Отначало Творецът създал света със силата на справедливостта и съда, и видял, че светът не може да съществува така. Защото свойството съд принадлежи на Малхут, над която имало съкращение (Цимцум Алеф), и под нея се намират нечистите желания. Докато в деветте първи Сфирот (тет ришонот) може без страх да се получава наслаждение.

Но е невъзможно светът да съществува така, нали тогава бхина далет никога няма да може да получи поправяне, защото това е нейното място и не може да го промени. Т.е. не може да анулира желанието да се наслади, защото то е природата, а нея не можеш да измениш. Природата, това е висшата сила и желанието на Твореца е било такова, че желанието за наслаждение да достигне съвършенство, и това е невъзможно да се отмени.

Така и човекът в нашия свят не е в състояние да измени своята природа. Но свише е дадена възможност да се съедини със свойството милосърдие, желанието за отдаване: да се разпространи ограничението, съществуващо в Малхут, на нивото Бина, т.е. да се направи така, сякаш там има забрана за получаване. И затова вече има място за работа – получаване заради отдаване, защото там не е мястото на бхина далет и затова тя може да се анулира.

От тук се получава, че бхина далет се поправя с това, че се спуска надолу, защото разбира, че това не е нейното място. Това разкрива човек със своите усилия в ученето и изпълняването на Заповедите. Той изяснява бхина далет в бхина бет и вижда, че нейното място е по-долу. Тогава се издига зивуг и светлината се разпространява надолу. И тогава Малхут се издига в очите и отново започва робство за поправяне на желанието за получаване. И поправянето става основно в това, че се отдава част на нечистите желания.

По-рано нечистите желания можели да се хранят само от бхина далет, от нейното ограничение, но не от Бина. Но сега и Бина е намалила себе си и се е смесила със силата на ограничението и съда. Излиза, че се е увеличила областта, където действат ограниченията. Но благодарение на тази част сега се е появило място за работа, където може да отблъснат желанията на Малхут, защото това не е нейното истинско място. А след това, когато човек се учи да я отблъсква от това място, от което е в състояние, се ражда възможността да я отблъсне и от онова място, от което по-рано не е бил в състояние.

Ето защо е казано: «Поглъща сила и я връща обратно» (Йов). Заради това, че са нараснали границите на нейното владение и е погълнала огромни сили, тя сама идва до това, че напълно я поправят. И в това е смисълът на жертвата «изкупителна жертва на нечистите сили», когато дават на нечистотата част, за да се отдели от святостта, а след това я поправят на това място, което са ѝ дали, а не на нейното собствено място.