/5) да прибягват към услугите на какъвто и да е съдебен орган и подобни инстанции, съответстващи на всички форми, които съществуват в силовата държава. Всякакви разногласия ще решават помежду си, тоест между заинтересуваните страни. Мнението на обществото, порицаващо егоизма, ще осъжда страната, която използва за своя полза праведността на другия.
13. Факт е, че евреите са ненавистни на повечето (7/1) народи, искащи те да бъдат все по-малко – и църквата на тези народи, и светската им част, и комунистите им. Единственият начин за борба с това е истинската алтруистична етика в сърцето на народите да бъде доведена до степен на космополитизъм.
14. Ако на един човек е забранено да експлоатира другите, защо на един народ (3/2)да му бъде позволено да експлоатира другите? И кой фактор дава основание на един народ да черпи от земята повече, отколкото другите? Затова е необходимо да се основе международно комунистическо общество.
Защото подобно на индивидите, получили благодарение на своето усърдие, или по случайност, или по наследство от предците си дял в повече за сметка на нехайните, – по същия начин стоят нещата и при народите. В такъв случай защо от индивидите се изисква нещо повече отколкото от народите?
15. Ако се озовеш на остров, на който живеят диваци, които би могъл да (4/3) призовеш към ред не с помощта на закон, но само чрез това да им наложиш определена религия, – нима би се усъмнил в това и би ги оставил на взаимното унищожаване? Така е и с алтруизма: всички са диваци, и няма нито един начин да се направи така, алтруизмът да бъде приет от тях, ако не се възползваме от методиката на Кабала. Нима някой ще си помисли да ги остави на тях самите, докато не се унищожат взаимно с водородните бомби?
16. Съществуват три основи за разпространяване (5/1) на алтруистичното съзнание: удовлетворяване на духовната страст, доказателство и агитация [7].
Удовлетворяване на духовната страст е сродно на безсмъртието на душата, на възнаграждаването. А националното възнаграждаване е великолепието на народа.
Доказателство за това, че светът не може да съществува по друг начин, още повече в ядрената епоха...
Агитацията може така също да се използва вместо доказателството, ако се води с усърдие.
17. По причината на стремеж към собственост, построяването на алтруистичен комунизъм се оказва невъзможно (4/4), без предварително да бъде построен (4) егоистичния комунизъм, както и се е случило с всички общества, желаещи да основат алтруистичния комунизъм преди марксизма. Но сега, когато в една трета част от света вече са заложени основите на управление на егоистичния комунизъм, може да се започне работа по създаване на жизнен алтруистичен комунизъм на основата на методиката на Кабала.
18. Резултат от алтруистичния комунизъм ще стане пълното изчезване на (2/6) силовото управление, и «всеки ще прави всичко, което смята за правилно». Няма защо да се учудваме и съмняваме в това. Защото по същия начин хората не са вярвали, че е възможно децата да се възпитават чрез обяснения и са отдавали предпочитане на пръчката. Обаче в наши дни по-голямата част от света е приела необходимостта да се премахнат методите на силово управление, прилагано към децата. А все пак става дума за децата, които нямат сили за търпение и нямат разум. Още повече, на групата на разумните хора, толерантни и възпитани в духа на алтруизма, няма да им трябва силово управление.
И наистина, няма нищо по-унизително и срамно за човек от това да бъде подчинен на управляването на неприкрита сила.
Дори съдилищата не ще имат нужда от тях, даже ако се случи нещо извънредно, когато съседите няма да могат да окажат въздействието на човека, представляващ изключение. Тогава ще му трябват възпитатели-специалисти, които ще го убеждават чрез доводи и разяснения за благата на обществото, докато не го върнат в строя.
А ако се намери някакъв инат, на когото всичко това няма да му помогне, тогава обществото ще се отстрани от него като от изгой, докато няма да бъде принуден отново да се присъедини към законите на обществото.
От това следва, че след като бъде основано единното общество, състоящо от алтруистичните комунисти, и мнозинството на практика приеме тези закони за себе си, те веднага ще вземат решение да не водят един другиго в никакви съдилища, или пред представителите на властта, или пред други силови структури. Всичко ще се решава чрез мекото обяснение, както е казано по-горе.
И затова няма да приемат никого в обществото, докато не проверят, дали той не е прекалено груб човек и не способен към възпитание в духа на алтруизма.
19. Добре е да се приеме закон, съгласно който никой (2/7) не ще изисква от обществото удовлетворяване на своите нужди. За целта ще изберат хора, които ще проучват какво не достига на всеки, и ще раздават това всекиму. А общественото мнение ще заклеймява с позор този, който ще поиска нещо за себе си, наричайки го груб и безнравствен, както сочат крадците и грабителите в наши дни. И затова мислите на всеки ще бъдат устремени само към отдаване на ближния – според природата на всяка система на възпитание, която поставя това по-високо от усещането на собствените нужди.
Ако човек иска да скочи на (1/5) масата, той трябва да се подготви за това да скочи много по-високо от масата, и тогава ще успее да скочи върху масата. Но ако поиска да скочи само на височината на масата, ще падне долу.
20. Следва да признаем, че егоистическия комунизъм представлява етап на пътя към справедливостта, според принципа «от ло-лишма идва лишма». Но аз (5/2) твърдя, че вече е дошло време за втория етап – за алтруистическия комунизъм. Наистина той трябва да се учреди в качеството на пример в една страна, защото тогава, без съмнение, той ще бъде приет от тези, които се намират на първия етап.
И е много важно да побързаме, защото недостатъците и силовите методи на егоистичния комунизъм отдалечават по-голямата част на цивилизования свят от тази система като цяло. А затова е нужно да се демонстрира на света идеалния комунизъм, и тогава, без съмнение, по-голямата част от цивилизования свят ще го приеме.
Следва много да се страхуваме да не успеят империалистите да унищожат комунизма в света преди това. Ако идеалната ни концепция бъде реално обнародвана, със сигурност империалистите ще си останат крале без армия.
21. Ясно е, че не е възможен работещ (4/6) и стабилен живот в обществото, ако разногласията между неговите членове не да се разрешават от мнозинството. Оттук ни става ясно, че добрата власт в обществото е възможна само тогава, ако мнозинството е добро. Така че, доброто общество е такова общество, в което болшинството са добри хора. А лошото общество е такова, в което болшинството са лоши хора. Това имах предвид по-горе, в 3-ти параграф, когато казах, че не трябва да се учредява комунизъм, докато в по-голямата част на обществото не се е утвърдило желанието за отдаване.
22. Никаква агитация не ще може (10/5) със сила да осигури жизнеспособност на строя в бъдещите поколения. Няма да помогнат тук нито възпитанието, нито общественото мнение, които по природата си с времето отслабват. Нищо, освен алтруистичните принципи, които по природата си с времето се усилват. Виждаме от опит, че народите, на които религията по начало е била наложена с насилствени и принудителни методи, в следващите поколения се придържат към нея по собствен избор и желание. Даже повече - те жертват живота си за нея.
Следва да се разбира, че макар и бащите (10/6) да са приели (4/7) алтруистичния комунизъм, бъдейки идеалисти, – няма никаква увереност в това, че синовете им ще продължат да подкрепят този строй след тях. И трябва ли да казваме, че ако и на бащите ни той бе наложен насилствено и принудително, както е прието в рамките на егоистичния комунизъм, той няма да съществува вечно. В края на краищата, ще го преборят и премахнат.
Не е възможно да се утвърди за вековете строй, основан на обикновено принуждение – принуждаващ фактор може да бъде само алтруистичното съзнание.
23. Когато казвам, че не може да се учреди (4/8) комунистически режим, докато не се появи алтруистично мнозинство, нямам предвид, че това ще се случи по силата на идеята, по желанието на сърцето. Смисълът е, че това ще се осъществи благодарение на алтруистичното съзнание в съчетание с общественото мнение. Следствията на това принуждаване ще пребъдат завинаги, тъй като алтруистичното съзнание е основен принуждаващ фактор.
24. Следва да се помни (5/2) за страданията и мъките на нищетата, за кланетата и войните, за вдовиците и сираците, които се влачат по света и търсят спасение в алтруистичното общество – тогава няма да представлява трудност за човека да отдаде целия си живот за това да ги спаси от пълно унищожаване и ужасните страдания. Още повече, ако става дума за млад човек, чието сърцето още не е закоравяло заради собствените му потребности, – разбира се, той ще помага за това с цялата си душа и цялото си същество.
Негативната страна
1. Ако национализацията се проведе (8/1) преди (1) обществото да се окаже готово за това, т.е. преди у всеки да се появи надеждната основа и надеждния фактор на мотивацията за работа – това ще прилича на случая с човек, който разрушава малката си къщичка, преди да е намерил средства за построяване на другата къща.
2. Равенството в обществото: има се предвид (8/2) не това да се докарат способните и преуспяващите до нивото на безотговорните и подтиснатите, защото това би означавало истински крах на обществото. Смисълът е в това, да се предостави на всеки член на обществото средно ниво на живота. Нека и нехайните да получават радост от живота, подобно на средната класа.
3. Свободата на личността трябва да се (2/8) съхранява, ако не нанася вреда на по-голямата част на обществото. А вредителите няма защо да се жалят изобщо. Да ги правят безвредни.
4. Сегашният комунизъм съществува благодарение на стоящи начело идеалисти, (8/3) които са били идеалисти още преди да станат комунисти. Обаче второто поколение – когато ръководителите бъдат избрани според мненията на по-голямата част от обществото – ще поеме в посока на изчезване и ще приеме формата на нацизъм, или ще се върне към капитализма, защото няма да има фактор, който да им създава препятствия да експлоатират другите народи, на които е свойствена безотговорността.
5. В егоистичния комунизъм няма нито един фактор, (9/1) способен да предотвратява войните, защото основата на всички войни е жизненото пространство. Всяка страна иска да се изгради чрез разрушаване на другата – по справедливост или от завист към по-голямото достояние на другата страна. Комунизмът, базиращ се на принципа «моето е мое» в рамките на равното разпределение, съвършено не премахва взаимната завист на народите, и още по-малко недостига на жизненото пространство за народа. Също така няма надежда за това, че богатите народи ще дадат част от своя дял, за да се изравнят с бедните народи. Защото принципът «моето е мое, а твоето е твое» не задължава към това. Всичко това би решил само алтруистичният комунизъм, основан на принципа «моето е твое и твоето е твое».
6. Днес виждаме, че съществува в света сила, (9/2) която доминира и е обхванала всички комунистически страни, действайки в тях като на своята територия. Наистина, това е подобно на историята на древните народи, такива като гърците, римляните и други. Несъмнено тази сила ще се раздроби на части. И ето вече виждаме Тито. А когато се разделят – разбира се, ще воюват един с друг. Защото с какво властва Русия над Чехословакия, ако не със силата на меча и копието? Същото е и с другите страни.
7. При комунизма работодателите искат да намалят (8/4) потреблението на работника и да повишат производителността на труда му. А при империализма работодателите искат и действат с цел да увеличат потреблението на работника, а производителността на труда му да изравнят с това, което употребява.
8. Класата на началниците и управляващите (13/1) ще създаде в резултат условия на «египетското изгнание» за класа на трудещите се, защото всеки работник оставя излишъците си в ръцете на класата на управниците, и именно те на първо място отнемат неговата част. Затова няма да позволят на нито един работник да се измъкне от ръцете им в друга държава. И ще бъдат работниците затворени и пазени, както народа на Израел у фараона в Египет.
9. Класата на управниците в крайна сметка ще предаде на смърт всички сакати и старци от работническата класа, твърдейки, че те изяждат повече, отколкото произвеждат, и паразитират върху държавата. Нито един човек няма да умира от естествена смърт.
10. А ако комунизмът се разпространи по целия свят, той ще изпрати на смърт всеки народ, изяждащ повече, отколкото произвежда.
11. Ако спекулантите и търговците се превърнат в разпределителите на блага, то потребителите на благата ще се превърнат в получателите на просяшкие милостини от разпределителите, които ще постъпват с тях според собствен произвол или според страха пред управляващите.
- Режимът не вечно ще се гради върху копията -
12. Комунизмът не се материализира в живота (10/1) на антикомунистическото общество, защото няма право на съществуване режим, опиращ се на пики и копия. Защото така или иначе ще натежи по-голямата част на обществото и ще събори този режим.
А затова първо трябва да се създаде комунистическо алтруистично болшинство – тогава режимът ще се регулира от желанието.
- Свикването с вълните на омраза и завист ще се обърне по-късно срещу изоставащите
13. Комунизмът, изграждан върху вълните на омразата (10/2) и завистта, ще преуспее не повече от това колкото да събори капиталистите. Обаче няма да облагодетелства изоставащите. Обратно, тези, които са били научени да завиждат и ненавиждат, след като останат без капиталисти, ще обърнат половината от омразата си към изоставащите.
- Егоистичния комунизъм е обречен на вечна война с обществото -
14. Комунистическият режим по своята природа (10/3) ще бъде принуден през цялото време да се бори с антикомунистите, тъй като всеки човек е естествено предразположен към собствеността. Той е предразположен към това, за да изяжда каймака и да оставя на другия оскъдните остатъци. Природата не се променя по силата на възпитанието или общественото мнение, и е невъзможно да си представиш, че човек доброволно ще се съгласи на справедливото разпределение. Щиковете не са способни да променят природата, и още повече – възпитанието и общественото мнение. А родените идеалисти са малобройни.
Ако ще кажеш, че кражбата и грабежът ще се запазят със същия успех и при капиталистическия строй, ще ти отговоря: това е заради това, че законът оставя на човека възможност да се конкурира в рамките на разрешеното.
Като пример на това може да се даде човек, построяващ обществото, състоящо се в по-голямата си част от убийци и грабители, стараещ се да ги управлява и да ги принуждава да спазват закона. По отношение на аспекта на отмяната на собствеността – всеки от тях си остава грабител и разбойник.
- Израел е способен да даде пример на всички народи -
15. Алтруистическият комунизъм (12/1) е рядко проява на човешкия дух, а затова по-възвишеният народ трябва да поеме задължението да показва пример на целия свят.
- Страната е в опасност. Алтруистичният комунизъм ще способства за събирането на изгнаниците
16. Народът (11/1) е в опасност, тъй като преди да се стабилизира икономиката, ще се разлетят всички по различни места. Защото не всеки ще може да издържи в опитите да изтърпи лишавания, когато има възможност да си поживее нашироко.
От друга страна, по пътя на алтруистичния комунизъм идеалът ще свети на всеки човек, давайки му удовлетворяване, заради което той ще поиска да търпи лишенията. Не стига това, ами и ще продължи събиране на изгнаниците от всичките страни, защото тревогата и войните за съществуване, които всеки води в чуждите страни, ще им дадат тласък към връщане на своята земя и към живота в покой и справедливост.
- вече е готова философията, т.е. Кабала, основана върху постигане на истинския алтруистичен принцип на съществуване
17. На всяка практическа методика й трябва също и (4/5) идеална неизтощима храна за размисъл, с други думи, философия. Що се отнася до нас, вече съществува готова и цялостна философия, обаче която е предназначена само за лидерите – това е Кабала.
- Защо сме избран за това народ
18. На нас е възложено да станем добър пример (12/2) за света, защото сме пригодни за това повече, отколкото другите народи; и не защото сме по-идеалистични от тях, а защото сме страдали от деспотизма повече от всички тях. Затова в по-голямата степен, отколкото са те, сме готови да молим за получаване на средствата за унищожаване на деспотизма от лицето на земята [8].
19. Собственост и контрол (13/4) – не са едно и също. Например, собствеността над железопътната компания принадлежи на акционерите, а контролът - на директорите, макар че те имат само една акция или изобщо нито една. Същото е и с корабната компания, където акционерите нямат никакви контролни или съветнически права. Например, военният кораб се намира в собствеността на държавата, но заедно с това нито един гражданин няма да стъпи на него. Същото е когато цялата страна, от гледната точка на собствеността, ще се намира в ръцете на пролетариата, нишките на управлението в края на сметка ще останат у същите тези сегашни началници, или у подобните на тях по характер, и пролетариатът няма да има ни най-малък достъп до блага, по-големи от сегашните, освен ако управителите не се окажат идеалисти, загрижени за благото на всеки отделен човек.
Накратко, за контрола няма никаква разлика в чии ръце се намира собствеността: у капиталистите или у държавата. Защото в резултат ще я управляват началници, а не собственици. А затова поправянето на обществото трябва да обхване началниците. «Обуздаване на властта», 214 [9].
Като следствие, каза Авниел в Кнесет (Херут, ден…) [10], че в Израел разликата между чиновниците от малкото и висшето звено се помества в скалата от 1 до 1,7. В Англия тя е разпределена по скала от 1 до 10, в други страни приема малко по-големи или малко по-малки значения, а в Русия варира по скала от 1 до 50. Защото в пролетарската страна чиновниците и началниците хабят много повече усилия, отколкото в капиталистическите страни, тъй като става дума за олигархическа, а не демократична страна, или, просто казано, защото комунистите управляват антикомунистите. Олигархията е [11] необходима. Ситуацията никога няма да се промени, защото комунизъм означава идеализъм, а това е съдбата на малцина.
20. Страна, в която комунистите управляват (13/5) антикомунистите, трябва да се намира в ръцете на група началници-автократи в условията на абсолютна диктатура. Гражданите на страната ще заприличат на нищожества под петата им. Винаги ще им се налага да държат огън и меч в ръцете си за умъртвяване и арести, за явни и тайни наказания, за анексиите на храните и за най-различни наказания по волята на всеки началник с цел антикомунистите да бъдат държани в трепет и голям страх, за да работят за държавата и да не я разрушат поради грешка или злонамерено.
21. В такава страна началниците трябва (13/6) и са задължени да се грижат за това гражданите да нямат възможност да избират демократично ръководство, защото по-голямата част на държавата са антикомунистите.
22. В такава страна, където комунистите ще управляват (8/8) антикомунисти, началниците са длъжни да следят гражданите да нямат никаква възможност за агитация или разкриване на ужасната несправедливост, причинявана на населението на страната или на нейните малцинства. С други думи, печатарите не трябва да печатат излишното, а директорите на обществените центрове трябва да следят ораторите да не критикуват по никакъв начин действията на ръководството. Началниците ще наказват всекиго, който има намерение или е замислил да критикува техните действия. По този начин правителството ще има пълната възможност да действа според собствения произвол, и няма да има кой да ги възпрепятства(«Власт», ..21) [12].
23. Моралът (14/7) не може да се опира само на възпитанието и общественото мнение, тъй като общественото мнение задължава само към това, което е полезно за обществото. Затова ако някой докаже, че моралът е вреден за обществото, а вулгарността е по-полезна за него – хората веднага ще започнат да презират морала и ще изберат вулгарността. А Хитлер ще го докаже.
24. Егоистичният комунизъм е основан (7/3) на вълните на завистта и омразата. Никога не ще се избавят хората от тях. Когато няма да има пред очите им капиталисти, ще обърнат омразата си към Израел. И не трябва грешно да се предполага, че егоистичният комунизъм ще изцели народите от омразата към Израел. Само от алтруистичния комунизъм може да се очаква това изцеляване.
Полемиката
1. Ясно е, че девизът «от всекиго според способностите, всекиму според потребностите» представлява абсолютния алтруизъм. Когато той се реализира, тогава на по-голямата част на обществото или на цялото вече ще им бъде неизбежно гарантирано свойството «моето е твое». А щом е така, кажете моля, кои фактори ще накарат обществото да има такова желание? Защото сегашните условия – собственическата омраза и следващите нива на ненавистта, произлизащи оттук, ще докарат човека до абсолютно обратното, т.е. ще посеят в него свойството «моето е мое, твоето е твое». А това е свойството на Содома, противоположно на любовта към ближния.
2. Няма за какво да говоря с този, когото влачи потока –може да се говори само с този, който обладава собствено мнение и силата на критичния анализ.
3. Известна е основополагащата идея на Маркс, (8/5) изложена от Енгелс: «Експлоатираната и угнетяваната класа не може да се освободи от експлоатиращата и притискащата го класа, без едновременно с това да освободи един път и завинаги цялото общество от експлоатацията, угнетяването и класовата борба» [13]. Даденият принцип противоречи на обикновената практика на съвременните комунисти да унищожават и да ограбват всички капиталистически части на обществото – тази изпепеляваща омраза никога няма да изчезне между тях. А също така той противоречи на формирането на върховната управляваща класа, надзираваща работническата класа. Няма класови войни по-болезнени и по-бедствени от тези. Те изпиват соковете от работниците и им оставят отпадъците, съпровождани от постоянен страх от смърт или от изпращането в Сибир. Какво избавление е това? Трудещите се са заместили буржоазната класа, която изобщо не е толкова ужасна, и, честно казано, е станала по-беззащитна. Тъй като работниците притежават силата на стачката, но са я заместили с управляваща класа, ръководеща и надзираваща, със статута на роби, експлоатирани посредством постоянно лежащия върху тях страх от наказания, неизмеримо по-голям от този, който са имали във времената на война с капиталистите.
4. Страната се дели на две класи: предприемчивите и изоставащите. Предприемчивите се явяват работодателите и управителите, изоставащите – работниците и управляемите. Такъв е естественият закон: предприемчивите експлоатират изоставащите. Обаче, въпросът е в следното: каква степен на свобода, равенство и ниво на живота те оставят за изоставащите? И какво количество работа предприемчивите ще поискат от тях? Изоставащите винаги съставляват по-голямата част от обществото, а предприемчивите – само 10%, и това е точно толкова, колкото е нужно за функционирането на обществото. Ако те надхвърлят или не постигнат нужното процентно съотношение, то ще се случи криза. Такива са кризи в капиталистическото общество. Ще има кризи и в комунистическото общество – възможно, под различна форма, обаче със същата степен на страдания. Терминът «предприемчиви» се разпространява също и на техните приемници и протекционисти, а в понятието «изоставащи» са включени също така тези предприемчиви, които поради някаква причина биват изхвърлени в класата на изоставащите.
5. По повод религията: «нравствено устойчивото състояние произтича не от религията, а от науката» [14]. «Емпириокритицизъм», 324.
6. Етиката, основана на общественото благо, намираме (14/6) и у социалните животни. Обаче, такава етика не е достатъчна, защото се превръща във вулгарност там, където вреди на обществото – според примера на прославения убийца-патриот, когото народът носи на ръцете си.
Оттук следва, че като цяло ще се запази само етиката, базираща се на религиозната основа, и не съществува за нея замяна.
И така е, виждаме, че по етичното си ниво примитивните народи безгранично превъзхождат цивилизованите народите.
7. Доброто общество е възможно, само ако по-голямата му част (8/3) ще бъде добра. Обаче, някои успяват да зашеметят или прелъстят лошото болшинство с най-различни хватки, докато то не се окаже принудено да избере доброто ръководство. Така е прието във всичките демокрации, обаче, в крайна сметка, представителите на болшинството ще поумнеят (или другите ще им налеят акъл) и ще изберат лошо ръководство по своята зла воля.
8. Трябва да се разбере защо Маркс и Енгелс (10/4) са решили, че абсолютната идея на комунизма се състои в принципа «от всекиго според способностите, всекиму според потребностите»? Кой ги е принудил към това? И защо не е достатъчно, човек да получава съгласно производителността на своя труд и не се равнява с безотговорния или бездетния? Работата е в това, че комунизмът се реализира не посредством егоизма, а по пътя на алтруизма – по горепосочените причини.
Новини
(15/1) По същия начин, по който те са унищожили капиталисти, им се наложи да унищожат селяните. А по смисъла на радостите на живота, ще трябва завинаги да унищожат и пролетариата.
(15/2) Маркс и Енгелс, макар да са били първите, които са възложили поправянето на света на пролетариата, все пак са предполагали да го направят не по насилствен, а по демократически начин. Затова е било нужно, работниците да се превърнат в мнозинство и да въведат пролетарския строй, чиито властители ще се поправят постепенно, докато не стигнат чистия алтруизъм: «от всекиго според способностите, всекиму според потребностите».
Ленин от своя страна, допълнително към това е въвел комунистически режим, наложил мнението на малцинството върху болшинството – с надеждата, по-късно да въведе помежду тях и алтруизъм. А за това му е било нужно не нещо друго, но въоръжен работнически лагер, който, вследствие на разделението на собствениците, би могъл със сила да завземе властта, а след това да надвие всичките собственици, слаби заради своята неорганизираност. В това той се разминава с Маркс, като твърди обратното, че в изоставащите страни е много по-лесно те да бъдат свалени, защото всичко, което е нужно, е да се превърнат войниците в комунисти, унищожаващи собствениците, и завземащи тяхното имущество. С тази цел в изостаналата страна е по-лесно войниците да бъдат подстрекавани към унищожаване, грабене и убийство на собствениците. Съответно, той е разбирал, че е невъзможно да се намерят по-груби маси, отколкото в неговата страна, и затова казва, че неговата страна ще бъде първа. Въпреки това, виждайки, че в действителност не е достатъчно де бъдат унищожени десет процента собственици, а трябва да се унищожат също така и милиони селяни, той се е изморил, защото е невъзможно да бъде унищожен половината народ.
После е дошъл Сталин, който каза, че целта оправдава средства, и се е наел с работа по унищожаване на селяните. И е успял в нея.
Обаче, всички те не са отчели, че в резултат ще има нужда от добросърдечието на пролетариата, за да работи. Нужно е да им се внуши свойството на алтруизма, което би ги довело до реализацията на изнесения лозунг, а това е абсолютно невъзможно. Защото не може да се промени природата така, човек да работи не само според своите потребности, но и заради нуждите на другия. Да се въведе това е възможно само чрез принуждаване и насилие, но, в края на краищата, болшинството ще се надигне и ще низвергне такъв режим.
(1/5) Лъжат тези, който твърдят, че идеализмът е човешката природа или е породен от възпитанието. Той е пряко пораждане на религията, защото докато религията широко не се е разпространила по света, той се е състоял изцяло от варвари, не изпитващи ни най-малки угризения на съвестта. Обаче, след като се разпространили работниците на Твореца, техните атеистични потомки са станали идеалисти. По такъв начин идеалистът само изпълнява заповедта на бащите си, но заповед «осиротяла», т.е. без Заповядващия.
Какво ще се случи, ако религията абсолютно изчезне от света? Тогава всички правителства ще се превърнат в хитлери, тъй като нищо няма да им препятства да преследват благото на народа си без никаква мярка.
Защото и днес на правителствата са им чужди чувствата. И все пак на действията им е сложен предел, лежащ между населяващите страната им представители на неживото ниво и идеалистите. Обаче, когато религията изчезне, за управителите ще бъде лесно да изкоренят останалите идеалисти, както не е съставило трудност за Хитлер и Сталин да го направят.
Различието между вярващите и идеалистите се състои в това, че действията на идеалиста нямат основа. Защото няма да му се удаде убедително да обясни на някого, защо уважава справедливостта и кой го задължава към това. Може би това е само сърдечната слабост, както каза Ницше? Той няма нито едничка дума, нито един довод. Затова ги победили Сталин и Хитлер.
Религиозният човек смело ще отговори, че такава е заповедта на Твореца, и ще пожертва себе си…
(15/) Добре би било, ако думите ми донесат полза. Ако ли не, тогава последните поколения ще разберат защо е изчезнал комунизма: не защото не може да се въплъти в живота, както казват собствениците, а защото лидерите не са разбрали как да установят този строй, и са основали режима на егоизма, вместо да основат режима на алтруизма.
А ако някой ми възрази и каже, че за това ще бъде достатъчно едното само възпитание, то ще му предоставя правото да създаде за себе си общество, базиращото се на едното само възпитание. Обаче, няма да мога да участвам в това, защото зная сигурно, че това са глупости. А затова нека да ми позволи и да ми помогне да създам общество, основано на духовното постижение.
Приложения и чернови [15]
Фрагмент 1 [16]
«Критическият комунизъм никога не се отказвал и не се отказва от възприятието на многообразните мисли от идеологически, етически, психологически и педагогически характер, възникващи при запознанството и изучаването на другите видове комунизъм» (Предисловието на А. Лабриоли към комунистически манифест, 117) [17].
б) «Ако бихме поискали да мислим, както Маркс и Енгелс, в такова време, когато Маркс и Енгелс биха мислели различно » (Предисловието на Плеханов към комунистически манифест, 128) [18]. «Ако бихме отстоявали мъртвата буква на тяхното учение», и т.н. (също там).
Етиката. Положителното
1. Доказателствата за алтруистичния комунизъм
2. В посока законите на комунистическо алтруистично общество
3. В посока международен комунизъм
4. В посока полезната етика
5. Редът на агитация за разпространение на методиката на Кабала
6. Егоистичният комунизъм предшества алтруистичния комунизъм
7. В посока осигуряване на юдаизма.
Негативът
1. Слабостта на линиите на режима на егоистичния комунизъм (8)
2. Войните няма да изчезнат (9)
3. Доказателствата за това, че егоистичният комунизъм не може да съществува
4. Мотивите от ционизма (11)
5. Израел трябва да бъдат пример за народите (12)
6. По въпросите на егоистичния режим (13)
7. Етиката (14)
14/4 14/8 10/2 Комунизмът е егоистичен, докато се развива, въпреки че крайният му резултат е алтруистичен
3/3 8/1 Трябва да се раздели света на два вида: егоисти и алтруисти 0/0
10/6 10/2 10/1 10/3 По-голямата част от обществото винаги са антикомунисти
8/2 А затова на комунистическият режим му се налага да се подпира на щиковете
13/7 Недостатъците в управлението при егоистичен комунизъм
с 8/9 по 9/1 Комунизмът не ще ни спаси от войните
Трябва комунизмът да бъде международен с 3/2 по 12/1/2
11/1 Утвърждаването на ционизма – и още повече кибуците, намиращи се пред опасност от изчезване
Комунистическото управление от антикомунисти няма да се задържи на щиковете. Онези идеалисти, които ръководят днес, - народът няма да ги избере във следващото поколение, а ще избере егоистичните ръководители, какъвто е самият той, и ще се превърнат в нацизъм.
Обръщам се само към пролетариата, тоест към изоставащите, а също към тези идеалисти, които жертват себе си заради тях, но просто към предприемчивите не се обръщам, защото наистина няма да бъдат ощетени при никакви режими, и дори при най-лошия режим няма да са пренебрегнати. И няма да следят как ще ги наричат: индустриалци и търговци, или началници и управляващи, или разпределители.
Едновременно с това, въпреки че съчетаването на алтруисти с егоисти е толкова преуспяло в премахването на буржоазния строй, то е абсолютно непригодно за формиране на щастливо колективно общество, както го искат основателите. Не стига това, съчетанието комунисти-алтруисти с поробените егоисти, обратно, като резултат ще даде разделение от край до край и ще породи хаос в обществото.
1 Колко оставят
2 Каква е степента на поробването
3 Каква е степента на свободата
Няма поправяне за изоставащите, освен ако не изберат комитет
3 Предприемчивите няма да позволят да се напуска тяхната държава
3 В резултат ще умъртвят старците и болните
1 Когато търговците ще станат разпределители, потребителите ще получават милостини
2 Собствеността и властта не са идентични
3 При насилствен режим няма да има демократични избори
2 При такъв режим гражданите са подобни на нищожествата в очите на правителствата
2 При такъв режим началниците ще поробват повече
2 При такъв режим работодателите ще могат да прикриват своята жестокост. Разяснението на хитлеризма
1 Кабала е единствена надеждна основа за поправянето
1 Кабала е единствена основа за повдигане на нравственото ниво
1 И дори отначало да е по принуда, в последствие ще е по желание
2 Не следва да се основава комунизъм, докато алтруизмът не обхване по-голямата част от обществото
1 Общественото съзнание и идеята взаимно се допълват: едното е за болшинството, другото е за малцинството
3 Според стремежа на човека да работи по-малко, а да получава повече, не би било възможно да бъде приет законът на алтруизма, докато законите на егоизма не обхванат една трета част от света
4 Ако попаднеш на остров, на който живеят диваци, унищожаващи се взаимно, нима би се усъмнил в необходимостта да им предложиш някаква религия, за да спасиш техния живот и съществуване?
5 Човек не ще може да се задоволява със сухи заповеди и ще му е нужна някаква философия, за да му обясни добрите му дела – именно тя вече е приготвена
Фрагмент 2
В предисловието
1. (9/3) Вече изказах принципиалните си съображения през 1933 година. Освен това, се обръщах към ръководителите на поколението и думите ми не бяха приети тогава. Въпреки че крещях с пълен глас, пр
[3] Миха, 4:1 - 4:4
[4] Няколко определения на понятието «пролетариат»: работническа класа, наемни работници, хора на физическия труд, класата на тружениците.
[5] Във връзка с това, което е казано тук, виж приложенията в края на тази част, фрагмент 2.
[6] За «етическата форма на всички народи» и за «етическите закони, равни за целия свят» виж приложенията към тази част, фрагмент 11.
[7] В тази връзка виж приложенията към дадената част, фрагмент 12.
[8] По-подробно за Израел и за юдаизма виж приложенията към тази част, фрагмент 9, а също и края на фрагмент 12.
[9] «Обуздаване на властта» – глава от книгата «Власт: новият социален анализ» (“Power: A New Social Analysis”, 1938) на английски философ Бертран Ръсел (1872-1970). Баал Сулам се позовава на ивритската редакция, пусната в издателство «Ам ове́д», Тель-Авив, 1953, стр. 213-214:
«Преди всичко, "собствеността" и "контролът" – не са едно и също нещо. Ако железните пътища, например, принадлежат на държавата, а държавата се разглежда като съвкупност от гражданите, това изобщо не значи, че средния гражданин има какъвто и да е контрол над железните линии. […]
Ситуацията никак не се променя, когато мястото на корпорацията бъде заето от държавата. Ако мащабът на корпорацията прави средния акционер безпомощен, то още по-безпомощен е средният гражданин срещу държавата. Военният кораб е обществена собственост, но ако на това основание се опитвате да осъществите правото си на собственост, много бързо ще ви поставят на място. Имате средство срещу това, което си е вярно, е вярно: на следващите избори ще можете да гласувате за кандидат, който ще пледира за съкращение на разходите за флота, ако намерите такъв. Или може да се изпрати във вестник искане, принуждаващо моряците да бъдат по-вежливи със зяпльовците-туристи. Но повече няма да постигнете.
Обаче, ще ми възразят, този кораб принадлежи на капиталистическата държава. Когато ще принадлежи на работническата държава, всичко ще бъде различно. Този поглед ми изглежда ката свидетелство за неспособността да се улови същината на факта, че икономическата власт сега повече се отнася към сферата на управление, отколкото към сферата на собствеността. Ако да речем, US Steel Corporation (американската стоманолеярна корпорация) би попаднала във владението на правителството на Съединените Щати, пак би се появила нужда от хора, които да я управляват. Това биха били същите хора, които са я управлявали и дотогава, или други, но със сходни пълномощия и възгледи. Своето отношение към акционерите те биха разпространили след това и върху гражданите. Разбира се, те ще бъдат в подчинение на държавата, но ако тя не е демократична и не отговаря на общественото мнение, то възгледите им няма да се отличават от възгледите на чиновниците».
[10] Бинямин Авниел (1906-1993) бил членна Кнесета на второто свикване (събрание) и нататък. Принадлежал е към движението «Херут» («Свобода»). В Кнесет на второто свикване (събрание) Авниел е участвал в комисията по труда и благосъстоянието. Следва да се отбележи, че Кнесет на второто свикване е заседавал в периода от 30.07.1951 до 26.07.1955.
[11] Олигархия: формата на политическото управление, при което основната политическа сила се намира в ръцете на малката част на населението. Тази част, в повечето от случаи, е най-силна и в другите сфери – например, в икономическата или военна. Думата «олигархия» произхожда от гръцките думи oligos - «не многоброен» и arch - «власт».
[12] Думите на Ръсел, на които Баал Сулам се позовава:
«А сега, относно условията за агитация за обуздаване на властта. Разбира се, би трябвало да се разреши огласяване на фактите на дискриминацията и несправедливостта; агитацията задължително трябва да е свободна, в случай че не подстрекава към нарушаване на закона; а освен това, е необходимо да има възможност да бъдат обвинявани чиновниците, превишаващи пълномощията си или злоупотребяващите с тях. Не трябва да се дава на правителството възможност да осигурява властта си чрез заплашване, подправяне на избирателните бюлетини и други подобни методи. Не трябва да се налага някакво наказание, официално или неофициално, за обоснованата критика на важните хора. […]
Няма никакви основания да предполагаме определено, че неравенството ще изчезне с установяването на социализма. Обаче, средствата за агитация в тази област ще изчезнат, ако не бъдат дадени конкретни указания за реализацията им. Всички вестници и печатници ще станат собственост на правителството и ще печатат само това, което то ще предпише. Може ли да се предположи със сигурност, че правителството ще печата нападките срещу политиката си? А ако не, то няма да има никаква възможност за политическа агитация посредством печат. Не по-малко трудно ще бъде да се събират публични събрания, защото всичките зали ще бъдат във владеене на правителството. Изводът е: ако не се въведат строги правила с конкретна цел – съхраняване на политическата свобода, няма да остане ни най-малка възможност за обнародване на претенциите, и правителството, избрано веднъж, ще стане всемогъщо, подобно на Хитлер. То с лекота ще може да си осигурява повторни избирания за вечните времена. Демокрацията, може би, ще запази формата си, обаче тя не ще бъде по- реална, отколкото формите на народното управление, дълго продължили под егидата на Римската Империя» (Бертран Ръсел, «Власт», глава «Обуздаване на властта», издателство «Ам овед», Тел-Авив, 1953, стр. 217-218).
[13] Виж «Комунистически манифест с предисловията и забележките», а-Киббуц а-Меухад, 1952, стр. 44. Предисловието на Енгелс към английското издание на Комунистическия манифест от 1888 г.
«Експлоатираната и угнетяваната класа – пролетариатът – не може вече да се освободи от игото на експлоатиращата и господстващата класа – буржоазията, без да освободи веднъж завинаги цялото общество от всякаква експлоатация, угнетение, класовото разделение и класовата борба».
Фридрих Енгелс, Лондон, 30 януари 1888 г.
[14] Иде реч за думите на Ленин от книгата му «Материализъм и емпириокритицизъм», а-Киббуц а-Арци, а-Шомер а-Цаир, Мирхавия, 1950, стр. 324. Ето го пълния цитат:
«Моралът се извежда от понятието "нравствено устойчиво състояние". "Устойчивото състояние по своето понятие не съдържа в нито един от своите компоненти никакви условия за промяна. Оттук вече следва, без понататъшните разсъждения, че това състояние не оставя никаква възможност за войни" (202). "Стопанското и социалното равенство произтича от понятието за окончателното (endgültig), устойчиво състояние" (213). Не от религията произтича това "устойчиво състояние", а от "науката". Не "болшинството" ще го осъществи, както си мислят социалистите, не властта на социалистите ще "помогне на човечеството" (207), – не, "свободното развитие" ще ни доведе към идеала. Нима не намалява, всъщност, печалбата на капитала, и не расте постоянно работната заплата? (223). Не са истина всички тези твърдения за "наемното робство" (229). На робите безнаказано са чупели краката, а сега? Не, "нравственият прогрес" е извън съмненията: погледнете на университетските селища в Англия, на армията на спасението (230), на немските "етически общества". В името на "естетическото устойчиво състояние" се отрича "романтиката". А към романтиката се отнасят и всичките видове безкрайно разширяване на Аз’а, и идеализмът, и метафизиката, и окултизмът, и солипсизмът, и егоизмът, и "насилственото майоризирване на малцинството от болшинството", и "социал-демократичният идеал на организацията на цялостния труд от държавата" (240-241)».
[15] Нататък се дават 14 фрагменти, представляващи приложения и/или чернови към тази статия.
[16] Фрагментът съдържа записите, представляващите основните положения, които авторът е набелязвал за себе си преди написването на статията – нещо като първоначална обща скица.
[17] Комунистически манифест с предговорите и допълненията, а-Кибуц а-Меухад, 1952, стр. 117. Цитатът, който привежда тук Баал Сулам, принадлежи на Антонио Лабриоле (1843-1904), италианският философ-социалист:
«Критическият комунизъм никога не се отказвал и не се отказва от възприятие на разнообразните мисли от идеологическия, етическия, психологическия и педагогическия характер, възникващи при запознанството и изучаване на всичките видове комунизъм, от Фалес Халкедонски до Кабе. Освен това, осъзнаването на разстоянията, разделящи научния социализъм от всичко останало, се развива и укрепва именно чрез запознанството и изучаването на тези форми. Но дали ще се намери човек, който, занимавайки се с такова изучаване, би се отказал да признае в Томас Мор героичната душа и великия писател-социалист? Кой няма да намери в сърцето си безкрайната възхита от Роберт Оуен, изградил за пръв път етиката на комунизма върху безспорния принцип, че характерът и нравствеността на хората са необходим резултат от условия, в които те живеят, и обстоятелствата, които се слагат около тях? И привържениците на критичния комунизъм смятат за свой дълг, мисловно разлиствайки страниците на историята, да тръгнат в защита на всички угнетявани, каквато и съдба да имат те, и го правят дори тогава, когато след ефимерния си успех и оставайки в угнетение, тези хора прокарвали след това път на новите поробители за утвърждаване на тяхното господство!»
[18] Цитатът, който тук привежда Баал Сулам, принадлежи на Георги Плеханов (1856-1918), родоначалник на руския марксизъм и идеологически лидер на руското социалдемократическо движение:
«...Социалната философия на Маркс и Енгелс [...] в своето развитие е стигнала известни резултати, които получиха първото систематично изражение в «Манифест на Комунистическата партия». [...] Дори хората, не съчувствали и се страхували от тях, са били принудени да признаят, че «изучаване» е довело Маркс и Енгелс до цялата редица ясни и оригинални мисли. Но ако е справедлива забележка на Енгелс за това, че трябва да се ценят не толкова резултати, колкото развитие, което води към тях, и че изобщо резултатите имат само временно значение, тогава може да се попитаме: дали не са остаряли резултатите, изложени в «Манифеста», и дали те не са осъдени от понататъшния ход на същото това развитие, което някога е довело до тях? [...] Ако бихме искали да мислим както Маркс и Енгелс, в такова време, когато Маркс и Енгелс биха мислели различно, тогава с това бихме показали пълната си неспособност да усвоим живия и критичен дух на тяхното учение и, отстоявайки мъртвата му буква, бихме били много по-далече от него. [...] Маркс и Енгелс безпощадно са критикували всичко съществуващо и не са се страхували от резултатите от критиката си. Учениците на Маркс и Енгелс не трябва да се боят да критикуват резултатите, получени от техните учители».
[19] Мишлей, 10:12.
[20] В оригинала: «мотив пауър» (англ. motive power) – силата на целта, т.е. силата, действаща и задвижваща всяко тяло, отмервайки му енергия за усилията, подобно на горивото за кола (определението е взето от буклета на Баал Сулам «Мир»).
[21] Лев Давидович Троцки (1879-1940), руски революционер от еврейски произход, прокомунистически мислител и съветски лидер.
[22] Автократията: форма на управление, при която съществува един управник, който е натоварен с неограничена власт. В рамките на такова управление не се признава суверенитета на народа – на държавния строй по определение е несвойствена демократичност или равенство.
[23] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ.
[24] Коелет Раба, 1:32.
[25] Порядъкът на точките е запазен, както е в ръкописа.
Част 2
Лидерите на поколенията
Масите по природата си вярват на лидера, не притежаващ никакви лични мисли и интереси, но който се посветил и отдал целия си личен живот на благото на обществото – защото, наистина, така трябва да бъде. Ако все пак лидерът поради личните си интереси нанася вреда на някого от членовете на обществото, тогава той е предател и лъжец. И веднага щом узнае за това, обществото ще го стъпче на прах.
Човекът има два вида лични интереси: материални и душевни. Що се касае душевните интереси, то няма в света лидер, който заради тях не би подвел обществото. Например, бъдейки мекосърдечен, той заради това няма да изкорени вредителите и няма да предупреди за тях. Така че, заради личните си интереси той ще погуби обществото. Или ще се страхува от мъст, била тя мъстта на Твореца, а затова ще се въздържи и няма да направи нужните поправянията.
Така че, с това че се е отказал от материалните интереси, той все още не е поискал да се откаже заради ползата на обществото от идеалистическите си или религиозни интереси, въпреки че това са само личните му усещания, а на обществото като цяло те му са безразлични, тъй като хората не различават нищо, освен една само дума «изгода». В очите им всякаква, дори и най-идеалистичната вещ няма да устои пред изгодата.
Действията предшестват разума
Както усилията за достигане на предмета на желанието пораждат неговата ценност и обич към него, така и добрите деяния пораждат любовта към Твореца. А любовта поражда сливането. А сливането поражда разума и знанието.
Трите постулата [26]
Сякаш свободен.
Сякаш безсмъртен.
Сякаш [27]אשעין.
Те направляват [28] към практическото свойство (морала), към най-висшето благо.
Правдата и лъжата
Известно е, че мисълта и материалът, желанието, са две модификации на едно и също. Излиза, че психологическата аналогия на физическото битие и небитие – това са правдата и лъжата. Правдата, подобно на битието, се явява тезата; а лъжата, подобно на небитието, е антитезата. От тях, взети заедно, се ражда желаната синтеза.
[Преминаване на новата страница] [29]
Разумът на индивида и разумът на обществото
Разумът на индивида – това е нещо като огледало, в което се отразяват всичките картини на полезните и вредни дела. Гледайки на тези опити, човек разкрива за себе си добрите и полезните дела, а също така отхвърля такива, които му нанасят вреда (това се нарича мислената памет). Например, търговецът мислено възстановява в паметта си най-различни стоки и фактори, причинили му загуби, а също различни стоки и фактори, донесли му печалба. Те се нареждат в мозъка му като в огледало, отразяващо картините на опитите му, а после сверява полезните дела и отхвърля вредните, докато не става добър и преуспяващ търговец. Така постъпва всеки човек в жизнения си опит.
Съответно, и обществото обладава колективен разум и колективна мислено-умозрителна памет, където се отпечатват всичките полезни и вредни дела, извършени от всеки човек спрямо обществото като цяло. Обществото също избира полезните дела и техните изпълнители, стремейки се към това, всичките изпълнители да се придържат в това постоянство. А също се отпечатват в общата мислено-умозрителната памет всички лоши и вредни за обществото дела и техните изпълнители, като хората ги презират, прибягвайки към хитрини, за да се избавят от тях.
А затова хората възхваляват и превъзнасят полезните дела и техните изпълнители, за да все повече и повече да подбуждат към тези дела. Оттук са се родили и произлезли идеалите и идеалистите, всичките добри качества и моралните устои.
И обратно, хората сурово осъждат вредните дела и техните изпълнители, за да ги възпрепятстват и да се избавят от тях. Оттук са се родили най-различни лоши качества, греховете и низостта на човешкия род.
Така мнението на индивида се формира абсолютно по същия начин, както и мнението на обществото. И първото, и второто се образуват изключително въз основата на ползата и вредата.
Недостатъкът в разума на обществото
Недостатъкът в разума на обществото се явява това, че той е построен не количествено, а само качествено – с други думи, с ударение само на решителните си членове. Както се казва, «двадесет човека завъртат цялата Франция». И в по-голямата си част, става дума за богатите хората, съставляващи само 10 процента от обществото. Те винаги се явяват незнаещата част от народа (което съответства на разума на обществото, за което беше казано по-горе), защото именно те вредят на обществото и го експлоатират. А затова общественото мнение никак не управлява света, но мнението на вредителите управлява обществото. Така че дори идеалите, станали светини за света, не са нищо друго освен демони и ангели-разрушители относно по-голямата част от обществото. Не само религията, но и мировият съд е призован за благото на едните само богати. И още повече, моралните догми и идеали.
Изворът на демокрацията и социализма
Оттук се е зародила демократичната идея: по-голямата част на обществото да държи световния съд и политиката в свои ръце. А също и социализма: пролетариатът да вземе съдбата си в собствените си ръце. Накратко, болшинството да формира мнението на обществото при разпознаване на това кое представлява за него полза, а кое – вреда. На това ще съответстват всички закони и идеали.
Противоречие, възникнало между демокрацията и социализма
Противоречието, възникнало между демокрацията и социализма, виждаме на примера на Русия, където 10 процента управляват цялото общество при абсолютната диктатура. Причината е проста: справедливото разпределение е нужно на идеалистите, които не представляват количественото болшинство в обществото. А затова на края ще има крах, и да се поправи ситуацията ще бъде възможно само чрез насаждане отгоре на форма на общественото съзнание, която ще направи всички членове на обществото идеалисти.
Контакт с Твореца
Масите си представят, че този, който има контакт с Твореца, е човек… стоящ над природата, че трябва да се страхуват от разговора с него, и във всеки случай, от това, да се намират в близост до него. Защото такова е човешкото естество: да се страхува от всичко, което е извън рамките на природата на творението, а също така и от не често срещани неща, такива каквито са гръмотевицата и мълнията.
Обаче, на практика това не е така. Да кажа повече, няма нищо по-естествено от достигането на контакт с Твореца, защото на Него му принадлежи цялата природа. В действителност, всяко създание има контакт със своя Създател, както е казано: «Пълна е цялата земя със славата Му» [30] – обаче, то не знае и не усеща това. На работника на Твореца, удостоен с контакта с Него, се добавя едно само знание. Например, в джоба на човека лежи скъпоценност, а той не знае за това. И ето, пристига някой и му съобщава за това. Сега той наистина е забогатял, и заедно с това, тук няма нищо ново за него, и няма заради какво да се притеснява, защото в истинската реалност не са се случили никакви нововъведения.
По същия начин и този, който се удостоява с по-голямо очарование, разбирайки, че той е син на Твореца: за него няма ни най-малкитизменения в истинската реалност, добавя се само едно знание за това, за което не е знаел преди.
А затова човекът, удостоен с контакт с Твореца, обратно, вследствие на това става най-естествен, обикновен и скромен. Може да се каже, че преди да се удостои с това този човек, а също и всичките маси, е пребивавал извън обикновената природа. Сега той е равен и обикновен, разбира всичките хора, поддържайки с тях доста тесни отношения, няма по-близък и по-естествен за масите от него и те трябва само да го обичат, защото нямат брат, по-близък за тях от него.
Преустройството на света
Прегледай внимателно параграфите «Разумът на индивида и разумът на обществото», а също «Противоречието между социализма и демокрацията».
Там е разяснено, че досега разумът на обществото се е изграждал и развивал на основата на качественото болшинство, т.е. решителните. А от скоро, претърпели развитие благодарение на религията, школите [31] и революционерите, масите са пожелали да се сдобият със системата на демокрацията и социализма.
Съгласно естествен закон «като диво магаре се ражда човекът» [32]. Човекът е потомък на хищния звяр и маймуна според теорията на Дарвин [33]. Или, както са казали мъдреците, след греха се спусна човешкият род на нивото на маймуните, защото «пред Ева всички са като маймуната - пред Адам» [34]. Обаче, човек включва в себе си разсъдъка, и благодарение на това предимство, се развива посредством действията и страданията, за да получи религията, политиката и мировия съд, докато не се превърне в цивилизован човек. При това цялостното това развитие е било възложено само на качественото болшинство в цивилизацията, докато масите са се влачили след него подобно на «безформена субстанция».
Когато масите са си отворили очите, пожелали да вземат съдбата си в собствените ръце, затова им се наложило да отменят всичките поправяния и закони на решителните: религията, мировия съд, политиката. Защото всичко това е отговаряло на духа само на решителните и е служило за развитието на собствената им полза.
Излиза, че масите трябва да пренаредят света. С други думи, те приличат на древния човек, на маймуната на Дарвин, защото не върху тях са преминали опитите, които са им донесли сегашното ниво на развитие. Редът на развитието е легнал върху плещите само на малцината решителни, а не на масите, които до сега са представлявали не изорана целинà.
А затова светът днес се намира в състояние на пълна разруха, доста примитивна в държавния смисъл, както във времената на пещерния човек… Още не са преминали през тях опитите и действията, които да доведат решителните да състояние да се наемат с религията, нравствеността и законите на мировия съд. По този начин, ако на съвременния свят му се позволи да се развива по естествен начин, тогава задължително ще му потрябва процес на всички тези страдания и разрушения, през които е минал примитивния човек, докато това не накара масите да приемат стабилно и ефективно държавното законодателство.
Първият изгнил плод е застанал пред нас във вида на нацистите, които, в крайна сметка, са само пряко следствие на демокрацията и социализма, тоест на ръководството на количественото болшинство след падането на бремето на религията, нравствеността и мировия съд.
Нацизмът – това не е рожбата на Германия
Стана ясно, че светът грешно смята нацизма изключително за рожба на Германия, докато той е следствие от демокрацията и социализма, останали без религия, нравственост и мирови съд. А щом е така, тогава всичките народи са равни в това, и няма никаква надежда, че с победата на съюзниците, нацистите ще умрат, защото утре нацизмът ще бъде приет от, например, англосаксонците, защото и те живеят в света на демократи и нацисти.
Помни, че демократите са длъжни да отритнат религията, нравствеността и мировия съд по същия начин, както и марксистите, защото всичките тези фактори, вярно служейки само на решителните хора, винаги слагат препятствия за демократите или за качественото [35] болшинство в обществото.
Истината е, че мислителите от демократическото съсловие внимателно следят за това хората да не развалят едновременно религията и нравствеността, защото знаят, че тогава светът ще бъде разрушен. Обаче в същата степен те възпрепятстват установяването на правителството на болшинството. Когато болшинството стане достатъчно умно, за да ги разбере, тогава то, разбира се, ще избере други лидери, по подобието на Хитлер. Защото той наистина е ярък представител, изразяващ мнението на количественото болшинство на всяко едно общество – немското, англосаксонското или полското.
Едно средство
Крие се не в думите на демократите, предлагащи постепенно да премахнат религията и нравствеността и да създадат нови държавни принципи, така че светът да не бъде разрушен. Защото масите, както вече е било казано, няма да ги чакат. Но, както са казали мъдреците [36], не се разрушава синагогата, докато няма възможност да се построи нова на нейното място.
С други думи, не трябва да позволяваме на качественото [37] болшинство да вземе ръководството в ръцете си, докато няма да бъде формирана адаптирана по него форма на обществено съзнание, нравственост и политика, защото през това време светът ще бъде разрушен, и няма да има с кого да се говори.
Нихилизъм
Не абсолютният нихилизъм [38], а отричането на ценностите (подобно на отношението на Ницше към христианските ценности), т.е. на всичките ценности в областта на религията, етиката и държавното устройство, свойствени на възгледите на човечеството до сега.
Защото всичко това са компромиси с мерките на егоизма на индивида, или държава, или работника на Твореца.
А аз казвам, че всяка степен на егоизма е порочна и вредна. И няма различен ред, освен алтруистичния –както спрямо индивида, така и спрямо обществото и Твореца.
Материалистически детерминизъм [39]
Материята е началото на всичко, а мисълта е плодът на действията и усещанията, и представлява нещо като огледало. Няма свобода на желанието, а само свободата на действията. Не според собствено усмотрение, тъй като едно лошо дело повлича след себе си друго, а свободата на действието се разбира така: човек (в гореспоменатото огледало на действията) гледа на разума на някой друг, и тогава получава свобода да му се подчини.
Но не ще може да направи избор въз основата на собствения си разум (своето огледало). Защото своят път всекиму се вижда прав и разумът му винаги дава своето съгласие.
Извън този свят
Извън този свят да се разбира и да се изследва трябва само субективно и прагматично (практически). В такъв случай, става дума за изследване на този свят, макар че то се прави извън него. Защото човек мисли в съответствието със степента на материализирането в природата на този свят, а също съгласно степента на ефективност и пригодност (прагматичност).
Какво се намира извън този свят?
Само Творецът е реален. Той е мястото на света, а не светът е Неговото място. Само Той, както ние разбираме, се намира също извън този свят и нищо друго – в противоположност на пантеизма.
«Този свят» е обективен термин, достъпен на обективното разбиране, първоначалните основи на който се явяват пространството и времето.
А световете АК и АБЕА [40], намиращи се извън този свят, могат да се разбират само субективно, без да засягат обекта в ни най-малката степен.
Същината на обектите, определяни от нас като АБЕА, се отнася към разреда на допусканията, предположенията, защото всички без изключения ги възприемат така (става дума за избраниците във всяко поколение, които са, като цяло, десетки хиляди и милиони, бивши и бъдещи). В такъв случай, на тези нива на нас ни е достъпно обективното постижение, без оглед на това, че изобщо не засягаме обектите.
Оттук са произлезли четирите свята, намиращи се над този свят, макар че по природата си те са изключително субективни, обличайки се в естеството на този свят по два начина: чрез разпространяване и мисъл. С други думи, иде реч за психофизическия паралелизъм (успоредност). Защото всеки обект се познава от нас по два начина: отначало физически, а след това психически, и те винаги съпътстват един на друг по паралелен начин.
Известно е, че и в този свят мнозина се придържат към концепцията «експресионизъм», т.е. изключително субективното възприятие. Обаче аз използвам също концепцията «импресионизъм», за да по възможност обективно да прояснявам понятията на този свят, без излишното намесване на субективните доводи.
Същността на религията
Същността на религията се разбира само прагматично. Както пише Джеймс [41]: изворът на вярата е заложен в потребността, а истинността й зависи от това, до каква степен тя удовлетворява тази потребност.
Има два вида потребности:
1.Душевната потребност: ако изключим нея, на човека му се повръща от омръзналия останал живот.
2.Физическата потребност, разкриващата се главно в обществения ред, такъв като нравственост и политика. По думите на Кант [42] вярата представлява основата на нравствеността и я пази.
От само себе си се разбира, че мъдреците от религията ще се появят не само от съсловието на тези, които имат душевна потребност, защото в нея присъства и субективен аспект. От друга страна, представителите на втория тип ще получават удовлетворение, т.е. истината, и в субективен смисъл. И при всичко това «от ло-лишма човекът ще стигне до лишма» [43].
Потребността върви пред причината, задължаващата към вярата.
Обществените лидери
Ако всеки по отделно, разбира се, има основание и право да избира експресионизъм или импресионизъм, то тези, които държат в ръцете си браздите на управлението нямат право да ръководят обществото по друг начин, освен позитивно и прагматично, т.е. по системата на експресионизма. Защото тогава човек не ще може да причини на обществото вреда в своите лични интереси. Например, той няма да може да предпише на обществото вярата с цел разбиране на собствения си импресионизъм, заради което обществото ще се лиши от нравствеността и морала. Ако човек не се контролира, по-добре е да подаде оставката и да не вреди на обществото с идеалите си.
Възприемането на света Светоглед
Светът е бил създаден по причинно-следствения път според принципа на историческия материализъм [44] и съгласно диалектиката [45] на Хегел [46]: теза, антитезата и синтез.
Той е устремен към усещането на Твореца, започвайки от неживото, растителното, животинското и човешкото стъпала – до нивото на пророчеството или знанието за Твореца.
Наслаждението – това е тезата, страданията – това е антитезата, а усещането на извън тялото – това е синтезата.
Същността на дефектите и поправянията е заложена в разума на обществото
Както разумът на индивида прави разлика между загубата и печалбата, уреждайки делата на човека по най-успешен начин, така и разумът на обществото анализира държавните дела и ги организира по най-успешен начин. И така, съществува количествено мнозинство и качественото мнозинство.
Количественото мнозинство и качественото мнозинство
Досега мнението на качественото болшинство (т.е. решителните), е създавало и проявявало мнението на обществото като цяло. От това е обусловен целият морал и системата на съдилищното производство.
Религията изрично е служила на тях, за да вреди на количественото болшинство, съставляващото 80% от обществото.
Количественото болшинство е примитивно като древния човек
Количественото болшинство е примитивно, както древният човек, защото не се е опитвало да се възползва от съдебните, религиозните и нравствените порядъци, които досега са служили не на него. И разбира се, то изцяло е достигнало сегашното състояние не иначе, а по пътя на многобройните страдания, причинно и диалектически. Количественото болшинство изобщо не обръща внимание на това, и, естествено, не може да го овладее.
Най-бързото действие – това е насаждението на алтруистичното обществено съзнание
За да по ефективен начин отново да се задейства разумът на количественото болшинство, съществува само едно бързодействащо средство: насажденето на алтруистичното обществено съзнание. Става дума за отвращението към всякакво желание за наслаждение от каквото и да е, а също така и за желание за отдаване в максимално възвишената и прекрасна степен.
Всичко това се достига именно благодарение на действията, защото – макар че психофизиката се състои от двете успоредни – физическият аспект все пак предшества психическия.
Гениите
Геният – това е плодът на поколението, обладаващ силно влечение към отдаване и не нуждаещ се от нищо за себе си. С това той се уподобява по свойства на Твореца, автоматично се слива с Него, притегля от Него мъдростта и наслаждението и върши отдаването за човечеството.
Гениите се делят на два вида:
· Или те работят по собственото знание, с други думи, заради това да доставят удоволствието на своя Създател, и вследствие на това назначение извършват отдаване на човечеството.
· Или работят не по собственото знание, т.е. не усещат и не знаят, че са слети с Твореца. И са слети с Него, без да знаят за това. Тогава те извършват отдаване само на човечеството.
Въз основа на това, човечеството може да напредва, единствено вкоренявайки в себе си желанието да отдава – и тогава ще се преумножат гениите в света.
Телеологията [47]
Телеологията е обусловена в Кабала съгласно антропоцентричната концепция: световете са създадени за устремените към Твореца, и те представляват целта, и Творецът цари в душите на праведниците.
А също така целта се привежда в пророчеството: «Ще се напълни земята със знанието за Твореца» [48] – и няма цел по-отчетлива.
Рамбам [49] се склонява към дистелеологията и казва, че Творецът има и други цели в творението, освен човешкия род, защото му е трудно да разбере как Творецът е могъл да създаде толкова голямо творение с множество звезди, измежду които нашата планета е нищожна в своята действителност подобно на синапено зрънчице. И всичко това е само с цел усъвършенстване на човека?
Целта е задължителна за всеки, който има разсъдък. А действащият безцелно е неразумен. По действията на Твореца разбрахме, че Той е създал света с неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Човешкото ниво стои на чело в създаването, тъй като усеща ближния и въздейства на него. А освен това, има нивото пророк, който усеща Твореца и Го познава, и това се разбира като наслаждение за Него и Неговата цел в цялото това обширно творение.
Проблемът на Хегел: в природата задължително се намират безцелни творения, представени с различни множества на нашата планета, а също и с безпределно множество планети, на които човек не намира никакво приложение. Отговорът се съгласува със закона: «неизвестното не опровергава известното». «Човек се ръководи само от това, което виждат неговите очи» [50]. Възможно е, неживото, растителното, животинското и говорещото нива да съществуват на всички планети, и на всяка от тях говорещото ниво представлява целта. Има и други подобни хипотези от разреда на неизвестното. Обаче как това може да опровергае това, което е известно и е опознато чрез пророчеството?
Просто за Твореца представлява удоволствие да създаде обект, който ще бъде способен да общува с Него, да обменя мненията и т.н. Тук присъства удоволствието от различен, друг вид. И ние напълно се полагаме на пророчеството.
Причинността и избора
Причинността и изборът представляват «пътя на страданията, изискуеми без знанието» [51], посредством диалектическите закони. Във всяко битие се крие небитието, и битието се осъществява, докато криещо се в него небитие още не се е разкрило. А когато се разкрива и се развива антитезата, тя унищожава тезата и образува вместо него битието, по-съвършено от преди, защото включва в себе си поправянето на антитезата на предишното битие (защото всяко небитие предшества битието). А затова последващото битие се нарича «синтезата». С други думи, тя се състои и се ражда от тях двамата – от битието и от небитието, предшестващи новото битие. По дадената схема се движи истинността, винаги се допълвайки «по пътя на страданията», които са битието и небитието, тезата и антитезата. Те винаги пораждат синтезата по-истинска, докато не се разкрива съвършената синтеза. Обаче какво представлява съвършенството?
В историческия материализъм гореописаният път на страданията се проявява само в икономическите обекти. При това всяка теза означава справедлив за времето си режим, всяка антитеза – несправедливото разпределяне в икономиката, а всяка синтеза – това е режимът, изглаждащ разкрилата се антитеза, и не повече от това. А затова, и в него се крие небитието. В процеса на развитието небитието унищожава също и дадената синтеза, връщайки се, не приведи Господ, до тогава, докато не се появи справедливото разпределяне.
«Пътят на Тората»
«Пътят на Тората» [52] – това е връчването на съдбата в ръцете на угнетяваните, което приближава финала в такава степен, до която угнетяваните ще управляват процеса. И това се нарича «избор», защото от този момент изборът се намира в ръцете на участниците на процеса.
«Пътят на страданията» представлява обективното действие, а «пътят на Тората» е субективното. И съдбата се намира в ръцете на участниците в процеса.
Принципът: отдаване на ближния. Управлението: задължителният режим – минимален живот и действията по изпълняване на заповедите заради нивото на живота за обществото.
Задачата и целта: сливането с Твореца. Това е, според мнението ми, последната синтеза, в която повече не се крие небитието.
[Преминаване на следваща страница]
Добрите дела и заповедите
Локк [53] е казал, че в разума няма нищо, което не би минало първо през усещанията. А също и Спиноза [54] е казал: искам някаква вещ, не защото тя е добра – тя е добра, защото я искам. Към това трябва да добавим, че в усещанията няма нищо, което не би минало първо чрез действията. Така че, действията пораждат усещания, а усещанията пораждат разбиране.
Например, в усещанията е невъзможно да се насладим от изобилието на отдаване преди извършването на отдаване в действителност. А също е невъзможно да разберем и да проумеем голямата важност на отдаване, докато не я изпитаме в усещанята.
Според същия принцип, не е възможно да вкусим наслаждението от сливане, докато не умножим добрите деяния, способни да доведат до това, напълно съблюдавайки условието, което изисква да се доставя удоволствието на Твореца. С други думи, нужно е да се наслаждаваме от удоволствието, доставяно на Твореца чрез изпълняване на заповедта. А след като ще изпитаме доброто наслаждаване в действията, може да Го разберем чрез степента на това наслаждение. Ако все пак... заради вечното неизменното наслаждение от доставяне на удоволствието на Твореца, тогава ще се удостои да узнае…
Както е казано по-горе, Кабалистическата методика има две задачи. Първата – това е състоянието «ло-лишма», означаващо една само изгода. То е призовано здраво да утвърди нравствеността в целите за собствената изгода в човека. Излиза, че след осъществяване на тази задача, той вече изпитва удовлетворение.
А също Кабала има втора задача – душевната потребност в сливане с Твореца. И това се нарича «лишма». Посредством действията човек може да се удостои с това, и тогава «от ло-лишма стига да лишма».
Жизнената задача
Съществува три подстъпа в книгите и изследванията:
– или идеомания, заради удостояване сливане с Твореца;
– или постигане на развитието и прогреса, което се нарича: утилитаризъм, «изгодата»;
– или плътското и чувственото наслаждение, което се нарича: гедонизъм или киренизъм.
Дай Боже, концепцията на гедонизма била истинска, Обаче, бедата е в това, че страданията надвишават тези малкото чувствени удоволствия, от които човек може да се наслади. А освен това, има още дефект на неотвратимостта на смъртния час.
Що се отнася за концепцията на утилитаризма, желаещ да донесе в света прогрес и развитие, то тук изниква голям въпрос: кой ще се удостои с този съвършен прогрес… за който плащам толкова висока цена със страданията и мъченията?
Така че, само гедонизъм изглежда като устрем към човешкото щастие, при което, благодарение на усъвършенствуване на всичките душевни сили, човек се удостоява с уважение при живота и доброто име след смъртта.
Кант от своя страна се присмивал на тази концепция, основаваща нравствените ценности върху егоистичната задача, и предписва да се действа не заради наградите.
Съвременната наука повече предпочита утилитаризъм, но само за общата полза, т.е. отдаването, което също напомня за намерение заради награда. Кой ще поиска това? Освен това си остава гореспоменатия въпрос: какво дава на поколенията целият този прогрес, заради който трябва да работя в такива страдания, за да го предам на другите? Така или иначе, мога ли да оправдая това със знанието за това, какви са желаните плодове на развитието и кой точно ще се наслади с тях?
Какъв глупак ще плати толкова висока цена, без да знае, какво дава на другите?
Бедата е в това, че наслаждението е кратковременно, а страданията са дълговременни.
Целта, която искаме от живота
От всичко горе казаното ще разкриеш, че жизнената задача се състои в това, да се удостоим да се слеем с Твореца, щателно спазвайки условието да действаме само за Неговата полза. Или да удостоим мнозината, да достигнат сливането с Него.
ДВАТА вида рабството в света [55]
Два вида робство има в света: или поробването от Твореца, или поробването от Неговите творения. Един от тях е задължителен, защото дори царят и президентът неизбежно работят за творенията. Обаче вкусът на абсолютната свобода изпитва само този, който е поробен единствено от Твореца, а не от някакво творение в света.
Поробването е необходимо, защото получаващият е нечестив, и това е животинската страна. А ако да се отдава – нима не е ясно на Кого?
[26] В оригинала: פוסטמאטים. Вероятно, имат се предвид именно «постулати». Възможно, тук Баал Сулам има предвид думите на Кант от труда му «Критиката на практичния разум», книга втора, глава 2, раздел VI «За постулатите на чистия практичен разум изобщо». В този раздел Кант твърди, че постулатите, насочващите към висшето благо, – това са свободата на човека, неговото безсмъртие и битието Божие.
[27
] Думата е в курсив както е, защото в ръкописа фигурира нечетливо.
[28] В оригинала: רעגבליאטיבי. Възможно, има се предвид думата regulative - насочващ.
[29] Тук и нататък, бележка «преминаване на новата страница» означава, че в ръкописа започва нова страница или нов фрагмент.
[30] Йешаяу, 6:3.
[31] В оригинала: הסקולען. Възможно, става дума именно за училищата.
[32] Иов, 11:12.
[33] Чарлз Дарвин (1809-1882), английският учен, основоположникът на теорията на еволюцията.
[34] Трактатът Ба́ва Ба́тра, 58:1
[35] Състоянието на ръкописа не позволява достоверно да се разпознае тази дума. Възможно е, авторът е имал предвид «количественото болшинство».
[36] Виж Бава Батра, 3:2.
[37] Виж забележка 35.
[38] Нихилизъм: философската концепция, отричаща всичките традиционни ценности и институти. От латинското nihil - «нищо».
[39] В оригинала: מאניזם. Възможно, има се предвид именно материалистичен детерминизъм.
[40] АК и АБЕА: световете Ада́м Кадмо́н, Ацилу́т, Брия́, Ецира́ и Асия́.
[41] Уилям Джеймс (1842-1910), американският философ. В своята книга «Многообразието на религиозния опит» той пише: «Полезността на религията за този, който я изповядва, и полезността на този човек за целия останал свят са най-добрите доказателства на това, че в нея се крие истината» Уилям Джеймс, Многообразието на религиозния опит. Изследване на човешката природа», Иерусалем, 1949, стр. 300. А също: «Признаваме само тези богове, в които се нуждаем и които подхождат за нуждите ни... Всяко теологично вярване, способно да събуди в нас преданост на този идеал, представлява за нас вярно средство по силата на самата тази способност. В противен случай то ще загуби за нас всякаква цена» (на същото място, стр. 216).
[42] Имануил Кант (1724-1804), немският философ.
[43] Трактатът Псахим, 50:2.
[44] Историческият материализъм: концепцията, публикуваната в «Комунистическият манифест» на Маркс. В нея се описва неотвратимата вражда между икономическите сили, развиващите системите на производството, и силите обществени – чрез класовото разделение и собствеността.
[45] Диалектиката: философската теория, представляваща развитието на света в светлината на противоречията. Всякаква идея (теза) поражда своята противоположност (антитеза), след за което възниква единството на противоположностите (синтеза). Единството понякога се постига чрез революционната борба, или чрез взаимната зависимост на идеите или противоположните сили.
[46] Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), немският философ.
[47] Телеологията: учението за целесъобразността. Произхожда от гръцкото telos - краят, резултатът, целта.
[48] Йешаяу, 11:9.
[49] Рамбам: раби Моше бен Маймон (1138-1204).
[50] Бава Батра, 131:1.
[51] В буклета «Мирът», който Баал Сулам е публикувал през 1933-та година, той пише:
«Благодарение на всичко казано по-горе, можем да разберем загадочното изречение от трактата "Аво́т" (глава 3, 16): "Той (раби Акива) е казвал: всичко е дадено под залог и мрежата е разпростряна над всичките живи, павилиона е отворен и търговецът дава в дълг, книгата е разкрита и ръката записва, и всеки, желаещ да вземе назаем, нека да дойде и да вземе, а пъдарите обикалят непрекъснато, ежедневно, и взимат от човека с неговото знание и без неговото знание, и имат на какво да се опрат, а съдилището е съдилището истинско, и всичко е готово за трапезата"…
Особени сили, възникващите благодарение на работата на Твореца, се разпознават в качеството на отдадените пъдари, непрекъснато и ежедневно вземащи дълговете до пълното им погасяване. По същия начин и неизменните сили, отпечатаните в закона на развитието, се разпознават в качеството им на отдадените пъдари, непрекъснато и ежедневно вземащи дълговете до пълното им погасяване. За това той в същност говори: " пъдарите обикалят непрекъснато, ежедневно и взимат от човека". Обаче между тях лежи различието и голямото разстояние, което се изразява с думи " с неговото знание" и "без неговото знание". Хората от първия тип, чиито дългове за развитието се изземат от пъдарите, връщат задълженията си "без знанието". Бурните вълни, поднятие от урагана на закона на развитието, ги настигат, бутат отзад, и карат творенията да крачат напред. По този начин, дългът се иззема въпреки желание, в процеса на големите страдания от проявата на силите на злото, напиращи отзад. А хората от втория тип връщат дълга си – който е постигането на Целта – "със знанието", според собственото желание, отново и отново изпълнявайки особените работи, ускоряващите развитието на чувството на осъзнаване на злото… От тук виждаш огромното разстояние между тези, които плащат със знанието си, и тези, които плащат без знанието, – подобно на предимството на светлината на блаженството и наслаждението над тъмата на страданията и тежките мъки».
[52] В статията «Свободата на волята» Баал Сулам пише:
«Има два пътя, с които Управлението ни е заобиколило и ни е обхванало, за да ни доведе към крайната цел:
1.Пътят на страданията, на който се развиваме без знанието.
2.Пътят на мъдростта на Тората, на който се развиваме със знанието, без всякаква принуда и страдание».
[53] Джон Лок (1632-1704), английският философ.
[54] Бенедикт (Барух) Спиноза (1632-1677), холандският философ от еврейски произход.
[55] В оригинала буквата ב, означаваща числото 2, е по-едра от останалите.
Част 3
Фрагмент 1
Прагматичният комунизъм
Приемането на законите на алтруизма, основаващи се на любовта към ближния, в буквален смисъл.
Справедливото разпределение на печалбата, за да работи всеки според способности и да получава според потребности.
Имуществото съществува, само че на собственика не е позволено да получава от печалбата повече отколкото според потребностите.
Единият тип собствениците ще бъде под обществения надзор. Вторият тип – под честната дума или счетоводните книги.
Безработните ще получават според своите потребности наравно с трудоустроените.
Живущите според принципите на комуните ще получават същите суми, както и работещите домовладелци, а от печалбата, получена от съвместния живот, ще създадат общественото имущество, намиращо се в частната собственост на дадения кибуц.
Усилията по построяване на живот в комуни, а също и за градските работници.
Предимствата
Работниците, а още повече тези, които се страхуват от уволняване, разбира се, ще се натоварят с тези алтруистични закони, за да постигнат сигурността в живота.
Собствениците от идеалния тип също ще приемат тези закони.
Посредством наставленията въз основата на алтруистичните принципи следва да се формира общественото мнение, съгласно което този, който получава свръх собствените потребности, прилича на душегубеца, и заради него светът ще бъде принуден към продължаването на убийствата, хитлеристските порядъци и ужасните войни. Благодарение на това многобройните души ще бъдат привлечени към комунизма.
Под натиска на контрактите и стачките може да се вкара горчилката в живота на собствениците, които ще се нагърбят с тези алтруистични закони, тъй като те засягат не тяхното имущество, а само печалбите им.
Тъй като този алтруистичен закон ще бъде международен, благодарение на парите и духовното влияние възможно е да бъде завладяно сърцето на арабските шейхове, които ще приемат това мировъзрение съвместно с нас като единен блок и ще започнат да привличат душите от средата на арабските работници и собственици.
Оттук ще израсне благото за сионизма, защото, до степен, до която те ще приемат закона, задължаващият към любовта и отдаване на цялото човечество с равна мярка, до толкова няма да посегнат да разграбват земите на Израел, тъй като ще разберат, че тази земя е предназначена за Твореца.
Нивото на живота на арабите ще бъде еднакъв с нивото на живота на евреите, и това ще бъде голяма подкрепа за установяване на дружбата между тях.
Фрагмент 2 [56]
Разумът на индивида и разумът на обществото
Разумът на индивида е силата на неговото съждение, в което са отразени всичките полезни и вредни дела. Сякаш когато гледа в огледалото, той избира от тях полезните и отхвърля вредните. Точно така и цялото общество има колективен разум, в който се отразяват полезните и вредните за обществото дела. Разумът на обществото намира полезните за него дела, превъзнасяйки тези, които ги извършват, и обратно, обществото осъжда тези, които извършват вредните дела. Вследствие на това се раждат идеалисти и лидери, закони, обосновките и т.н.
Дефектът в разума на обществото: качественото болшинство
До днешния ден силата на лидерството и силата на съждението са обладавали само решителните, представляващи качественото болшинство. Както се казва, двадесет човека завъртат цялата Франция. Именно те формират общественото мнение, карайки корабостроенето, нравствеността и религията да работят за тяхната полза. А тъй като те експлоатират количественото болшинство от обществото, то корабостроене, юстицията и нравствеността само вредят на обществото, тоест на количественото болшинство.
Следва да не се забравя, че сегашната власт на качественото болшинство беше напълно достатъчна до ден днешен, защото масите не са имали силата на съждението. Всичките разрушения, предшествали съвременното политическото устройство, са произлизали изключително от процеса на изясняване на отношенията между решителните.
Обаче не за едно поколение те са постигнали сегашното устройство, но по пътя на ужасните разорения, докато не са натрупали ума в религията, нравствеността и корабостроене, което е внесло реда в света.
Новото устройство
В последните поколения, благодарение на стягите на принуждаването [57], а също благодарение на демокрацията и социализма, масите започнаха да отварят очите и да вземат общественото управление в ръцете си, в ръцете на количественото болшинство. Вследствие на това те са разкрили, че религията, нравствеността, държавната система и мировият съд – всичко това е в тяхната вреда, защото, както е казано по-горе, правдата е в това, че тези институти служат на качественото болшинство, на десетте процента от обществото, а на всички останали – вредят.
Затова са възникнали двата вида власт на масите:
· или подобно на нацистите, които са отхвърлили бремето на религията, нравствеността и съда и действат по примера на примитивния човек, предшествал установяването на житейския ред на качественото болшинство;
· или подобно на съветските страни, където диктатурата на десетте процента управлява цялото общество. А това, съгласно историческата диалектика, не може да продължава дълго.
«Ако все пак, да не дава Бог, изчезне нравствеността, тогава ще унищожат враговете целия Израел». Накратко казано, задължително и безусловно се връщаме към човека от гората. Само когато количественото болшинство (масите) също ще се научат на диалектиката на собствената плът и кости (както преди тях качественото болшинство) – тогава то ще се съгласи с това, да има ред.
Оттук следва, че нацизма – това не е немския патент
Ако ще помним, че масите не са идеалисти, тогава няма друго средство освен методиката на Кабала, от която естествено произтичат нравствеността и справедливостта. Обаче от сега те ще обслужват количественото болшинство. По какъв начин? – Именно това представлява законът на отдаването.
Принципа: отдаване на ближния. Управлението: поемане на задължението за обезпечаване на минимума и заповедта за обезпечаване на нивото на живота.
Целта: сливане с Твореца.
Нацизмът – това е плодът на социализма
Защото идеалистите са малобройни, а истинските носители са работниците и селяните, които са егоисти. И ако ще се появи в който и да е народ проповедник подобен на Хитлер, който да заяви, че национал-социализъм е по-удобен и по-полезен за тях, отколкото интернационализъм – защо да не го послушат?
[Преминаване на следваща страница]
1.Ако за нацизма и неговите разрушения биха разбрали няколко години по-рано, и някакви мъдреци биха искали да намерят спасение в благочестива религия, достатъчна за защита – би ли това било забранено поради лъжата?
2.Ако след войната народите ще стигнат до всеобщото разбиране, че именно Израел е необходимо да бъде развеян на четирите посоки и да бъдем изгонени от страната ни; и ако дойде някой и наново да затвърди религията (за да се бори до смърт) между нас и народите, благодарение на което те ще се съгласят, наопаки, жителите на чуждите страни да дойдат в страната Израел – би ли било това забранено?
3.Ако, да не дава Бог, нацистите ще вземат надмощие, ще станат господарите на света и ще поискат да изтребят остатъка на племето на Иакова – могат ли да бъдат утвърждавани законите на алтруизма във всичките народи, за да бъде спасен този народ?
Прагматизмът
Изворът на вярата е според необходимост. И истината в нея има толкова, колкото тя задоволява тази необходимост (Джеймс [58]). Защото необходимостта представлява причината на вярата и задоволяване на необходимостта е нейната истинска същина.
Двете потребности:
1.Материалната потребност в укрепването на живота на обществото. И това е истинската същина.
2.Душевната потребност, освен която целият останал живот е отвратителен. И това е лишма.
Разбира се, религиозните мъдреци се появяват вследствие на душевната потребност. Обаче «от ло-лишма пристига лишма».
Виж прагматичната истина. [59]
Жизнената задача
1.Да се донесе прогреса и щастието на обществото. А това идва от съвременната наука.
2.Благодарение на усъвършенстване на всичките душевни сили, човекът се удостоява с уважение при живота и с доброто име след смъртта. На това се присмива Кант, тъй като иде реч за егоизма. И предписа да се действа само не заради награда.
Следва да бъде разбрано: ако не си струва да се живее заради себе си – кажи, че си струва да се живее заради хилядите такива като мен, или милиардите.
А оттук следва, че задачата е устремена за благото на Твореца. Или за Него Самия, или за целия свят, за да се удостоят със сливането с Него.
Истината и лъжата
Истината и лъжата – това е психическият отпечатък на битието и небитието, представляващи тезата и антитезата, от които израства «истината за дадения момент» – синтезата. Това е прагматичната истина, и тя продължава, докато не се разкрие «абсолютната истина» в съкровеността на която няма лъжа.
Пример 4 (виж горе). Във времената на първобитния примитивен човек, когато хората са грабили и убивали един друг подобно на горските зверове, нима е било възможно да се въведе между тях религиозното управление?
Пример 5 (виж горе). В детството си не исках да чета романите, за да не се занимавам с измислиците, и четох само историческите книги. Обаче, когато станах по-възрастен, разбрах, в кое се състои полезността на романите: те развиват въображението. И тогава те са се превърнали за мене в истината.
[Преминаване на следваща страница]
Потребността
Аспектът лишма – това е душевната потребност. И следва да бъдем благодарни, защото малобройни са такива хора (както е казано: «Видях, че праведниците… и разместих ги във всяко поколение» [60]), за да имат те търсене от рождението си. Наистина за някои материалният живот е отвратителен, и ако не достигнат целта на сливането, ще се самоубият.
Кабалистичният принцип: от ло-лишма пристига лишма
Провидението е подготвило егоистичната схема за управляване на хората, която задължително ще доведе до разрушаване на света, ако законът на отдаването няма да бъде приет. А затова от нея има прагматичната потребност, и от нея пристига лишма.
Какво означава душевната потребност
Както за слепеца са недостъпни цветовете, а за скопеца – сексуалната любов, така и на лишения от душевната потребност е невъзможно да бъде описана тази потребност. Обаче потребността е необходима.
Действията по изпълняването на заповедите
Действията по изпълняването на заповедите са способни да предизвикат в човека душевната потребност.
Етиката на нравствеността
Етиката на нравствеността означава добрите свойства с намерението не заради награда, без външната принуда, основани само на алтруизма и чувството на отговорност спрямо обществото, спрямо човечеството. Достига се чрез възпитанието.
При това възпитанието е необходимо на разума на обществото, което ще съдържа, осигурява и утвърждава човека при напускане на системата на възпитанието.
А разума на обществото се обуславя не от обучението, но единствено от обществената полза.
Обществената полза се оценява само спрямо отделната страна, в която живее даденото общество, и неизбежно се намира в противоречие с другите народи и държави. С какво възпитанието ще помогне в този случай? За потвърждението на това служи фактът, че още не е създадена нравствеността и и дори религията, която би била достатъчна за «интернационализма», защото убийствата, грабежите и т.н. властват с цялата си ярост без каквато и да е нравственост. Да кажем повече, големият убийца ще бъде сметнат за патриот и поборник на нравите. В сегашното време е необходима международната нравственост.
За обществения егоизъм няма друго поправяне освен духовното
За обществения егоизъм няма друго поправяне освен духовното, защото възпитанието, което не е основано на нищо, с лекота може да бъде разрушено от някакъв находчив развратник. И като потвърждение за това е Германия. А ако Хитлер би се появил в религиозна Германия, нищо не би направил.
Естествен егоизъм
Естествен егоизъм не може да бъде разбит с изкуствените неща, както: възпитанието и общественото мнение. И няма за това друго поправяне освен алтруистичното съзнание, превърнало се в естеството.
Двойната полза
Законът за отдаването донася ползата и за тялото, и за духа, а затова неизбежно се обуславя и се съгласува с всичките методики в света.
Движещата сила [61]
В нея има две категории: или теглещата сила виз-а-фронт, или силата на принуждаване виз-а-терго [62].
И каква е ползата от възпитание, ако самият човек си изглежда свободен и ако той няма никаква движеща сила спрямо задълженията, на които са го възпитали? Защото в тях няма теглещата сила и отсъства също така силата на принуждаване.
[Преминаване на следваща страница]
Безсмъртието на душата
Това се разбира само от себе си от това, че тя представлява Божествената част свише. Обаче не идва с науката Кабала, защото нито един обект не е достъпен за постигане. Душата се разкрива на човека, който я носи, само посредством действия, а нейните действия представляват само постигането на Твореца.
Оттук става ясно, че поговорката: «ако познаеш себе си – ще познаеш всичко» произлиза от чисто философските разсъждения… Защото, съгласно Кабала, нужно е да се каже обратното: «познаеш ли всичко… – ще постигнеш себе си». Същината на душата е абсолютно не постижима, и ни остават изключително действията, представляващи постиженията на имената на Твореца. С други думи, само по субективен начин.
Петте органи на чувствата
Действията по изпълняване на заповедите имат особеното свойство, подобно на това, как в материалния свят действията възбуждат сетивните органи, а когато остава… Усещанията в умозрителната памет се превръщат там в образите на ползата, вредата, имуществото. Когато разумът или желанието, или пазителят… гледа в огледалото на паметта, той анализира тези образи, приближавайки истинността, т.е. полезните фактори или имуществото, и отхвърляйки лъжливостта, т.е. вредните фактори. Според степента на яснотата на анализа израства образованието на човека. Например, в областта на математиката той въвежда полезните образи в ясен и истински вид. Същото се отнася и до сферата на икономията на времето, защото това служи за ползата на човека спрямо имуществото, което той притежава. По същия начин стоят нещата в музиката, в медицината, или в астрономията.
Аналогично на това, особеното свойство на духовните действия се състои в това, че… ...Заповедите, които възбуждат духовните усещания на човека. Има два вида чувствените органи: зрението, слухът, обонянието, речта… А също така телесните ХаГаТ НеХ [63]: тъй като постоянството в добрите дела… в работника духът на «любовта», и, с натрупване в значителната степен… в него чувството на «трепета» – как да не съгреши и да не изгуби любовта… ...Самият, когато у него има чувството на любовта и трепета, ражда се в него чувството… за другарите, които не са се удостоили от това (което и представлява имуществото). А след тези три чувства… се ражда в него «Нецах» [64], подобно на героя, властващ духа му. И съгласно всичките усещания на четирите тези сетивни органи, у него се ражда «Ход» [65], и признава реалността на Твореца.
С всяка заповед, която той добавя, разрастват се в него петте долните сетивни органи, посочените горе, и вкусовете на заповедите. Когато те се натрупват в необходимата степен, в него се раждат петте висши органи на чувствата: зрението, слухът, обонянието, речта, за да види наистина славата на Твореца и да чуе Неговия глас, и да вдиша трепета Му, и да говори пред Него.
И когато се удостоява с по-голямото, остават в паметта му образите от впечатленията на петте долни органи на чувствата и петте висши органи на чувствата. Оглеждайки тези впечатления, както в огледалото на разума, човекът разкрива полезните и… и отхвърля вредните. И в степента на яснотата на анализа расте знанието за Твореца.
Луксът и натрупващото се имущество
Както в материалното, така и в понятията… Във външните науки, икономиката… и медицината – това разкриване на факторите, полезни за нивото на живота… за лукса, представляващ имуществото от първата степен. А втората степен – това е натрупващото се имущество, не намиращо използване, както например богатството. Това е мат… астрономията и музиката.
Аналогично на това, в духовното резултатите на анализа, влизащи в употреба …, служат за ползата на нивото на духовния живот представляват не натрупващото се имущество.
А също има високите резултати на анализа, не служащи за ползата на нивото на живота, които представляват само натрупващото се имущество, важно получение, както например, богатството, астрономията и философията.
Обаче и те, и другите произтичат от духовните образи, получени веднъж в усещанията. Изборът на факторите, полезни за себе си или за другите, се нарича знанието на Твореца. И знай, че в науката Кабала също има два гореспоменати вида имущество.
Психофизичният паралелизъм
Двата пътя на проявата на едната същност, както например гръм и мълния. Това се нарича «добрите дела и Тората». Обаче човекът усеща отначало психичния аспект, а после – физичния. Както е в любовта: този, който получава подарък, първо усеща в разума, че даряващият го обича, а след това протичат и се разпространяват в него искрите на любовта… ...В главата се разкрива като психическото, а вътре се облича като …
[Преминаване на следваща страница]
Изворът на всичките грешки в света
Изворът на всичките грешки в света е идеята. Нейният смисъл е в следното: взима се някакво понятие или образ, не когато той е облечен в тялото, и го демонстрират в качеството на абстрактния обект, все едно той никога не се обличал в тялото. Казано по друг начин, превъзнасят или осъждат идеята в съответствието с тази абстрактна оценка.
Бедата е в това, че понятието, разсъблечено от тялото, губи по пътя важните части на своето първоначално значение, свойственото на периода, през който то бе облечено в тялото. Затова тези, които съдят за него според предишното му значение, задължително ще сгрешат.
Да вземем например, истината и лъжата, когато те действаха в тялото. Превъзнасяме истината за голямата полза за индивида или…
И осъждаме лъжата за голямата вреда за общността и индивида. Обаче след като истината и лъжата се разсъблекли от телата си и се превърнали в абстрактните понятия, те са се лишили от основното си значе(ние)… И са се сдобили със светостта или скверната в своята абстрактна форма, и… Позволява на оценяващия да се превъзнася истината дори тогава, когато тя нанася голямата вреда на общността и индивида, а също и да осъжда… лъжата дори тогава, когато тя носи повече полза на индивида или на обществото. Това е горчивата грешка, причиняваща вреда… И е не свободен човек, за да се попита: кой е осветил тази истина? Или… осквернил и забранил тази лъжа?
Изгодата: практически всички я признават
Защото несъгласните… че те имат изгодата … и морално-етически, противоречащ понякога на телесната изгода. Обаче в основата на своята нравственост и религия също са полезн(и)… ...Всичко, освен духовното щастие. В какво все пак е различието?
И няма глупец, който ще се натоварва, без да има изгода нито за тялото, нито за духа.
Двойната изгода
А затова е необходимо учението за отдаването на ближния за всичките, живущи на този свят … Защото в него се крие телесната, а също и душевната изгода, съгласно науката Кабала.
[Преминаване на следваща страница]
Кълбото от проблемите, които следва да се решават по отделно, една след друга
Главната трудност е в това, че тук има заплетен… от няколко съмнения, вплитащи се едно в друго:
1.Дори ако не се вземе под внимание истинността, остава въпросът: наистина ли това е изгодно?
2.Дори ако това е изгодно, осъществимо ли е това в действителност?
3.Кои са тези хора, които ще бъдат подготвени, за да обучават поколението на нещо толкова високо?
4.Възможно, това действие ще доведе до позор и насмешки на обществото?
Знанието
Знанието се достига с един от трите начина:
– или емпирически, изхождайки от чувственото ви́ждане (от реалните опити);
– или «исторически», изхождайки от свидетелствата и документите;
– или математически, изхождайки от комбинациите на параметрите на количествата, величините и формите (посредством знанията) – …
Наука Кабала се потвърждава с всичките три горе посочените начини.
А също така има и четвъртият начин за постигане на знанията: изхождайки от философските аналогии, защото с дедуктивния или индуктивния начин, което означава: от общото към частното или - от частното към общото. Това в наука Кабала е най-строго забранено, защото всичко това, което не ще постигнем, няма и да научим… [66]
[26] В оригинале: פוסטמאטים. Вероятно, имеются в виду именно «постулаты». Возможно, здесь Бааль Сулам подразумевает слова Канта из его труда «Критика практического разума», книга вторая, глава 2, раздел VI «О постулатах чистого практического разума вообще». В этом разделе Кант утверждает, что постулаты, направляющие на высшее благо, – это свобода человека, его бессмертие и бытие Божье.
[27] Слово приводится курсивом как оно есть, поскольку в рукописи фигурирует неразборчиво.
[28] В оригинале: רעגבליאטיבי. Возможно, имеется в виду слово regulative - направляющий.
[29] Здесь и далее, пометка «Преминаване на следваща страница» означает, что в рукописи начинается новая страница или новый фрагмент.
[30] Йешаяу, 6:3.
[31] В оригинале: הסקולען. Возможно, речь идет именно о школах.
[32] Иов, 11:12.
[33] Чарльз Дарвин (1809-1882), английский ученый, основоположник теории эволюции.
[34] Трактат Ба́ва Ба́тра, 58:1
[35] Состояние рукописи не позволяет достоверно распознать это слово. Возможно, автор имел в виду «количественное большинство».
[36] См. Бава Батра, 3:2.
[37] См. примечание 35.
[38] Нигилизм: философская концепция, отрицающая все традиционные ценности и институты. От латинского nihil - «ничто».
[39] В оригинале: מאניזם. Возможно, имеется в виду именно материалистический детерминизм.
[40] АК и АБЕА: миры Ада́м Кадмо́н, Ацилу́т, Брия́, Ецира́ и Асия́.
[41] Уильям Джеймс (1842-1910), американский философ. В своей книге «Многообразие религиозного опыта» он пишет: «Полезность религии для того человека, который ее исповедует, и полезность этого человека для всего остального мира – наилучшие доказательства того, что в ней кроется истина» Уильям Джеймс, Многообразие религиозного опыта. Исследование человеческой природы», Иерусалим, 1949, стр. 300. А также: «Мы признаем лишь тех богов, в которых нуждаемся и которые подходят для наших нужд... Всякое теологическое верование, способное пробудить в нас преданность этому идеалу, является для нас верным средством в силу самой этой способности. В противном случае оно потеряет для нас всякую цену» (там же, стр. 216).
[42] Иммануил Кант (1724-1804), немецкий философ.
[43] Трактат Псахим, 50:2.
[44] Исторический материализм: концепция, опубликованная в «Коммунистическом манифесте» Маркса. В ней описывается неотвратимая вражда между экономическими силами, развивающими системы производства, и силами общественными – классовым делением и собственностью.
[45] Диалектика: философская теория, представляющая развитие мира в свете противоречий. Всякая идея (тезис) порождает свою противоположность (антитезис), вслед за чем возникает единство противоположностей (синтез). Единство это иногда достигается путем революционной борьбы, либо через взаимозависимость идей или противоположных сил.
[46] Георг Вильгельм Фридрих Гегель (1770-1831), немецкий философ.
[47] Телеология: учение о целесообразности. Происходит от греческого telos - конец, результат, цель.
[48] Йешаяу, 11:9.
[49] Рамбам: рабби Моше бен Маймон (1138-1204).
[50] Бава Батра, 131:1.
[51] В буклете «Мир», который Бааль Сулам опубликовал в 1933-м году, он пишет:
«Благодаря всему вышесказанному, мы сможем понять загадочное изречение из трактата "Аво́т" (глава 3, 16): "Он (рабби Акива) говорил: всё дано под залог и сеть раскинута над всеми живыми, лавка открыта и торговец дает в долг, книга раскрыта и рука записывает, и каждый желающий взять взаймы, пусть придет и возьмет, а сборщики налогов обходят непрестанно, ежедневно, и взимают с человека с его ведома и без его ведома, и есть им на что опереться, а суд есть суд истинный, и всё готово к трапезе"…
Особые силы, возникающие благодаря работе на Творца, распознаются в качестве преданных сборщиков налогов, непрестанно и ежедневно взимающих долг до полного погашения. Точно так же и незыблемые силы, отпечатанные в законе развития, распознаются в качестве преданных сборщиков налогов, непрестанно и ежедневно взимающих долг до полного погашения. Об этом он и говорит: "Сборщики налогов обходят непрестанно, ежедневно, и взимают с человека". Однако меж ними лежит различие и большое расстояние, что выражено словами "с его ведома" и "без его ведома". Люди первого типа, чьи долги за развитие взимаются сборщиками налогов, возвращают свои задолженности "без ведома". Бурные волны, поднятые ураганом закона развития, настигают их, толкают сзади, и заставляют творения шагать вперед. Таким образом, долг взимается поневоле, в процессе больших страданий от проявления сил зла, напирающих на них сзади. А люди второго типа возвращают свой долг – коим является достижение Цели – "с ведома", по собственному желанию, вновь и вновь выполняя особые работы, ускоряющие развитие чувства осознания зла… Отсюда ты видишь огромное расстояние между теми, кто платит со своего ведома, и теми, кто платит без ведома, – подобно преимуществу света неги и наслаждения над тьмою страданий и тяжелых мук».
[52] В статье «Свобода воли» Бааль Сулам пишет:
«Есть два пути, которыми Управление окружило и охватило нас, дабы привести к конечной цели:
1. Путь страданий, на котором мы развиваемся без ведома.
2. Путь Торыи мудрости, на котором мы развиваемся с ведома, без всякого принуждения и страдания».
[53] Джон Локк (1632-1704), английский философ.
[54] Бенедикт (Барух) Спиноза (1632-1677), голландский философ еврейского происхождения.
[55] В оригинале буква ב, означающая число 2, крупнее остальных.
[56] Може да се забележи приликата на този фрагмент със статията, приведена във втората част.
[57] В оригинала: הצוואנג שמללע. Думата «הצוואנג» на идиш означава «принуждаване», «насилие». Думата «שמלען» означава «да притеснявам».
[58] Виж по-горе бележката 41.
[59] Параграф «Правдата и лъжата» по нататък.
[60] Трактатът Йома́, 38:2. «Каза раби Иоханан: "Видял Твореца, че праведниците са малобройни, спрял и ги е разместил във всяко поколение"».
[61] В оригинала: «мотив пауер» (англ. motive power) – силата на целта, т.е. силата, действаща и движеща всяко тяло, отмервайки му енергията за усилията, подобно на машинното гориво (определението е взето от буклета на Баал Сулам «Мир»).
[62] Виз-а-фронт (лат.): силата, която тегли към нещо, намиращо се отпред. Виз-а-терго (лат.): силата, която бута към нещо, намиращо се отзад (определението е взето от буклета на Баал Сулам «Мир»).
[63] Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход.
[64] Буквално «вечност».
[65] Буквално «великолепие».
[66] В ръкописа е невъзможно да се разбере края на предложението. Във връзката с това привеждаме подобните думи на Баал Сулам от другите места: «Такова е неизменното правило на всичките мъдреци на Кабала: "всичко, което не ще постигнем, няма да определим с името и думата"» (статията «Същината на науката Кабала»). «Такова е правилото: всичко това, което няма да постигнем, не ще узнаем по името му» (ТЕС, част 1, глава 1, параграф 2, Вътрешната светлина)
.
Част 4
Фрагмент 1[67]
Обясняването на това, че и сега ние отдаваме, а не получаваме, защото не вземаме произведените от нас излишъци в могила.
2 Защото, ако усилията на целия ден докарват наслаждението за половин ден – това се нарича отдаване. Както съвкупното наслаждение е много по-молко от усилията, които човек прилага, толкова всичките ние се явяваме даващите, а не получаващите – и това е математическата сметка.
3 Обясняването е в това, че днес, вследствие на поробването от обществото, ние прилагаме усилия, най-малко 14 часа дневно с мъките и страданията, защото всичките ни обичаи са следствие от поробването от страната на обществото.
… Обясняването на това, че ако ще се възползваме от «земната власт», то е възможно да форсираме «последното поколение» и по време на нашето поколение.
4 Конкуренцията, произтичаща от единствеността, която се крие в отдаване на ближния, – това не е абстрактната фантазия. Защото я използват в практическия живот – например, пускат цялото си имущество или по-голямата му част за общите нужди. Или членовете на най-идеалистичните партии, посвящаващи и губещи живота си заради общото благо, и т.п.
[Преминаване на следваща страница]
Пример, показващ на какво прилича това: на богаташа, който не искаше да издържа стария си баща. В съдилището, където се яви, беше произнесена присъдата му - той да издържа баща си и да се отнася към него с уважение, не по-малко отколкото спрямо другите си домашни. А в противен случай ще бъде строго наказан.
Разбира се, той е взел бащата в къщата си и бил принуден да го осигурява със всичките блага, Обаче сърцето му е изпълвала тъга. Казал му бащата: «Така или иначе, ти ми даваш всичките деликатеси на света от софрата си. Така че каква разлика има за тебе и какво толкова ще изгубиш, ако при все това ще имаш и доброто намерение, приемливо за всеки приличен човек – да се радваш на това, че имаш възможност да изказваш уважение към баща си, който ти е посветил всичките си сили и те е направил уважаем човек измежду хората? Защо се инатиш в дълбочината на сърцето си и съжаляваш? Можеш ли някак си да се избавиш от това?»
Такова е положението на нещата. В края на сметката ние извършваме отдаване на обществото и само обществото остава в печалбата от нашия живот, защото всеки човек от малък до велик попълва запасите и обогатява обществената каса.
Когато сам човек претегли страданието и наслаждението, което получава, като резултат ще има голям дефицит. Следователно, извършваш отдаване на ближния – само че с болката в сърцето, с големи и горчиви страдания. Така че каква разлика има за тебе, ако ще имаш и доброто намерение?
Фрагмент 2 [68]
· Всеки от тях изпълнява своите функции на службата на обществото по най-добрия начин, макар че не вижда това. Мнението на обществото притиска всеки човек, дори тайно – до степен, че той започва да усеща някаква измама: сякаш той доставя на обществото наслаждение погрешно, подобно на този, който поради грешка е извършил убийство.
· Всяка страна се дели на обществата. Определен брой хора, имащи необходимите средства, за да си осигурят задоволяване на всичките потребности, се съединяват в едно общество.
· Всяко общество има бюджет часове за работа в съответствие с местните условия. Половината от този бюджет се състои от задължителните часове, които всеки член на обществото се задължава да отработи съгласно своите сили, а втората половина се състои от часовете, които се изработват доброволно.
· Ако човек се е спънал на някакъв факт от личната изгода, то цялото му обществено положение се разсейва в атмосферата на живота на обществото, подобно на облаците от вятъра, заради дълбоката антипатия към него от страната на целия народ.
*
Защото тогава всеки индивид
1.Всеки индивид се намира във властта на обществото по всяко време, когато му е необходим
2.Свободната конкуренция за всеки индивид, ако той се намира в полето на отдаване на ближния
3.Разкриване на желанията на само наслаждението във всякаква форма – това е повредата и много голям дефект, до степен, че човекът застава между презрените и изостаналите в обществото
4.Всеки среден
*
1 Те имат много методическите научни пособия, а също книги по етиката, които доказват великолепието и възвишеността на отличията в отдаване на ближния. Целият народ, от малките до големите, първостепенно и в по-голямата си част се занимава, учи, по тях.
2 Всеки, който получава важната и високата длъжност, е длъжен първо да премине определен курс по дадената наука.
3 Техните съдилища са заети, основно, с издаване на почетните звания, сочещи степента на разликите на всеки човек в отдаване на ближния. Няма да има човек, не снабден със почетния знак на ръкава, и за много голямо нарушение се смята да се обяви името на човека без почетната му степен. Също така, за голямо нарушение ще се смята отказ от уважението, което човек е достоен да има в съответствието с почетното си звание.
4 Голяма конкуренция има между тях на полето на дейността по отдаване на ближния – до степен, че по-голямата им част се подлага на смъртни опасности, тъй като общественото мнение, с изключително въодушевяване, много цени и уважава почетните звания от високите стъпала на отдаване на ближния.
5 Ако разберат, че някакъв човек ще направи някаква работа за собствените нужди, за да си малко помогне свръх това, което е установено за него от обществените норми, – в очите на обществото това изглежда като голямо пренебрежение, до степен, че се срамуват да разговарят с него. Освен това той много петни честта на семейството си. И няма цяр от тази проказа, освен да се подаде молбата в съд, който има определени методи да помогне на тези нещастни, които са се лишили от своето положение в обществото. По-често, такъв човек ще бъде преместен на друго място, защото първостепенното съображение се състои в това, че не трябва да се променя мнението на обществото.
6 Думата «наказание» изобщо не фигурира в съдебните закони, защото съгласно техните закони, колкото е по-голямо обвинението, толкова повече печели човек. Например, ако обвиняем е нарушил закона, като не изпълнил нормата на работните часове, тогава или му съкращават времето на работа, или улесняват условията, или подобряват реда на неговото обезпечение, а понякога му предоставят време за сеансите в учебното заведение, за да го научат на това, каква голяма добродетел се крие в отдаването на ближния. Всичко в съответствие с това, което съдиите ще сметнат за необходимо.
*
1. Всяка страна се дели на обществата. Определен брой хора, способни да си осигурят удовлетворяване на всичките потребности, могат да се отделят по своето желание в особено общество.
2. Това общество има бюджет от определен брой работни часове в съответствие с текущите условия, т.е. съгласно местните условия и вкусове на членовете на обществото.
Този бюджет се състои от задължителните и доброволни часове. Като правило, доброволните часове съставляват приблизително половина от задължителните.
Работните часове се делят на четири вида съобразно работната сила:
– първият тип: слабите;
– вторият тип: средните;
– третият тип: силните;
– четвъртият тип: пъргавите.
Един работен час за първия тип се равнява на два часа за втория тип, на четири часа за третия тип и на шест часа за четвъртия тип.
На всеки човек е дадено право да избере подходящият му тип часове, на всеки човек е делегирано право да оцени за себе си типа на часовете, съответстващ на работните му сили.
Фрагмент 3
1) Прогресът на човечеството – прякото следствие от религията.
2) Процесът на религията върви по кръговете. В най-долната точка се случва развал на човечеството в размера на развала на религиозността, а затова неволно се приема религиозността и движението нагоре започва отново, и възниква новият кръг.
3) Величината на кръга зависи от истинността на религията, която се смята за «основата», във времето подема.
Програма 1
Подобно на нашето искане към театралните актьори да правят всичко, което е по силите им, докато не прелъстят нашето въображение, и така да ни накарат да смятаме тяхното представление истинската реалност.
Същото искаме от тези, което тълкуват Кабалистическата методика: за да умеят да докоснат сърцето ни, докато вярата в тази методика не придобие в нашите сърца силата на истинската реалност.
Връзките на този духовен закон изобщо не обременяват невярващите, тъй като исканията на заповедите, регулиращи «отношенията между хората», и без това са приемливи, а що се отнася до заповедите, регулиращи отношенията «между човека и Твореца», то е достатъчна само някаква публична заповед, например [69] שמת"י.
Програма 2
«Природа» според гематрията е «Елоки́м» [70]. А затова, всичко, към което задължава природата… е словото на Твореца. Ползата за обществото – това е възнаграждаването, а вредата за обществото – това е наказанието.
Затова няма никакъв смисъл да обръщаме Бог в природата … тоест [71] в слепия Творец, не виждащ и не разбиращ това, което прави. А затова за нас е по-добро това, което е очевидно за всеки здрав човек: всички виждат и знаят, че Той наказва и възнаграждава, както беше обяснено по-горе. Защото всичките виждат, че природата наказва и възнаграждава. И Хитлер ще го докаже.
Програма 3
Цялото възнаграждаване, очаквано от Твореца, а също така целта на всяко творение – това е сливането с Твореца според принципа «за́мъка е пълен с всякакви блага, където няма гости». [72] Това се смята за сливането с Него в любовта.
Ясно е, че отначало е нужно да излезем от затвора, което означава излизането от кожата на тялото посредством отдаването на ближния. А след това стигаме пред замъка на Царя, т.е. към сливането с Него, посредством намерение да доставяме удоволствието на Създателя си.
Затова основните са заповедите, регулиращи отношенията между хората. А този, който предпочита първо заповедите, регулиращи отношенията с Твореца, е подобен на човека, опитващ се да скочи на второто стъпало, без да изкачи първото. Ясно е, че той ще си счупи краката.
Вярата в масите
Казано е: «Гласът на народа – гласът на Твореца». Това говори само за това, че съобразно с реалността, са избрали по-малката от злините, и в тази степен винаги вървят по хубавия път, Обаче, разбира се, трябва да е промени реалността така, че да могат напълно да приемат съвършения път. И разбери това. Правдата е в това, че охраната сила, присъстваща в общността и в масите, избира за тях пътя според обстоятелства. И дотолкова, доколкото са нарушили закона на любовта към ближния, до толкова са хвърлили бремето. Светият дълг се състои в това, обществото да намери истинското значение. Тогава, обратно, охраната сила, присъстваща в масите, ще се превърне в силата, задължаваща към запазване на закона на любовта към ближния.
*
…Общественото… първата степен.
Да се подготви пътя към бягството (на вкус).
1) Нацизъм: егоизъм; а интернационализъм: алтруизъм.
2) Да се направи подкопа под нацизма. Не е възможно иначе, освен по закона на алтруизма.
3) Само работниците са готови към това, да бъдат носителите на тази «религия», защото тя се явява революцията в религиозната концепция.
4) Тази концепция има три функции.
1.Да се направи подкопа под нацизма.
2.Да се подготвят масите към приемане в ръцете си колективното управление, за да не претърпят неуспеха, както руснаците (съгласно с принципа, че прогреса на човечеството върви само чрез вземане на духовните принципи). Защото докато на работника е нужно заплащане за неговата работа, режимът не може да съществува според Маркс.
3.Да се отнеме религията от капиталисти и да се направи от нея инструмент в ръцете на работниците.
5) Отначало тези възрения ще бъдат приети от работниците, а чрез тях ще се предадат на целия Израел. И по този начин – към интернационализма на всичките народи, а чрез тях – към всичките класове между народите.
6) Революцията в религиозното възрение означава, че ако до сега монасите са били безделниците (букв. «губителите на света»), то, с възприемане на алтруизма, те ще се превърнат в строителите на света, тъй като тревогите ще бъдат обусловени от степента на помощ на обществото с цел да се достави удоволствието на своя Създател.
7) Това възрение се разяснява на почти две хиляди страници [73], които осветяват всичките тайни на Тората, неразличими за човешкото око, и то кара всеки човек да повярва в неговата истинност, защото ще видят, че това са думите на Твореца, тайниците на прекрасната мъдрост, която се отнася към пророчеството, свидетелствуващо за тяхната правота.
8) Разпространителят на този мироглед: трябва да бъде способен да изпълнява първата програма, за да доколкото е възможно, да внесе в народа любовта.
А освен това, трябва да достави пълното удовлетворяване на неживото, растителното, животинското и говорещото нива, защото без това законът няма право на съществуване. Както каза Рамбам, това прилича на редицата слепци, на чèло на които е сложен един виждащ. С други думи, във всяко място и във всяко поколение говорещото ниво трябва да стои в главата на редицата, а затова всеки закон, не гарантиращ изваждането на един човек от хиляда на говорещото ниво, е неосъществим.
9) Разпространяването на закона на любовта се провежда посредством Кабалистическата методика, подходяща за това, да се усили в човека свойството на отдаване към ближния. Тогава, благодарение на Кабалистическата методика, човек сякаш заточва ножа си, за да отреже бързо и да приключи работа. За разлика от това, на човека с тъп нож му се струва, че по-добре да не си губи време за заточване – и той греши, защото от това работата му максимално се проточва.
(Това също се разбира в съответствие с принципа, че прогресът на човечеството е възможен само посредством духовното поправяне).
10) (се отнася към параграф 9) Четвъртата функция е призована за благото на сионизма, защото във време на примирие, когато се решава съдбата на държавите, няма да имаме ненавистници от страната на консерваторите, предполагащи, че сме лишени от духовни принципи, както това е станало известно от думите на Вайцман [74]. И посредниците със сигурност ще излязат от съсловието на тези консерватори.
[67] Съдържанието на този фрагмент се представя от допълненията към думите на Баал Сулам, приведени в статията «Мирът в света». Това са две извадки от тази статия.
«Две власти действат в процеса на гореописаното развитие. Една от тях е "властта на небесата", гарантираща си възвръщане на всичко лошо и вредоносно към добро и полезно. Обаче, тя идва "в уреченото време" – според обичайния си навик, тежко и неспешно… И също така има "земна власт", – хората, взели законите на горепосоченото развитие под собствената власт. Те имат сили абсолютно да се освободят от оковите на времето».
«В гореописаната единственост, като монетата, и тя има две страни. Ако погледнем на нея от горната страна, т.е. от страната на подобието с Единствения в света, тогава тя действа само във формата "отдаване на ближния". Защото Творецът е изцяло Даващ… А затова и единствеността, която идва при нас от Него, също е длъжна да действа във формата "отдаване на ближния", без каквото и да е "получаване заради себе си". От другата страна на същата тази монета, т.е. от гледната точка на нейното практическо действие в нас, тя действа в съвършено противоположно направление, само във формите "получаване заради себе си"… Когато ще достигнем върховете на стъпалата, всички ще използваме единствеността си само във формата "отдаване на ближния". И никога с нито един човек няма да се случи, той да я използва във формите "получаване заради себе си".
В съответствие с това сме намерили възможност да хвърлим поглед на условията на живота на последното поколение, във времената на мира в целия свят, когато цялото човечество ще достигне нивото на първата страна, и всички ще исползват единствеността си само във формата на "отдаване на ближния", а не във формата "получаване заради себе си". Струва си да се копира споменатата тук форма на живота в такава степен, че да ни послужи за урок и образец и да се успокоим под каскада на вълните на нашия живот. Може би и в нашето поколение има целесъобразност и възможност да се направи опит да се уподобим на горе споменатата форма на живот ».
[68] Този фрагмент съдържа четири откъса, събрани според контекста.
[69] [שמת"י] - съкращаване. Превода не е намерен.
[70] В гематрията численото значение на думите «природа» (הטבע) и «Бог» ("אל۠ה-ים") е еднакво – 86. Това сочи, че Висшата Сила въздейства на творенията чрез природата.
[71] В оригинала е неясно: ...ומר Очевидно, има се предвид думата כלומרили לומר.
[72] Това изказване е основано на думите на Мидраш Раба. «Казаха ангелите на служението пред Твореца: "Властелинът на света, (Псалми, 8) че има човек, че Ти си спомняш за него, и синът човешки, че Ти си спомняш за него?"… Притчата за царя, който имаше дворец, пълен с всякакви блага, и не е имал гости. Каква е радостта на царя, който го е напълнил?» (Мидраш Раба, 8:6).
Баал Сулам споменава този Мидраш в буклета «Мир», а също и в Предисловието към своя коментар «Пани́м меиро́т у-масбиро́т» на книгата «Дървото на живота». Ето какво пише той в буклета «Мир»: «Смисълът е в следното: Ангелите, видели всичките мъки и страдания, които предстои да преминат през човечеството, са се учудили и са попитали: "За какво Ти е тази напаст?" И отговорил им Творецът, че наистина Той има дворец, пълен с всичките блага и не са поканени у Него други гости, освен това човечество».
[73] Следва да се предположи, че Баал Сулам има предвид основния си труд «Учението за десетте сфирот», изложеното приблизително върху две хиляди страници.
[74] Хаим Вайцман (1874-1952), е един от лидерите на сионизма, първият президент на държавата Израел и четвъртият президент на израелската организация на профсъюзите.
Част 5
Не разрушавай
Лекомислените вече са се вкопчили в правилото, съгласно което да се изгражда ново е възможно само върху чуждите руини. Тази концепция пържи на огън жителите на света до ден днешен. Защото докато човек не намери слабото място в чуждите редици, той няма никаква мисъл за това - нещо да строи. Но само намери ли слабост в чуждите порядъци, ще се впие в тях с ноктите и с отровата си, докато не ги унищожи до основа и там не изгради двореца на своята мъдрост.
По този начин, всички научни дворци се изграждат на мястото на руините. А затова интересът на всеки изследовател се заключава само в разрушаването, и колкото повече руши, толкова е по-известен и внушителен, честно казано, такива са пътища на научното развитие, и е невъзможно те да бъдат отречени. Това прилича на борбата с нейните ужасни разрушения, коятое господствала милиони години [75], преди да възникне сушата над морето, защото и това, без съмнение, е било своего рода развитие. Но заедно с това, не трябва да завиждаме на творенията, станали свидетели на тези революции, а трябва да завиждаме на творенията, които са дошли вече след възцаряване на мира, след като сражаващите се материи са сключили мир помежду си, и всяка е намерила място за успокоението си на земята, съхранила се до сега.
Макар че действието на закона на борбата не се прекъсва и днес, във всеки случай, това е само малка частица от борбата, а не от революциите, по време на които всяка страна до края унищожавала другата, станала по-слаба. Днес вече е разбран факта, че да се разрушава е забранено, защото «за това, че си удавил, са удавили тебе, а в края на краищата, тези, които са те удавили, сами ще бъдат удавени» [76]. Борбата се води сега в отслабен и съкратен вид, и редом с нея силният съхранява живота на слабия, без да го унищожава, защото знае в душата си, че после всичко ще се обърне, и «тези, които са те удавили, сами ще бъдат удавени ». По време на войните, например, войниците спазват нейните закони по същата тази причина.
И така, ако наистина се учим от опита на практическата история, то не следва да пренебрегваме гореспоменатия принцип. Реалността трябва да бъде вземана под внимание от позицията статукво, наказвайки губителя на идеите по същия начин, както и душегубеца. Във всеки случай, душата без идеята не се отнася към разреда на това, което предизвиква чувство на жалост, защото много са те на всякакви бунища и блата, и във въздуха, а затова се намират под управлението и нямаме средства да им помогнем.
Следователно, необходимо е да въведем закон, съгласно който земята, лежаща пред нас, е щедра и позволява да се отдаваме на всякакви идеи, както на добрите, така и на лошите. Защото в действителност, този, който убива и разрушава лошата идея, все едно разрушава правилната идея, тъй като в света изобщо няма лоши идеи, и само незрялата идея се смята за лоша. А затова нейния убиец трябва да бъде съден по същия начин, както съдим убиецът на лошата душа, изисквайки от вредителя «гласа на кръвта на семето и продължаване на семето» на жертвата. Наистина, лошата идея – това е дефект,и тя не е годна за храна, Обаче, като резултат, ще разцъфне и ще се развие.
А което се отнася до двореца на мъдростта, който искаме да изградим, то ще си потърсим друго място, свободно от чуждите строения, и няма да нанасяме вреда на нито една система, съществуващата в реалността. Защото разумът е дълбок и щедър, и думите на мъдреците с мир ще бъдат чути, а системата на експлоатиращите и експлоатираните, както вече се разясни, от всичките е призната за лоша. Затова само тя една трябва да бъде изкоренена, защото всички я наричат остаряла и отвратителна.
Обаче, заедно с това трябва да запазваме всички норми на живота, съблюдавайки статукво-то и свободата на индивида, защото те не трябва да бъдат разрушени заради нашия нов строеж. Защото в крайна сметка, това не е само икономически строеж. За пример може да се даде търговец, който иска да отвори павилион за храни и се опасява от конкурентите. Тогава той запалва всички магазини в града, включвайки и тези, които продават злато, перли, скъпоценности и дрехи, – защото е прекалено глупав. Той никак няма да забогатее от изгарянето на ювелирните магазини и само хранителните павилиони биха били достатъчни за разрушителното му дело, но е удобно на консерваторите да стоят на стражата и търсещите да отстояват своята свобода. И най-важното е: трябва да се приеме закон за това, че всеки консерватор трябва повече да работи, за да стигне това за [77] בעלי הבחינה.
[Преминаване на следваща страница]
Известни ми са думите на Маркс за това, че когато тялото ще си излекува раните си и грижите, тогава ще имаме сигурната възможност, и ще пристъпим към изследване на идеалите. Преди всичко, следва да се отбележи, че тази мисъл е погрешна в самата си основа, защото от опита виждаме с очите си, че тялото, угрижено и страдащо, намира разбирането и истината по-бързо, отколкото тяло сито и не знаещо лишения.
А освен това, дори ако по стъпките му допуснем това, все едно трябва да кажем: «Не разрушавай». Във всеки случай, за пример можем да дадем човека, който сече плодните дръвчета, имайки желание да ги изучи отвътре, те да растат с по-голяма сила. Този човек е просто глупец, защото ако ги отсече, те ще умрат и никой вече няма да може «да вкуси от плодовете».
Същото се отнася и до идеите, получени от нас в наследство от нашите предци след стотиците поколения развитие. Той ги орязва, изсушава и разрушава, като ни обещава, че после, когато те ще се успокоят, той ще ги обхване с поглед и възможно ще ги одобри. Та това е просто пълен глупак.
Той е предположил, че насочеността на духовните ценности вреди на комуната. (Откъде е такава сигурност в това предположение? Защото в крайна сметка, това възрение битува сред тези, които са за и против, и мнозина се изказват в подкрепа). Той може само да оспори формата на разбиране, която експлоататорите използват в своите интереси, и затова трябва да се сражава за такова разбиране, което да не нанася вреда. Но й издава смъртната присъда…
Наистина, цялата му теория е строеж, изграден само на едната омраза към религията, подобно на сградите на «учените» от неговото време, също основани на омразата към религията, без всякакъв мотив, свързан с икономически ущърб. А затова имаме право да искаме от истинските учени, изследващи само икономическата страна на въпроса, да задраскат този пункт от своите книги. Само тогава у тях ще се появи надеждата на вечната непреходна победа над неговите изригвания [78], и никак иначе.
С една дума, няма щастие без лошо време, няма добро без зло, и дори най-големият мъдрец не е освободен от хаоса на грешките. Слабата страна в него им оставя мястото, за да дойде, да се отдели и да го разруши докрай – такава е слабата страна на марксизма, заради което за тях е трудно да завоюват и сто пъти е по-трудно да имат право на съществуване.
А затова, ако сте верни последователи на своята система и желаете тя да съществува, моля, побързайте да изтриете гореспоменатия пункт от вашите закони, и тогава със сигурност ще узнаете пътя си.
Дали се е сбъднало пророчеството на Маркс?
От една страна, може да се смята неговото пророчество за сякаш напълно изпълнено, както е било замислено. Защото силните на света вече известно време се намират в страх пред неизбежната гибел от натрупаните чудеса на въоръжаване, и нямат никакъв курс или искра надежда как да се избавят от това или да стигнат до съгласие. Вождовете на икономиката също виждат гибелта си и са загаснали в реалността всякакви проблясъци на спасението. Гладните лагери се струпват от ден на ден в ужасни полкове, а пролетариатът от средната класа вече почти напълно се формирал, и т.н. и т.п.
Защо са отхвърлени вдясно?
Обаче от другата страна, разкриваме обратното. Фашизмът, напротив, се умножава и расте с всеки ден: отначало в Италия, сега в Германия, утре в Полша, а също и Америка стои на прага, и т.н. – значи, със сигурност нещо се е скрило от очите на този пророк и предизвикало радикална грешка от неговата страна.
Наистина, кучето е заровено в собственото му учение
Наистина, кучето е заровено в собственото му учение, защото той е добавил излишъците в учението за колективизма. Именно те са тези твърди орехи, които историята не може да смели под никаква форма (религиозна и национална) – и са били отхвърлени вдясно.
Изопачената политика
Консерваторът не трябва да седи на стража на излишъците, не засягащи неговия консерватизъм; търсещият не трябва да иска свободата за телесните излишества; а колективистът не трябва да унищожава идеите, не влизащи в противоречието с неговия колектив.
Всичкиттези три системи са истински и, във всеки случай, уважаеми от своите носители в равната степен. Ако все пак в дадения момент силите се подредят така, че едната група получи възможността да унищожи другата, тогава става дума за кръговрат. В резултат са необходими закони, ограничаващи различните видове въоръжения, за да едната групада не съкруши другата свръх мярка, защото светът се върти, и човек не знае какво ще се случи с него утре. А затова, преди борбата да започне, разумът има време да сложи защита да няма пълно разрушаване на някоя от страните. Не разчитайки на днешната сила, следва, напротив, да се включи в сметката гарантираното бъдеще. А това, което се отнася за истината измежду всичките системи, то определям тази дума в съответствие със закона на еволюцията, тъй като всяка идея и всякаа система подготвя и освобождава пътя за системата, която е по-добра. И докато не направи това, съдено й е да се съхранява и да продължава съществуването, защото, ако се разруши сама, при това ще разруши идеята и системата, която е била предназначена да я доведе до узряване.
Това го е разбирал и самият Маркс, виж… Тъй като е казал, че от лоното на порасналата буржоазия излизат и се раждат работниците пролетарии. Оттук със сигурност ще разбереш, че ако някой си спасител на пролетариата би имал намерение да унищожи порасналата буржоазия, с това той разбира се, би унищожил самите основи на комуната, защото този силен закон ти казва: «не разрушавай», докато времето не дойде само. Точно тук се разминавам с него, защото той казва, че следва да се ускори края на всяка цена, а аз коригирам: без унищожаването на идеите, което изобщо не е нужно, за да настъпи този край.
Няма нещо, което да няма своя си час, и за системата на колективизма часът е настъпил през нашето време. Бедата е за глупаците, които пропускат този час, поставяйки пред себе си преградите и загражденията, които, без да са предизвикани от някаква необходимост, обратно, са подобни на димната завеса пред очите им. А затова, преди те да се преобразят, светът ще успее да се преобрази в много направления, и «ще намерят спасението и избавлението от друго място» [79], а самите те и тяхната система ще изчезнат задълго.
Борбата в националната сфера е напълно излишна, тук няма ни най-малко подобие на частната собственост, защото частната собственост е несвойствена на духовната сфера, тя се свързва само с материалното имущество. Кой не желае развитието на науката? И кой не знае, че завистта между учените умножава мъдростта? А затова никой не възразява против нея дори измежду най-крайно левите марксисти. Обаче като цяло войната се води само за материалното имущество, в резултат на което завистта им носи само паника и ненужни страдания. Тогава защо да се сражавате с духовното и националното имущество?
Да допуснем, в сферата на икономиката всичките народи са постигнали съгласие, като са взели решение да премахнат всякака частна собственост, така че изобщо да няма експлоататори; и вместо всички народи да съперничат един с друг за материалното достояние, съперничеството оттук нататък да се води за достоянието духовно. Разбира се, такава конкуренция ще се изрази в частното така, както и в цялото. Това няма да предизвика възражения дори между най-крайните. И дай Боже.
По този начин, целият ни спор се води само за духовното достояние на миналото. Вие нали искате да кажете така: «Позволяваме да получавате подобно достояние в бъдеще с цялата подобаваща и надлежна свобода – само миналото изкоренете от домовете си». Това не е нищо, освен лоша болест и затъмняване на разума. Защо да разрушаваме това, което е разрешено в бъдеще, и е вече готово, като стигнало до нас в толкова гигантски обем от миналото? Това напомня за известния египетски цар, който е имал библиотека на три улици със скъпи книги. Той е дал заповед те да бъдат изгорени, и книгите били изгорени, защото не са били нужни за да се поддържа религията или са предизвиквали опасения за възможната вреда.
Не стига това, че нито един народ няма да се подчини на заповедта ви за унищожаване на миналото си достояние и ще се сражава за него без да щади живота си (защото това е съвършено излишна за вас вещ, тъй като от нея вие абсолютно не се нуждаете), но дори ако се спусне на земята духът на лудостта и безумието и се подчини на такава заповед, ще му се наложи да пощади това толкова огромно здание на няколко поколения, което може да загине, макар че «няма злодеяние в ръцете му» [80] в никаква степен.
А затова трябва да заложите на принципа «Ти си избрал нас» в основанието на всеки народ, според мярката, напълно отговаряща на желанието. И само материалната основа на всеки народ – само тя трябва да бъде отстранена. Защото тази основа е достигнала своя час и самата тя вече се опира на кризата, вследствие на което народът е способен случайно да приеме поправянето от всяка ръка, която ще се протегне към него. Обаче заедно с това, нужно е да се дава на всеки народ пълната сигурност в охрана на духовното достояние в цялата му пълнота и чистота.
И не трябва да се позоваваме на законите, противоречащи на колективизма, като на религия. Защото и законодателите-интелектуалци, и привържениците на религията признават, че «конфискацията по съдебното решение – това е конфискация, и държавният вердикт – това е вердикт». А затова всички закони, противоречащи на същността на колективизма, остават в история, чийто час е минал. Още сега по-голямата част от тях лежи в архива без употреба.
[Преминаване на следваща страница]
Реално пред нас има три сили, сражаващи се една с друга. Истина е, че това противоречи на мнението на марксистите, които наброяват само две сили: експлоатиращи и експлоатирани. Обаче, става дума за абстрактна теория, и тя няма по-големи права на съществуване, отколкото нейните предшественици. Освен това, според основното положение на самия марксизъм трябва да се взема под внимание само практическата страна, а не теориите, които нямат край. А затова избрах за разглеждане три сили, стоящи пред нас в реалността.
Деление на класовете: пъргав и ленив
Да допуснем, че един народ е ленив, а друг, по природата си, е по-пъргав. Това, което единият ще направи за два часа, другият ще го направи за час. Естествено ще започнат претенции. Един ще каже: «На всички народи – равно време на труда», а друг ще каже: «Главното е произвежданата продукция». Както е прието в спора, всеки ще отстоява своето. На каква основа те ще учредят съдебната система? Ако на основата на принципа «всеки дава според способностите и се храни според потребностите» , това все още не задължава към равно време. А ако наистина съпоставим народите според тегло и количество работа, тогава индивидът ще има същата претенция, и силният ще работи два пъти по-малко. Така че сам си подготвяш новото класово разделение: класата на пъргавите и класата на ленивите.
Можеш да кажеш, че ленивото болшинство има сили да неволи пъргавото малцинство в своя народ, обаче, несъмнено, на един народ не му е по силите да неволи друг. Така че създаваш класовото деление между народите, а също така и класовете на експлоатиращи и експлоатирани между индивидите.
Идването на избавителя
Не е новост, че и самите основатели са знаели за това, както казва … че отначало ще търсят възможните компромиси, а в резултат ще стигнат до истинските идеали на високото ниво на колективизма. Тогава всеки ще дава според способностите си, а после ще взема само толкова, колкото е нужно, т.е. равно с ленивите. Това е възможно само благодарение на идването на праведния избавител, когато «ще се напълни земята със знанието» [81]. Тогава извършващият отдаване ще разбере, че се труди за Бога свой и доставя удоволствието на своя Създател.
[Преминаване на следваща страница]
Идеалистичните инстинкти вече са пуснали безбройни корени в човешкия род, успели да се състарят и да се натурализират в надеждното място, където няма да стигне ръката на нито един човек. Става дума за подсъзнанието, което се намира в продълговатия мозък и само привежда в действие нервите на човека, без да пита стопанина. Русия се убедила в това на собствения си гръб и всичките й войни не са довели до нищо. Само да знаят тези воители, че всичко ще им позволи човешкото сърце, само ако му се оставят подсъзнателните идеи, получените в наследство от поколенията. Ако все пак продължът да упорстват в това да разрушат и това наследство, – в резултат сами ще понесат отговорността. Защото жегата и сярата постепенно се натрупват, докато не се препълни чашата, и тогава ще започне избухването.
А освен всичко това, расте новото поколение, не познаващото „Иосифа“ [82], което изобщо не разбира потребността и необходимостта в отмяната на частната собственост, познавайки това не от своята плът и кръв, а от сухата теория. Страстта към частната собственост добре е скрита в подсъзнанието им, и в една прекрасна сутрин ще се изправят от всичките страни младите отбори и сами ще умъртвят старците заедно с цялото им стопанство и науката. Защото идеята идва в човека не от разума, а само от жизнения опит, от изгодата [83] и съчетаването на добро и зло – в качеството на автоматично действаща система. Разумът няма никаква власт над тялото, защото е абсолютно чужд на него. А затова на младите колективисти, които са се сдобили с идеята чрез собствения си разум, няма ни най-малко доверие, и ще се развеят те като сапунен мехур.
Последната дума на политиката
И така, ще си седят трите сили – дясната, средната и лявата – на трибуните на конгресите. И ще спорят и се сблъскват една с друга: дясната срещу свободата на лявата, а лявата срещу реакцията на дясната. Търсещите ще предоставят мястото за двете, а болшинството ще постанови и ще реши.
В един народ вече са стигнали до решението – колективизацията на всички насъщно необходими жизнени потребности, т.е. равното разпределение на всички икономическите нужди. Единна земя за всички живущи на нея и единно разделение на физическите й наслаждения. При това всички съдилища и спорове ще товарят все повече духовните субекти. Заедно с това трите стъпала – завистта, почестите и страстта – ще се обърнат и ще се съкратят в едни само духовни граници.
Този формат наистина ще се превърне в последната дума на политиката, и затова завинаги ще се запази «нерушимият закон». Защото в степента на развитието на човешкия род ще разцъфват и ще укрепват идеите, и всеки ще отстоява мнението си в много по-голяма степен, отколкото се основава върху днешния си капитал. Има само една надежда за излизане от този тесен процеп: ако човек започне да отстъпва назад, докато не вземе простодушната форма, което означава пълното опустошаване от собственото мнение.
През това време партиите ще се множат едва ли не според броя на индивидите и това ще бъде разрешено чрез постоянен закон «следване след болшинството». Тогава индивидите ще започнат да създават взаимни компромиси и договори, докато не се сплотят в съобщества. В тези съобщества ще започне борба с опозициите, докато опозицията като такава не се отдели сама по себе си. Така големите съобщества ще се дробят на малки, а малките – на миниатюрни и ще започнат търговия помежду си, както е прието в наше време. Обаче преговорите всеки път задължително ще вземат все по-остра форма в пряко съответствие с нивото на развитие на идеите, безкомпромисни завинаги. И това трябва да продължава вечно.
[Преминаване на следваща страница]
Обаче в едно: в сферата на частната собственост вече е постигнато съгласувано решение за това, че всеки ще дава толкова, колкото може, а ще получава наравно с неудачника, без най-малка надбавка. Времето на труда ще бъде еднакво за всички с абсолютната категоричност. А освен тази категоричност, ще постъпват надбавки за времето на старо живущите, давани от тях в противоположност на слабите, за да окончателно да ги разтоварят и да не ги затриват. Това се е превърнало в пример за обичайната благотворителност в настоящето време. Във всеки град и във всяка община слабите ще се разделят по равно. Ако в общината ще се намерят много доброволци, ще разтоварят всички слабосилни, а ако доброволците ще бъдат малко, ще разтоварят само малка част: най-слабите и т.н.
[Преминаване на следваща страница]
Нарушителят на тези закони ще бъде наказан или с отработването на нормата си, или чрез наказателния кодекс.
Лицето на идеята
Истинността на който и да е фактор се забелязва според духа на наслаждението на човека, който го носи. Станал съм к. … Макар…[84] ...Преди много години, макар че не бяха привличали вниманието ми, докато не забелязах как те говорят и спорят. Тогава познах лицето на истината. Защото такъв е законът: неразвълнуваният човек никога няма да изпита удовлетворението от материалното имущество. По същия начин, занимавайки се с идея, човек е длъжен в процеса да усеща духа на наслаждението. Степента на духа и наслаждението, усещани от него, зависи от истинността на идеята, с която се занимава. Оттук следва, че да узнаеш истинското лице на каквото и да е, е възможно само като погледнеш на човека, който го носи: дали той се наслаждава? Степента на наслаждението говори за степента на истинността – това ме е накарало да повярвам в тази идея. Защото досега не съм виждал някой да провъзгласява някаква идея с такова задоволство и наслаждение, както те.
Абсолютната истина
Ако съществува не абсолютната истинност, а само преходна, тогава казвам, че всяка правда, както си е, на даден момент представлява абсолютната истина. Точно така реалността, на която й е предстои да умре, не може да се нарече мъртва, защото в периода на живота тя е абсолютната реалност в дадения момент.
[Преминаване на следваща страница]
Нищо не може да бъде извикано по друг начин, освен чрез желание или чрез принуждение, а разумът, както е известно, не представлява задължаващия фактор. Оттук възниква въпрос: кой задвижва колективиста по време на неговото действие? От чий извор ще се разгори в него желанието да се движи или от чия сила ще го застигне принудата?
Защото тогава движението ще се превърне в своего рода частна собственост. Всеки човек следи енергията му да не се разсейва безполезно, повече дори, отколкото той следи за капитала си. И ако колективизмът не му трябва за събиране на енергията, тогава разбира се, той няма да изразходва енергията напразно. Откъде ще дойде справедливостта или състраданието?
Да се ускори времето за нейното съзряване: чрез използване на методиката на Кабала
Идеята за колективизма трябва да узрее в човешкия разум не по-малко, отколкото за три пълни поколения на покой и общо съгласие. А затова още множество обръщания и опити ще преминат през света, преди тя да достигне финал – и няма по-лесен път за съзряване на идеите, отколкото пътя на Кабала.
[75] Във вестника «Народ», в статията «Критиката на марксизма в светлината на новата реалност и решението на въпроса за сплотяването на народа във всичките му течения» Баал Сулам пише:
«Законът на поетапното развитие… се разпространява на цялото мироздание, и върху него са изградени всички природни системи – и неорганическите, и органическите – чак до човешкия род с всичките му свойства, както идеални, така и материални. Във всичко това няма нищо, което не би попадало под действието на железния закон на поетапното развитие, който представлява следствие от взаимния сблъсък на двете сили: позитивната, т.е. създаващата и негативната, т.е. отрицаващата и разрушаващата…
Да вземем за пример земното кълбо. Отначало това е било само газово кълбо, подобна на мъгла. Посредством силата на притегляне, съдържаща се в него, в течение на определен период той е концентрирал намиращите се в него атоми в по-тясна група, в резултат на което газовата топка се превърнала в кълбо от течен пламък. После, в течение на периодите на страшните битки на двете сили, заключени в земното кълбо – позитивната и негативната – охлаждащата сила надделяла силата на течния пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там.
Но не се успокоило напълно земното кълбо, не стихнала битката на силите, след някакво време надделяла силата на течния пламък, избухнала с великата ярост от недрата на кълбото, издигнала се и разбила студената и твърда обвивка на парчета, и отново кълбото се превърнало в течен пламък. И отново започнал периодът на битките, докато в резултат пак не победила охлаждащата сила силата на огъня. И повторно изстинала твърдата и студена обвивка около кълбото, но този път тя била по-дебела и по-устойчива срещу изхвърлянията на течността от недрата на кълбото, и нейната сила била достатъчна за по-дълго време. И все пак в края на краищата течностите отново възвърнали силата си, избухнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета, и отново всичко пак се е разрушило и се превърнало в течното кълбо.
Така се сменяли периодите един след друг и всеки път, когато надвивала охлаждащата сила, отвоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато, в края на краищата, позитивните сили надвили негативните. И стигнали до абсолютна хармония: течностите заели своето място в недрата на земята, а студената обвивка се удебелила с пълна сила около тях и станало възможно да се образува на нея органичен живот, както е в нашите дни».
[76] Авот, (2:6).
[77] Превода не е намерен.
[78] В оригинал: קיהו, което, възможно, означава: קיאו.
[79] Виж Естер, 4:14.
[80] Виж Иов, 16:17.
[81] Йешаяу, 11:9.
[82] «И станал над Египет нов цар, не познаващият Иосифа» (Тора, Шемот, 1:8).
[83] В оригинал: מתוך הריחום.
[84] Текстът е приведен курсивно, за да се подчертаят възможните неточности. Състоянието на ръкописа не позволява достоверно да се разпознаят тези думи.