Чуто на Пурим, 1947 г.

    В какво е цялата разлика между първите и последните царски послания? (За събитията, разказани в Мегилат Естер).

   Писменият указ съдържа разпореждане на Царя, даден в царския дворец. А царските съветници широко разпространяват указа с обяснения, за да стане ясно на всеки. В оригинала било указано просто: «За да бъдат те готови за този ден» («Да предадат този указ във всяка област като закон, обявен за целия народ, за да бъдат те готови за този ден». Мегилат Естер). А съветниците решили, че казаното се отнася до всички останали народи, които трябва да се готвят да отмъстят на юдеите. И това се случило, за да си помисли Аман: «На кого, освен на мен, му се иска да окаже почит на Царя?». Затова в последните послания написал след думите на Царя: за да бъдат готови «юдеите». Докато в първите послания не било написано за пояснение думата «юдеи», и затова те имали сила да обвиняват.

    И тази сила се дава, защото иначе е невъзможно да се оправдае някакво желание да се получи светлина, т.е. да се разпространи висшата светлина надолу. И тъй като цялата работа била заради отдаване, то значи не е имало възможност да се притегли светлина надолу. И изходът е в това, да се даде сила на Аман, който желае точно най-голямата светлина, за което и говори неговото име: «Аман, агагитянин», от думата «гаг» (покрив) – т.е. степента ГАР.