Чуто на Съботната трапеза, неделна глава Беар – Бехуката, 22 Ияр (21 Май 1949 г.)

    «Ако пътят е твърде дълъг за теб, така че да не можеш да понесеш своя товар» (Дварим/Второзаконие).

    Но защо пътят е така дълъг? Защото човек не може да поеме своя товар, т.е. не може да носи бремето на Тора и заповедите, и затова счита този път дълъг. И изходът е да направи, както е указано нататък: «И вземи това сребро в ръце».

    Сребро означава кисуфин (страдание от любов), т.е. той трябва да разпали в себе си страдание от любов в това робство, благодарение на страстния стремеж към Твореца. И тогава ще може да поеме бремето на Тора и заповедите. А освен това, «сребро» също означава срам, защото човек е създаден с цел да възвиси величието на Твореца, както е написано: «Благословен е Творецът, създаващ нас за Негова слава».

    Тъй като с Тора и заповедите човек се занимава само за да намери благоволението на Твореца. Защото природата на роба е такава, че той желае да се хареса на собственика, за да завоюва неговото сърдечно разположение. Така и тук – всички многочислени усилия и тежест в работата, изпитвани от човека, се явяват само средство за това, да намери милост в очите на Твореца. И тогава постига желаната цел.

    А човек отива и изпълнява Тора и заповедите, заради благоразположение на другите хора и прави от нуждата за Твореца само средство, с помощта на което може да се понрави на хората. През цялото време, докато човек не се е удостоил с Тора и заповедите лишма (заради Твореца), той работи заради творението. И макар и да няма друга възможност, а само да работи заради хората, но все пак, без да обръща внимание на каквото е да било, той трябва да се срамува от такова робство. И тогава, за сметка на това «сребро», той ще се удостои със свято сребро, т.е. страстно стремление към святостта.

    «И вземи това сребро в ръце» – макар и да не е в ръцете на човека властта над неговите желания, и ако няма желания, то той нищо не може да направи, но все пак трябва да разкрие в себе си желание към страдание от любов, т.е. желание да намери този стремеж. (И е възможно думата «вземи» да произлиза от «пожелай» – те се състоят от едни и същи букви). Човек е длъжен да разкрие в себе си такова искане, т.е. желание и стремеж към Твореца – желание да умножи славата на Небесата, да достави наслаждение на своя Създател и да намери милост в Неговите очи.

    И има «злато», а има и «сребро». Сребро означава, че човек като цяло има стремеж и терзание по духовното. А злато (заав) се нарича състоянието, когато той иска само едно нещо, и всички изпитвани от него стремежи и тегления към други неща гаснат пред това желание, и той казва: «Само това дай (зе-ав)!». Тоест той не иска нищо, освен вдигане на Шхина от прахта, и това е неговото единствено желание.

    Излиза, че дори и човек да вижда, че няма нужните желания и стремежи, той все пак, не обръщайки внимание на нищо друго, е длъжен да търси и да се старае със своите действия и мисли да достигне такова желание. И това се нарича «И вземи това сребро в ръце». И не трябва да се мисли, че това е някаква дреболия, след като тя се намира в ръцете на самия човек – а той е длъжен да я даде «за голям добитък (за благосклонност) и за малък добитък» (Дварим/Второзаконие), т.е. за сметка на това той се удостоява с най-голямата светлина.